Разпореждане № 1312 от 06.02.2026, Районен съд - Враца

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1312 гр. Враца, 06.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20251420103141 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от Н. Л. С., ЕГН **********, против К. И. Н., ЕГН **********, и Я. Д. М., ЕГН **********, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ответниците не са собственици на недвижим имот – апартамент № 36 с идентификатор *******, находящ се в *********, подробно индивидуализиран в исковата молба.

В исковата молба се твърди, че с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт от 2017 г., придобил собствеността върху процесния имот, като от този момент и до настоящия необезпокоявано от трети лица го владее. При справка в Имотния регистър установил, че относно имота е вписана искова молба за разваляне на договор за издръжка и гледане, вписана преди да придобие имота. По същата бил постановен окончателен съдебен акт от 28.11.2013 г., без съдебното решение да е отбелязано в законовия шестмесечен срок. Счита, че поради неотбелязването на решението в законовия срок ответниците като наследници на ищеца по делото, по което е вписана исковата молба, се легитимират като собственици на имота. Заявява, че същите не оспорват неговите права, нито му пречат да ползва и владее имота.

С уточнителна молба вх. № 1791/10.11.2025 г., депозирана след дадени от съда указания относно правния му интерес от водене на производството, ищецът излага същите доводи, както и че ответниците нямат връзка с праводателя му, от когото той е закупил имота. Същите правни доводи 1 относно наличието на правен интерес са изложени и в молба вх. № 439/12.01.2026 г. след нови указания на съда относно наличието на правен интерес.

При така изложените твърдения и представените с исковата молба писмени доказателства, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск за собственост е недопустим поради липса на правен интерес при следните съображения:

Съгласно Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г., ВКС, ОСГТК, при отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. При липса на правен интерес производството се прекратява.

Видно от приложените към исковата молба писмени доказателства, с искова молба, вписана в СлВп – Враца през м. 08.2012 г. /точната дата на се чете/, от К. Р. А. против Н. А. Б. и В. Л. Б. е предявен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на сключения между тях договор за гледане и издръжка, обективиран в посочен нотариален акт, с който ищецът Р. е прехвърлил процесния недвижим имот на ответниците Б.. Искът е уважен с Решение № 265/14.06.2013 г. по в. гр. д. № 269/2013 г. по описа на Окръжен съд – Враца, което не е допуснато до касационна обжалване с Определение № 1190/28.11.2013 г. по гр. д. № 5678/2013 г., ВКС, III г. о. Видно от мотивите на решението на Окръжен съд – Враца праводателката на ищеца в настоящото производство – третото лице К. Г. е придобила собствеността върху имота на 29.12.2011 г., т. е. преди вписване на исковата молба /ищецът не твърди друго/.

С договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за продажба на имот от 11.04.2017 г., ищецът е придобил собствеността върху имота от К. Г..

Ищецът твърди, че ответниците в настоящото производство К. И. Н. и Я. Д. М. са наследници по закон на К. Р. А..

2

Единственият обективен факт, с който ищецът обосновава правния си интерес за предявяване на отрицателен установителен иск, е наличието на вписана искова молба за разваляне на договор за издръжка и гледане относно процесния имот, която той счита, че представлява вещна тежест върху имота и че легитимира ответниците като собственици на същия.

На първо място следва да се посочи, че праводателката на ищеца С. – К. Г. е придобила собствеността върху имота преди вписване на исковата молба за разваляне на сключения между К. Р. А. и Н. А. Б. и В. Л. Б. договор за гледане и издръжка.

По въпросите представлява ли вписаната искова молба тежест върху имота, след като не е от категорията на вещно-правните тежести и за това какво е действието на вписаната искова молба, ако решението по нея не е било вписано в шестмесечния срок по чл. 115, ал. 2 ЗС и пропускането на този шестмесечен срок заличава ли с обратно действие вписването на исковата молба, отговори се съдържат в Решение № 60174/05.07.2021 г. по гр. д. № 2385/2020 г., ВКС, IV г.о. Прието е, че вписването на исковата молба може да бъде разглеждано като тежест в случаите, когато има оповестително-защитно действие, доколкото налага ограничение на твърдените права на третото лице върху имота в полза на ищеца, вписал исковата си молба. В т. 2 от Тълкувателно решение № 3/19.07.2010 г., постановено по тълк. д. № 3/2009 г., е посочено, че вписването на исковите молби по чл. 114 ЗС има оповестително-защитно действие спрямо трети неучастващи в процеса лица, като в т. 4 от Тълкувателно решение № 6/14.03.2014 г., постановено по тълк. д.

