Решение № 15212 от 29.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15212 гр. София, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110153511 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от Я. А. Л. срещу „У.С.“ ООД за признаване установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

2500,00 лв. (1 278,23 евро), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 05.01.2025 г. до 14.01.2025 г., изразяващи се в персистиращи припадъци, задух, силна умора и отпадналост, емоционален стрес и страх от загуба на живота, вследствие противоправни действия на медицинските специалисти на ответника, ведно със законната лихва считано от 25.04.2025 г. до окончателно изплащане на вземането; сумата в размер на 630,80 лв. (322,52 евро), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в периода от 09.01.2025 г. до 25.02.2025 г., от които 130,00 лв. (66,47 евро) допълнително заплатен преглед за ендокринолог на 09.01.2025 г.; 100,80 лв. (51,53 евро) разходи за заверка и връчване на нотариална покана сторени на 25.02.2025 г.; 400,00 лв. (204,52 евро) адвокатски хонорар за извънсъдебно съдействие и защита, заплатен на 20.02.2025 г., ведно със законната лихва считано от 25.04.2025 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 66,38 лв. (33,94 евро), представляваща обезщетение за забава за периода от 28.02.2025 г. до 24.04.2025 г., от които 52,53 лв. (26,86 евро) обезщетение за забава върху главницата от 2500,00 лв. (1 278,23 евро) и 13,85 лв. (7,08 евро) обезщетение за забава върху главницата от 630,80 лв. (322,52 евро), за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на 1 документ по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 24317/2025 г. по описа на СРС, 119-ти състав.

Ищцата твърди, че на 05.01.2025 г. е постъпила в „У.С.“ ООД по повод на персистиращи оплаквания от главозамайване и изпотяване, усещане за задух, както и за кратко загуба на съзнание с последвало еднократно диарийно изхождане. Сочи, че е била хоспитализирана в кардиологично отделение на болницата с диагноза пресинкоп и артериална хиперТ.я II степен. Излага, че страда от артериална хиперТ.я, ляв бедрен блок и исхемична болест на сърцето, както и че е с преживян исхемичен мозъчен инсулт във вертебробазиларна система. Поддържа, че по време на престоя й в кардиологичното отделение на болницата са проведени лабораторни изследвания, като били установени отклонения от нормите. Сочи, че три дни по-късно, на 07.01.2025 г., е изписана от болницата, като съгласно предоставената й епикриза не била изписана терапия за лечение на хипотиреоидизъм. Според епикризата ищцата била дехоспитализирана без оплаквания, хемодинамично стабилна, на оптимална медикаментозна терапия, което не отговаряло на действителното й състояние. Сочи, че е бил назначен контролен Холтер ЕКГ след един месец, а назначената терапия за дома била единствено Ко-Ренитек 20/12,5 мг. 1 т. сутрин и Ритмонорм 2x150 мг., с препоръки за хранително диетичен режим. Била посочената дата за първи контролен преглед на 14.01.2025 г., но не била назначена терапия за новоустановения хипотиреоидизъм. Твърди, че след изписването не изпитвала подобрение, а в следващите дни състоянието се влошило. Излага, че след разговор с познати лекари е била насочена незабавно към ендокринолог. На 09.01.2025 г. била прегледана от специалист ендокринолог, който назначил необходимата терапия – Л-тироксин. В резултат на терапията състоянието на ищцата значително се подобрило. За прегледа при ендокринолог сочи, че е заплатила 130,00 лв. На 14.01.2025 г. посетила „У.С.“ ООД за назначения контролен преглед, като до този момент никой от екипа на лечебното заведение не се свързал с нея, за да се коригира допуснатата грешка и неотразяването на терапията за хипотиреоидизъм в епикризата. Едва на контролния преглед на 14.01.2025 г., д-р Бочев връчил терапията, като се извинил за допуснатата грешка. Ищцата счита, че е проявена небрежност и неглижиране на състоянието й, което предвид здравословните й проблеми, би могло да доведе до сериозни последствия за здравето, дори до смърт.

Подробно излага, че при изписването й от болницата не й е било обяснено какво е състоянието й, какви са методите за лечение, нито е изписана адекватна терапия. Счита, че медицинските специалисти са нарушили чл. 86, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето, предвиждащ ясна и достъпна информация за здравословното състояние на пациента и конкретни методите за лечение.

