Решение № 4461 от 10.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4461 гр. Варна, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20253110101872 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от „Б. К. Б. " ЕАД /старо наименование „К. И. И. БГ” ЕАД/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: град С., бул. „П. В.“ № **, Б. ц. „Л.- **“, ет. **, срещу М. Р. Т., ЕГН **********, с адрес: град В., Район А., ул. „М. к.“ №**1, първоначално обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 500 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № *******/04.04.2022 г., сключен между „К. Й.” ООД и М. Р. Т.; 31,29 лева – договорна лихва за периода от 04.04.2022 г. до 18.07.2022 г.; 253,71 лева – неустойка, дължима на основание чл. 8 от договора за паричен заем; вземанията, по който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за прехвърляне на вземания от 12.01.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете – 14.02.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се в исковата молба, че между „К. Й.“ ООД и ответника бил сключен Договор за паричен заем № *******/04.04.2022 г. Ответникът заявил да му бъде отпусната сумата от 500 лева. Заетата сума била усвоена в брой при подписването на договора, който имал характер на разписка. Уговорката била заетата сума да бъде върната на кредитодателя разсрочено. Договорените погасителни вноски били 15 на брой, всяка от които в размер на 49 лева.

Първата падежна дата била на 11.04.2022 г., а последната - 18.07.2022 г.

Страните са уговорили заплащане и на възнаградителна лихва в полза на кредитодателя. Общата дължима сума по кредита била 531,29 лева. Страните са договорили и неустоечни клаузи, съгласно които заемателят заплаща 1 сумата от 253,71 лева в случай, че не представи на кредитодателя договореното обезпечение /чл. 8 от договора/ и 10% върху остатъчната главница след изпадане в неизпълнение на договорното си задължение /чл. 14 от ОУ към договора/.

На 12.01.2024 г. бил сключен описаният договор, с който „К. Й.“ ООД прехвърлило вземанията си спрямо ответника на дружеството – ищец, индивидуализирани в Приложение № 1 - неразделна част от договора за цесия.

Упълномощеният цесионер е уведомил ответника за частното правоприемство, като в условията на евентуалност като се поддържа, че с връчване на препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, ответницата се счита за редовно уведомена.

По изложените съображения се предявяват исковите претенции.

Претендират се сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, в който са изложени съображения за неоснователност на предявените искове.

Същите се оспорват по основание и по размер.

Твърди се липса на валидни договорни отношения, възникнали на основание процесния договор за кредит, по силата на които ответникът да е получил в заем сумата от 500 лева – главница. Наведено е възражение за нищожност на клаузата на чл. 8 от договора, предвиждаща заплащане от длъжника на неустойка при непредставяне на предвиденото в същата обезпечение, поради противоречие със закона и неравноправност на клаузата.

Изложени са съображения и за нищожност на целия договор за кредит, поради противоречието му с разпоредбите на ЗПК.

С оглед на посоченото се иска отхвърляне на предявените искове.

В открито съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмено становище поддържа исковите претенции, като излага съображения за тяхната основателност и доказаност. Претендира разноски за производството.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор за паричен заем № *******/04.04.2022 г., сключен на между „К. Й.“ ООД /заемодател/ и М. Р. Т. /заемател/, с размер на отпуснатата сума за главница от 500 лева, при месечен лихвен процент от 3,340% и годишен процент на разходите в размер на 49,064%.

Съгласно чл. 6 от договора, вр. чл. 10 от Общите условия към него, кредитополучателят се е задължил да предостави на кредитодателя обезпечение в една от следните форми: 1. Гаранти, отговарящи на посочените в ОУ условия, 2. Залог върху движима вещ, 3. Първа по ред ипотека или 4.

2

Банкова гаранция. Съгласно чл. 8 от договора, при непредставяне на договореното в чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 203,71 лева.

Представен по делото е и погасителен план към договора за кредит, съгласно който месечната вноска е 49 лева и включва 35,42 лева – погасителна вноска без неустойката по чл. 8 и 13,58 лева – сума за неустойка по чл. 8.

