Решение № 1531 от 24.11.2020, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 1531

23.11.2020 г.

Град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - София

13-ти търговски

На 23.11.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Анелия Цанова

Христо Лазаров

Николай Метанов като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20201001002305 по описа за 2020 година

Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно обжалване.

Образувано е по въззивна жалба от ищеца - Национална агенция за приходите, чрез държавен експерт по приходите с юридическо образование А. К. срещу решение № 581 от 21.04.2020г., по т.д. № 1753/2018г. по описа на СГС, т.о., VI-6 състав. С обжалваното решение са отхвърлени обективно, субективно и кумулативно съединените искове с правно основание чл. 647, ал. 3, т. 1 ТЗ срещу продавача - „Буларко“ АД и купувачите - Г.

П. Д. , ЕГН ********** и Г. И. Д. , с ЕГН **********, за обявяване недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Буларко“ АД, на сделка извършена на 01.10.2014г. с нотариален акт № 62, том девети, рег. № 8310, дело № 1361/2014г. по описа на нотариус М. Б., рег.№ 110 на НК, с район на действие PC – ***, с който е прехвърлено правото на собственост на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11538,3.98.1.17, с площ от 61,92 кв.м., апартамент 1, етаж 1, ведно с мазе 1 и с площ от 2,33 кв.м. и 10,88 кв.м идеални части от общите части на сградата, находящ се в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град ***, Община ***, Област Бургас, със застроена площ от 626 кв. м., представляваща жилищна сграда на 5 етажа в комплекс „Саут бей апартмънтс“, разположена в поземлен имот идентификатор ***, с адрес град ***, местност „Юрта - под пътя“, целият с площ от 1 600 кв.м. Поради отхвърлянето на обуславящия конститутивен иск е отхвърлен и обусловеният осъдителен иск с правно основание чл.

108 ЗС срещу Г. П. Д. и Г. И. Д. за връщане в масата на несъстоятелността на продадения недвижим имот. Ищецът е осъден да заплати на ответниците - физически лица направените по делото разноски в размер на 300 лева и „Буларко“ АД е осъден да заплати от масата на несъстоятелността по сметка на СГС дължимата държавна такса в размер на 1

389,49 лева.

Въззивникът/ищецът – НАП твърди, че обжалваното решение е неправилно, защото първоинстанционният съд е приспаднал автоматично стойността на довършителните работи от 10 270 лева от пазарната стойност на имота от 55 160 лева, за да определи пазарната му стойност от 44 890 лева, която превишавала с 4 187,32 лева заплатената от купувачите, с оглед на което разликата била незначителна. Твърди, че по делото нямало данни и доказателства, че използваните от вещите лица сравнителни продажни ценни на аналогични апартаменти, са били довършени и годни за обитаване, или са с по-висока степен на довършеност. Твърди, че от приобщените към делото нотариални актове било видно, че общо пет от изследваните седем апартамента се намирали в сгради, които не са въведени в експлоатация и са завършени в „груб строеж“. За разлика от процесния апартамент, които се намирал в сграда въведена в експлоатация. Счита, че това налагало извод, обратен на направения от съда, че степента на завършеност на аналогични обекти е не по-малка, или същата като на процесния апартамент. На следващо място твърди, че ответниците/купувачите не са ангажирали доказателства за обема и стойността на извършените от тях довършителни работи и не са посочили тяхната себестойност. Счита, че не можело да се прецени как стойността на довършителните работи се отразява на пазарната цена към 01.10.2014г. – датата на сключване на сделката, който е единственият релевантен момент за преценката на равностойността на престациите, съгласно решение № 111 по т.д. 893/2010г., на ВКС, първо т.о. На следващо място твърди, че в ТЗ липсвало законово определение на понятието „значително“, като критерии с колко даденото следва да надхвърля по стойност полученото. Счита, че по аргумент на противното, приложение следвало да намери разпоредбата на чл. 206 ЗЗД. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемите/ответниците – Г. П. Д. и Г. И. Д. , чрез адв. Д. и адв. Д. са подали в срок писмен отговор на въззивната жалба. Считат същата за неоснователна и недоказана, поради което следвало да се остави без уважение. Излагат подробни доводи по всяко едно от твърденията във въззивната жалба, които ще бъдат съответно разгледани при обсъждане 2 доводите на въззивника. Считат решението на СГС за правилно и законосъобразно и молят да бъде потвърдено изцяло. Не претендират разноски за въззивното производство.

