Решение № 1142 от 02.10.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1142 гр. София, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20251000501527 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 1573/17.03.2025 г., по гр.д.№ 7436/2023 г. на Софийски градски съд, ГО, I-7 състав, съдът е осъдил Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.

Витоша №2, да плати на Б. В. Т. с ЕГН **********, гр. ***, кв. ***, бл. ***, на основание чл.

2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 20 000 лева, ведно със законната лихва от 05.06.2021 г. до окончателното плащане, представляващо обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие повдигане и поддържане на незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл.211, пр.1, вр. чл.209, ал.1 НК, за извършването на което е признат за невиновен с влязла в сила на 05.06.2021 г. присъда по НОХД №4846/19г. на СРС, 135-ти състав, като е отхвърлил иска за сумата над 20 000 лв. до предявения размер от 60 000 лв.

Срещу това решение, в осъдителната му част е подадена въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, която моли въззивния съд да го отмени като изцяло отхвърли иска или в случай, че го намери основателен – да намали размера му. Поддържа, че решението в неговата осъдителна част, е неправилно и необосновано като не били налице законовите основания за ангажиране на отговорността на Прокуратурата по чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ. Спрямо ищеца Б. В. Т. било повдигнато обвинение за извършено тежко умишлено престъпление "Измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай", по състава на чл.211 пр.1, вр.чл.209 ал.1 от НК, като въпросното деяние е наказуемо с "Лишаване от свобода" за срок от 3 до 10 години. Въпреки тежестта на повдигнатото обвинение, спрямо ищеца не била изпълнявана най-тежката мярка за неотклонение "Задържане под стража", а значително по-леката "Парична гаранция". Не били наложени 1 каквито и да било други рестриктивни мерки за процесуална принуда и на обвиняемия не били създадени сериозни затруднения и ограничения в обичайния начин на живот.

Въззивникът счита недоказана исковата претенция на Б. В. Т. като липсвали ясни, недвусмислени и категорични доказателства за заявения сериозен обем неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на психическото и емоционално състояние; изпитване на силен стрес и страх от осъждане; възникване на сериозни здравословни проблеми; смущения в съня и затруднени комуникации с близки и роднини - все по причина и вследствие на повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство. Не била доказана и причинно- следствената връзка между заявените вреди и повдигнатото спрямо ищеца обвинение по процесното наказателно преследване. Недоказани били вредите от прекомерна продължителност на наказателната репресия спрямо ищеца. Общата продължителност на наказателното преследване, включващо досъдебна и съдебна фази на процеса, била около 4 години, което представлявало кретък и разумен срок в приемливите времеви рамки за провеждане на досъдебно и съдебно наказателно производство. По делото не били представени каквито и да било доказателства ответникът със своето процесуално поведение да е станал причина за неоправдано отлагане или забавяне както на разследването на досъдебна фаза, така и на разглеждането на делото пред съда. Оправдателната присъда не била протестирана. Размерът на обезщетението от 20 000 лева за неимуществени вреди бил необосновано завишен и несъответстващ нито на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, нито на социално-икономическата ситуация в страната, нито на трайната съдебна практика по аналогични казуси. Както бе посочено по-горе, считаме за неоснователни и недоказани пред първостепенния съд твърденията в исковата молба за съществено влошаване на качеството на живот на ищеца Т. вследствие на воденото срещу него наказателно производство и повдигнатите обвинения.

Въззиваемият Б. В. Т. оспорва въззивната жалба и моли въззивният съд да потвърди обжалваното решение. Поддържа, че съдът се е произнесъл в съответствие със събраните по делото доказателства.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Б. В. Т. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за заплащане за плащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева /при допуснато увеличение в размера на иска по реда на чл.214 ГПК с протоколно определение от 27.10.2022 г./, настъпили в резултат от водено срещу ищеца наказателно производство по НОХД № 4846/19 г. на СРС, 135-ти състав, по което е постановена оправдателна присъда. Б. В. Т. твърди, че в резултат от воденото срещу него наказателно производство претърпял неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба.

Поддържа, че това се отразило изключително тежко върху него – станал затворен и изпитвал постоянен страх, че може да бъде осъден и дълго време да лежи в затвора. В началото на воденото срещу него наказателно производство бил здрав 56 годишен мъж, баскетболист и спортист. Вследствие преживения стрес се превърнал в старец – побелял, опадала му косата, развил периодонтит и пародонтоза, загубил почти всичките си зъби. Имал нужда от лекар психиатър като в периода 29.06.2021 г. – 06.08.2021 г. бил лекуван в ЦПЗ София с диагноза смесено тревожно-депресивно разстройство. Страдал и от заболяване на ануса и ректума.

Счита, че вредите, които е понесъл се дължат на незаконно повдигнатото и поддържано обвинение.

Ответникът Прокуратурата на Република България оспорва предявения иск по основание и размер, като излага съображения, които са идентични на изложените във въззивната жалба.

2

По делото е приложеното НОХД № 4846/19 г. на СРС, 135-ти състав, от което се установява, че на Б. В. Т. на 28.02.2017 г. е предявено обвинение по пр.пр. № 34241/2012 г. по описа на СРП, ДП № 5509/2012 за извършване на престъпление с по чл.211, пр.1, вр. чл.209, ал.1 НК, като с деянието били причинени вреди в особено големи размери – 4 627 595.82 лева и престъплението представлявало особено тежък случай. За престъплението по повдигнатото обвинение се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 до 10 г., като съдът може да постанови и конфискация на ½ от имуществото на виновния.

