Решение № 3099 от 01.07.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 4495/2024
- Вид
- Решение № 3099
- Подписан
- 01.07.2024
- В сила
- 19.07.2024
- Състав
- МАРГАРИТА ДИМИТРОВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.52, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58д, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.165, ал.2, т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.2, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 3099 гр. София, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20241110204495 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от Н. С. Ц., ЕГН **********, с адрес гр.******, чрез адв.Х. Х. от САК, против Електронен фиш, Серия К, №7041500, издаден от СДВР-МВР, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство или система.
Жалбоподателят оспорва процесният ел.фиш, като неправилен и незаконосъобразен, поради което иска неговата отмяна. Излага съображения за издаване на ел.фиш след като е изтекъл едногодишен срок от извършване на деянието по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Твърди още, че в процесния ел.фиш не е посочено какво е техническото средство за измерване – стационарно или мобилно, и в случай, че е мобилно - не става ясно от кого е извършено заснемането и дали са спазени процедурите по неговото поставяне и експлоатация, съответно не са спазени изискванията на Наредба №8121з532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, че в процесният ел.фиш не е указано къде и в какъв срок подлежи на обжалване, с което грубо е нарушено правото 1 му да упражни възможностите си за защита, че не е доказано авторството на деянието, а именно не е установено управление на процесния автомобил от неговия собственик - жалбоподателят, както и че АНО е издал ел.фиш в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като не е извършил никаква проверка на достоверността на изложеното в него.
Жалбоподателят, надлежно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не взема допълнително становище по същество на делото.
Ответната страна по делото в лицето на издателя на ел.фиш - СДВРМВР, надлежно призована, не се представитавлява в съдебно заседание. В писмото, придружаващо преписката, правят изрично възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на правен интерес да обжалва ел.фиш. Ел.фиш е връчен на жалбоподателя на 18.02.2024 г., съгласно приложената справка от АИС-АНД, а жалбата е подадена в съда на 28.02.2024 г., видно от датата на поставения входящ номер върху нея, т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, във вр. с чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъда разгледана по същество.
Разгледана по съществото, жалбата е неоснователна.
Издаден е ел.фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система - Серия К, №7041500, за това, че на 26.01.2023 г., в 17:31 часа, в гр.София, по бул.“Брюксел“ до №11, с посока от ул.“Мими Балканска“ към бул.“Цариградско шосе“, при ограничение на скоростта 40 км/ч, въведено с пътен знак В-26 в населено място, е извършено нарушение за скорост с МПС – лек автомобил „Тойота Авенсис“, с рег.№********, установено и заснето с АТСС №MD1193, с приспаднат толеранс от 3%, като разрешената стойност на скоростта е 40 км/ч, установената стойност на скоростта е 59 км/ч, а превишената стойност на скоростта е 19 км/ч.
За посоченото нарушение на жалбоподателя Н. С. Ц., в качеството на 2 регистриран собственик на МПС, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП.
Описаната по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесният ел.фиш; снимков материал – видеоклип и два броя снимков материал; Решение за одобрение на типа на уреда за измерване на ДИМ на РХърватска; разпечатка от ел.страница на БИМ за вписан тип средство за измерване; Протокол от последваща проверка на БИМ; справка МВР-АИС-АНД; справка АИС „Промяна на регистрацията и собственик на превозното средство“; Протокол за използване на АТСС; ежедневна форма на отчет; справка за нарушител на водач; Сертификат за успешно завършен курс на обучение на длъжностно лице от СДВР; Заповед №8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, относно изменение и допълнение на преходна заповед за утвърждаване образци на ел.фишове.
С оглед на така установенатата фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
При извършена служебна проверка съдът констатира, че нарушението е безспорно установено от представените писмени доказателства по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с АТСС, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава ел.фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентен орган /СДВР-МВР/ и съдържа всички реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на ел.фиш на формално основание. В тази връзка следва да се отбележи, че жалбоподателят неправилно приравнява ел.фиш на наказателно постановление, за съдържанието на което са налице други изисквания и разширително тълкува закона, като прави изводи за наличие и на други реквизити в ел.фиш, като например: данни за длъжностното лице, поставило и експлоатирало АТСС, къде и в какъв срок подлежи на обжалване, извършване на проверка за законосъобразност на съставен АУАН по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН от издателя на ел.фиш, приложение на давностни срокове по чл.34 от ЗАНН. Съдът не споделя релевираните възражения в жалбата за допуснати 3 съществени процесуални нарушения при издаване на ел.фиш. В тази връзка следва да се отбележи, че с разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП се изключва изискването за съставяне на АУАН и издаване на НП, като процедурата по издаване на ел.фиш е различна от установената в ЗАНН. Началото на производството е поставено със заснемане на извършеното нарушение в присъствие или отсъствие на контролен орган, посредством техническо средство, което от своя страна може да бъде стационарно или мобилно.
