Определение № 1264 от 27.11.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1264 гр. Бургас, 24.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Светлин Ив. Иванов

Петя Кр. Георгиева като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20232100601265 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.243 ал.7 и ал.8 от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. А. С. от АК – Бургас, упълномощен повереник на пострадалата Н. К. К. от гр.Бургас, против Определение № 1577 от 21.07.2023г., постановено по ЧНД № 2351/ 2023г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено Постановление от 03.05.2023 г., с което прокурор в Районна прокуратура - Бургас прекратил наказателното производство по Досъдебно производство № 3292 ЗМ - 529/2022 г. по описа на IV РУ на МВР - Бургас, Пор. № 2041/ 2022г. по описа на същата прокуратура, образувано и водено за престъпление по чл.150 ал.1 от НК.

В частната жалба са възпроизведени оплакванията, изложени в жалбата против постановлението за прекратяване на наказателното производство. Оплакванията са, че първоинстанционният съд безкритично възприел аргументите на прокурора за обективна несъставомерност на деянието като блудство по смисъла на чл.150 ал.1 от НК, не подложил на собствен задълбочен анализ показанията на пострадалата Н. К. за усещанията й вследствие действията на свид. В. А., не съобразил заключението на извършената психиатрична експертиза за намалените способности за реакция на пострадалата поради възрастта й. Поддържа се незаконосъобразност и необоснованост на оспореното определение, което според жалбата не съдържало изискуемите мотиви.

Претендира се отмяна на постановеното от районния съд определение.

Частната жалба е подадена в установения в закона преклузивен 7-дневен срок, срещу подлежащ на въззивен контрол по реда на Глава ХХ II от НПК съдебен акт, от процесуално легитимиран субект – упълномощен повереник на пострадалото от деянието лице, и пред компетентния съд, поради което се явява процесуално допустима. Преценена по същество, жалбата е основателна, но не поради посочените в нея съображения.

1

В границите на съдебния контрол, очертани в разпоредбата на чл.243 ал.5 от НПК, първоинстанционният съд е осъществил надлежно и добросъвестно пълна проверка на обоснованосттта и законосъобразността на постановлението за прекратяване на досъдебното производство, в резултат на която е достигнал до убедителни и съответстващи на закона и съдебната практика фактически и правни изводи. Изведената от районния съд фактическа обстановка, която се възприема изцяло и от настоящата инстанция, се свежда до следното:

Свид. К. С. бил едноличен собственик на капитала и управител на „*********“ ******, *******. Дружеството стопанисвало магазин за плодове и зеленчуци, устроен в партерно помещение в гр.******, ж.к. „********“, бл.***. В същия блок свид. С. живеел във фактическо съжителство със свид. С. Д. и нейната дъщеря от предишен брак - свид.Н. К., родена на *******г. През летните месеци свид. К. работела като продавач - консултант в магазина в бл.****, въз основа на трудов договор с „********“ **** на половин работен ден, сключен с предварително разрешение на „Инспекцията по труда“ гр.Бургас. В търговското помещение на споменатия магазин имало монтирани две видеокамери, обхващащи вътрешността му, и още две отвън.

На 29.08.2022г. свид.Н. К. била сама на работа в магазина. Малко преди обяд в търговското помещение влязъл възрастен мъж - редовен клиент, идентифициран в хода на разследването като В. А. А., живущ в съседния бл.***** в ж.к. „********“, гр.*****. Свид. К. го обслужила, и тъй като по това време нямало други клиенти, се заела да сортира стоката по рафтовете. Свид. А., който продължавал да се намира в магазина, се оказал зад гърба й и започнал да я опипва с дясната си ръка най-напред в областта на гърба и кръста, а после я опипал и по седалището, като й казал, че имала хубави крака и дупе. Свид. Н. К. силно се притеснила, но не реагирала, тъй като не знаела какво да стори и се надявала, че свид. А. ще си тръгне. Останала с гръб към него и продължила със сортирането на доматите, като очаквала А. да напусне помещението , но последният се приближил и повторно я опипал с дясната си ръка по седалището, като проврял ръката си между краката й до областта на пубиса. От уплаха и неудобство, свид. К. не реагирала и този път нито словестно, нито с действия, след което А. си тръгнал сам от магазина. Непосредствено след случилото си свид. Н. К. се обадила по телефона на майка си свид. Д. и й разказала за случая. Вечерта на същата дата свидетелите К., Д. и С. изгледали заедно записите от видеокамерите в магазина, на които ясно се виждали действията на свид. В. А..

