Решение № 2957 от 21.03.2024, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2957

Варна, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XIV състав, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

При секретар НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ административно дело № 628 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 от Данъчно – осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и е образувано по жалба от „Ж.х“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], представлявано от С. Н. Я., срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03000322001878-091-001 от 09.12.2022 г., издаден от Е. С. Х. на длъжност Началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите (ТД на НАП) - Варна, възложил ревизията и М. П. Г. - Никифорова на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 7 от 27.02.2023 г. на и.д. Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) Варна (съгл. Заповед № ЗЦУ-ОПР-12/08.08.2022 г. на ИД на НАП). С обжалвания РА за „Ж.“ ЕООД са установени допълнителни задължения в общ размер 20618,83 лв., от които по Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ за данъчни периоди м. 07.2020. г. и за м. 10.2020 г. в размер на главницата 9493,06 лв. и лихви в размер на 2068,46 лв., както и по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за 2020 г. в размер на 7450,95 лв. (главница) и лихви в размер на 1606,36 лева.

С жалбата се оспорва отказаното право на приспадане на данъчен кредит (ДК) по ЗДДС по конкретно посочените от ответника фактури като счита, че от представените в хода на ревизионното производство доказателства категорично се установява наличието на действително извършени доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, които са достатъчни да обосноват извод, че за ревизираното дружество е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по процесните първични счетоводни документи. Излагат се конкретни съображения относно: 1) доставките от „И. и. т.“ ЕООД; 2) непризнатите от органите на приходната администрация разходи за бензин и дизелово гориво и 3) непризнатите разходи за закупен газ. В обобщение се твърди, че изводът на ответника за липса на реално осъществени доставки на стоки и услуги по процесните фактури е необоснован, поради което отказът да бъде признато на дружеството правото на приспадане на ДК по тях е незаконосъобразен. След като реалността на спорните доставки е доказано по безспорен начин, то обективираните в спорните фактури сделки представляват данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, от което произтича задължение за доставчика да начисли данъка по чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС. Като получател по облагаема доставка „Ж.” ЕООД е субект на правото на приспадане на ДК по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Отричането на това право от органите по приходите с РА е незаконосъобразно. Във връзка с предходното, незаконосъобразно е изменен декларираният от дружеството счетоводен финансов резултат за 2020 г. в посока увеличение и съответно – неоснователно и незаконосъобразно от приходните органи за дружеството са установени задължения по ЗКПО за същата година. Иска от съда отмяна на оспорения РА. Претендира се присъждане на сторените от оспорващото търговско дружество съдебноделоводни разноски.

В съдебно заседание за „Ж.“ ЕООД не се явява представител. По електронен път в деловодството е постъпило становище с.д. № 2529/21.02.2024 г. от надлежно упълномощен процесуален представител на дружеството, с която е изразено мнение по хода на делото, по доказателствата и по същество на правния спор. Поддържа се направеното в жалбата искане за отмяна на РА както и претенцията за присъждане на разноски съобразно представен списък.

Ответната страна – Директор на Дирекция ОДОП– гр. Варна при ЦУ на НАП чрез процесуален представител в съдебно заседание и в допълнително представени писмени бележки оспорва жалбата и настоява за отхвърлянето й. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – 2255,69 лв., изчислен съобразно размера на материалния интерес по делото.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, настоящият състав на Административен съд - Варна намира за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата до съда изхожда от надлежна страна – адресат на обжалвания РА, имаща право и интерес от оспорването и като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК срещу РА, който е обжалван по административен ред, се явява процесуално допустима.

По фактите:

Ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03000322001878-020-001/14.04.2022 г. издадена от Д. Б. К., оправомощена със Заповед № Д-150/01.02.2022 г. по чл. 112 от ДОПК и Заповед № ДО27-15/11.04.2022 г. във връзка със Заповед №36-2588/08.04.2022 г. като заместник на Е. С. Х., с предметен и времеви обхват, за установяване на задължения на „Ж.“ ЕООД с [ЕИК], за корпоративен данък за периода 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. и за ДДС за д.п.м.07. и д.п.м.10.2020 г. Определени са органите по приходи, които да извършат ревизията М. П. Г.-Н.- гл. инспектор по приходите и С. Й. В. - ст. инспектор по приходите. С последващи заповеди за спиране и възобновяване, съответно за изменение на ЗВР, издадени от Е. С. Х., срокът за извършване на ревизията е удължен до 03.10.2022 година.