Сочи, че са нарушени и разпоредбите на Националния рамков договор за медицинските дейности - чл. 322, ал. 3, т. 18, относно задължителните реквизити на епикризата. С оглед изложеното, твърди, че след изписването от болницата е продължила да изпитва болки и страдания, изразяващи се в персистиращи припадъци, задух, силна умора и отпадналост. Освен физически дискомфорт преживяла и силен емоционален стрес по време и след 2 престоя си в лечебното заведение. Ищцата претендира обезщетение за неимуществени вреди за периода от 05.01.2025 г. до 14.01.2025 г., като счита, че справедливият такъв възлиза на сумата от 2500 лв. Сочи, че на 09.01.2025 г. е заплатила разходи за преглед в друго медицинско заведение в размер на 130,00 лв., която сума също претендира. Твърди, че е изпратила нотариална покана до ответника за доброволно уреждане на спора, връчена на 28.02.2025 г., за което направила разходи в размер 100,80 лв. – за заверка и връчване на нотариална покана, сторени на 25.02.2025 г.. и 400,00 лв. – адвокатски хонорар за извънсъдебно съдействие и защита, заплатен на 20.02.2025 г. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни по основание и размер. Ответникът оспорва да е налице противоправно поведение. Твърди, че съгласно Епикриза № 526/2025 г., в раздел „Обсъждане“, изрично е вписано: „Поради параклинични данни за новоустановен хипотиреоидизъм, се проведе консултация с ендокринолог, дадени препоръки за лечение“. Счита, че болницата е изпълнила диагностичните си задължения и е предоставила информация в официалния медицински документ. Неотразяването на медикамента в графата „Терапия за дома“ твърди, че представлява техническа непълнота, а не медицинска грешка или липса на лечение. Твърди, че ищцата е била приета в спешно състояние с тежка хипонатриемия и брадикардия.

Поддържа, че в медицинската практика корекцията на критичните електролитни нарушения е приоритет пред лечението на хронични ендокринни заболявания. Излага, че незабавното стартиране на терапия с Лтироксин при 81-годишен пациент с изразен ляв бедрен блок и исхемична болест носи висок риск от провокиране на миокарден стрес, тахиаритмия или сърдечен инцидент. Сочи, че забавянето на терапията с 48 часа (до прегледа на 09.01.2025 г.) е било клинично оправдано с оглед стабилизиране на кардиологичния статус. Оспорва наличието на причинно следствена връзка и в тази връзка сочи, че симптоматиката на ищцата е била пряка последица от нейните хронични заболявания и напредналата възраст, а не от пропуска на две дози хормонална терапия. Твърди, че в „Температурния лист“ е направено вписване за „L-thyroxin 25mg“, което доказвало че лекарите в болницата реално са планирали и отразили нуждата от този медикамент в работната документация, макар той да е пропуснат при окончателното принтиране на епикризата. Счита, че претендираните имуществени вреди не са пряка последица от деликта, а са резултат от личен избор и със субективен характер.

Оспорва размера на претенциите. Счита, че в случая не е налице противоправно поведение на негови служители (лекари), като оспорва и наличието на причинна връзка между противоправното поведение и твърдените от ищцата вреди. В заключение посочва, че действията на медицинския персонал са били изцяло законосъобразни и предприети в съответствие с медицинските стандарти. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника „З.Е.“ АД оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва да е налице пропуск от 3 страна на лечебното заведение да проведе лечение на пациента. Счита, че неотразяването в епикризата на медикаментите е техническа грешка. Счита, че всички симптоми на пациента са в пряка последица от нейните хронични заболявания, а не от пропуска да се посочи в крайния медицински документ проведеното лечение. Счита, че не е налице и причинно-следствена връзка между извършените от служителите на ответното дружество действия и настъпилия вредоносен резултат.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл.

45, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена и неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така – ППВС № 9/1966 г.) Вината на прекия извършител се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения на страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК вр. чл. 154 ГПК следните обстоятелства: че на 05.01.2025 г. ищцата е постъпила в „У.С.“ ООД, че е била хоспитализирана в кардиологично отделение на болницата, както и че е изписана на 07.01.2025 г.; че е налице правоотношение по възлагане на работа между ответника и лекуващите лекари на ищеца в периода на хоспитализация.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) осъществен фактически състав по чл.

45 ЗЗД от физическо лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда-имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (така ППВС № 7/1959 г.

4 на ВС, т. 7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (така - ППВС № 9/1966 г.).