Решение № 108 от 23.06.2020, Районен съд - Козлодуй

Р

Е Ш Е Н И Е

Гр.

Козлодуй, 23.06.2020г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Козлодуйският районен съд, втори състав, в съдебно заседание на 10 юни 2020 година, в състав:

Районен съдия: Адриана Добрева при секретаря Стела Димитрова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1329 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска чрез процесуален представител юрисконсулт Д. А. е предявил против Р.М.В., ЕГН **********,*** искове за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 694/2019 по описа на РС Козлодуй - главница в размер на 600,00 лева, договорна лихва в размер на 105,15 лева за периода от 16.03.2018 година до 11.11.2018 година, неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 283,50 лева, такса за експресно разглеждане на документи в размер на 283,50 лева, разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 245,00 лева, законна лихва в размер на 22,99 лева за периода от 12.11.2018 година до 21.05.2019 година, законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 28.05.2019 година до изплащане на вземането, както и направени разноски в размер на 30,80 лева заплатена държавна такса и възнаграждение за процесуално представителство в размер на 200.00 лева.

В исковата молба се твърди, че ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК за процесните суми. Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника който в срок подал редовно възражение, в резултат на което, за ищецът възниквал правен интерес от предявяване на установителен иск за вземанията по заповедта.

Ищецът твърди, че между „Вива кредит” ООД и ответника бил сключен на 14.02.2018 г. договор за паричен заем № 5417366, по който била предоставена сумата от 600 лева, платима на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 109.85 лв. При попълване на документите за отпускане на заема, длъжникът се възползвал от допълнителната услуга за експресно разглеждане на заявката, при което се съгласил и да заплати определената такса за това в размер на 283.50 лева. Поради неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, на длъжника била начислена еднократно и неустойка в размер на 283.50 лв. Така погасителната вноска била в размер на 109.85 лв.

Съгласно договора, длъжникът дължал разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения в размер на 245 лева. Длъжникът не е извършил плащания по договора. Срокът на договора е изтекъл с настъпване на падежа – 11.11.2018 г.

На 01.10.2017 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/ от 01.12.2016 г. между „Вива кредит” ООД и „А.з.к.н.п.з.” ООД, с което били изкупени дължимите вземания, ведно с всички привилегии и обезпечения, за което длъжникът бил уведомен. Претендира разноски.

В законоустановения срок ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В съдебни заседания ищецът не изпраща представител.

Ответникът участва лично и признава иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.

2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта и предмета на производството:

От приетото за послужване ч.гр.д. № 694 по описа за 2019 г. на КРС, се установява, че ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 &nbsp ГПК за следните суми: главница в размер на 600,00 лева, договорна лихва в размер на 105,15 лева за периода от 16.03.2018 година до 11.11.2018 година, неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 283,50 лева, такса за експресно разглеждане на документи в размер на 283,50 лева, разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 245,00 лева, законна лихва в размер на 22,99 лева за периода от 12.11.2018 година до 21.05.2019 година, законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 28.05.2019 година до изплащане на вземането, както и направени разноски в размер на 30,80 лева заплатена държавна такса и възнаграждение за процесуално представителство в размер на 200.00 лева. Заповедта за изпълнение е била връчена на ответника и той в срок е подал възражение срещу нея, поради това съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество. Претенциите, предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 694 по описа за 2019 г. на КРС, и предмет на настоящата искова молба са напълно идентични, поради което и производството се явява допустимо.

По същество:

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи наличието на посоченото облигационно правоотношение – Договор за паричен заем № 5417366 от 14.02.2018 г., предаването на сумата на ответника, уговорения падеж на погасителните вноски, изтичането на срока на договора, прехвърлянето му на вземанията по договора с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, уведомяването на длъжника. Ищецът следва да установи и наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с надбавка (лихва), уговарянето на такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на кредита, уговарянето на такса разходи за събиране на просрочени вземания и на такса разходи за дейност на служител, уговарянето на валидна неустоечна клауза за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, забавата на длъжника, както и да установи всяко едно от вземанията си по размер. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по- горе обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземанията следва да установи, че е погасил задълженията си.

От представения по делото договор за паричен заем № 5417366 от 14.02.2018 г. /л.8-10/ е видно, че между „Вива

Кредит“ ООД в качеството на кредитодател и ответника Р.М.В., като заемател е възникнало заемно правоотношение, по силата на което кредиторът е предоставил заемна сума в размер на 600 лева, която сума заемателят, съгласно чл.2, ал.2 от договора удостоверява, че е получил с подписването на договора. Уговорен е между страните фиксиран годишен лихвен процент по заема 40.29 %. В договора е предвидено, че заемателя се е съгласил да ползва услуга експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредита, за която услуга се заплаща такса в общ размер на 283.50 лева, разпределена в месечните погасителни вноски. Така месечната вноска е в размер на 109.85 лева и общо дължимата сума по кредита, включваща главница, възнаградителна лихва и такса експресно разглеждане е в размер на 988.65 лева. В договора в чл.4, ал.1 е предвидено в 3-дневен срок от подписването му да представи на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора – поръчител /отговарящ на определени условия в договора/ или банкова гаранция, която да е валидна за целия срок на договора, като при неизпълнение на това задължение се начислявала неустойка в размер на 283.50 лева, разпределена в месечните погасителни вноски.

Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, инкорпориран в самия договор, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита /чл. 5 от договора/. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в чл. 1, ал.1, т.1 от договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем.

Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Липсват общи условия като отделно обективиран документ, като същите се съдържат в договора.

С оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен.

„Вива кредит“ ООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Видно от представения по делото договор за прехвърляне на вземания от 01.12.2016 г. и приложение № 1 от 01.10.2017 г. към него /л.16-19/ вземанията по процесния договор срещу ответника са цедирани на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД. В приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по основание, размер и кой е задълженото лице. В договора за цесия е посочено, че приложение № 1 от договора е неразделна част от него /пар.2 от договора/. Представено е пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 18/. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. /.

Към приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо от за прехвърляне на вземането /л.23/ по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника. Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /.

С оглед изложените съображения съдът намира, че в хода на процеса по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за извършената цесия, уведомителното писмо съдържа конкретно посочване на правоотношението - вземанията, които са предмет на настоящото производство. Ето защо ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз основа на процесния договор за кредит, тъй като последният дължи да престира на него, а не на стария кредитор.

По отношение на претендираните вземания по договора, съдът намира следното:

1. По отношение на главницата

С исковата молба се претендира главница в размер на 600 лева. В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника, поради което съдът приема, че ищецът има вземане срещу ответника за главница по договора за заем в размер на 600 лева. Падежът и на последната вноска за главница е изтекъл на 11.11.2018 г., поради което и цялата сума е изискуема. По делото ответникът не е възразил срещу дължимостта на това вземане.