Решение № 867 от 27.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 867 гр. Пловдив, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330104329 по описа за 2023 година

Предявени са обективносъединени искове по чл. 422 от ГПК вр. чл.410, от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД ЕИК: 121076907 гр. София, ул.

Стефан Караджа № 2, представлявано от ********* М. И. и В. К.-М. чрез ****** К., против ОБЩИНА Пловдив, ЕИК 000471504, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов" № 1, представлявана от З. Д.***** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 1 401.00 лева /хиляда четиристотин и един лева /- главница, дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, включващо и ликвидационните разноски, в размер на 10.00 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на производството до окончателното изплащане на вземането, както мораторната лихва в размер на 426.99 лв. /четиристотин двадесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки върху главницата от 12.01.2019 г. до 12.01 .2022 г. - датата на депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че на 17.04.2018 г., в гр. ********, на ул.

„*********”, пред входа на магазин „*****“, на 20 метра от кръстовището с бул. **********, срещу площадката за *********** е настъпило ПТП с лек автомобил марка „ Фолксваген“, модел „*****“ с per. №**********, който попаднал в необезопасено, несигнализирано и необозначено препятствие на пътното платно-дупка. Участъкът е с множество дупки върху пътното платно.

Като последица от това настъпили щети по автомобила, изразяващи се в 1 спукана задна лява гума и счупена предна дясна джанта. На 19.04.2018 г. в ЗАД „Армеец“ АД, е подадено Уведомление- декларация за щета по имуществена застраховка „Каско на МПС“ и е образувана щета под № ***********. Към момента на събитието за автомобила е налице договор за имуществена застраховка „Каско“ и „Злополука“ на МПС № *********** от 04.09.2017 г. със срок на действие от 12.09.2017 г. до 11.09.2018 г.

Автомобила е собственост на „**********“. За отстраняване на щетите са вложени авточасти, боя и други материали, както и калкулиранин труд от автосервиза. Стойността за извършения ремонт на лекия автомобил възлиза на 1 401.29 лева. На 06.07.2018 г. е заплатена сума на собственика сума от 1035.92 лв. и на 29.08.2018 г.-355.37 лв. По ликвидационната преписка са извършени разноски в размер на 10.00 лв. Стопанин на пътя е Община Пловдив. С изплащане на застрахователното обезщетение на основание застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата Община – Пловдив, която е поканена на 03.12.2018 г.да заплати сумата. До момента сумата не е възстановена. Вземанията са притендирани по чл.410 ГПК - ч. гр. д. № 483/23 г. на ПРС. Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение.

В указания по чл.131 от ГПК срок ответника оспорва иска по основание и размер. Отправя възражение за съпричиняване.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства- полица, квитанции,(лист 9-12 от делото) уведомление от 19.04.2018 г., опис, доклад, е видно, че към 17.04.2018 г. за лек автомобил марка „ Фолксваген“, модел „*****“ с per.

№********** е била налице валидносключена с ищеца застраховка „Каско“.

На 19.04.2018 г. представител на собственика на автомобила е сигнализирал застрахователя за настъпило с автомобила събитие-увреждане н азадна лява гума и предна дясна джанта и поискал изплащане на обезщетение. Извършен е опис на щетите и заключение за определяне на обезщетение в размер на 1035,92 лв. Същото е допълнено с 355,37 лв. Сумите са изплатени от застрахователя на собственика по банков път на 06.07.2018 г. и 29.08.2018 г.

От показанията на свидетеля А. Г., представител на собственика на автомобила се установява, че към момента на събитието -м. април по бул.

„*****“ имало много дупки. Автомобилът, собственост на „**********“ ******, бил с нископрофилни гуми и постоянно се късали. На магазин „*****“ винаги имало една голяма дупка и все още била там. На отсечката от „*****“ до ******** имало дупки и никога не е имало предупредителни знаци за тях. Там с е счупила джанта и се скъсала гума. Отправено било искане до застрахователя и щетите се изплатили. Джантата е закупена и после е изплатена след представяне на фактура.

От изготвеното заключение от 12.01.2024 г. по извършената САТЕ и 2 фактури(лист 23-25 от делото) е видно, че вида на щетите съответства на начина на настъпване на твърдяното ПТП. Стойността на същите е 1519,24 лв. по пазарни цени.

От представената обратна разписка от 29.11.2018 г. е видно, че ищеца е уведомил ответника на 03.12.2018 г. за задължението му да възстанови стойността на щетите.

От приложеното ч. г. д. 483/2023 г. на ПРС е видно, че за притендираното вземане ищеца се е снабдил със заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение от длъжника.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Поради постъпилото възражение срещу заповедта за изпълнение в заповедното производство по ч. гр. д. 483/2023 г. на ПРС, съда намира, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя –ищец ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД.

По иска по чл. 410, ал.1, т. 2 КЗ:

Съобразно заявените твърдения за наличие на бездействие у служителите на ответника изразяващо се в безотговорно отношение към възможните опасности за живота и здравето на пътниците в МПС и отправените притенции съдът намира, че приложима за решаване на настоящия спор е разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД-за вредите причинени при или по повод изпълнение на възложена работа отговаря възложителя.

