Решение № 544 от 13.04.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 544 гр. Плевен, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Св. Н.а при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Н.а Гражданско дело №

20214430104782 по описа за 2021 година

Производство по иск с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД Производството по делото е образувано по ИМ от С. Р. С., ЕГН **********, от ***, чрез адв.В.Н. от САК, против ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***. В обстоятелствената част на ИМ се твърди, че на 20,04,2019 г. страните по делото са сключили договор за кредит №***, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заем е в размер на 200,00 лева, със задължението да се върне сума в размер на 257,99 лева, платима тридесет дни след сключването на договора. Излага се, че уговореният ГЛП е бил в размер на 40.94 %, а ГПР е бил в размер на 49.6%. Сочи се, че страните са договорили, че ищецът дължи и такса за експресно разглеждане на искането в размер на 51,26 лева. Твърди се, че няколко дни преди падежа на задължението служител на ответното дружество се е свързал с ищеца и му е предложил да отсрочи изпълнението на задължението си с 7, 14 или 30 дни, срещу заплащане на такса от 23,20 лева, 34,80 лева или 58,00 лева съответно.

Посочва се, че на 17,05,2019 г. ищецът е заплатил такса от 58,00 лева за отсрочване на задължението с 30 дни, като му е изпратен анекс от 17,05,20219 г. за удължаване на срока към договора за кредит №*** от 20,04,2019 г. Сочи се, че на 21,06,2019 г. ищецът отново е заплатил такса от 58,00 лева за отсрочване на задължението с 30 дни, като му е изпратен анекс от 21,06,2019 г. за удължаване на срока към договора за кредит №*** от 20,04,2019 г.

Твърди се, че ищецът е погасил изцяло сумата по сключения договор в общ размер на 373,99 лева. Счита, че така сключения между страните договор и последващите анекси са:

I - НИЩОЖНИ /НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ/ на основание чл.22 от ЗПК вр.чл.26, ал.1 от ЗЗД, като противоречащ на законоустановените императивни правила и по-конкертно:

1

1/нищожен на основание чл.10, ал.1 вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма - сключени в нарушение на процедурата за сключване на договори от разстояние, уредена в ЗПФУР и чл.8 от ЗЕДЕУУ, тъй като ответникът не е изпълнил императивно вменените му задължение да предостави на ищеца изискуемата преддоговорна информация и не е получил валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на договора, както и за условията, при които последният може да се откаже от него; твърди се, че всички разменени между доставчика и потребителя електронни съобщения не отговарят на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ; сочи се, че своята същност те представляват електронни документи, които са неподписани такива, тъй като не е спазена предвидената процедура за удостоверяване на техния действителен автор, респективно същите нямат т.нар. „формална доказателствена сила“ по смисъла на чл.180 от ГПК; излага се, че ответното дружество е приело за сключен процесния договор в нарушение на предвидените императивни правила, без ищецът да е изразил валидно своето съгласие; сключени са в нарушение на изискването същите да са написани по ясен и разбираем начин, като всички елементи на същия да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договорите;

2/нищожен на основание чл.11, ал.1, т.7 вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно общият размер на кредита и начина, по който ще бъде изплатена сумата, както и в какъв срок;

3/нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, при посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. Сочи се, че в нарушение на императивните правила, в процесния договор ГПР е посочен единствено като процент, без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Смята се, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира той.

Излага се, че в договора единствено е посочен ГЛП от 40.94 %, без обаче да ставало ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Сочи се, че в процесния договор е налице грешно посочен размер на ГПР и, че действителният такъв /в размер на 288 % за конкретния договор/ е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК; счита, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС; посочено, че ищецът дължи такса за експресно разглеждане в размер на 51,26 лева, която сума впоследствие е изплатена заедно с останалите дължими суми по кредита на ответника, която обаче е недължима на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК, тъй като заемателят не следва да заплаща такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Твърди се, че тази такса по своята същност представлява печалба за кредитора, 2 надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което е следвало да е част от ГЛП и ГПР, като в случая това законово изискване не било спазено; счита се, че начислената такса за експресно обслужване е заплатена при начална липса на основание и представлява заплащане на възнаграждение за услуга, която реално не е предоставена на ищеца; твърди се, че клаузата, уреждаща заплащането на цена за допълнителни услуги е изцяло неравноправна и нищожна и е във вреда на потребителя по смисъла на чл.143, ал.1, т.3 от ЗЗП; излага се, че клаузите не са индивидуално уговорени, съгласно чл.146 от ЗЗП; сочи се, че в пряко нарушение на императивното правило на чл.19, ал.1 вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК ответникът не е включил в ГПР разходите за заплащане на „такса за експресно разглеждане“ в размер на 51,26 лева, както и разходите за заплащане на такса за отсрочване на задължението“, които счита, че по своята същност представляват печалба за кредитора и следва да са част от ГЛП и ГПР; счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните; твърди се, че с тези действия ответникът е заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, тъй като съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна; навежда доводи, че приложимото национално законодателство следва да бъде тълкувано и прилагано съобразно духа, целите, съображенията и разпоредбите на действащата Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 23 Април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити;