Видно от чл. 14 от ОУ, ако заемателят изпадне в неизпълнение на поетите задължения по договора за заем, считано от 60-тия ден след съответната падежна дата, съгласно погасителния план, дължи еднократна неустойка в размер на 10% от непогасената главница.

От Договор за прехвърляне на вземания от 12.01.2024 г. се установява, че „К. Й.“ ООД е прехвърлило вземанията си от ответника на ищеца „К. И. И.

БГ“ ЕАД, като същите са индивидуализирани в Приложение № 1 към посочения договор. Ответникът е уведомен за цесията в хода на настоящото производство - с получаване на исковата молба, съобразно възприетото в редица решения на ВКС /в този смисъл Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г.; Решение № 78 от 9.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г.; Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. и др./. При изложеното, ищецът се легитимира като кредитор на ответника за вземания по договора за кредит, ако се установят непогасени такива.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:

Съдът намира процесния договор за потребителски кредит за недействителен. Посоченият в договора ГПР формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя" е посочена в разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

Видно от съдържанието на договора за кредит и погасителния план към него, сумата от 203,71 лева – неустойка за непредоставяне на обезпечение е включена в общата дължима от потребителя сума като част от погасителната вноска по кредита, т.е. същата е дължима наред с взетата назаем сума в размер на 500 лева и възнаградителната лихва в размер на 31,29 лева. Посочената сума от 203,71 лева съдът намира, че следва да бъде включена при 3 изчисляване на годишния процент на разходите по кредита. Това е така, доколкото неустойката за непредоставяне на обезпечение обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи, независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва, съобразно уговорения погасителен план. Така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността. Обстоятелството, че неустойката е включена наред с основното задължение по погасителния план, също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а представлява скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР. Доколкото посочването на ГПР в договора за потребителски кредит е от съществено значение, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в Решение № 50013/05.08.2024 г. по т.д. № 1646/2022 г. на ВКС, II ТО, според което установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на този компонент от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването му.

С оглед на гореизложеното, договорът за потребителски кредит, от който се твърди да произтича вземането на ищеца, се явява недействителен, на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради липса на посочване на реалния ГПР по кредита, приравняващо се на непосочването му.

При съобразяване с гореизложеното, съдът приема и че целта на неустоечната клауза е да послужи за заплащане на допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /така наречената скрита възнаградителна лихва/, което води и до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е посочен реално приложимият лихвен процент по договора.

По отношение на неустойката, предвидена в чл.14 от ОУ, съдът намира, че тя е в противоречие с чл. 33, ал. 2 ЗПК, съгласно която обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

При недействителност на договора, потребителят, на основание чл. 23 4

ЗПК, дължи да върне чистата стойност на кредита, т.е. в случая сумата от 500 лева, доколкото ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил каквато и да е част от получената по договора за заем сума.

По разноските:

При изхода на спора и в съответствие с чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от предявените искове.

Ищецът е претендирал и доказал следните разноски: 150 лева - държавна такса за разглеждане на предяваените искове /като доколкото единият иск бива изцяло уважен, а другите два - изцяло отхвърлени, в негова полза следва да се присъдят разноски за държавна такса в целия й дължим размер за уважения иск от 50 лева/. Съразмерно с уважената част от исковете следва да се присъди възнаграждение за назначения на ответника особен представител от 254,78 лева, както и юрисконсултско възнаграждение от 70 лева, при справедлив размер на същото за цялото производство от 210 лева.

Ответникът не е сторил и претендирал разноски за производството, поради което такива не следва да му бъдат присъждани, с оглед отхвърлената част от исковете.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. Р. Т., ЕГН **********, с адрес: град В., Район А., ул. „М. к.“ №**1, ДА ЗАПЛАТИ на „Б. К. Б. " ЕАД /старо наименование „К. И. И.

БГ” ЕАД/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: град С., бул.