След приключване на ревизионното производство резултатите от него са обобщени в Ревизионен доклад /РД/ №Р- 03000322001878-092-001/17.10.2022 г., срещу който, след удължаване на срока за подаване на възражения такова е постъпило на 30.11.2022 година. То касае конкретно констатациите на ревизионния екип относно автомобил марка „Ауди А4“ ДК № [рег. номер] с приложено пълномощно от С. Г. Т. в полза на С. Н. Я.. Възражението е оставено без уважение. След анализ на доказателствата, събрани в хода на ревизионното производство, както и на постъпилото възражение срещу РД, органите по приходите са установили, че са налице основания за извършване на корекции на декларираните от ревизираното лице резултати по ЗДДС и ЗКПО за ревизираните периоди. Производство е приключило с издаване на процесния Ревизионен акт №Р-03000322001878-091-001/09.12.2022 година. В него изцяло са възприети констатациите, съдържащи се в съставения РД, с оглед на което за ревизираното лице „Ж.“ ЕООД са определени данъчни задължения за ДДС за д.п.м.07. 2020 г. и 10.2020 г. в общ размер на главницата от 9493,06 лева и лихви за забава в размер на 2068,46 лв., както и задължения за корпоративен данък за 2020 г. в размер на главница от 7450,95 лв. и лихви за просрочие в размер на 1606.36 лева.

След уведомяване на ревизираното лице за издаване на Ревизионния акт е предприето оспорването му по административен ред пред ответника – и.д. Директор на дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП. Производството по чл. 152 и сл. от ДОПК е приключило с постановяване на Решение № 7 от 27.02.2023 г., с което РА е изцяло потвърден.

Поради изчерпване на възможността за оспорване на РА по административен ред, същият е оспорен пред настоящата съдебна инстанция, във връзка с което е образувано настоящото производство.

От представената от ответника ревизионна преписка е видно, че в хода на ревизията са предприети процесуални действия и са събрани доказателства, отразени и подробно коментирани в РД, представляващ неразделна част от оспорвания РА по аргумент от чл. 120, ал. 2 от ДОПК.

От ревизиращия екип е установено следното:

„Ж.“ ЕООД е вписано в търговския регистър на 29.03.2019г. с едноличен собственик на капитала Г. Б. Б.. На 27.07.2021 г., по партидата на дружеството е вписана промяна - прехвърляне на дружествени дялове на С. Н. Я.. Извършваната дейност за ревизирания период е СМР услуги.

През м.08.2020 г. на ревизираното дружество са издадени 2 бр. фактури от „К.7“ ЕООД /л. 161, л.161 гръб от ревизионната преписка/, на обща стойност 15680.00лв. /7680лв.+8000лв./, описани на стр.4 в т.1 от РД. Същите са осчетоводени на разход при жалбоподателя в с/ка 601 “Разходи за материали“ /л.203гръб/. Видно от дневника за продажби на доставчика, за същия месец са издадени две кредитни известия на същата обща стойност 15680.00лв., които не са осчетоводени от ревизираното дружество. В хода на ревизионното производство „К. 7“ ЕООД не е открито на регистрирания в ТД на НАП адреса за кореспонденция. Дружество не е подавало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2020 година. В писмено обяснение /л. 164/ управителят на „Ж.“ ЕООД е пояснил, че е извършил корекция на ползвания данъчен кредит по фактурите, издадени от „К. 7“ ЕООД, след получена покана по чл. 103 от ДОПК.

Предвид изложеното, органите по приходите са приели, че по посочените 2 бр. фактури от „К. 7“ ЕООД не е осъществена действителна стопанска операция, по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗКПО. На основание чл.26, т.2 от ЗКПО не са признали за данъчни цели осчетоводения от ревизираното лице разход по тях, в общ размер 15680.00 лв. като са приели, че същият не е документално обоснован.

От ревизиращия екип е установено също, че през м.07 и м. 10.2020 г. на ревизираното лице „Ж.“ ЕООД са издадени 6 бр. фактури с доставчик „И. и. т.“ ЕООД, на обща стойност 37480,10 лв., описани подробно на стр.5 в т.2 от РД, с предмет доставка на услуги - СМР, и на материали - гранитогрес, интериорни и входни врати. Същите са осчетоводени на разход по с/ка 602 “Разходи за външни услуги“ /л. 200 от преписката/ на стойност 12866.67лв. и в с/ка 601“Разходи за материали“ /л. 203 гр., л. 200 и л. 201гр. от преписката/ на стойност 22363.42лв., или общо осчетоводени разходи в размер на 35230,10 лв., тъй като част от интериорните врати, чиято стойност възлиза на 2250 лв., и които са предмет на ф-ра № 165/09.10.2020 г., са налични към дата 31.12.2020 година, съответно – към посочената дата не са осчетоводени като разход за дружеството.

В хода на ревизионното производство е установено, че ревизираното лице е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по същите фактури през м.07.2020г. в размер на 2006.00лв. и през м.10.2020г. в размер на 5490,02 лева.

За установяване на релевантните за изхода на производството факти и по-конкретно - за установяване извършени ли са реално доставките на стоки и услуги, които са предмет на посочените по-горе фактури, е извършена насрещна проверка на прекия доставчик „И. и. т.“ ЕООД. Същата е приключила с протокол от 13.10.2022г. /л. 114 от преписката/. В рамките на извършената насрещна проверка, както и при предходна такава, извършена относно доставки на същото ревизирано лице „Ж.“ ЕООД, доставчикът не е открит на посочения адрес за кореспонденция в гр. София, пл.“***. Установено е, че на този адрес се намира счетоводна кантора, представител на която е заявил пред органите на приходната администрация, че от четири години не обслужва дружеството, /л. 105 от преписката/. По данни от информационния масив на НАП, дружеството не е подавало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2020г. и има непогасени задължения в особено големи размери. Доставчикът не е представил документи по искане от 09.08.2022г. /л. 112/ като обективно не е бил намерен на посочения от него адрес за кореспонденция. С оглед на горното, искането за представяне на документи е изпратено и връчено на доставчика по електронен път, в резултат на което от него са представени процесните 6 бр. фактури, платени в брой, договори за извършване на строително монтажни работи и приемо-предавателни протоколи, включително актове обр.19 /л.33 - л. 19 от преписката/.

Във връзка с отправени до ревизираното лице искания от 21.04.2022 г., от 01.09.2022 г. и от 29.09.2022 г. са представени документи, включително протокол - Акт Обр. 19 от 05.10.2020 г. (л. 184 до л. 186 от преписката) за вложени материали в СМР, подписан от „Б.“ ЕООД /възложител/ и „Ж.“ ЕООД /изпълнител/, по сключен между същите страни договор от 01.06.2020 г., с предмет „извършване на СМР на обекти в с. Рогачево, и фактури №18/15.10.2020 г., №20/20.10.2020 г. и фактура №22/26.11.2020 г., за извършени СМР по договора, с приспадане на заплатени аванси, както и писмени обяснения /л. 164/. Приложени са и хронологии на счетоводни регистри на сметка 411 „Клиенти“ за периода от 01.07.2020 г. до 30.11.2020 г., сумарен регистър на сметка 302 „Материали“ за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., главна книга за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., оборотна ведомост за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., счетоводен амортизационен план и данъчен амортизационен план за 2020 г., справка за налични машини, хронологичен регистър на сметка 401 „Доставчици“, на сметка 122 „Неразпределена печалба“, на сметка 204 „Машини, съоръжения и оборудване, на сметка 302 „Материали“, „Гориво“, на сметка 304 „Стоки“, 402 „Доставчици по аванси“, 411 „Клиенти“, 412 „Клиенти по аванси“, 421 „Персонал“, 501 „Каса“, 601 „Разходи за материали“, 703 „Приходи от услуги“ и др. кореспондиращи сметки, за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. Приложени са писмени обяснения /л.164, 195, 156/, в които е посочено, че стоките по фактури №155, №156, №165 и №166 за доставка на интериорни врати и гранитогрес са получени съгласно приемо-предавателни протоколи, подписани от управителите на двете дружества, и същите са вложени в обекти в с. Рогачево. По отношение на транспорта заявява, че част от тях /по фактури 155 и 156 са директно вложени/, а друга част /по фактури 165 и 166/ са транспортирани от борса за материали в гр. Добрич [улица]до СО „Добрева чешма“, с МПС под наем, управлявано от Г. Б. Б. - предходен управител на „Ж.“ ЕООД. Същите са надлежно осчетоводени по дебита на сметка 601 „Разходи за материали“ след директното им влагане в обектите, съответно по дебита на сметка 302 „Материали“ до монтирането им на по-късен етап на обектите. Към 31.12.2020 г. посочените материали са отчетени като разходи за дейността на дружеството, с изключение на част от интериорните врати, на стойност 2250лв., закупени по фактура №165 като налични по сметка 302 „Материали“.

Разпечатката съдържа 29 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c488b3e8-6652-4da1-b169-03b6f164d70f