Решение № 480 от 23.07.2020, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. ***,…23.....юли….2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

***ският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав в публично заседание на..ДВАДЕСЕТ.. и.. ТРЕТИ…ЮНИ през ДВЕ ХИЛЯДИ и ДВАДЕСЕТА година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА при секретаря....ЕВГЕНИЯ…РУСЕВА,…като…разгледа……… докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…304.... по…описа…за…2020г,…за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано на основание въззивна жалба, подадена от адв.

И.Н. *** – пълномощник на Л.И.Б. - ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№6184/2019г. по описа на ***ски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното от VІІІ-ми гр.с-в съдебно Решение №264/21.02.2020г., с което е уважен предявеният от ищеца

„Топлофикация ***“-ЕАД със седалище ***, установителен иск по чл.422 от ГПК, като е признато за установено, че въззивната жалбоподателка дължи общо сумата от 2146.06лв, от която 1974.14лв.- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.04.2017 до 31.05.2019г., както и 171.92лв.. лихви за забава за периода от 02.06.2017г. до 03.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл410 от ГПК до окончателното изплащане, и с което жалбоподателката е осъдена да заплати разноски по исковото и заповедното производство.

Във въззивната жалба не се излагат конкретни оплаквания.

Ответникът по въззивната жалба – „Топлофикация-***“-ЕАД, ЕИК-*** със седалище в гр.***, който е ищец в първоинстанционното производство, чрез процесуалния представител юрк. С.С., е подал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на същата и моли да бъде потвърдено обжалваното решение и да се присъдят разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния представител поддържа становището си.

Страните не са направили доказателствени искания.

***ският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба и обсъди събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба, подадена от адв. И.Н. *** – пълномощник на Л.И.Б. - ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№6184/2019г. по описа на ***ски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното от VІІІ-ми гр.с-в съдебно решение №264/21.02.2019г., е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д.№6184/2019г. по описа на ***ски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание предявени по реда на чл.422 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК, от ищеца „Топлофикация ***“-ЕАД против ответницата Л.И.Б., ЕГН-**********,с постоянен адрес ***, обективно съединени установителни искове с обща цена 2146.06лв., от която 1974.14лв.- главница и 171.92лв. – мораторна лихва, за установяване съществуване на вземане, за което е по ч.гр.д.№4520/2019г. по описа на РС-***, е издадена Заповед №2577/11.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

В исковата молба се твърди следното: Ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. По ч.г.д.

№ 4520/2019 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, срещу която в срок е депозирано възражение, поради което предявява настоящият иск. Ответникът като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот- апартамент с абонатен №4968, находящ се в гр. ***, ул. „***“, №1, вх. Г, ап.26, е клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Поради това за него важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката. Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС.

Съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. С ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.-

„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. От приложеното по ч.г.д. № 4520/2019 г. извлечение от сметка за абонатен номер № 4968 ответникът е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но не е погасил задължението си. Сумите за топлинна енергия за процесния период са изчислявани от ищеца по изготвяни отчети на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от наредба №16-334/06.04.2007 г. на Топлоснабдяването. Процесната сума включва: сума за отопление с ИРУ, начислена за процесния период в размер на 702,57 лева; сума за отопление без ИРУ, начислена за процесния период в размер на 162,80 лева, сума за отопление отдадена от сградна инсталация в размер на 122,32 лева, сума за битово горещо водоснабдяване за процесния период в размер на

929,40 лева, сума за услуга дялово разпределение в размер на 50,63 лева. В имота на ответника има монтирани два броя ИРУ, една щранг лира и един водомер. Поради изложеното моли съда да уважи предявеният иск. Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.

В срока по чл131 от ГПК,ответницата Л.И.Б., чрез пълномощника адв. И.Н. ***, е подала писмен отговор на исковата молба, в който е изразила становище за недоказаност на предявения иск и моли да бъде отхвърлен.

По делото са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.

***ският районен съд, Гражданско отделение,

VІІІ-ми гр.с-в се е произнесъл с обжалваното Решение №264/21.02.2020г., с което е уважил изцяло исковата претенция и е осъдил ответника да заплати на ищеца направените разноски в заповедното и в исковото производство.

Въззивният съд приема, че постановеното

РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.

Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на обжалваното решение, а съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.

Във връзка с допустимостта на решението, съдът посочва, че същото е постановено по допустим установителен иск, предявен по реда на чл.422,ал.1 от ГПК между надлежни страни, в законния едномесечен срок от уведомяването, извършено от заповедния съд.

За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение, съдът съобрази следното:

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява следното :

Приложеното ч.гр.д.№4520/2019г. по описа на ПлРС, ГО, е образувано на основание Заявление Вх.№19399/09.07.2019г. по регистъра на същия съд, за издавана заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от заявителя „Топлофикация-***“-ЕАД срещу длъжника Л.И.Б., ЕГН-**********,с постоянен адрес ***, за следните суми: 1974.14лв.- главница, незаплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2017г. до 31.05.2019г.;171.92лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 02.06.2017г. до 03.07.2019г. и законна лихва, считано от подаване на заявлението.

***ският районен съд,

VІІІ-ми гр.с-в е уважил изцяло заявлението, като е издал Заповед №2577/11.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за заявените суми ( главница и лихва), както и за разноски – 42.92лв.-д.т и 50лв. – юрк. възнаграждение.

По реда на чл.414 от