Определение № 720 от 08.09.2026, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 482/2026
- Вид
- Определение № 720
- Подписан
- 08.09.2026
- В сила
- 08.09.2026
- Състав
- Калин Трифонов Тодоров, Христо Николов Христов, Борис Константинов Динев
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 134 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 382 и сл. · Кодекс за застраховането
- чл. 456, ал. 1 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 720 гр. Враца, 08.09.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Калин Тр. Тодоров
Членове:
Борис К. Динев
Христо Н. Христов като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20261400500482 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. М. М., с ЕГН ********** и П. М. М., с ЕГН ********** срещу определение № 1598 от 22.07.2026 г., постановено по гр. д. № 5469 по описа за 2026 година на РС – Враца, с което е върната исковата молба, подадена от частните жалбоподателки в частта, с която се иска осъждане на „CARDIF ASSURANCES VIE SA, FRANCE", чрез клона си „КАРДИФ ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ, КЛОН БЪЛГАРИЯ", с ЕИК *** и „CARDIF ASSURANCES RISQUES DIVERS SA. FRANCE, чрез клона си „КАРДИФ ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ, КЛОН БЪЛГАРИЯ", с ЕИК *** да заплати на "Юробанк България" АД, с ЕИК *** сумата от 1000 евро, частичен иск от иск за сумата от 10 637,73 евро, представляваща непогасен остатък по договор за потребителски кредит сключен между банката и починалия на 26.01.2026 г. наследодател и брат на ищците - И. М. М. и е прекратено производството по гр. д. № 5469 по описа за 2026 година на РС – Враца.
В частната жалба се излага, че исковата молба е заведена от жалбоподателките, като законни и единствени наследници на техния брат И. М. М., с искане да се осъди: застрахователят на основание чл. 382 и сл. от КЗ във вр. с чл. 134 от ЗЗД, да заплати на „Юробанк България“ АД, сумата от 1000 евро, частичен иск от иск за сумата от 10637,73 евро, представляваща непогасен остатък по договор за потребителски кредит №FL1619754 от 15.08.2025 г.; на основание чл. 456, ал. 1 от КЗ, да заплати на жалбоподателките, сумата от 900 евро, представляваща платени от наследниците, вноски по договора за банков кредит, за периода от настъпването на застрахователното събитие 26.01.2026 г. до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху сумата, от датата на която всяка от вноските е заплатена до окончателното им погасяване, евентуално законна лихва върху сумата от 1 подаването на исковата молба до окончателното й погасяване. С разпореждане № 7569 от 06.07.2026 г., съдът оставил исковата молба без движение, с указания в едноседмичен срок да се уточни петитумът на исковата молба, като се уточнят исковите претенции при законоустановена разделност на правата и задълженията на наследниците съобразно ЗН за всеки от наследниците поотделно, като се уточни и цената на исковете. Указано е и уточнение на исковите претенции за изтекла лихва върху исковите претенции по чл. 456, ал.
1 КЗ за всяка главница поотделно, като се посочи цена на иска, период начална и крайна дата. Дадени са указания и за представяне на преписи от исковата молба и приложенията с оглед евентуалното конституиране на съищец. В изпълнение на указанията с молба от 15.07.2026 г., жалбоподателките заявили, че предвид характера на предявените искове по отношение на предявения иск по чл. 382 и сл. от КЗ във вр. с чл. 134 от ЗЗД, уточнение в петитума на исковата молба не следва да бъде правено, предвид това, че искането е сумата да бъде присъдена на „Юробанк България“ АД. По отношение на предявения иск по чл. 456, ал. 1 от КЗ, е уточнено, че се претендира заплащане на всяка от жалбоподателките, сумата от 450 евро - половината от 900 евро, представляващи общия размер на платените от наследниците вноски по договор за потребителски кредит №FL1619754 от 15.08.2025г. с „Юробанк България“ АД, за периода от настъпването на застрахователното събитие 26.01.2026 г. до предявяване на иска, ведно със законна лихва върху сумата от подаването на исковата молба до окончателното й погасяване. Уточнено е, че не се поддържа направеното искане за присъждане на законната лихва върху сумата, от датата на която всяка от вноските е заплатена до окончателното им погасяване. Жалбоподателките предвид характера на предявените искове по чл. 382 и сл. от КЗ във вр. с чл. 134 от ЗЗД, считат, че уточнение в петитума на исковата молба не следва да бъде правено, тъй като искането е сумата да бъде присъдена на „Юробанк България“ АД. Излагат, че в случая наличието на правен интерес за жалбоподателките се извежда от бездействието на кредитора „Юробанк България“ АД, но предвид приложимите разпоредби наследниците нямат право да получат обезщетението, което в случая се равнява на непогасената част от кредита и искът не може да бъде разделян, съгласно указанията на съда. Считат обжалваното определение за незаконосъобразно и необосновано, като претендират отмяната му.