Специалният начин за установяване на административно нарушение е в съответствие с разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, при който съответните контролни служби имат право за установяване на нарушенията да използват технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, часа на нарушението и регистрационния номер на автомобила, а съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП в административнонаказателното производство годни веществени доказателства са снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи от посочения вид, каквито по делото са налични.
В случая е налице нарушение, установено и заснето с преносима видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON M2, № от ДР В-46, сериен №MD1193, с място на монтаж: на триножник, за която от приложените по делото решение за одобрение на типа на уреда за измерване вписване на тип средство за измерване, съгласно разпечатка от сайта на БИМ, и протокол за последваща проверка се установява, че използваното към дата 26.01.2023 г. АТСС е вписано като одобрен тип на 06.07.2018 г., със срок на валидност до 13.06.2027 г., както и последваща метрологична проверка на 15.03.2022 г., при която е установено съответствие с одобрения тип и същото е годно за експлоатация до 15.03.2023 г., т.е. включително и към датата на установяване на нарушението. Видът и фабричният номер на използваното АТСС е посочен в съставения протокол за използване на АТСС на 26.01.2023 г., а в снимковия материал на заснетия с това техническо средство видеоклип се съдържат данни за типа, индентификационния и серийния номер на описаното по тип техническо средство в ел.фиш. В процесният ел.фиш използваното АТСС е правилно индивидуализирано със сериен номер, доколкото данните за него изцяло съответстват и на описаното в представените удостоверение за одобрен тип средство за измерване и 4 протокол за последваща проверка, и двете на БИМ, като законът не поставя изисквания в съдържанието на ел.фиш да се отбелязва изрично с мобилна или стационарна система за видеонаблюдение е заснето нарушението. В горния смисъл, направеното възражение в жалбата, също се явява неоснователно.
По делото е приложен снимков материал – заснетия видеоклип, от който се установява датата – 26.01.2023 г., часа – 17:31 часа, локацияна на заснетото МПС – гр.София, бул.“Брюксел“ до №11, отразено и със географски координати, посоката на движение на ППС – приближаващи, заснетото превозно средство – лек автомобил с ясно различим регистрационен номер рег.№********, измерената скорост на движение – 62 км/ч, ограничението на скоростта на движение в този пътен участък – 40 км/ч, номер на снимка, съдържащ данните за типа и серийния номер на използваното АТСС.
Приложен е снимков материал на поставения пътен знак В-26, с който е въведено ограничение на скоростта на движение в населеното място до 40 км/ч, както и снимков материал на поставеното АТСС на пътното платно.
Видно от приложения по делото протокол за използване на АТТС е, че на 26.01.2023 г. е било използвано АТСС от тип CORDON, със сериен номер MD1193, разположено и настроено до пътното платно на триножник от длъжностно лице от СДВР, успешно завършило курс на обучение за работа с този вид технически средства, в интервал от време от 17:00 часа до 19:00 часа на посочената дата, при стационарен режим на измерване и с място на контрол – гр.София, бул.“Брюксел“ до №11, с посока на заснемане - приближаващи МПС, с посока на движение от ул.“Мими Балканска“ към бул.“Цариградско шосе“. Съгласно отразеното в протокола, ограничението на скоростта в посочения пътен участък е 40 км/ч в населено място, въведено с пътен знак за ограничение В-26, последното удостоверено с приложен снимков материал на поставения пътен знак, въвеждащ отразеното ограничение на скоростта за населено място.
Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП указва, че собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС. От справка „Първоначална регистрация и собственици на МПС“ се установява, че считено от 01.07.2013 г. собственик на заснетия лек автомобил е физическо лице – Н. С. Ц.. Няма данни по делото последният да е посочил конкретно лице, на което да е предоставил за управление собственото 5 си МПС на посочените дата, час и място, поради което релевираното възражение в жалбата за недоказаност на авторството на деянието в лицето на собственика на процесния лек автомобил, не се споделя от съда. Следователно и от гледна точка на субекта на нарушението, ел.фиш е правилно и законносъобразно издаден на физическото лице, което в качеството си на собственик на МПС към датата на нарушението, дължи заплащане на глобата.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от
ЗДвП.
Касае се за ангажиране на административнонаказателна отговорност на физическото лице, собственик на процесното МПС към датата на деянието. Освен това, жалбоподателят не е посочил друго лице като действителен водач на процесното МПС към датата на деянието, съгласно нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП. По отношение на приложената санкционна норма, съдът счита същата за правилно определена, като на основание чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП /в редакцията й към датата на извършване на нарушението/, е наложено наказание глоба в размер на 50 лева, за установеното превишение на скоростта от 11 до 20 км/ч, /в случая превишението е 19 км/ч, отчетено след приспадане на толеранст от 3% в полза на водача от действително засечената скорост от 62 км/ч/, на разрешената скорост в населено място, ограничена до 40 км/ч с поставен пътен знак В-26, съгласно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Налице е абсолютно определена санкция, в която предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер.