Определение № 349 от 02.08.2023, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 349 гр. Силистра, 02.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора В. Василева

Членове:

Десислава Г. Петрова

Натали Яс. Жекова като разгледа докладваното от Натали Яс. Жекова Въззивно частно гражданско дело № 20233400500259 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 4 13, ал. 2, вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от управителите Светослав Николов, Цветелина Станева, Ярослав Чулак, чрез процесуален представител, срещу Разпореждане № 550 от 07.07.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 318/2023 г. по описа на РС-Тутракан.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил частично искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против М. Й. Ш., ЕГН **********, за следните суми: 307, 82 лв. – договорно възнаграждение за периода 25.03.2022 г. – 05.04.2023 г.; 350 лв. – възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“; 550 лв. – възнаграждение за допълнителни услуги „Флекси“; 30 лв. – такса за извънсъдебно събиране на вземането; 223 лв. – лихва за забава за периода 26.03.2022 г. – 05.04.2023 г.;

58, 12 лв. – законна лихва за периода 05.04.2023 г. – 27.06.2023 г., като е издал заповед за изпълнение за сумата от 1 000 лв., представляваща главница по договора.

С частната жалба се навеждат аргументи, че заповедният съд неправилно е констатирал недействителност на процесния договор. Счита, че 1 претендираните суми са дължими. Не оспорва разпореждането в частта, досежно възнаграждението за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Моли разпореждането да бъде отменено, като вместо него бъде издадена заповед за изпълнение по отношение на следните претендирани суми: договорното възнаграждение в размер на 307, 82 лв., такса за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв., лихва за забава за периода 26.03.2022 г. – 05.04.2023 г. в размер на 223 лв., законна лихва за периода 05.04.2023 г. – 27.06.2023 г. в размер на 58, 12 лв.. Претендирани са разноски.

Като разгледа материалите по постъпилото въззивно частно гражданско делото и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена в срок и от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт.

Производството пред заповедния съд е образувано със заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от управителите Светослав Николов, Цветелина Станева, Ярослав Чулак, чрез процесуален представител за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника М. Й. Ш., ЕГН **********, за сумата от 2 518,94 лв., от които: 1 000 лв. главница; 307, 82 лв. – договорно възнаграждение за периода 25.03.2022 г. – 05.04.2023 г.; 350 лв. – възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“; 550 лв. – възнаграждение за допълнителни услуги „Флекси“; 30 лв. – такса за извънсъдебно събиране на вземането; 223 лв. – лихва за забава за периода 26.03.2022 г. – 05.04.2023 г.;

58, 12 лв. – законна лихва за периода 05.04.2023 г. – 27.06.2023 г.

Настоящият състав, като разгледа приложеното ч.гр.д. № 318/2023 г. по описа на РС-Тутракан, и като съобрази доводите, изложени в частната жалба, приема последната за неоснователна по следните съображения.

Производството касае договор за потребителски кредит. Същият представлява договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното 2 предоставяне. Длъжникът е физическо лице, което действа извън рамките на професионална или търговска дейност. Поради това към процесния договор е приложима уредбата на ЗПК и ЗЗП и другите предвидени в законодателството правила за защита на потребителите.

Между страните е сключен договор за потребителски кредит № 40008182145. Видно от приложения към заявлението договор, уговорената заемна сума е в размер на 1 000 лв., а възнаградителната лихва – 41, 00%. С оглед сключения договор за потребителски кредит от кредитополучателя са закупени пакети за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, възнаграждението по които е съответно в размер на 350 лв. и 550 лв. Видно от приложенията към заявлението за издаване на заповед за изпълнение, възнаграждението по горепосочените допълнителни услуги се начислява към размера на месечната вноска, но не е включено в ГПР.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Настоящият състав счита в ГПР следва да бъдат включени възнагражденията за такива допълнителни услуги като „Фаст“ и „Флекси“, които са закупени с оглед сключения договор за потребителски кредит и чиито размер е изначално известен на страните.

Посоченият в договора за потребителски кредит размер на ГПР – 48, 60 %, се различава от действителния такъв, с оглед на което настоящата съдебна инстанция намира, че същият е сключен в нарушение на императивните норми на ЗПК и се явява недействителен, поради което по него следва да се дължи само чистата стойност на договора, а именно главницата, възлизаща на 1 000 лв.

Макар жалбоподателят да не оспорва разпореждането в частта досежно възнаграждението за услуги „Фаст“ и „Флекси“, именно невключването на този разход в ГПР дава основание за обявяване на процесния договор за потребителски кредит за недействителен и прави претендираните суми недължими.

От изложеното следва, че разпореждането на заповедния съд е правилно и следва да бъде потвърдено в обжалваната част. Предвид изхода на производството, претендираните от кредитора разноски следва да останат в негова тежест.

3

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 550 от 07.07.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 318/2023 г. по описа на РС-Силистра, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение по заявление на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от управителите Светослав Николов, Цветелина Станева, Ярослав Чулак, срещу длъжника М. Й. Ш., ЕГН **********, за следните суми: 307, 82 лв. – договорно възнаграждение за периода 25.03.2022 г. – 05.04.2023 г.; 30 лв. – такса за извънсъдебно събиране на вземането; 223 лв. – лихва за забава за периода 26.03.2022 г. – 05.04.2023 г.; 58, 12 лв. – законна лихва за периода 05.04.2023 г. – 27.06.2023 г.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4