Определение № 3395 от 02.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3395 гр. София, 02.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20258002901864 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Р. П., чрез пълномощника адв. Д. Пенчев от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 736/30.05.2025 г., постановено по в. гр. д. № 308/2025 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 1 състав, допълнено с решение № 987/15.07.2025 г., в частта, в която след частична отмяна и потвърждаване, е отхвърлен предявеният от Е. Р. П. срещу ЗК „Лев Инс” АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди над сумата от 70000 лв. до 100000 лв., изразяващи се в изживени болки и страдания вследствие настъпило на 17.01.2020 г. застрахователно събитие по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 03.10.2023 г. до окончателното му заплащане. Въззивното решение като необжалвано е влязло в частта, в която искът за заплащане на заместващо обезщетение е уважен за разликата от 60000 лв. до присъдения размер от 70000 лв., респ. в която е отхвърлен над сумата от 100000 лв. до 1

150000 лв., а първоинстанционното решение като необжалвано в частта, в която този иск е уважен до сумата от 60000 лв., респ. в частта, в която е отхвърлен над 150000 лв. до пълния му предявен размер от 200000 лв., както и в частта, в която е уважен искът за заплащане на компенсаторно обезщетение за причинените на пострадалата имуществени вреди в размер на сумата от 3260 лв, ведно със законната лихва от 03.10.2023 г. до окончателното заплащане.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като при постановяването му апелативният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до необоснованост на решението и до незаконосъобразно приложение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД, а именно при определяне на заместващото обезщетение за причинените неимуществени вреди не са съобразени всички факти, релевантни за приложението на уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост.

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, със специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставя следните материалноправни въпроси:

1. „Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, според обобщения материалноправен въпрос за критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при конкретно нанесените вреди, техният характер, съдебната практика по сходни случаи, икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и социално-битовите условия и здравно-медицинските условия в периода на възстановяване на ищцата?” и 2. „Отговаря ли присъдената сума на принципа на справедливостта в настоящия казус и на основание какви обстоятелства, свързани с личността и преживяванията на пострадалото лице в условията на неестествени социално-битови и здравно-медицински условия следва да бъде опредЕ. - какъв е справедливият размер при пострадалия?“ (по тези материалноправни въпроси се твърди противоречие със задължителната съдебна практика, изразена в ППВС № 4/1968 г.)

Ответникът е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, в която развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до 2 касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІI отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник - с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с оглед на обстоятелството, че обжалваното първоинстанционно решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие – за сумата от 60000 лв. (в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение. Счел е за установено, че пострадалата от процесното ПТП е преживяла тежка мозъчна контузия – с остър травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка (епидурален), в дясна челнослепоочна област на черепа, компресионно-дислокационен синдром с 4 мм изместване на срединните структури наляво, счупване на дясна средна черепна ямка - хемотимпанум, навлизане на въздух в черепната кухинапневмоцефалия, линейно счупване на дясна слепоочна (темпорална) кост на черепа, травматичен подкожен кръвоизлив в дясна челно-слепоочна област на главата. Тази травма в своята съвкупност е причинила временно разстройство на здравето, опасно за живота, предотвратена след оперативното отстраняване на хематома. Счупването на дясната слепоочна кост и разкъсване на менингеалната артерия е определено като обемен процес, водещ до повишаване на интракраниалното налягане. В тясна връзка от това са дислокациите и навлизане на части от мозъка в нормално съществуващи 3 отвори на твърдата мозъчна обвивка. Увреждането налага забрана на активна умствена дейност - четене и физически натоварвания, предпазване от силни външни дразнители - шум, силна музика, ярка и трепкаща светлина (забраняване се гледането на телевизия), не се препоръчва излизане на пряка слънчева светлина през летните месеци на първата година след травмата.

Типично за черепно-мозъчната травма са паметови нарушения и намалена концентрация, каквито данни при ищцата са били и установени през м.

06.2022 г., но при млади хора (ищцата е била на 18 години към момента на увреждането) тези оплаквания отзвучават.

Следователно, пострадалата е претърпяла интензивни физически болки непосредствено след инцидента, при превръзките и свалянето на конците.

