Определение № 197 от 16.04.2025, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 197 гр. Ямбол, 16.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ст. СтоЕ.

Членове:

Яна В. Ангелова

Светла Р. Димитрова като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20252300500072 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 ГПК – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от И. Н. Ш., чрез пълномощника си адв.М. Х. от АК-Ямбол против определение № 2718/16.12.2024г. постановено по гр.д. № 1208 по описа за 2024г. на Районен съд Ямбол, с което съдът е прогласил, че българският съд не е компетентен да се произнесе по предявеният от жалбоподателя насрещен иск против Г. Г. К., с правно основание чл.131, ал.1 от СК за ограничаване на родителските й права по отношение на детето Е.И.Ш., род. на **********г., като бъдат ограничени правомощията на майката по даване на съгласие по отношение на детето относно – избор на форма, начин, място на образование; ползване на административни и социални услуги; здравеопазване; организация на свободно време; организация на бита и социална среда.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъбразност на определението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Жалбоподателят изтъква доводи за неправилност на изводите на съда, че не се установява наличие на условията по чл.8 и чл.9 от Регламент (ЕС)№ 2019/1111 за запазване компетентността на съдилищата на държавата – членка по предишното обичайно местопрабиваване на детето, с оглед на това, че същото в момента живее и учи в ***, както и не са налице предпоставките на чл.10, ал.1 от същия регламент, като при преценка на висшия интерес на детето е приел, че делото в тази му част се налага да бъде разгледано от първоинстанционния съд в ***, гр.******, при което той има международна компетентност.

Оспорва извода на съда, че в случая са налице и условията на чл.12 от Регламент /ЕО/ № 2019/1111 – прехвърляне на компетентността на съда на друга държава членка по отношение на искове за „родителска отговорност“, приемайки че обичайното пребиваване на детето било в ***. Оспорва приложението от съда на чл.2,пар.7, според който компетентни по 1 делата , свързани с родителската отговорност на дете, са съдилищата на държавата-членка, в която детето има обичайно местопребиваване по времето, когато съдът е сезиран, т.к. към датата на сезиране на съда детето е с обичайно местопребиваване в РБългария, град Ямбол.

Сочи, че производството по делото пред ЯРС е образувано по предявен иск на майката Г. Г.

К. по чл.132, ал.1, т.2 от СК, като твърди, че детето е напуснало РБ незаконно на 31 юли 2024г., без съгласието на бащата, т.к. такова няма изразено от него, поради което бащата е депозирал молба в Министерството на правосъдието за връщане на детето по Хагската конвенция. В жалбата се излагат доводи , че в случая е приложим чл.9 от Регламент (ЕС)№ 2019/1111, където изрично е предвидена компетентност при неправомерно отвеждане или задържане на дете, т.к. с Решение № 66 от 20.12.2024г. постановено по гр.д.№ 1171/2023г.