Врачански окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
М. М. М. и П. М. М., като законни наследници на техния брат И. М. М., са предявили пред РС - Враца искове за осъждане: на „CARDIF ASSURANCES VIE SA, FRANCE", чрез клона си „КАРДИФ ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ, КЛОН БЪЛГАРИЯ", с ЕИК *** и „CARDIF ASSURANCES RISQUES DIVERS SA. FRANCE, чрез клона си „КАРДИФ
ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ, КЛОН БЪЛГАРИЯ", с ЕИК *** на основание чл. 382 и сл. от КЗ във вр. с чл. 134 от ЗЗД, да заплатят на „Юробанк България“ АД, сумата от 1000 евро, частичен иск от иск за сумата от 10637,73 евро, представляваща непогасен остатък по договор за потребителски кредит №FL1619754 от 15.08.2025 г.; на основание чл. 456, ал. 1 от КЗ, да заплатят на жалбоподателките, сумата от 900 евро, представляваща платени от 2 наследниците, вноски по договора за банков кредит, за периода от настъпването на застрахователното събитие 26.01.2026 г. до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху сумата, от датата на която всяка от вноските е заплатена до окончателното им погасяване, евентуално законна лихва върху сумата от подаването на исковата молба до окончателното й погасяване. Посочено е в исковата молба, че исковете по чл. 382 и сл. от КЗ във вр. с чл. 134 от ЗЗД, са за осъждане на застрахователя за заплащането на застрахователни суми по застраховка „Живот", сключена в полза на кредитора „Юробанк България“ АД за обезпечаване на задължение на физическото лице И. М. М..
С разпореждане № 7569 от 06.07.2026 г. РС - Враца е оставил исковата молба без движение, с указания до ищците, в едноседмичен срок от съобщението до ищците с писмена молба с препис за ответника да се уточни петитума на исковата молба, а именно от предявените при условията на солидарност да се уточнят исковите претенции при законоустановена разделност на правата и задълженията на наследниците съобразно Закона за наследството за всеки от наследниците поотделно, като се уточни и цената на исковете.
Дадени са указания, в същия срок: да се уточнят и исковите претенции за изтекла лихви върху исковите претенции по чл. 456, ал. 1 КЗ за всяка главница поотделно като се посочи цена на иска и период начална и крайна дата; да се уточни дали се претендира законна лихва за забава върху главниците по тези искове с оглед факта, че искането за съда при "условията на евентуалност е неясно", претендират или не такава законна лихва; в същия срок да се представят преписи от исковата молба и всички приложения с оглед евентуалното конституиране на съищец така както е поискано от ищците.
Съобщения за горното разпореждане ищците са получили чрез упълномощения от тях процесуален представител на 14.07.2026 г..