Следователно фактическият състав при който възниква деликтната отговорност на общината включва кумулативно наличие на следните предпоставки: настъпило вредосно противоправно деяние, вреда, причинна връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда, както и че лицето, срещу което е насочен иска е възложител на дейността по повод на изпълнението, на която се твърди да се произлезли вредите, предмет на исковата претенция. Съобразно разпоредбата на чл. 51 ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, както и пропуснати ползи, които са в пряка и непосредствена последица от увреждането.

По делото не е налице спор, че мястото, на което е настъпил инцидента се поддържа и стопанисва от Община Пловдив. Следователно същата е 3 длъжна чрез своите служители да осъществи превенция на възможните рискове за здравето и живота на гражданите, произтичащи от създадената обстановка, а при наличие на бездействие да понесе настъпилите последици от това.

С оглед събраните гласни доказателства –показанията на свидетеля Г. и писмени-подадено уведомление и опис на щети се установява, че на 17.04.2018 г., в гр. ********, на ул. „*********”, пред входа на магазин „*****“, на 20 метра от кръстовището с бул. **********, срещу площадката за *********** е настъпило ПТП с лек автомобил марка „ Фолксваген“, модел „*****“ с per. №**********, който попаднал в необезопасено, несигнализирано и необозначено препятствие на пътното платно-дупка.

Участъкът е с множество дупки върху пътното платно. Като последица от това настъпили щети по автомобила, изразяващи се в спукана задна лява гума и счупена предна дясна джанта. До този извод съда достига като кредитира изцяло показанията на свидетеля, като ги намира за безпристрастни и обективни, отчитайки, че той непосредствено е възприел случката и разказа му не противоречи на доказателствената съвкупност.

Съобразно изложеното по-горе се налага извод, че ответника е отговорен за настъпилото събитие и следва да обезщети последиците от него.

По отношение вида и размера на същите, изхождайки от събраните писмени доказателства и заключението по извършената СТЕ съдът намира, че стойността за възстановяването им възлиза на 1519,24 лв. Изплатените разходи от ищеца за обезвредата на доверения сервиз в размер от 1391,29 лв. попадат в рамките на установената сума, което навежда основателност на притенцията за главница включваща стойността на щетите и разходите са тяхното установяване.

Наличните данни за извършен оглед, опис и оценка на щетите сочат извършване на разходи по обработка на щета, което налага присъждане и на притендираните разходи от 10 лв. за това.

За пълнота следва да се отбележи, че съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване, тъй като по делото не се установиха данни находящото се на пътното платно препятствие, довело до настъпване на вредите, да е било обозначено или обезопасено по някакъв начин или видимо и предвидимо за водача на преминаващ автомобил.

Уважаването на главния иск е основание за уважаване и на обективносъединения с него такъв за заплащане на обезщетение за забава за периода от отправяне на поканата до ответника -03.12.2018 г. до 4 окончателното плащане. Доколкото се притендира лихва за периода от 12.01.2019 г. до 12.01 .2022 г. - датата на депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение съдът намира, че и тази притенция следва да се уважи изцяло, защото е в рамките на допустимия период.

По отношение на размера на мораторната лихва съдът използвайки електронноизчислителен модул на законна лихва установи, че за периода 12.01.2019 г. до 12.01 .2022 г., възлиза на 426, 92 лв., то същата съвпада с притендираната, което налага уважаване на иска за нея.

Предвид изхода на делото на ищеца следва да се заплатят от ответника сторените разноски в производството. Същите съобразно представените доказателства възлизат на 69,48 лв. за държавна такса, 150 лв. за възнаграждение на вещо лице и 10 лв. за възнаграждение на свидетел.

На ответника разноски не се дължат.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Община Пловдив с ЕИК 000471504 и адрес Пловдив, пл. ’’Стефан Стамболов” № 1, представлявана от ******* К.

Д. дължи на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД ЕИК: 121076907 гр. София, ул. Стефан Караджа № 2, представлявано от ******** М. И. и К. В. сумата от 1 401.00 лева /хиляда четиристотин и един лева /- главница, дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция за настъпило ПТП на 17.04.2018 г. в гр. ******* , включващо и ликвидационните разноски, в размер на 10.00 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на производството до окончателното изплащане на вземането, както мораторната лихва в размер на 426.99 лв. /четиристотин двадесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки върху главницата от 12.01.2019 г. до 12.01 .2022 г. - датата на депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 483/2023 г. на ПРС.

ОСЪЖДА Община Пловдив с ЕИК 000471504 и адрес Пловдив, пл.

’’Стефан Стамболов” № 1, представлявана от ******* К. Д. да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД ЕИК:

5

121076907 гр. София, ул. Стефан Караджа № 2, представлявано от ******** М. И. и К. В. сумата от 229,48 лв. (двеста двадесет и девет лева и 48 ст.) за разноски по настоящето производство.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 6