Районен съд-Ямбол разрешава детето да пътува до Р***, но само за краткосрочни пътувания и то за срок от 5 години. Жалбоподателят твърди, че първоинстанционния съд не е приложил практиката на съдилищата по тълкуването на понятието „обичайно местопребиваване“, позовавайки се на съдебна практика по Регламент (ЕС)№ 2201/2003 по преюдициално запитване по решение от 21 октомври 2015г., В.И.Г.,С/1/2015/ 15 С., според което, това е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социалната и семейната среда. Твърди, че детето Е. към датата на сезиране на българския съд е имало „обичайно местопребиваване“ на територията на Република България, а не на ***, т.к. продължителността на престоя му в *** е два месеца до предявяване на иска му, а причините за него били преместване на майката с оглед желанието да лиши бащата от контакти с детето и да го лиши от родителски права. Сочи, че детето е с българско гражданство, а лингвистичните му познание и по двата езика към датата на преметстването с оглед ниската му възраст, не са били развити, като детето от раждането е отглеждано в България, лекувано е в България, възможностите за обучение на детето в България не са ограничени, а семейната и социалната среда са подкрепящи за детето. Твърди, че детето не се е интегрирало в семейната и социалната среда в ***. Отделно от това сочи, че тук детето получава медицински грижи, които не само съответстват на състоянието му, но и водят до положителни резултати в борбата с болестта. Сочи, че определението е незаконосъобразно и поради обстоятелството, че съдът е приел, че само по насрещният иск по чл.131, ал.1 от СК българският съд е некомпетентен, а е не е приел, че е некомпетентен и по предявеният иск от Г.Г.К. с правно осонвание чл.132, ал.1, т.2 от СК за лишаване на бащата И. Ш. от родителски права по отношение на детето Е.И.Ш. , както и иск по чл.134, т.2 от СК да бъде определен режим на контакти на бащата с детето, които искове също представляват искове за родителска отговорност и следва да се подчиняват на разпоредбите на чл.7 и сл. от Регламент (ЕС)№ 2019/1111 Регламент (ЕС)№ 2019/1111 , поради което е следвало съдът служебно да постанови, че не е компетентен по тези искове на същото основание. С оглед на изложеното счита, че българският съд е компетентен да се произнесе по иска за ограничаване на родителските права по чл.131, ал.1 от СК, като моли обжалваното определение да бъде отменено , алтернативно приеме, че българския съд не е компетентен по исковете на Г. Г. К. против И. Н. Ш. с правно основание чл.132, ал.1,т.2 от СК и чл.134, т.2 от СК. Към молбата са приложени: молба на И. Н. Ш. до Министерство на правосъдието 2 на РБ по чл.29 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца и чл.22а от Закона за закрила на детето, с която моли да му съдействат за връщането на детето Е.И.Ш. в гр.****, РБългария и отговор на молбата от МП на РБ № 94и-377/2024г. от 09.10.2024г.

В предоставения срок е депозиран писмен отговор на частната жалба от Г. Г. К., чрез нейния пълномощник адв.В. С. от АК-Ямбол, с който по същество оспорва молбата като неоснователна. Излага твърдения, че детето от края на м.юли 2024г. се намира на територията на *** единствено и само в негов висш интерес. Сочи, че правилно съдът е приел, че към момента на предявяване на насрещният иск обичайното местопребиваване на детето е в ***, като в сочи, че срокът на пребиваването не е от решаващо значение, изтъквайки че в случая е налице трайна социализация на майката и детето в ***, излагайки подробно обстоятелства за това. Оплакването, че съдът неправилно е приложил хипотезата на некомпетентност само по отношение на предявеният насрещен иск по чл.131, ал.1 от СК, а не е приел, че е некомпетентен и по нейния иск по чл.132 , ал.1, т.2 от СК против И.Ш., счита също за неоснователно предвид обстоятелството, че към момента на предявяване на първоначалния иск – 17.04.2024г., както ответникът, така и детето Е.И.Ш. са се намирали на територията на Република България. Сочи, че от друга страна искът по чл.132, ал.1,т.2 от СК касае преди всичко личността на ответника и неговото отношение към дъщеря му след постановяване на съдебното решение и събирането на всички доказателства в рамките на предмета на доказване не биха създали никакви затруднения на българския съд.

Частната жалба е с правно основание чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, подадена е в законоустановения срок по чл.275, ал.1 от ГПК и от легитимирано лице, поради което е допустима.

От фактическа страна се установи, че съдебното производство пред Районен съд – Ямбол е образувано по искова молба подадена от Г. Г. К. против И“ван Н. Ш., с която претендира на осн.чл.132,ал.1,т.1 от СК ответника да бъде лишен от родителски права по отношение на детето Е.И.Ш., родено на **********г., родено по време на брака им, който е прекратен с решение по гр.д. 0 2548/2021г. на ЯРС, с което родителските права върху детето са предоставени на нея, и на осн.чл.134, т.2 от СК на ответника бъде определен ограничен режим на лични контакти. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковата молба и е предявил насрещен иск по чл.131, ал.1 от СК , като е поискал да бъдат ограничени родителските права на Г. Г. К. по отношение на детето Е.И.Ш., като й бъдат отменени правомощията по даване на съгласие по отношение на детето относно: избор на форма, начин, място на образование; ползване на административни и социални услуги; здравеопазване; организация на свободно време; организация на бита и социалната среда, който е приет от съда за разглеждане с определение № 2230/22.10.2024г.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответницата по насрещния иск и ищца по основания , чрез процесуалния си представител е депозирала писмен отговор, в който е 3 направила възражение за неподсъдност на делото на осн.чл.119,ал.4 от ГПК, поради липса на международна компетентност на ЯРС да разгледа спора по насрещния иск.

ЯРС, като е констатирал от представените писмени доказателства, че детето Е.И.Ш. е регистрирана на адрес в гр.***, гр.*****, ул.****№ **, че същата посещава и училище там, регистрирана е в здравната служба в същия град е приел, че обичайното местопребиваване на детето и в ***, държава – членка на ЕС. ЯРС е приел, че в случая е приложим §1 на чл.7 от Регламент (ЕО) 2019/1111 , съгласно който по въпросите , свързани с родителската отговорност са съдилищата на държавата – членка, където детето има обичайното местопребиваване към момента на сезиране на съда, цитирайки и решения на съда на ЕС С-523-07 и С497/2010г. относно обичайното местопребиваване на детето. Също е приел, че е налице трайна социализация на майката на детето в ***, като в съда на посочената държава най-лесно могат да се установят обстоятелствата свързани с детето, не е установил наличието на условията на чл.8 и чл.9 от Регламента, като в случая приема че са налице предпоставките на чл.10, ал.1 от посочения регламент, която норма предвижда възможност за избор на съд на определена държава-членка: детето има обичайно местопребиваване в ***, майката на детето има обичайно местопребиваване в ***, страните, както и всеки друг носител на родителска отговорност да са приели изрично компетентност в хода на производството и съдът е направил необходимото всички страни да бъдат информирани за правото си да не приемат компетентността, и при преценка на висшия интерес на детето приел, че делото следва да бъде разгледано в тази му част от до първоинстанционния съд в ***, гр.****** , при което същия има международна компетентност. Приел е още, че в случая са налице и условията на чл.12 от Регламента – прехвърляне на отговорност на съд на друга държава членка по отношение на исковете за „родителска отговорност“.

С обжалваното определение №2718/16.12.2024г. съдът е прогласил, че българският съд не е компетентен да се произнесе по предявеният насрещен иск на И. Н. Ш. от гр.**** с правно основание чл.131, ал.1 от СК против Г. Г. К., за ограничаване на родителските права на ответника по насрещния иск по отношение на детето Е.И.Ш., род. на **********г., като бъдат отнети правомощията на майката по даване на съгласие по отношение на детето относно – избор на форма, начин, място на образование; ползване на административни и социални услуги; здравеопазване; организация на свободно време; организация на бита и социалната среда. Въпреки, че липсва изричен диспозитив за прекратяване на делото по предявеният насрещния иск, съдът приема, че той се съдържа имплицитно в определението.

С допълнителна молба, подадена от пълномощника на Г. Г. К. вх.№ 1925/04.04.2025г., същата уведомява съда, че междувременно по повод депозирана молба от И. Ш. чрез Министерството на правосъдието на Република България е започнала процедура по връщане на детето Е.Ш. по Хагската конвенция от 1980г., за което е образувано производство пред Районен съд Франкфурт на Майн. С молбата представят протокол/ с превод на български/ от проведено на 13.03.2025г. заседание, по време на което бащата изрично е заявил, че е съгласен дъщеря му Е.Ш. да има постоянно местожителство във 4