Решение № 738 от 19.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 738 гр. Варна, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20263110200440 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Г. Г. Г. от гр. Варна срещу Наказателно постановление № 25-0819-005340/09.01.2026г. на началник група в ОДМВРВарна, сектор „Пътна полиция“-Варна, с което на лицето били наложени административни наказания глоба в размер на 102,26 евро (200,00 лева) и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, както и административно наказание глоба в размер на 25,56 евро (49,99 лева), на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита наказателното постановление за незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Поддържа, че размерът на наложените наказания е несъответен на тежестта на нарушенията. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление, а в условията на евентуалност- да намали размера на наложените му санкции.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв.М. А. от АК-Варна, която поддържа жалбата на изложените в нея основания. Допълнително привежда аргументи за нарушаване правото на защита на жалбоподателя поради неяснота на фактическите твърдения на наказващия орган относно първото от вменените 1 му нарушения. Счита за недоказано на водача да е подаден ясен сигнал за спиране, като твърди и че същият въпреки това е спрял, макар и на известно разстояние. Изтъква липсата на записи от персонални камери на полицейските служители, които да отразяват подаването на такъв сигнал, във връзка с което намира извършването на първото нарушение за недоказано. Аналогични доводи навежда и относно второто деяние, за което е санкциониран жалбоподателя, като оспорва достоверността на показанията на единия от разпитаните свидетели. Моли за отмяна на наказателното постановление и за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Н а 21.10.2025г. жалбоподателят управлявал лек автомобил марка “БМВ Х5” с ДК№ *** по ул.“Христо Смирненски“ в гр.Варна, в посока бул.“Владислав Варненчик“. Около 10,12 часа същият се движел в района на бензиностанция „Бенита“. В същото време на посоченото място свидетелите И. Д. Н. и Д. И. Д.- служители в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, следели за спазване на ЗДвП от страна на водачите.

Св.Н. решил да извърши проверка на жалбоподателя и му подал сигнал със стоп-палка, като забелязал и че той не е поставил обезопасителен колан. Г. възприел сигнала, но въпреки това продължил движението си и навлязъл в помалки улици на кв.“Трошево“. Свидетелите последвали управлявания от жалбоподателя автомобил и успели да го застигнат в района бензиностанция „ЕКО“ на бул.“Сливница“, където след подаден звуков и светлинен сигнал за спиране той преустановил движението си. Проверяващите указали на водача да се върне на мястото на първоначално подадения сигнал, където имало подобри условия за престой и извършили проверка на документите на водача. В хода на проверката двамата установили, че за автомобила няма действащ договор „Гражданска отговорност на автомобилистите“, което им дало обяснение за опита на лицето да избегне проверката.

Във връзка с тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че не 2 е спрял плавно най-вдясно на пътя при подаден сигнал за спиране със стоппалка по образец от униформен служител на МВР, както и за това, че не използва обезопасителния колан, с който е оборудван автомобила. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но след извършена проверка на обстоятелствата около съставянето на акта от определена за целта комисия били счетени за неоснователни. Въз основа на съставения акт на 09.01.2026г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя били наложени наказания глоба в размер на 102,26 евро (200,00 лева) и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за извършено нарушение на чл.103 от ЗДвП, както и наказание глоба в размер на 25,56 евро (49,99 лева), за нарушение на чл.137А, ал.1 т ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетелите И. Д.

Н. и Д. И. Д., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Същите не извличат ползи от твърденията си и не се намират в някакви особени отношения с жалбоподателя, като няма данни изобщо да са го познавали, при което за съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на техните показания. Доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за наличие на предубеденост от страна на св.Д. не могат да бъдат споделени, тъй като не се установява никаква тенденциозност в поведението на проверяващите, още повече, че при подаването на сигнала за спиране и при преследването на процесния автомобил двамата изобщо не са знаели, че водачът е чужд гражданин (превозното средство е с български регистрационни табели).