Животозастрашаващата опасност е преодоляна след оперативната интервенция и антибиотично лечение. Но типично за това увреждане представлява продължаващо във времето главоболие, провокирано от емоционално и физическо напрежение, което може да бъде компенсирано с обезболяващи медикаменти и постепенно отзвучава. Естеството на увреждането налага периодично проследяване с оглед своевременно откриване на обективно възможно и често срещано усложнение с епилептични припадъци. Тази перспектива логично обяснява и твърдения страх. Възстановителният период е бил продължителен - с типични ограничения. Увреждането е настъпило в ключов житейски период за ищцата завършване на средното образование. Установени са и затруднения за справяне с обичайните задължения, като констатираните паметови смущения точно в този период логично обясняват споделяното от ищцата усещане за непълноценност и несигурност за бъдещето. След възстановяването от процесната физическа травма ищцата е приета в университет по програма, отчитаща обаче увреждането. Непосредствено след инцидента тя се е нуждаела от помощта на близки за посрещане на базовите си потребности, обуславящо и засвидетелстваното усещане за малоценност. Значимо въздействие върху самочувствието на ищцата представлява и останалият белег след животоспасяващата операция. От малка тя е карала ски, но впоследствие трябвало да ограничи това спортно занимание. В процеса на доказване не се установява засягане на лицевия нерв, но въззивният съд е съобразил опасността от епилептични припадъци. При така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни доводи въззивният 4 съд, вземайки предвид и допълнителните специфични за случая увреждания, е счел за справедливо заместващо обезщетение в размер на 70000 лв., поради което обжалваното решение е било частично отменено, вследствие на което е присъдена допълнителна сума от 10000 лв. – заместващо обезщетение за причинените на пострадалата вследствие настъпването на процесното застрахователно събитие неимуществени вреди.

Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Обобщени двата поставени от касатора материалноправни въпроса са свързани с критериите за справедливост, от които съдът трябва да се ръководи при определяне на заместващото обезщетение за причинени на пострадал неимуществени вреди. Те отговарят на общата процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са от значение за изхода на правния спор, но не е налице специалната процесуална предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване - по приложението на чл. 52 ЗЗД е формирана безпротиворечива и многобройна съдебна практика на ВКС, която препотвърждава и доразвива тълкувателните постановки в ППВС № 4/23.12.1968 г., с които са определени критериите за понятието „справедливост”. То не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на заместващото обезщетение, а в обстоятелствената част на решението, в която е изяснена правосъдната воля на съда, следва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер (приети за установени в процеса на доказване). При определяне на обема на имуществената отговорност на застрахователя за причинените на пострадалата при настъпване на процесното ПТП неимуществени вреди въззивният съд се е съобразил с указаните в ППВС № 4/1968 г. общи критерии и е преценил специфичните за делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на чл. 52 ЗЗД – възрастта на пострадалата и нейното здравословно състояние преди пътния инцидент (здраво момиче на 18 годишна възраст); характера и степента на причинените увреждания (тежка мозъчна контузия – с остър травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка (епидурален), в дясна челно-слепоочна област на черепа, 5 компресионно-дислокационен синдром с 4 мм изместване на срединните структури наляво, счупване на дясна средна черепна ямка - хемотимпанум, навлизане на въздух в черепната кухина-пневмоцефалия, линейно счупване на дясна слепоочна (темпорална) кост на черепа, травматичен подкожен кръвоизлив в дясна челно-слепоочна област на главата; не е установено, че е засегнат лицевият нерв, но е съобразена опасността от епилептични припадъци); продължителността и интензитета на търпените болки и страдания; негативното отражение на инцидента върху живота на пострадалата и нейната психика (неудобство и притеснение от ползването на чужда помощ при обслужване на ежедневни битови и хигиенни нужди, прекъсване на спорните занимания). Апелативният съд е съобразил и общественото разбиране за справедливост към датата на настъпването на вредата – началото на 2020 г., отчитайки конкретните икономически условия в страната и практиката на съдилищата при сходни случаи. Въз основа на този съвкупен анализ на правнорелевантните факти, относими към определяне на размера на заместващото обезщетение, въззивният съд е счел, че справедливото обезщетение за причинените на ищцата при ПТП неимуществени вреди възлиза на сумата от 70000 лв.