Решение № 37 от 25.02.2022, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Враца, 25.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, IV-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Надя Г. Пеловска-Дилкова

Калин Тр. Тодоров като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20221400500054 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 вр. чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 729/04.02.2022 г., депозирана от Г. Ц. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. *** – длъжник по изп. дело № 110/2021г. по описа ДСИ при РС-Мездра И. И., чрез адвокат Р. Г. от АК-Ловеч, срещу отказ на съдебния изпълнител да вдигне възбрана наложена върху собствените й недвижими имоти, обективиран в постановление от 17.12.2021г.

Жалбоподателката твърди, че има текуща издръжка, а възбраната, която е вписана, е при наличие на задължение по делото. Поддържа, че в качеството й на длъжник по изпълнително то дело, на 09.12.2021г. е получила от ДСИ покана за доброволно изпълнение на задължението й по изпълнителното дело за сумата 3 220.29 лв. ведно с уведомително писмо от ДСИ за наложена възбрана /вписана на 06.12.2021г./ върху притежаваните от нея седем на брой недвижими имоти - пет сгради и два поземлени имота. Посочва, че в срока за доброволно изпълнение, на 15.12.2021 г., е внесла изцяло задължението си по делото в размера, посочен й от съдия-изпълнителя - 3 386.00 лева. Въпреки погасяване на горното задължение, както и декларирането й в молбата до ДСИ за вдигане на възбраната, че добросъвестно ще внася месечната издръжка занапред, същият отказал да вдигне възбраната. На второ място изтъква, ч е ДСИ не е мотивирал своя отказ за вдигане на възбраната, а 1 единствено е посочил като причина затова обезпечаване на вземането по изпълнителното дело. На трето място твърди, че възбраненото имущество е на много висока цена в сравненние с размера на вземането, т.е. не е спазен законовият принцип, залегнал в разпоредбата на чл.441, ал.2 от ГПК за съразмерност на обезпечаването и размера на вземането. Накрая поддържа, че задължението й е за издръжка на пълнолетно лице, което продължава средното си образование, като същото е завършило 12-ти клас през м. юни на 2021 г., когато е следвало и изпълнителното дело да бъде прекратено; че в отделно исково производство съдът следва да се произнесе по въпросите дали детето продължава да учи висше образование и съответно може да получава издръжка от родителя си и едва след това съдия-изпълнителя може на база на представен изпълнителен лист по това решение да продължи издръжката, както и че ДСИ без каквото и да е правно основание е продължил с действията си, които са незаконосъобразни, събиране на сума по изпълнителното дело, след отпадане на основанието за това - завършено средно образование, налагайки възбрана на имотите й.

Моли съда да отмени постановлението на ДСИ И. И. при СИС при РСМездра по изп. дело № 110/2021г., с което е отказано вдигане на наложените възбрани върху имотите й: Поземлен имот с пл. номер 1424, парцел II, площ по док. - 385 кв.м., на ***; Сграда пл. номер 1424, предназначение - жил. сграда, парцел II, площ 97 кв.м., на ***; Сграда - хангар, депо, гараж, с площ 15 кв.м., на ***; Сграда пл. номер 1424 - селскостопанска сграда, парцел II, площ 5 кв.м., на ***; Поземлен имот пл.номер 1444 , парцела XXX , площ 315 кв.м., на ***; Сграда пл. номер 1444 - жилищна сграда еднофамилна, парцел XXX, площ 52 кв.м., двуетажна полумасивна жилищна сграда със ЗП 51 кв.м., на ***, като укаже на ДСИ да заличи наложените върху тези имоти възбрани, както и да постанови прекратяване на производството по горното изпълнително дело. Претендира и разноските по делото за държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатски хонорар в размер на 500 лв.

В законоустановения срок взискателката М. М. А., ЕГН **********, чрез адв. Т.Т. – АК-Враца, е подала писмени възражения по подадената жалба. Същата твърди, че от изложеното в жалбата не ставало ясно какво точно се обжалва: дали отказа на ДСИ да вдигне възбраните, дали действията му по налагане на тези възбрани или отказът му да вдигне обезпечителните мерки, поради несъразмерност на наложените обезпечения по смисъла на чл.

442а, ал.2 от ГПК, но счита, че и в трите случая жалбата е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. На първо място намира жалбата срещу действията на ДСИ при РС-Мездра по налагане на възбрана върху недвижими имоти на длъжника за недопустима от една страна, тъй като е подадена срещу действие на ДСИ, което изрично не е посочено в изброените в чл. 435, ал. 2 от ГПК действия подлежащи на обжалване, а от друга страна за неоснователна. Поддържа, че наложената възбрана обезпечава вземане с периодично плащане - месечна издръжка на пълнолетно дете, което учи 2 редовно във висше учебно заведение, за предвидения срок на обучение, но не повече от навършване на двадесет и пет годишна възраст или до отпадане на основанието за заплащането й. С оглед на това, твърдението на длъжника, че е изплатила изцяло задължението си по изпълнителното дело и редовно изпълнява периодичните плащания е несъстоятелно, тъй като нуждата от обезпечаване на вземането не е отпаднала. Посочва, че длъжникът е лишен от възможността, предвидена в чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК, да обжалва насочването на изпълнение върху имущество, което смята за несеквестируемо по чл. 444, т. 7 от ГПК, поради отпадането й, предвидена в разпоредбата на чл. 445, ал. 2, т. 1 от ГПК за длъжниците по задължения за издръжка, какъвто е настоящия случай. Изтъква, че възможността на длъжника да обжалва наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи поради несъразмерност с размера на задължението, предвидена в чл. 442а от ГПК, е ограничена единствено с възражение до съдебния изпълнител, като нито в чл. 442а от ГПК, нито в чл. 435, ал. 2 от ГПК е предвидено отказът му по възражението на длъжника за несъразмерност да подлежи на обжалване. Твърди, че действията на ДСИ по събиране на суми по изпълнителното дело имат правно основание, тъй като е на 19 г. и учи редовно във висше учебно заведение ВУСИ Пловдив по специалност „Национална сигурност", 4 годишен курс на обучение, като на основание чл. 144 от СК, длъжницата е осъдена да й заплаща, като пълнолетното дете, месечна издръжка, за което е издаден изпълнителен лист.