4/нищожен на основание чл.11, ал.1, т.9 вр.чл.22 от ЗПК вр.чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми;

5/нищожен на основание чл.11, ал.1, т.11 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването;

6/нищожен и на основание чл.11, ал.1, т.20 вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4 и ал.6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден;

7/твърди се, че е налице разлика между посочената в процесния договор за потребителски кредит сума, подлежаща на връщане, и тази, която ищецът реално е върнал на ответното дружество; прави се извод, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и 3 недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл.147, ал.1 от ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143, ал.2, т.19 от ЗЗП.

Твърди се, че договорът и последващите анекси са и II. УНИЩОЖАЕМИ на основание чл.33, ал.1 от ЗЗД с оглед сключването им поради крайна нужда и явно неизгодни условия.

Твърди се, че ищецът е бил принуден да сключи процесния договор поради обстоятелството, че се е намирал в крайна нужда, тъй като към този момент той не е разполагал с достатъчно финансови средства да задоволи своите и на неговото семейство основни потребности заплащане на разходи за комунални услуги, храна и други разходи от неотложен характер.

Излага се, че тези обстоятелства са оказали влияние върху формирането на вътрешната му воля да сключи договора, и при условие, че тези факти не били налице ищецът е нямало да сключи процесния договор. Сочи се, че са налице явно неизгодни условия по процесния договор с оглед драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните престации.

В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че процесният договор е валиден и действителен, ищецът счита, че същият е III.НИЩОЖЕН на основание 1/чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД поради нарушение на закона; 2/чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл.146 от ЗЗП поради неравноправност. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита“. Поради изложеното моли съда да осъди ответното дружество на основание чл.23 вр.чл.22 от ЗПК вр.чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата в размер на 100,000 лева /частичен иск от 173,99 лева/, представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № ***/20,04,2019 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане. С писмена молба е поискано и в с.з. е допуснато изменение на основание чл.214, ал.1 от ГПК в размера на претенцията, като същата се счита за предявена в размер на 168,19 лева. В писмени бележки, депозирани в дадени от съда срок, проц.представител на ищеца ангажира съображения, идентични с изложените в исковата молба.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Излага се, че ищецът не е представил доказателства за плащане от негова страна.Оспорва твърдението от страна на ищеца относно направените от негова страна плащания. Навеждат се доводи, че не е ясно как е формирана цената на иска и колко компонента са включени. Излага се, че е налице сключен договор за кредит по смисъла на чл.8 от ЗЗД във връзка с чл.9 от ЗЗД във връзка с чл.240 от ЗЗД във връзка с чл.6 от ЗПФУР, като са спазени всички законови изисквания.

Сочи се, че процесният договор не е единственият такъв, сключен между страните по делото, а са налице още 12 такива, ведно с анекси към тях. С оглед на изложеното се прави извод, че твърдението на ищеца, че не е знаел за какво точно дава съгласието си, или не е 4 знаел точните параметри на уговорената престация и задължението, както и, че не е бил доволен от кредита са необосновани. Излага се, че в процесния договор страните са се договорили, че ответникът е предоставил на ищеца сума в размер на 200,00лева със срок на погасяване на задължението - 30 дни с падежната дата – 20,05,2019 г. Сочи се, че съгласно процесния договор кредитополучателят е следвало да заплати на кредитора сума в размер на 257,99 лева, за да имало пълно погасяване на задължението по кредита. Твърди се, че отпуснатата сума по кредита е усвоена от кредитополучателя посредством касите на ***.

Разпечатката съдържа 25 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c487b333-5fa4-42bb-9424-20f1ff379855