Двамата свидетели са наблюдавали лично и от близко разстояние действията на Г. и са категорични, че той е възприел правилно ясно подадения му сигнал да спре, но въпреки това е продължил движението си, с очевидна цел да избегне проверката. Твърденията им кореспондират и на съдържанието на изготвените от тях докладни записки по случая, (ценени в качеството на писмени доказателства), а това потвърждава формирания извод за достоверността на дадените показания, тъй като последователността на твърденията на дадено лице е индиция за тяхната обективност и съответствие с действителността. Св.Н. също така се е намирал извън служебния автомобил, имал е добра видимост към водача на процесното МПС и е забелязал, че същият не е бил поставил обезопасителен колан, което обстоятелство е забелязано и от св.Д. при преминаването на автомобила покрай него (видно от показанията на последния). При възпроизвеждането в съдебно заседание на приложените по делото видеозаписи св.Д. изтъква, че коланът на автомобила е жълт на цвят, а водачът е облечен с черно яке, при което е било невъзможно обезопасителният колан да не бъде възприет, в случай, че е поставен.

3

По делото като веществено доказателство е приложен и CD, съдържащ видеозаписи, отразяващи части от извършената проверка. Не е изготвен видеозапис на действията на св.Н. по подаване на първоначалния сигнал за спиране, но доводите за недоказаност на нарушението в тази връзка са неоснователни. Субсидиарно приложимия в производството по ЗАНН Наказателно-процесуален кодекс допуска изясняването на въпросите, включени в предмета на доказване, с всички предвидени в кодекса доказателствени средства. Поради това съдът намира за достатъчни показанията на свидетелите за установяване на фактическата обстановка по делото. В практиката си ВКС подчертава, че р азпоредбата на чл. 14 НПК въвежда общото правно положение, че доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила, а в съответствие с чл. 117 НПК, със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина. (Решение № 280 от 8.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 876/2017 г., II н. о., НК). При това положение няма пречка нарушенията да бъдат установени само въз основа на гласни доказателствени средства. Следва обаче да се отбележи, че наличните видеозаписи на практика подкрепят показанията на проверяващите. Както е описано в изготвената във връзка с подаденото възражение справка, от записите е видно, че проверката започва на бул.“Сливница“ в района до бензиностанция „ЕКО“, след което служителите и проверявания водач се изместват на ул.“Христо Смирненски“ до бензиностанция „Бенита“. Тези обстоятелства, които действително са видни на възпроизведените в съдебно заседание видеозаписи, кореспондират на твърденията на полицейските служители и позволяват описаната фактическа обстановка, аналогична на възприетата в наказателното постановление, да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл.

42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това 4 срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи ).

Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какви деяния му е вменено и да организира адекватно защитата си. Съдът не намира основания да се съгласи с изложени в съдебно заседание доводи за неяснота на административнонаказателното обвинение, тъй като не било ясно дали се твърди, че водачът не е спрял плавно или че не е спрял изобщо.

Изпълнителното деяние на процесното нарушение е описано по начина, по който нормата е формулирана в ЗДвП, но в обстоятелствената част на НП изрично е посочено, че водачът не спира при подаден сигнал от униформен служител, както и че е застигнат до бензиностанция „ЕКО“ на бул.“Сливница“. Това описание, макар и лаконично, позволява без затруднение да се възприемат твърденията на наказващия орган, а именно-че водачът не е спрял, въпреки подадения сигнал за спиране, което е наложило да бъде последван и съответно-застигнат на посоченото в НП място.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл.103 от ЗДвП, задължаващ водачите на пътни превозни средства, при подаден сигнал за спиране от контролните органи , да спрат плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълняват неговите указания. По изложените по-горе съображения съдът приема за установено по несъмнен начин, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал лек автомобил по ул.“Христо Смирненски“ в гр.Варна, като в района на бензиностанция „Бенита“ му е бил подаден сигнал за спиране, но същият не е изпълнил дадените му указания, а именно- да спре на това място. Безспорно е също така, че свидетелите Н. и Д., в качеството им на служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна, са били надлежно овластени да регулират и контролират движението по пътищата. Доколкото жалбоподателят не се е подчинил на подадения му сигнал от контролните органи за спиране, видно е, че същият виновно е нарушил разпоредбата на чл.103 от ЗДП.