Поддържа, че вземането й е периодично, не е отпаднало и няма как да бъде изпълнено предварително, тъй като предвидения срок на обучението й във ВУСИ Пловдив е 4 годишен, като може да продължи до навършването на 25 годишна възраст или до отпадане на основанието за заплащането й. Счита жалбата за недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. В случай, че жалбата бъде допусната до разглеждане, намира изложените твърдения в нея за неоснователни, поради което следва да се остави без уважение, а действията на ДСИ по налагане на обезпечителните мерки - потвърдени като правилни и законосъобразни.

Претендира деловодни разноски за адвокатско възнаграждение по изготвяне и подаване на писмените възражения, а в случай, че съдът уважи жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на адвоката на длъжника , който следва бъде редуциран от 500,00 лева на 200,00 лв., съобразно чл. 10, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваните действия. Същият твърди, че се обжалва както налагането на самата възбрана, така и отказът да се вдигне наложената възбрана на имоти, собственост на длъжника, а също се коментира и несъразмерност на наложените обезпечения по смисъла на чл. 442а, ал.2 от ГПК. Намира жалбата относно налагането на възбраната върху недвижимите 3 имоти на длъжника за недопустима, тъй като предмет на жалбата са действия на ДСИ извън категорията лимитативно и изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 435, ал.2 от ГПК изпълнителни действия, които длъжникът може да атакува. Наред с това, счита жалбата за неоснователна.

Твърди, че наложената възбрана цели да обезпечи вземанията на взискателя срещу длъжника, който е отчуждил голяма част от останалите си недвижими имоти в предходно изпълнително производство /изпълнително дело № 94/2017 г. по описа на СИС при PC-Мездра/, като по този начин цели да съхрани имотите в патримониума на длъжника. Счита същата за законосъобразна като обезпечителна мярка в рамките на изпълнителния процес и не е извършван опис на възбраненото имущество. Наред с това се касае за вземания на взискателя, които са с периодични плащания - месечна издръжка на пълнолетно дете, което учи редовно обучение във висше училище, която е дължима за предвидения срок на обучение, но не повече от навършване на двадесет и пет годишна възраст или до отпадане на основанието за плащането й. Твърди, че нуждата от обезпечаване на вземането не е отпаднала и погасяването на дължимото до момента задължение, както и редовността на периодичните плащания, не водят след себе си до отпадане на нуждата от обезпечаване. На следващо място поддържа, че длъжникът не разполага с предвидената в чл. 435, ал.2, т.2 от ГПК възможност за обжалване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо по чл. 444, т.7 от ГПК, поради отпадането й, предвидена в разпоредбата на чл. 445, ал.2, т.1 от ГПК за длъжниците по задължения за издръжка, както е в случая. Изтъква, че обжалваните действия са извън изчерпателно изброените в чл. 435, ал.2 от ГПК действия, които подлежат на съдебен контрол по жалба на длъжника по изпълнителното производство, както и че за длъжника съществува възможност да подаде възражение пред съдебния изпълнител, съгласно предвиденото в ал.2 на чл.

442а от ГПК. Твърди, че действията на ДСИ по събиране на суми по изпълнителното дело имат правно основание, тъй като взискателката е навършила 19 години и е продължила обучението си във висше учебно заведение с 4 годишен курс на обучение; че на осн. чл. 144 от СК, длъжникът Г. Ц. И. е осъдена да заплаща на пълнолетното си дете М. - М. А. месечна издръжка, за което е издаден изпълнителен лист, че взискателката продължава обучението си. В случая се касае за периодично вземане, което не 4 е отпаднало поради обстоятелството, че същата е записана на 09.07.2021 г. във висше учебно заведение и може да продължи до навършване на 25 годишна възраст или до отпадане на основанието за заплащането й. Счита подадената жалба от длъжника за недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. В случай, че бъде допусната до разглеждане, намира изложените твърдения в нея за неоснователни, поради което жалбата следва да се остави без уважение.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на настоящото производство, очертани в жалбата и като взе предвид събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

От изпратеното копие на изпълнително дело № 110/2021г. по описа на ДСИ при РС-Мездра се установява, че с Решение № 56/03.08.2021 г. по в.гр. д. № 302/2021 г., влязло в сила на 28.09.2021г., Окръжен съд – Враца е отменил Решение № 260046/25.03.2021г. на P C – Мездра и вместо него е постановил друго, с което на осн. чл. 144 от СК е осъдил Г. Ц. И., ЕГН ********** да заплаща на пълнолетното си дете М. - М. М. А., ЕГН ********** от гр.Мездра месечна издръжка по 162.50 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 29.01.2021 г., до настъпване на причини за изменението й или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка забавена вноска, както и направените деловодни разноски пред двете съдебни инстанции в размер 812.49 лв. Въз основа на решението е издаден изпълнителен лист от 06.10.2021 г. Въз основа на молба вх. № 1573 от 26.11.2021г., подадена от М. - М. М. А., с приложени към нея изпълнителен лист и доказателства удостоверяващи продължаващото обучение - заверено копие от студентска книжка, е образувано изпълнителното дело № 20211450400110 по описа на СИС при РС-Мездра.

Разпечатката съдържа 22 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c4887cc5-6e6e-4fb9-a177-2caf041387cc