Решение № 1013 от 04.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1013 гр. Варна, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Величка М. Велчева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20233110201971 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по ж а л б а н а "Бебелан“ ООД, ЕИК 130343155 със седалище и адрес на управление гр.София, подадена чрез адв. П. А. от САК, срещу НП № 032201320/11.01.2023 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда", гр. Варна, с което на основание чл. 414, ал. 1 от КТ на ЮЛ е било наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1500лв. за нарушение на чл. 146, ал.3, т.2 от КТ.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно, тъй като е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Навежда доводи за липса на извършено нарушение, а в условията на алтернативност за такова представляващо маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН Моли НП да бъде отменено като отправя искане и за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от надлежно упълномощен защитник в лицето на адв. П.А., който заявява че поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено по съображенията изложени в жалбата. Представя списък на сторените разноски и отправя искане за присъждане на такива.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено като счита, че нарушението вменено на въззивника е безспорно доказано. Моли за присъждане на юрисконсултско 1 възнаграждение като прави и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

През месец декември 2022год. св. Е.Н. и негова колежка М.М., и двамата инспектори в дирекция „ИТ“ Варна извършили проверка по работни места в офис и склад стопанисван от въззивното дружество „Бебелан“ ООД, находящ се в гр.Варна, ул. „Прилеп“ № 74а. При посещението на място проверяващите оставили призовка до въззивното дружество като работодател за явяване на негов представител и представяне в Д „ИТ“ на редица документи. Такива били представени. В хода на документалната проверка, въз основа на представените от въззивното дружество документи (Заповед № 07-2/15.09.2022год. за полагане на извънреден труд, таблица за отчитане явяването и неявяването на работа, платежна ведомост за м. септември 2022год) било установено, че въззивното дружество в качеството на работодател е допуснало М.М.М. на длъжност „работник товаро-разтоварна дейност“, при подневно отчитане на работното време да надвиши законово допустимата максимална продължителност на извънреден труд за една календарна седмица – 6 часа дневен труд през едва календарна седмица (1925 септември 2022год.) като лицето е положило извънреден труд на 22.09.2022год. при работно време с начало 08:00ч и край до 17:00ч. и почивка за хранене в размер на 60 мин.

Преценено било, че е извършено нарушение на чл. 146, ал.3, т.2 от КТ и на 23.12.2022год. срещу въззивното дружество бил съставен АУАН № 032201320.

Актът бил надлежно предявен на надлежно упълномощено от представляващия дружеството лице, което го подписало без възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу АУАН било подадено писмено възражение в което по същество се оспорвало извършването на нарушението с основен аргумент, че положения труд на 22.09.2022год. от работника не бил извънреден такъв, а бил положен в рамките на установеното му работно време съгласно уговорките в трудовия договор.

Възражението не било прието от АНО и на 11.01.2023год. въз основа на АУАН същият издал атакуваното НП като приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 146, ал.3, т.2 от КТ и на основание чл. 414, ал.1 от КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 1500лв.

В съдебно заседание като свидетел е разпитан Е. Н. (актосъставител), който в показанията си възпроизвежда възприятията си от извършената проверка и констатациите от същата с нужната конкретика. Сочи че 2 нарушението е било констатирано по документи, както и че е констатирал нарушение за няколко работника, но е съставил АУАН само за едно лице.

Като писмени доказателства към АНП са приложени освен АУАН, възражение срещу акта, ТД № 96/13.10.2015год. сключен между въззивното дружество като работодател и М.М.М.като работник товаро-разтоварна дейност; допълнително споразумение към ТД № 96/13.10.2015год.; длъжностна характеристика за длъжността „работни склад“; таблици за отчитане явяването и неявяването на работа в офис и склад Варна за месеците от май до ноември 2022год.; писмено пояснение от Д. И.Д.упълномощено лице) дадено на 16.12.2022год.; платежна ведомост за месец септември 2022год.; пълномощно от Я.В.Б. като управител на „Бебелан“ ООД към Д.И.Д; декларация от Д.И. Д. от 23.12.2022год.; заповед от 25.02.2019год. на управителя на „Бебелан“ ООД за работно време; Заповед № 07-2/2022 от 15.09.2022год. на управителя на „Бебелан“ ООД за полагане на извънреден труд; Протокол за извършена проверка № ПР2241663/23.12.2022год. и заповед № 3-0693/185.08.2022год. на ИД на ИА „ГИТ“.

Горните обстоятелства съдът приема за установени въз основа на показанията на св. Е. Н. и всички приложени към АНП писмени доказателства.

Показанията на св. Н. съдът кредитира изцяло като същите са последователни и логични от една страна, а от друга са в пълен унисон с приложените към АНП писмени доказателства също кредитирани от съда изцяло с доверие.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок за обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

При проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Допуснати в хода на адм.наказателното производство съществени нарушения на процес. правила съдът не кредитира и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата бланкетно възражение в тази насока.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и извършен анализ на приложимата нормативна уредба, съдът намира, че е налице нарушение на разпоредбата чл. 146, ал.3, т.2 от КТ за каквото нарушение е наказан въззивника.

Според цитираната по-горе разпоредба продължителността на извънредния труд не може да надвишава 6 часа дневен или 4 часа нощен труд 3 през 1 календарна седмица.

В случая по делото няма спор, а и по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства се установява, че въззивното дружество има качеството на работодател по отношение на лицето Мирослав Маринов Михалев. В тази насока са приложените към АНП ТД, допълнително споразумение към него, отчетни форми, ведомост за заплати други.

От приложените към делото, отчетна форма за месец септември 2022год., ведомост за заплата за същия месец, заповед № 07-2/15.09.2022год., заповед за работното време и писмени обяснения от упълномощено от управителя на въззивното дружество лице по категоричен начин се установява, че на 22.09.2022год. (официален празник) М.М.М. е бил на работа по заповед на работодателя си като е полагал в периода от 08:00ч. до 17:00ч с един час обедна почивка, т.е полагал е труд осем часа. Всъщност спор по тези факти между страните не е налице. Спорен е въпроса дали труда положен от М.М. на 22.09.2022год. е извънреден труд. Според въззивника този труд не е извънреден тъй като не бил положен от него извън установеното за него работно време от една страна полагането на труд на официален празник не правел труда извънреден. Това становище не се споделя от съда.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.

Видно от приложената към преписката Заповед за работното време в Бебелан – Варна работната седмица се състои от 5 работни дни - от понеделник до петък с изключение на официалните празнични и почивни дни.

От приложения към преписката ТД се установява, че същият е сключен за пълно работно време с продължителността на работния ден осем часа.

Посочените по-горе безспорно установени факти сочат на това, че на 22.09.2022год. М.М. полагал извънреден труд – труд извън определеното за него работно време съобразно цитираната по-горе заповед за работното време, а и съобразно нормативно определеното време за почивка на официален празник. Впрочем, че труда на 22.09.2022год. е извънреден, а не такъв съобразно утвърденото работно време, е посочил и самия въззивник, който е издал и нарочна заповед за полагане на извънреден труд на посочената дата като е фиксирал и лицата които ще го полагат в това число и М.М.

И доколкото на посочената дата Михалев е положил извънреден труд в размер на 8 часа (през деня), то нормативно определеното време за извънреден труд седмично предвиден в нормата на чл. 146, ал.3, т.2 от КТ – 6 часа дневен труд за една календарна седмица (в случая седмицата от 1925.09.2022год.) е надвишено с два часа..

Що се касае до цитираната в жалбата разпоредба на чл. 142, ал.2 от КТ същата е абсолютно неотносима към настоящия случай. Тя касае въвеждане 4 на сумарно отчитане на работното време, каквото не е било въведено в случая и това се установява изцяло от представените по време на проверката от страна на въззивника писмени доказателства.

Неотносими към конкретното деяние състоящо се в нарушаване на забрана за полагане на извънреден труд над законово определен размер са и нормите на чл. 264 и чл. 262 от КТ касаещи заплащането на извънредния труд, съответно труда положен в дните на официални празници.

В контекста на горното съдът счете, че нарушение на чл. 146, ал.3, т2 от КТ е било извършено от въззивника тъй като същият е допуснал негов работник да положи извънреден труд в размер по-голям от регламентирания в закона (КТ) за седмица. Правилно са били определени от АНО и датата и мястото на извършване на нарушението доколкото точно на 22.09.2022год. в гр.Варна (в обекта на контрол стопанисван от въззивното дружество) по заповед на въззивника е бил положен и извънредния труд от работника надвишаващ нормативно допустимите параметри.

Правилно наказващият орган не е приложил чл. 28 от ЗАНН и в тази връзка съдът не споделя алтернативно изложеното в жалбата становище за маловажност на нарушението по смисъла на посочената по-горе разпоредба. В случая следва да се отбележи, че специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. "Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в от КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административно-наказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер. В тази насока е налице достатъчно константна съдебна практика на съдилищата в това число и такава със задължителен характер – Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. на ВАС по т. д. № 7/2010г.