Решение № 1675 от 09.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1675 гр. Пловдив, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно наказателно дело № 20235330203318 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №4598997, с който на Д. Д. Г., ЕГН:**********, е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 600 /шестстотин/ лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателката Д. Д. Г., атакува издадения против нея електронен фиш /ЕФ/, като неправилен и незаконосъобразен, по подробно изложени в жалбата съображения и прави искане за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призована, не се явява, но се представлява от процесуален представител – адв. С. П., който поддържа направеното с жалбата искане по изложените в нея възражения, като навежда и допълнителни такива.

Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В писмено становище оспорва основателността на подадената жалба, като излага доводи за това и прави искане за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. При условията на евентуалност прави възражение за намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение на насрещната страна до минимално предвидения такъв. Претендира 1 юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна.

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На жалбоподателката Д. Г. е бил издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание глоба за нарушение, извършено на 09.03.2021г. на Републикански път II-64 км, в посока с. Труд, за това, че е управлявала лек автомобил марка „Мазда 6“ с рег. № *** с установена скорост от 97 км/ч. По това време на процесния път се осъществявал контрол за установяване на нарушения с превишена скорост с автоматизирано техническо средство “CORDON-M”2 MD1196 . Прието било,че на км 49+800, в 18:27ч. лекият автомобил е заснет от горепосоченото АТСС-то, тъй като установената скорост, с която се движело МПС-то, от 97 км/ч, е превишила разрешената скорост с 37 км/ч за извън населено място. Прието било, че разрешената скорост на този участък била 60 км/ч при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26. Скоростта от 97 км/ч била с 3 км/ч по-ниска от отчетената от автоматизираното техническо средство от 100 км/ч - т.е. след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч.

Срещу жалбоподателката Г., чиято собственост е заснетото МПС, бил издаден процесният ЕФ серия К №4598997, с който й е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателката Г. не е посочила лице, което да е било водач на това МПС по време на нарушението, а се възползва от правото си да обжалва така издадения против нея електронен фиш.

Фактите се установяват от всички приложени по делото писмени доказателства.

При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Електронният фиш е издаден по отношение на Д. Д. Г. като собственик на процесното МПС, доколкото от данните по делото не се установява да е упражнила предоставеното й в нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП право и в законоустановения срок от получаване на обжалвания електронен фиш да е 2 представила в ОД на МВР-Пловдив, сектор „ПП“ писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението.

Съгласно разпоредбата на чл.165, ал. 3 от ЗДвП, условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато в случая се явява Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съдебният състав счита, че са спазени изискванията на посочената Наредба. Безспорно процесното АТСС CORDON-M2 № MD 1196 е от одобрен тип. Видео – радарната система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на номера и комуникации тип CORDON – M2 сер. № MD 1196, е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № В - 46 /видно от приложеното към административнонаказателната преписка писмо на Директора на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения“ към Българския институт по метрология/. Техническото средство е преминало и през последваща периодична проверка, от която се заключава, че същото отговаря на метрологичните изисквания /видно от протокол за проверка № 4 С - ИСИС от 12.02.2021 г. на Главна Дирекция „Мерки и измервателни уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към Българския институт по метрология/ и със срок на валидност една година от датата на издаване. С разрешението, дадено с Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. /Наредбата/, е законосъобразно заснемането на този тип нарушения и от мобилни АТСС, каквото е CORDON – M2 сер. № MD 1196. В тази връзка е приложен и протокол за използване на АТСС по смисъла на чл.10 от Наредбата. Разположението на АТСС е документирано с приложената по преписката снимка по смисъла на чл.10, ал.3 от посочената наредба.

Наред с това следва да се посочи, че използваното АТСС се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т. е. независимо от него и затова и възражението по този въпрос е неоснователно.

Полицейският служител не участва в процеса по установяване на нарушението чрез преки действия и субективни възприятия. Неговото отношение по заснемането и установяването на нарушението е ирелевантно.

След установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в 3 отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност - в присъствието на нарушителя.

Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на изискванията за тяхното използване.

Въпреки гореизложеното, на база всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на становище, че не се установява от обективна и субективна страна извършването на нарушение от жалбоподателката на разпоредбата на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в км/ч, като за извън населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 90 км/ч, а когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.