На следващият ден около 19.00 – 19.30 часа, докато на работа в магазина бил свидетелят С., отново се появил свид. А.. Свид. С. го разпознал като лицето, извършило описаните по-горе действия спрямо свид. К., и подал сигнал в полицията.

На място пристигнал екип на IV РУ на МВР гр.Бургас в състав свид. М. Д. и колегата му Ж. К., като пред свид. С. и полицейските служители, свид. А. признал за стореното предния ден, след което бил задържан със заповед за задържане по реда на ЗМВР.

При разследването са били изготвени съдебно - техническа експертизи на записа от видеонаблюдението в магазина, както и на аудиофайла от разговора на свид. С. с диспечера на ЕЕН 112 на 30.08.2022г. От заключението на експертизата на видеозаписа е видно, че поради недостатъчната разделителна способност на видеозаписа не е възможна фотопортретна идентификация на заснетите лица с достатъчна достоверност, но на селектираните и снети в заключението кадри ясно се идентифицират действията, които заснетото лице от мъжки пол извършва с дясната си ръка. По отношение на видеозаписа и аудиозаписа от разговора с ЕЕН 112 не се установяват данни за прекъсвания, сривове, наслагвания, заличавания и други 2 признаци на манипулация.

Съгласно заключението на извършената в досъдебното производство комплексна съдебно психиатрична-психологична експертиза, свид. Н. К. не е лекувана и не се води на отчет в ЦПЗ Бургас. Равнището на интелектуалното и психологическо й развитие и личностовата й структура съответства на календарната й възраст – 16 навършени години към инкриминираната дата, има съхранена психична годност да бъде свидетел, да решава житейски проблеми, и за разбиране при упражнено физическо психическо насилие над нея, но способността й за противодействие е редуцирано съответно на календарната й възраст.

Прегледът на материалите по досъдебното производство води настоящия съд до извода, че по случая е било проведено обективно, всестранно и пълно разследване при стриктно спазване правилата на НПК, в резултат на което фактическата обстановка и кръга на обстоятелствата по чл.102 от НПК са установени по несъмнен и категоричен начин. Интересуващите делото факти са изведени вследствие на обективен и съответен на формалната логика анализ на гласните, писмените, веществените доказателства и доказателствени средства, както и на заключенията на изготвените експертизи.

Описаната по-горе фактология не се оспорва и от повереника на пострадалата К..

При приетите за установени факти прокурорът и първоинстанционният съд обосновано са стигнали до извод за обективна несъставомерност на деянието, осъществено от свид. В. А., като престъпление по чл.150 ал.1 от НК. За да са налице обективните признаци на споменатото престъпление, е нужно деецът да е извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 – годишна възраст, чрез употреба на сила или заплашване, чрез използване на безпомощното му състояние ли чрез привеждането му в такова състояние, или чрез използване на положение на зависимост или надзор. В разглеждания случай се установява, че А. наистина е осъществил действия, целящи възбуждане и удовлетворяване на полово желание без съвкупление по отношение на навършилата 14-годишна възраст свид. К., изразяващи се в осъществяване на физически контакт с дясната си ръка в областта на гърба, кръста, седалището и пубиса на пострадалата. Изявленията на свид. А. при осъществяване на тези действия, възпроизведени от пострадалата и от самия него в свидетелските му показания, ясно насочват към целта на тези действия. Не се установява обаче свид. А. да се осъществил инкриминираните действия чрез някое от средствата и способите, изрично предвидени в чл.150 ал.1 от НК. С положителност, той не е осъществил спрямо К. нито физическа, нито психическа (чрез заплаха) принуда, и в това отношение упреците в частната жалба са напълно неоснователни. При осъществяване на престъплението по чл.150 ал.1 от НК, принудата чрез сила или заплашване е средство за постигане на престъпния резултат, поради което следва да предхожда или да съпровожда изпълнителното деяние, а в случая няма спор, че единственият физически контакт на деецът с пострадалата е осъществен именно с блудствените действия – опипването й по определени телесни части. Усещанията на пострадалата – страх, притеснение, ступор, дезориентираност, според собствените й показания са резултат именно от блудствените действия, а не от други насилствени действия или изявления на А..