Въззиваемият/ответникът

– „Буларко“ АД/в несъстоятелност/, уведомен и призован при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК не е подал писмен отговор на въззивната жалба, не се явява и не изпраща представител в откритото съдебно заседание във въззивното производство.

Синдикът на „Буларко“ АД/в несъстоятелност – П. К., служебно конституирана като задължителен необходим другар на жалбоподатея, не се явява и не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание във въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При въззивната си проверка, на основание чл. 269 ГПК съдът установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По иска с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, че с решение № 1948/11.08.2017г., по т.д. № 5837/2017г. по описа на САС, т.о., 1 състав е открито производството по несъстоятелност на длъжника „Буларко“ АД и 29.08.2013г. е определена за начална дата на неплатежоспособността. Видно от списъка на приетите вземания, одобрен с определение № 2179/23.04.2018г., по т.д. № 4509/2013г. по описа на СГС, се установява, че ищецът е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на „Буларко“ АД, на основание чл. 693 ТЗ. Видно от нотариален акт № 62 от 01.10.2014г., том девети, рег. № 8310, дело № 1361/2014г. по описа на нотариус М. Б., се установява, че „Буларко“ АД е прехвърлил на Г. П. Д. , правото на собственост на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11538,3.98.1.17, с площ от 61,92 кв.м., апартамент 1, етаж 1, ведно с мазе 1 и с площ от 2,33 кв.м. и 10,88 кв.м идеални части от общите части на сградата. Продажната цена на извършената сделка е в размер на 40 702,68 лева. Видно от справки за родствени връзки /л.118 и л.119/, се 3 установява, че процесните недвижими имоти са придобити от купувача по сделката - Г. П. Д. в режим на СИО със съпругата му Г. И. Д. . Процесната сделка е сключена в хода на производството по несъстоятелност на „Буларко“ АД. Исковата молба е подадена по пощата на 13.08.2018г., първият работен ден след 11.08.2018г. Следователно предявеният иск е подаден в едногодишния срок по чл. 649 ал. 1 ТЗ от откриване на производството по несъстоятелност и в законоустановените срокове, съгласно чл. 647 ал. 1 т. 3 вр. с ал. 2 ТЗ. Видно от данъчна оценка за процесния имот /л.71/, се установява, че към 19.09.2018г. данъчната оценка за целия имот е в размер на 38 949,50 лева.

Видно от протокола от откритото съдебно заседание проведено на 28.05.2019г./л.л. 1 83-190/, се установява, че e бил разпитан свидетелят очевидец – С. Т.. Видно от неговите показания се установява, че жилището е придобито в състояние на груб строеж през м.10.2014г., като вътре било тухла, стърчали кабели заковани с пирончета в тухлата, подът бил с бетон или замазка, тавани сиви на бетон, с некачествена дограма и външна врата. Банята била на тапа и с ПВЦ тръби, пода с цимент, бетон и нямал замазка.

Свидетелят е заявил, че жилището нямало вътрешни интериорни врати.

Апартаментът бил над фоайето и гледал на север към поле с храсталаци.

Свидетелят е показвал това жилище на други хора, но никой не искал да го вземе. Пътят до сградата бил чакъл-макадам, черен път неасфалтиран.

Партиди за ток и за вода все още нямало в сградата, в момента били на индустриален ток за строителство. След ремонта на жилището е ходил и имал представа къде и какво било извършено – в хола и спалните имало ламинат, коридорът бил с теракот, тоалетната и банята били завършени, имало кухня, диван, спални, шкаф и облицовка от гипсо-картон с латекс на стените.

Видно от заключението на вещото лице Д. М., се установява, че сравнителната пазарна стойност на процесния апартамент е 52 397 лева.

