Определение № 453 от 03.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 453 гр. София, 03.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20248002104255 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по постъпили две касационни жалби против решение № 1363 от 07.03.2024 година, постановено по в. гр. д. № 4574/2023 по описа на СГС, II Б въззивен състав, с което в едната му част е потвърдено решение № 20049029 от 19.07.2022 г., постановено по гр. д № 1885/2019 г. на Софийски районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от А. Р. Н. срещу „С.-73” ООД искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата 350 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания от телесно увреждане, причинено от трудова злополука, настъпила на 14.08.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от 14.08.2018 г. до окончателното й изплащане; за заплащане на сумата 3 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи, направени в периода от 14.08.2018 г. до 11.01.2019 г. за лечение и задоволяване на специални нужди на А. Р. Н. от трудовата злополука, ведно със законната лихва от 11.01.2019 г. до заплащане на сумата; за заплащане на сумата 600 лева месечно за периода от 12.01.2019 г. до 30.07.2019 г., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за болногледач и домашен помощник, за усилена храна и медикаменти, за рехабилитация и балнеолечение, за специализиран транспорт, помощни средства и приспособяване на дома за нуждите след инвалидизацията и социална адаптация, ведно със законната лихва върху сумата от всяко първо число на месеца до окончателното изпълнение на задължението; и за разликата над 1 сумата 200 лева до сумата 600 лева месечно представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за усилена храна и медикаменти и специализиран транспорт за периода от 31.07.2019 г. до 13.08.2032 г., а в останалата му част е отменено решение № 20049029 от 19.07.2022 г., постановено по гр. д № 1885/2019 г. на Софийски районен съд, в частта, в която е отхвърлен предявеният от А. Р. Н. срещу „С.-73” ООД иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 200 лева месечно за периода от 31.07.2019 г. до 14.08.2032 г., представляваща обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 14.08.2018 г., и вместо това е осъдено дружеството „С. - 73” ООД да заплаща на А. Р. Н. на основание чл. 200 от КТ, считано от 31.07.2019 г. до 14.08.2032 г. или до настъпване на законна причина за прекратяване или изменение на размера на задължението, по 200 лева месечно, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 14.08.2018 г., за разходи за усилена храна и медикаменти и специализиран транспорт, ведно със законната лихва от датата на изискуемост на всяко месечно задължение до изпълнение на задължението. С постановеното въззивно решение съдът е оставил без уважение частната жалба на „С. -73” ООД срещу определение № 20074661/16.01.2022 г. по гр.д. № 1885/2019 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлена молбата му за изменение на решението в частта за разноските.

Касационни жалби срещу така описаното въззивно решение са постъпили и от двете страни в производството, както следва:

1. Касационна жалба от ищеца А. Р. Н., действащ чрез чрез адв. М. Н.а Трайкова от Софийска адвокатска колегия със съдебен и служебен адрес: гр.

София 1434, ул. „Ш." № 33, кв. С., с която въззивното решение се обжалва в частта му, в която е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за заплащане на сума до размера на 120 000 лева, представляваща обезщетение за понесени болки и страдания от телесно увреждане, причинено от трудова злополука, настъпила на 14.08.2018 г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.08.2018 до окончателното плащане. Излагат се съображения, че въззивното решение в тази му част е неправилно и постановено в разрез със съдебната практика.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя за разглеждане следните въпрос, които счита, че са от значение за изхода спора, а именно:

1. При тълкуване на договорите, следва ли съдът да търси действителната обща воля на страните и целения правен резултат и въз основа на какви обстоятелства се извеждат?

2. При тълкуването на договорите следва ли съдът да отчете евентуални процесуални отношения, в които са страните, и процесуалното им поведение по него в аспекта на добросъвестността и смисъла на договора?

2

По тези въпроси касаторът-ищец сочи противоречие с практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Посочва решение № 117 от 28.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 215/2012 г., IV г. о., ГК; решение № 505/03.01. 2013 г. по гр. д. № 1476/2011 г. IV ГО.