Не може да става дума свид. К. да се е намирала преди и към момента на деянието в безпомощно състояние, което да не й позволява да се защити, доколкото е очевидно, че състоянието и поведението са били съвсем нормални и ориентирани към изпълнение на работата й като продавач – консултант. Още по-малко може да се твърди, че свид. А. е привел К. в такова състояние, тъй като във всеки момент тя е 3 могла да предприеме защитно поведение – да се отдръпне, да извика, да избяга, да се обади по телефона и т.н., което в случая не е сторила поради ограничените от възрастта й способности за противодействие. Най-после, между пострадалата и дееца към процесната дата, както и преди и след тази дата не са съществували отношения на зависимост или надзор, от които А. да се е възползвал за осъществяване на деянието.

При доказаната липса на който и да е от предвидените във фактическия състав на чл.150 ал.1 от НК начини за осъществяване на деянието, изводът на прокурора, а след това и на районния съд за липса на осъществено престъпление по този текст, както и на друго престъпление от общ характер се явява доказателствено обоснован, фактически верен и съобразен със закона, поради което въззивният съд го споделя изцяло.

Въпреки изложеното, предвид установените факти прекратяването на наказателното производство на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК след приключване на разследването е незаконосъобразно. Прекратителното основание по чл.24 ал.1 т.1 от НПК намира приложение в случаите, когато деяние изобщо не е извършено, или извършеното деяние не съставлява престъпление по никой от текстовете в особената част на Наказателния кодекс. Настоящият съд се съгласява, че в разглеждания случай липсва осъществено престъпление от общ характер. Когато при разследване по общия ред, уреден в Част III на НПК, се установи, че деянието осъществява признаците на престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, законодателят е въвел специални правила, гарантиращи правото и възможността на пострадалия от такова престъпление сам да започне и проведе наказателно производство срещу извършителя чрез съответна тъжба. В конкретния случай въззивният съд счита, че с описаното погоре в изложението деяние – опипване с ръце на гърба, кръста, седалището и пубиса на пострадалата, свид. А. е осъществил признаците на престъплението по чл.146 ал.1 от НПК, като с изброените физически действия е извършил нещо унизително за честта и достойнството на пострадалата Н. К. в нейно присъствие, бри безспорна липса на съгласие от нейна страна. За това престъпление, съобразно особената разпоредба на чл.161 ал.1 от НК, наказателното производство се възбужда по тъжба на пострадалия.

При това положение прокурорът е бил длъжен да действа според регламента на чл.244 ал.1 т.1 и ал.3, във връзка с чл.50 и чл.25 ал.1 т.6 от НПК – следвало е да спре наказателното производство на основание, че престъплението е от частен характер, и да укаже на свид. Н. К., че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия и има право да подаде частна тъжба по реда и в срока по чл.81 от НПК. Досъдебното производство е следвало да бъде прекратено само при наличие на доказателства, че пострадалата е подала тъжба в 6-месечния срок по чл.81 ал.3 от НПК, или при наличие на доказателства, че в този срок липсва подадена тъжба. Като е прекратил изцяло наказателното производство веднага след приключване на разследването, прокурорът е допуснал нарушение на императивните разпоредби на чл.25 ал.1 т.6, чл.50 и чл.244 ал.1 т.1 и ал.3 от НПК, лишавайки по този начин пострадалата К. от възможността и правото сама да инициира и реализира наказателно преследване срещу В. А. чрез подаване на частна тъжба до компетентния първоинстанционен съд.