Според вещото лице действителната пазарна стойност на процесния имот, в състоянието по протокол от 01.10.2014г. и във вида, в който е предаден на ответниците, по метода на възстановителната стойност - пазарни цени на труд и материали към октомври 2014г. е 41 355 лева. Според вещото лице, стойността на довършителните работи по данни на ответниците била 13 570 лева. Видно от допълнителното заключение на вещото лице се установява, че 4 при база за определяне на пазарна стойност на апартамент за сключени аналогични сделки, пазарната стойност на процесния апартамент е 32 750 лева. Вещото лице е установило по втория вариант, че пазарната стойност е 57 950лева, като е отбелязало, че данните от само два имота са недостатъчни за определяне на коректна пазарна цена на процесния имот, още повече, че разликата в единичните цени на двата продаваеми имота е драстична.

Видно от заключението на вещите лица Д. М., П. Я. и Б. Т., се установява, че при използваната сравнителна оценка, пазарната стойност на апартаменти от този вид е в размер на 55 160 лева. Стойността на процесния апартамент в състоянието, описано в приемо-предавателния протокол от 01.10.2014г., определена по метода на възстановителната стойност и по пазарни цени на труд и материали е сумата от 34 463лева. Според вещите лица, към момента на продажбата апартаментът бил в степен на довършеност 74,75% и оставащите за довършване работи представлявали 25,25 %. Вещите лица са изчислили, че стойността на извършените довършителните работи по пазарни цени е в общ размер на 10 270 лева.

Страните по делото не спорят, че процесният апартамент не е бил годен за живеене и имотът е предаден в състоянието, описано в приемопредавателен протокол от 01.102014г. - коридор, антре, дневна с кухненски бокс и спални - под - замазка, стени - тухлена зидария без гипсова шпакловка, тавани - без гипсова шпакловка, тераса - под гранитогрес, стени и таван минарелна мазилка, санитарно помещение - под замазка, стени и таван вароциментова мазилка, ел. инсталация - изградена, без поставени ключова и контакти, няма индивидуална партида към доставчик на ел. енергия, има контролен електромер, ВиК инсталация - завършена ВиК мрежа и разводки до полипропилен до тапа, без санитарен фаянс, наличен теч в санитарно помещение, прозорци - PVC дограма с констатиран и неустановен теч, без вътрешни врати на помещенията, монтирана входна блиндирана врата. Още повече, че този факт се установява и от показанията на разпитания по делото свидетел очевидец. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че този протокол е частен свидетелстващ документ, който няма достоверна дата по отношение на ищците, които са трети лица по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК.

5

Първоинстанционният съд правилно е определил, че правната квалификация на този иск е чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. Правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, че ищецът трябва да установи при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба: 1. сключена от длъжника възмездна сделка; 2. сделката да е извършена в хода на производството по несъстоятелност, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността и 3. даденото по сделката значително да надхвърля по стойност полученото.

Между страните е спорен само третият елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ – дали даденото от продавача значително надхвърля по стойност полученото от купувача. Тази преценка се извършва към момента на сключването на сделката, чрез определяне на справедливата пазарна стойност на процесния обект. Вещите лица са установили, че към 01.10.2014г., при използван метод на сравнителна оценка, пазарната стойност на апартаменти от този вид е в размер на 55 156,52 лева, а същата определена по метода на възстановителната стойност и по пазарни цени на труд и материали е в размер на 34 463 лева. Вещите лица са изчислили, че към момента на продажбата апартаментът бил в степен на довършеност 74,75% и оставащите за довършване работи представлявали 25,25%. Ищецът не е оспорил заключението на тройната експертиза, което е изчерпателно и компетентно дадено и правилно е кредитирано от първоинстанционния съд. Според настоящия съдебен състав, за да се определи справедливата пазарна стойност на процесния имот, следва да се изчисли сумата, която съответства на неговата действителна степен на завършеност или като се приспадне стойността на оставащите за довършване работи. При степен на завършеност 74,75% и пазарна цена от 55 160 лева, справедливата пазарна стойност е в размер на 41 232,10 лева. Неправилно първоинстанционният съд приел, че от справедливата пазарна цена от 55 160 лева, следва да се приспадне стойността на довършителните работи извършени от ответниците в размер на 10 270 лева. Релевантен за делото е фактът, каква е действителната стойност на апартамента към 01.10.2014г., а не стойността на извършените впоследствие довършителни работи. Още повече, че тази стойност не може да е в зависимост от субективната преценка 6 на купувача по сделката, какви и колко довършителни работи са извършили в закупения недвижим имот.