В хода на наказателното производство на Б. В. Т. е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 10 000 лева. Т. е обжалвал наложената мярка и съдът намалил размера на 1000 лева.

С влязла в сила на 05.06.2021г. присъда по НОХД №4846/19г. на СРС, 135-ти състав, признал подсъдимият Б. В. Т. за невиновен. Оправдателната присъда не била протестирана.

Наказателното производство срещу Б. В. Т. по продължило 4 г., 3 м. и 7 дни.

По делото е разпитана като свидетел Д. М., която живее с ищеца на семейни начала, от чиито показания се установява, че го познава от 25 години. Преди започването на наказателното производство той бил спокоен, уравновесен и неконфликтен човек, а след това станал избухлив и се дразнел от всичко. Това водело до тежи скандали между двамата, поради което се разделили за около една година. След като възобновили отношенията си, ищецът започнал да посещава психолог, който не му помогнал, след това – психиатър, а покъсно влязъл в болница, като и към момента продължавал да пие лекарства. Вследствие на наказателното производство Б. Т. се сринал, трудно му било да взима самостоятелни решения, бизнесът му пропаднал и сега работел като общ работник във фирма за ВиК услуги. От стрес му опадали зъбите, имал две операции заради анална фистула, което наложило 6 месеца да е в болнични.

По делото е разпитан като свидетел Б. Т., семеен приятел на ищеца, от чиито показания се установява, че Б. му споделил, че има проблеми с правосъдието и го грозят 10 г. затвор, а също и сериозна имуществена санкция, поради което бил много притеснен. Покъсно ищецът започнал работа при свидетеля и работел добре. Свидетелят трябвало да се грижи за жена си, която била болна от рак, и разговарял с ищеца да станат съдружници и да поеме по-голяма част от работата. След като започнали да го призовават по наказателното дело, Б. станал неадекватен, много притеснен, започнал много често да боледува и не бил на себе си. От лъчезарен, весел и работещ човек станал мрачен, невзрачен и много притеснен.

Опадали му зъбите, имал операция на ануса, разделил се с жена си. Свидетелят сочи, че тъй като често викали ищеца от полицията и прокуратурата, започнал да си мисли, че може и да е виновен и се отказал от съдружието. След приключване на делото ищецът се променил много, забравял какво е правил, не можело да се говори с него, казвал, че се заключва вкъщи и не излиза със седмици и че не може да спи.

По делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза с вещо лице лекарстоматолог, от чието заключение се установява, че Б. Т. има хроничен грануломатозен периодонтит на първи долен зъб в дясно /зъб 41/ и на първи долен зъб в ляво /зъб 31/, което довело до хирургично изваждане на зъбите. Имало рентгенови данни за изразена резорбция на челюстната кост около зъбните корени на рентгенографираните зъби на долна и горна челюст в резултат на хронично заболяване на зъбозадържащия апарат – пародонт – пародонтоза в напреднала форма – генерализиран пародонтит. Пародонтозата била хронично генерализирано заболяване с голяма давност, което обхващало всички зъби на горна и долна челюст, като отделни групи, предимно предните, се засягали в различна степен, което водело и до резорбция на челюстната кост около зъбните корени, придружено с патологична подвижност на зъбите и силно намалена функционална дъвкателна 3 способност. Причините за заболяването са многофакторни – лоша зъбна хигиена, водеща до образуване на зъбна плака и зъбен камък, тютюнопушене, дихателни и сърдечно-съдови болести, артрит, остеопороза, диабет, медикаменти /лекарства за сърце, антидепресанти, стероиди/. Хроничните периодонтити се развивали продължително време и обикновено били безсимптомни. Генерализираната пародонтоза и хроничните грануломатозни периодонтити били хронични инфекциозни заболявания, които могат да се обострят при намаляване защитните сили на организма при грип, простуда и травми. Задължително водели до загуба на зъби. Стресът би могъл да бъде ко-фактор за обостряне на съществуващо заболяване. Възстановяването ставало с изграждане на мостови структури, каквито били изградени при ищеца. Ищецът бил лекуван в периода 29.06.2021 г. - 06.08.2021 г. в ЦПЗ София ЕООД с диагноза Смесено-тревожно депресивно разстройство, с хоспитализация.

По делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза с вещо лице лекарпсихиатър, от чието заключение се установява, че при хоспитализацията на Б. Т. ищеца е поставена диагноза смесено-депресивно разстройство, но в анамнезата са описани предимно обсесивно-компулсивни прояви. Не се води на диспансерен учет. След оправдателната присъда са се засилили неврастеноподобните симптоми, вместо очакваното им отзвучаване.

Такива оплаквания имал ищецът и към момента. Имал леки когнитивни нарушения – хипопросексия, затруднена репродукция, които не могат да се обяснят с психотравмено въздействие на воденото наказателно производство. Трудно било да се даде еднозначен отговор дали разстройството на здравето е в пряка-причинно следствена връзка с воденото наказателно производство, тъй като не се касаело за разстройство в адаптацията, а при тревожно-депресивното разстройство не винаги се установява непосредствена причина. Не може да се изключи обаче етиологичното значение на протрахирана психотравмена ситуация, за каквато имало данни в конкретния случай. По анамнестични данни, нейното начало и началото на психичните проблеми на ищеца са около 2007 г., поради което не можело да се приеме пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с незаконното обвинение, доколкото началото на процесния период било към 2017 г. В момента при ищеца не се установявало тревожно-депресивно разстройство с клинично изразена тежест. През периода 28.03.2017 г.-05.02.2021 г. ищецът страдал от заболяване на ануса и ректума.