С молба от 15.07.2026 г. ищците са посочили, че предвид характера на предявените искове по отношение на предявения иск по чл. 382 и сл. от КЗ във вр. с чл. 134 от ЗЗД, уточнение в петитума на исковата молба не следва да бъде правено, тъй като искането е сумата да бъде присъдена на „Юробанк България“ АД. По отношение на предявения иск по чл. 456, ал. 1 от КЗ, е уточнено, че се претендира заплащане на всяка от жалбоподателките, сумата от 450 евро - половината от 900 евро, представляващи общия размер на платените от наследниците вноски по договор за потребителски кредит №FL1619754 от 15.08.2025 г. с „Юробанк България“ АД, за периода от настъпването на застрахователното събитие 26.01.2026 г. до предявяване на иска, ведно със законна лихва върху сумата от подаването на исковата молба до окончателното й погасяване. Уточнили са, че не поддържат направеното искане за присъждане на законната лихва върху сумата, от датата на която всяка от вноските е заплатена до окончателното им погасяване. Посочили са, че предвид характера на предявените искове по чл. 382 и сл. от КЗ във вр. с чл. 134 от ЗЗД, уточнение в петитума на исковата молба не следва да бъде правено, тъй като искането е сумата да бъде присъдена на „Юробанк България“ АД.
Съдът е приел, че указанията, относно иска за сумата 1000 евро, частичен иск от иск за сумата от 10 637,73 евро, представляваща непогасен остатък по договор за потребителски 3 кредит не са изпълнени, като съда не споделя съображенията в уточнителната молба на ищците. Посочил е, че съгласно ЗН правата и задълженията на наследниците са разделни, не са нито солидарни нито неделими и всяка от наследниците встъпва в правата на своя наследодател по отношение на застрахователя съобразно обема на права и задължения, които е наследила. Приел е, че производството по делото следва бъде прекратено в тази част поради неизпълнение на указанието на съда в срока за това.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от фактическа страна следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна поради следните съображения:
Правото на иск следва да бъде надлежно упражнено чрез редовното му предявяване, а за да бъде редовна исковата молба, същата следва да има предписаното от закона съдържание - индивидуализация на спорния предмет, основанието на претенцията, както и да сочи ясно в какво точно се състои искането на ищеца - чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Ако е налице нередовност на исковата молба, съдът прилага разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК, като дава точни, ясни и конкретни указания на ищеца за отстраняването й.
В разглеждания случай ищците своевременно са заявили становище по уточняването на претенциите си, като са посочили, че по предявените искове по чл. 382 и сл. от КЗ във вр. с чл. 134 от ЗЗД, уточнение в петитума на исковата молба не следва да бъде правено, предвид характера на предявените искове и тъй като искането е сумата да бъде присъдена на „Юробанк България“ АД. В исковата молба ясно е посочено, че ищците М. М. М. и П. М.
М., са законни наследници на техния брат И. М. М. /застрахован кредитополучател/ и предявяват пред РС - Враца искове за осъждане: на „CARDIF ASSURANCES VIE SA, FRANCE", чрез клона си „КАРДИФ ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ, КЛОН БЪЛГАРИЯ", с ЕИК *** и „CARDIF ASSURANCES RISQUES DIVERS SA. FRANCE, чрез клона си „КАРДИФ ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ, КЛОН БЪЛГАРИЯ", с ЕИК *** на основание чл. 382 и сл. от КЗ във вр. с чл. 134 от ЗЗД, да заплатят на кредитора „Юробанк България“ АД, сумата от 1000 евро, частичен иск от иск за сумата от 10637,73 евро, представляваща непогасен остатък по договор за потребителски кредит №FL1619754 от 15.08.2025 г.. Ищците в конкретния случай не са носители на спорното материално право, доколкото с предявения иск по чл. 382 и сл. от КЗ вр. чл. 134 ЗЗД, се предявява по съдебен ред чуждо право. По тази причина – тъй като ищците не са кредитори на ответника, същите не се явяват легитимирани да получат изпълнение, поради което и същото не може да бъде разделено съобразно квоти посочени в ЗН, касаещи наследените права от починалия наследодател. Изложеното обосновава извод, че дадените от РС – Враца указания за уточняване твърденията на ищците в частта, в която е върната исковата молба не съответстват на останалите конкретни твърдени и установени обстоятелства по делото, с оглед което и не е възникнало задължение за ищците да изпълнят тези указания. Посоченото в първоначалната и уточняващата молба, в достатъчна степен индивидуализира процесните претенции, поради което по делото се 4 налага извод, че исковата молба е редовна в частта, в която е върната.