Определение № 739 от 12.10.2026, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 739 гр. Сливен, 12.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова мл.с. Юлия Ив. Славова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20262200500511 по описа за 2026 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Кредито“ ООД, гр. София против Определение №2996 от 23.07.2026г. постановено по гр.д. №21/2026г. по описа на Сливенски районен съд, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на „Кредито“ ООД вх. №12924/2026г. за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение.

Дружеството жалбоподател заявява, че обжалваното определение е неправилно и необосновано. Счита, че размерът на присъденото адвокатско възнаграждение от 217,48 евро е прекомерен и не съответства на фактическата и правна сложност на делото, нито на обема на извършената процесуална работа. Посочва, че действията на процесуалният представител на ищеца се ограничавали само до изготвяне на искова молба и депозиране на писмено становище, без лично присъствие в две съдебни заседания. Делото не представлявало фактическа и правна сложност, а се свеждало до приложение на разпоредби от ЗПК, съобразно константната съдебна практика.

Производствата от този вид не следвало да се превръщат в източник на генериране на съдебни разноски, надхвърлящи материалния интерес, който бил нисък и несъобразен от първоинстанционния съд. С оглед изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови ново, с което да намали разноските за адвокатско възнаграждение до размера от 100 – 150 евро.

Препис от частната жалба е връчен редовно на другта страна – Н. И. Б., който в 1 законоустановения срок е подал отговор на частната жалба чрез пълномощника адв. П.

П. от САК. С отговора частната жалба е оспорена като неоснователна. Посочва се, че районният съд се е съобразил с фактическата и правна сложност на делото при присъждането на разноските. Адвокатското възнаграждение е в минималния размер по Наредбата. Възражението, направено с отговора на исковата молба не било мотивирано. Освен това посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. В случая адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника е 255,65 евро и надвишава присъденото му адвокатско възнаграждение. Моли съда да остави частната жалба без уважение като неоснователна.

От фактическа страна се установява следното:

Производството по гр.д. №21/2026г. по описа на СлРС е било образувано въз основа на исковата молба, подадена от Н. И. Б. чрез пълномощник адв. П. П. против „Кредито“ ООД, с която е предявен иск з а прогласяване за нищожен на договор за потребителски кредит №OL00095070 от 27.03.2024г., с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22, вр. чл. 11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК. Цената на иска е 640,96лв. /общата дължима сума по договора за кредит/. Направена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Към исковата молба е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сключен между ищцата и адв. П. на 18.12.2025г. с уговорено възнаграждение в размер на 217,48 евро, платено изцяло в брой от Н. И. Б. на 01.04.2026г.

В срока по чл.131 от ГПК, с депозирания отговор на исковата молба, ответното дружество е оспорило предявения иск като неоснователен.

Отговорът на исковата молба е подаден от процесуален представител по пълномощие на ответното дружество – адв. П. А. от САК. В представения договор за правна защита и съдействие от 13.03.2026г. е уговорено и заплатено напълно и в брой адвокатско възнаграждение от „Кредито“ ООД, гр. София на адв. П. А. в размер на 255,65 евро. В списъка за разноските адв. П. е посочил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 255,65 евро.

По искане, направено още с исковата молба, съдът е назначил СИЕ. Депозита за експертизата от 204,52 евро е внесен от ищеца.

В проведените по делото две открити съдебни заседания страните не са били представлявани от процесуални представители по закон или пълномощие.

По делото са постъпили подробни писмени становища от пълномощниците на страните, в т.ч. от адв. П..

2

Със становището си адв. П. е представил списък на разноските.

В отговора на исковата молба е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца, поддържано с писменото становище.

С Решение №462/20.05.2026г. по гр.д.№21/2026г. на СлРС е уважен изцяло предявения от Н. И. Б. против ответното дружество иск, като договорът за потребителски кредит е признат за нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 26 от ЗЗД, поради противоречие на закона. С Решението са присъдени разноски на ищеца в общ размер на 448,04 евро, от които 25,56 евро държавна такса, 205 евро депозит за вещо лице и 217,48 евро адвокатско възнаграждение. Намерил е възражението по чл.

78, ал.5 от ГПК за неоснователно.

Решението е връчено на ответното дружество на 05.06.2026г.

На 18.06.2026г. „Кредито“ ООД е подало молба по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта относно разноските – присъденото адвокатско възнаграждение, като счита, че следва да се определи такова в размер до 100 евро.

В срок е постъпило становище по молбата от насрещната страна.

С обжалваното Определение №2996 от 23.07.2026г. по гр.д.№21/2026г., СлРС е отхвърлил молбата за изменение на решението в частта за разноските за адвокатско възнаграждение като неоснователна.

Определението е връчено на молителя на 07.08.2026г. Частната жалба против него е подадена на 21.08.2026г.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок.

Разгледана по същество, същата е неоснователна. Изложените в частната жалба съображения за неправилност на акта на СлРС са изцяло неоснователни.

На първо място следва да се посочи, че предявеният иск е уважен изцяло, като е прогласена нищожността на целия договор за кредит. При това положение, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски по производството, в т.ч. и направените за заплатено адвокатско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Следва да се посочи, че с изменение ДВ, бр. 17 от 13.02.2026г. е променена разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК, като е добавено и изр.

3 трето, според което съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.

В случая е установено, че претендираните от ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение са в размер на 217,48 евро. Разноските, претендирани от ответното дружество за заплатено адвокатско възнаграждение са в по-висок размер 255,65 евро.

Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал.5, изр. последно от ГПК съдът не може да намалява размера на разноските за адвокатско възнаграждение, заплатено от ищеца, тъй като същият е по-нисък от размера на разноските за адвокатско възнаграждение, платени от ответното дружество, направило възражението за прекомерност.

Направеното от ответното дружество възражението за прекомерност се явява неоснователно. Правилно районният съд е отказал да измени размера на присъденото, като разноски, адвокатско възнаграждение.

Поради това и подадената против определението по чл.248 от ГПК частна жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „Кредито“ ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, ******* против Определение №2996 от 23.07.2026г., постановено по гр.д. №21/2026г. по описа на Сливенски районен съд, с което е отхвърлена като неоснователна молба вх.

№12924/2026г., подадена от „Кредито“ ООД за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4