Жалбоподателката е санкционирана за това, че МПС се е движило на път II64 км 49+800 в посока с.Труд със скорост от 97 км/ч при въведено ограничение на скоростта 60 км/ч.

На първо място, не се установява мястото на нарушението да е така твърдяното - на път II-64 км 49+800, в посока с. Труд. От приложения по делото снимков материал на заснетото в нарушение МПС с рег. №***, зад гърба му, ясно се забелязва пътен знак В34 „Край на забраните, въведени с пътни знаци“, който знак, макар и отнасящ се за противоположната посока с.Труд - гр. Пловдив, служи за ориентир къде е било точното местонахождение на процесния автомобил. В тази връзка, по делото са приети като писмени доказателства справка с информация от Областно пътно управление – Пловдив с изх. №11-00-316/16.06.2023г., ведно с приложени към същата Схема на наличното знаково стопанство, касаеща процесния участък.

От същите категорично се установява, че заснетият зад процесното МПС-то пътен знак В34 се намира на път II-64 км 50+415, посока Пловдив, далеч от твърдяното място на нарушение на път II-64 км 49+800. При това положение, настоящият състав на съда приема за установено, че нарушението, заради което е издаден процесният ЕФ, е инкриминирано на място, различно от посоченото, като място на извършване на нарушението в процесния ЕФ - на път II-64 км 49+800.

Необходимо да се отбележи, че на процесния участък на път II-64 км, 4 посока гр. Пловдив – с. Труд в най-голяма близост от км 49+800 са разположени два пътни знака В26 „Забранено е движение със скорост, повисока от означената“ и по-конкретно 60 км/ч, явяваща се различна от общата 90 км/ч за извън населено място.

Така, видно от приетата като писмено доказателство справка от Областно пътно управление – Пловдив с изх. № 11-00-386/18.07.2023г., се установява, че единият от пътните знаци В26 е разположен на км 50+650. В допълнение, с цел въвеждане на допълнителни мерки за подобряване организацията на движение е организирано и поставянето на допълнителна табела Т2 /1000 м/, която въвежда валидност на вече съществуващия знак В26 1000 м, т.е. до км 49+650. Макар обаче табелата да е монтирана февруари 2021г., то официалният констативен протокол, видно от писмото, е подписан от представители на ОПУ Пловдив и РУ „Труд“ към ОД на МВР на 05.04.2021г., което се явява след процесната дата на нарушението 09.03.2021г. и няма действие за удължаване на периметъра на контрол на пътния участък. В този смисъл управлението, в този случай, на лек автомобил „Мазда 6“ с рег. № *** с 97 км/ч е несъставомерно деяние, доколкото превишението е само със 7 км/ч от общото ограничение 90 км/ч за извън населено място и не е наказуемо според законодателя.

П о - различни са обстоятелствата при пътен знак В26 на км 49+860, визиран в справка с информация от Областно пътно управление – Пловдив с изх. №11-00-316/16.06.2023г., ведно с приложени към същата Схема на наличното знаково стопанство. От същите се установява, че нарастването на километража е в посока с. Труд – гр. Пловдив, което по аргумент на противното – намаляват километрите в обратната процесната посока гр.

Пловдив – с. Труд. Обяснено е още, че конкретният пътен знак изчерпва действието си на км 49+736, където има кръстовище /при изхода на „Рефан“.

Действително, км 49+800 – твърдян като място на нарушението, се намира преди кръстовището и е в зоната на действие на В26, поставен на км 49+860.

Съдът обаче констатира, че АТСС-то е било разположено на такова разстояние, каквото технически не позволява да „засече цели“. До този извод настоящата съдебна инстанция стигна на първо място като съобрази, че в протокол за използване на устройството, намиращ се по преписката, АТССто е поставено на 150 м от пътния знак, визиращ според близостта определено горепосочения В26 км 49+860. Второ, от точка км 49+710 /изваждайки 150 м/, не би могло да бъде установено нарушение на км 49+800, тъй като процесното АТСС „засича цели“ от 10 метра до 60 метра, според протокол от метрологична проверка №4-С-ИСИС/12.02.2021г., също приложен по делото.

5

Посоченото формира категоричен извод за съда, че нарушението, вменено на Г., няма как да бъде заснето при тези технически характеристики на АТСС и съобразените обстоятелства по случая от километража, относно разположението на устройството и процесното МПС.