№ 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, това действие на вписването е приравнено на действието на вписана възбрана. Това приравняване на последиците от налагането на възбрана (която е вещна тежест) и вписване на искова молба с оповестително-защитно действие също е основание за извода, че в тези случаи вписването на исковата молба представлява тежест върху имота по отношение на трети лица, които след вписването са придобили права върху имота, конкуриращи правата на ищеца, но не и до третите лица, които придобиват права върху имота от самия ищец.

В цитираното решение е посочено още, че действието на вписването на исковата молба е ограничено във времето чрез правилото на чл. 115, ал. 2 ЗС.

Същото трае по време на съдебното производство по спора и шест месеца след 3 влизане на постановеното по него решение в сила. Действието на вписването може да бъде продължено занапред, ако постановеното по спора решение бъде отбелязано в посочения срок по реда на чл. 115, ал. 1 ЗС. Пропускането на този срок води до отпадане на правното действие на вписването на исковата молба и ако впоследствие влязлото в сила решение по спора бъде вписано, то противопоставимостта му на трети лица ще възникне от момента на вписване на решението - чл. 115, ал. 4 ЗС. Уважаването на предявения с вписаната искова молба иск и пропускането на срока по чл. 115, ал. 2 ЗС няма за последица заличаване на вписването, тъй като целта на същото е постигната.

Обратното, с правилото на чл. 115, ал. 1 ЗС законът цели запазване на действието на вписването на исковата молба и занапред след влизане в сила на решението. От това, че подлежащите на вписване актове са изрично посочени в закона, следва и това, че заличаването на вписването им също се извършва само в изрично предвидените за това случаи. Съгласно чл. 13 от ПВп заличаването на вписани искови молби се извършва само в случаите, когато производството по делото бъде прекратено или искът бъде отхвърлен. В случаите, когато искът бъде уважен, вписването не се заличава, а се извършва отбелязване на решението - чл. 115, ал. 1 ЗС. Предвид това, пропускането на срока по чл. 115, ал. 2 ЗС води до отпадане на действието на вписването на исковата молба, поради настъпване на предвидения в разпоредбата факт – изтичането на срока, за настъпването на което не е необходимо заличаване на вписването.

Съдебната практика е непротиворечива по тези въпроси, поради което и с оглед отговора на последния въпрос, настоящият съдебен състав намира, че за ищеца С. не е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост, тъй като пропускането на срока за отбелязване на влязлото в сила решение е довело до отпадане на действието на вписването на исковата молба. Влязлото в сила решение не е било отбелязано в срока по чл. 115, ал. 2 ГПК, поради което вписването на исковата молба е загубило действието си съгласно установеното в изр. 2 на разпоредбата правило.

При горепосочените обстоятелства, решението на Окръжен съд – Враца, с което е уважен искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, е влязло в законна сила 28.11.2013 г., а шестмесечният срок за неговото отбелязване е изтекъл на 29.05.2014 г., считано от която дата вписването на исковата молба е загубило действието си.

4

Доводът на ищеца, че вписаната искова молба легитимирала ответниците като собственици на имота, не намира законова опора. Правото на собственост може да се придобива въз основа на изрично предвидените в закона основания и посочените в закона начини и вписана искова молба не е сред тях.

Между ищеца и ответниците не е налице спор относно правото на собственост върху процесния имот, поради което и с оглед всичко гореизложено, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес. Допустимостта на предявения иск представлява въпрос, за който съдът следи служебно по всяко време на делото. Исковата молба следва да бъде върната на ищеца, а производството по делото – прекратено.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 130 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА исковата молба, подадена от Н. Л. С., ЕГН **********, против К. И. Н., ЕГН **********, и Я. Д. М., ЕГН **********, поради недопустимост на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3141/2025 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – гр. Враца в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от разпореждането да се връчи на ищеца чрез адв. В. Т..

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 5