Решение № 48 от 13.01.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Плевен, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20244430103869 по описа за 2024 година

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Д. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № ***, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. „Александър Стамболийски" 125, представлявано от Д. М. М. - Управител, e-mail: [email protected] против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост" ж.к. Младост 3, бул. Александър Малинов № 51, бл.0, вх. А, ет. 9, ап, офис 20, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., в която се твърди следното : на 12.12.2021г. между ищцата и ответника е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 1098301, съгласно който договор е приложим ЗПФУР. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 300 лева. Съгласно договора, доверителят ми е следвало да погаси заема в срок от месеца, като е следвало да върне сумата с лихва 3.38% иди 24.00 лв. Посоченият годишен процент на разходите е в размер на 49.85%.

В чл.5 от Договора с уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от „Multitude bank" в полза на Дружеството ответник.

При сключването на договора за потребителски кредит никъде не е посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано па кредитора дружество. След като усвоила сумата от 300 лв., Д. П. установила, че освен заемната сума от 300 лв., са й начислили такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „Фератум България" ЕООД, в размер на 110.00 лв.

1

Към датата на подаване на иска Д. П. е погасила задълженията си по договора за потребителски кредит.

Счита процесиия договор за недействителен поради следните причини: дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито пък е посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит - в чл.5.3 от ОУ е посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за кандидатстването, каквото се явява всъщност. Твърдим, че договорът не е подписан нито с квалифициран, бито с обикновен електронен подпис, поради което липсва съгласие. Твърдим, че доверителят ми не е подписвал договор за поръчителство, както и че такъв не му с бил представян.

Смята, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма. Както м на евентуалния договор за допълнителна услуга,

Твърди, че договорът е недействителен по смисъла па чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума но него. Посочено е само ГПР в %, но не е посочен начина на изчисляването му. Ето защо договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК.

На следващо място е посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне па поръчител не е включена като разход по договора, а това е следва да бъде направено, поради следните причини. Ответникът не предоставя възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което събира допълнително възнаграждение. С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл.19 ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията.

Посочения в договора годишен процент на разходите на обща дължима сума не отговарят на действителните такива. Посочените в договора за заем пониски стойности, представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска, практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването па забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването па договора. /В този смисъл; Решение № 260123 от 25,09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр, д. № 1214/2020 г.; Решение №682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в, гр. д. №1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. па ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение №1411 от 29,11.2019 г, па ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по и. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гp. д. № 2344/2019 г./.

2

Счита, че сумата, претендирала от ответното дружество по договор за поръчителство, несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по см. на чл.19, чл.1 ЗПK. Счита, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноска за гаранция по договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПK, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита.

Действителният размер на ГПР по процесния договор, с включени и разходите за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство, е в размер над 70%. Предвид горното, посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/.

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредит и без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин" .

В решение по дело С-714/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 21 ноември 2022г., постъпил в Съда на 22 ноември 2022 г. във връзка с тълкуването на член 3, буква ж), член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити, СЕС постановява:

„...посочването на ГПР, които не отразят точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му па лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер"

„...член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница" Целият договор за потребителски кредит следва да бъде приет за недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за предоставяне на банкова гаранция не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора; начисляването на такса за допълнителна услуга - гарант, чийто размер не е включен в самия договор и в 3 посочения ГТТР налага на потребителя да приеме клауза, с която не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; договорът е във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и поетите задължения на търговеца и потребителя, налагайки изключително висока такса за допълнителна услуга.

Счита договорът за потребителски кредит за недействителен па основание чл. 22 ЗПK във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,, евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22, ВР, с чл. 11, чл. 19 ЗПК.

Счита клаузата на чл.5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № 1098301 за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 3311 и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на договор за потребителски кредит № 1098301, сключен между ищцата и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК:

***, на основание чл.22 ЗПК вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК., евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК, чиято недействителност моли да бъде прогласена.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли първоначалния иск, моли съда да прогласи нищожността на клаузата на чл.5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1098301, сключен между ищцата Д.

И. Панкова и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от „Multitude bank" в полза на ответника.

На основание чл.55 ал.1 от ЗЗД да осъди ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" Е,ООД, с ЕИК: ***, да заплати на Д. И. П., сумата в размер на 5 лв./частичен иск от 110.00 лв./, представляваща платена при изначална липса на правно основание сума за възнаграждение за поръчителство, която е платена на ответника, но не е преведена на гарантиращото дружество, по договор за потребителски кредит №1098301, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.

Претендират се разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество, чрез юркс.Г., с който исковете се оспорват изцяло. Наведени са подробни доводи.

В о.с.з. ищцата не се явява и не се представлява. Депозирано е писмено изявление от пълномощника, вкл. и относно изменение на размера на иска с пр. основание чл.55 от ЗЗД, допуснато от съда.

В о.с.з. не се явява представител на ответната страна; изразено е писмено становище.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

4

Предявените искове са допустими.

По същество исковете са допустими и изцяло основателни и доказани.

Безспорно е, че на 12.12.2021 год. между страните по делото е сключен договор за паричен заем /приложен на л.35 и сл. от делото/, по силата на който ответникът, в качеството на заемодател, е предоставил на ищцата, в качеството на заемател, сумата от 300лв., със срок на заема –11.01.2022год, с посочен ГПР – 49,85 %.

По иска с правно основание чл.26 ал.1, пр.1-во от ЗЗД:

В исковата молба ищцата е навела многобройни доводи за нищожност на процесния договор за потребителски кредит. Твърдението за нищожност на договора на основание чл. 22 от ЗПК поради неспазване на предвидената от закона форма по чл. 10 ал. 1 от ЗПК е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Процесният договор и приложенията към него са написани на ясен и четим шрифт, който очевидно е не по-малък от размер 12.