2. Постъпила е касационна жалба и от ответника “С.-73” ООД, ЕИК ****, чрез адвокат Р. И. с адрес за призоваване: гр. София, ул. „Т. Ш.” № 20, ап. 50, с която въззивното решение се обжалва в частта му, в която след частична отмяна на първоинстанционното решение, въззивният съд е осъдил „С. - 73“ ООД да заплаща сумата от 200 лева месечно, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 14.08.2018 г., за разходи за усилена храна и медикаменти и специализиран транспорт, ведно със законната лихва от датата на изискуемост на всяко месечно задължение до изпълнение на задължението.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК този касатор твърди, че въззивното решение в обжалваната му част следва да бъде допуснато на касационно обжалване, тъй като съдът се е произнесъл по определени процесуалноправни въпроси и материалноправни въпроси, които са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, както и са от значение за точната прилагане на закона и развитие на правото – основания по чл. 280, ал.

1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Поставени са следните въпроси:

1. Съдът трябва ли да прецени всички събрани по делото доказателства, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните?

Посочва решение №124/28.4.2010 г. по гр. д. №3972/2008 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 331 по гр.дело № 257/2009, IV ГО на ВКС, решение №411/27.10.2011 г. по гр.д. №1857/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение №445/02.11.2011 г. по гр.д. №1733/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о, решение №344/21.09.2012 г. по гр.д. №862/2011 г. по описа на ВКС, IV г.

2. В кои случаи е допустимо обезщетяването на бъдещи вреди?

Сочат се решение №155 от 22.02.2010 г. по гр.д.№3836/2008 г. на ВКС, III г. о., решение № 488/7.02.2012 г. по гр. д. № 899/2010 г., IV г. о., решение № 153/2.06.2011 г. по гр. д. № 526/2010 г., IV г. о., решение № 196/12.07.2012 г. по гр. д. № 1724/2009 г., IV г. о., решение № 155/22.02.2010 г. по гр. д. № 3836/2008 г., III г.о., решение № 161 от 17.01.2013 г. по т. д. № 1040/2011 г., I т. о., ТК.

Касаторът-ответник обжалва решението и в частта му, в която съдът е оставил без уважение частната жалба на „С. -73” ООД срещу определение № 20074661/16.01.2022 г. по гр.д. № 1885/2019 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлена молбата му за изменение на решението в частта за разноските. Счита, че следва да му бъдат присъдени разноски в първоинстанционното производство, поради което обосновава искането си за допускане на въззивното решение, имащо характер на определение, в тази му част по въпроса дали при отхвърляне на един от предявените искове следва на 3 ответника да се присъдят разноски съразмерно на отхвърлената част, ако причината за отхвърлянето на иска е сключено извънсъдебно споразумение за по- ниска сума от претендираната от ищеца и в споразумението не са включени всички предявени искове. Счита, че по този въпрос е налице основание за допускане до касационно обжалване по 280, ал. 1, т.3 от ГПК – за развитие на правото.

Всяка една от страните е депозирала писмен отговор на касационната жалба на насрещната страна, в който се изразява становище за неоснователност на съответната касационна жалба.

Настоящият съдебен състав констатира, че всяка от постъпилите две касационни жалби е процесуално допустима. Подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол с оглед предмета на делото.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение съобрази следното:

С атакуваното в настоящото производство въззивно съдебно решение съдът е приел, че А. Р. Н. е предявил срещу „С. - 73” ООД искове за заплащане на следните суми: сумата 350 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на телесно увреждане, причинено от трудова злополука, настъпила на 14.08.2018 г., ведно със законната лихва от 14.08.2018 г. до окончателното изплащане, сумата 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените в периода от 14.08.2018 г. до 14.01.2019 г. имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за лечение, транспорт, рехабилитация, усилена храна, болногледач, домашен помощник, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, и сумата 600 лева месечно за периода от 11.01.2019 г. до 14.08.2032 г., представляваща бъдещи сигурни разходи в резултат на трудовата злополука, ведно със законната лихва, считано от всяко първо число на месеца, за който е дължима, до окончателното плащане на сумата. Според въззивния съд, за да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител неимуществени вреди, следва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване следните предпоставки: трудова злополука; вреда, водеща до неблагоприятни последици - болки и страдания; и причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди. Съдът е посочил, че по делото е безспорно установено, че на 14.08.2018 г. в изпълнение на трудовата си функция на длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил” при ответното дружество ищецът е претърпял трудова злополука по смисъла на чл. 55 от КСО, довела до временна неработоспособност, като същата е настъпила по време на изпълняване от ищеца на доставка на арматурна заготовка с камион с автокран „Скания”, при разтоварване с кран стелкови тип, монтиран на товарния автомобил, при което е притиснат десният му крак, в резултат на 4 което същият претърпял телесно увреждане, довело до ампутация на десен долен крайник. Въззивният съд е посочил, че с разпореждане № 22451/02.01.2019 г. на НОИ - ТП - София град, издадено на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, злополуката е призната за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО.

В мотивите си въззивния съд е акцентирал на приетото по делото споразумение, сключено на 30.07.2019 г., в което страните са постигнали съгласие , че за настъпилата на 14.08.2018 г. трудова злополука, причинила на А. Н. травматични увреждания, довели до продължително животоспасяващо лечение, наложило ампутация на долен десен крайник, „С. - 73” ООД се задължава да му заплати обезщетение за имуществените и неимуществените вреди в размер на сумата 120 000 лева, дължима на 12 бр. равни месечни вноски, всяка в размер 12 000 лева, както следва: първа вноска, платима до два дни след вдигане на наложените запори върху банковите сметки на „С.-73” ООД, и 11 вноски, платими до 30 - то число на месеца считано от 31.08.2019 г. до 30.06.2020 г., по посочена банкова сметка - т. 3 от споразумението.

Уговорено е, че при забава в плащането на която и да е от дължимите вноски от страна на „С.-73” ООД, остатъкът става изискуем в пълен размер, отделно от което дружеството се задължава да заплати неустойка в размер на 5% върху дължимата просрочка вноска. А. Н. е декларирал, че приема да получи обезщетението по посочения начин и срокове, като се задължава в деня на подписването му да депозира молба по изп. дело № 374/2019 г. по описа на ЧСИ С. С. за вдигане на наложените запори върху банковата сметка на „С.-73” ООД, като се задължил при точно изпълнение - в срок и в договорения размер на задължението за обезвреда от страна на „С.-73” ООД, да не предприема каквито и да било действия по посоченото изпълнително дело - т. 4 и т. 5 от споразумението. В т. 6 от споразумението е обективирана декларация на А. Н., че с получаване на пълния размер на договореното обезщетение от 120 000 лева същият няма да има каквито и да било претенции за заплащане на обезщетение за минали и/или настоящи и/или бъдещи имуществени и неимуществени вреди, възникнали в резултат на трудовата злополука, като същият се задължава в деня на окончателното плащане на последната дължима сума да депозира молба за отказ от иск по гр.д. № 1885/2019 г. на СРС, молба за отмяна на допуснатото по същото дело обезпечение и молба за прекратяване на изп. дело № 374/2019 г. на ЧСИ С. С.. В т. 9 страните са уговорили, че със сключване на споразумението уреждат напълно отношенията си във връзка с претърпените от А. Н. минали, настоящи или бъдещи вреди в следствие на трудовата злополука и същият няма право да търси по съдебен ред имуществена и неимуществена отговорност от работодателя за вредите от трудовата злополука. Съдът е посочил, че горепосоченото споразумение е сключено от страните след предявяване на иска и по силата на чл. 235, ал. 2 от ГПК следва да бъде съобразено значението му за спора.