Решение № 1149 от 21.04.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1149 гр. Варна, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20213110115948 по описа за 2021 година

Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.

Образувано е по предявен от М. ИВ. П., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. Осми март № 19 срещу „С.Г.Груп” ЕАД, ЕИК 205942517, със седалище и адрес на управление гр.

София, район Витоша, жк. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4, ет.6 иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи изпълнение на вземания посочени в заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист издадени по ч.гр. дело № 9624/2011г. по описа на РСВарна за следните суми: 1989,63лева, представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта, ведно със законната лихва от 24.06.2011г. до изплащане на вземането;

794,24лева, представляваща договорна лихва за периода 08.06.2009г. до 23.06.2011г.;

124лева, представляваща наказателна лихва за периода 08.06.2009г. до 23.06.2011г. и 330,85лева, представляваща направени по делото разноски, поради изтекла погасителна давност за събиране на вземането.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: В началото на м.10.2021г. е кандидатствала за кредит, отпускането на който й е било отказано, тъй като имала кредитна задлъжнялост отразена в ЦКР при БНБ. След поискана справка била уведомена, че ответникът е предоставил информация за активен кредит от 10.04.2007г.

Ответникът се явява частен правоприемник на кредитора ОББ АД по договор за цесия. За вземането на кредитора ОББ АД е била издадена срещу ищцата заповед по чл. 417 ГПК и изп.лист по ч.гр.д. № 9624/2011г. на ВРС, а впоследствие образувано изп.д. № 20158070401236 по описа на ЧСИ рег. № 807 прекратено впоследствие на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Оспорва да е била уведомявана за въпросната цесия, както и понастоящем да съществува процесното вземане. Твърди, че вземането е погасено поради изтекла погасителна давност. Твърди, че не е била уведомявана за образуваното заповедно 1 производство и не е получавала ПДИ от ЧСИ. Твърди заповедта да й е била връчена по постоянен и настоящ адрес чрез залепване на уведомление, която процедура не оспорва като нередовна, доколкото е била в чужбина и не е пребивавала на адреса си. По образуваното изп.дело сочи да не са били извършвани действия, водещи до прекъсване/спиране протичането на давностния срок. Правният си интерес обосновава с факта, че е налице вписване в ЦКР на БНБ на въпросното задължение и наличието на изп.титул в полза на ответника. Позовава се на постановките на т.14 ТР 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС и практика на ВКС. Искането е за уважаване исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника.

Първото по делото заседание е проведено на 19.04.2022г., като редовно призован, ответникът не е изпратил представител и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.

Уведомен е и за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.

Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията по чл. 124 ГПК, по делото са приети писмени доказателства- разпореждане № 27440/27.06.2011г. по ч.гр.д. № 9624/2011г. на ВРС и издаден въз основа на него изп.лист, ПДИ по изп.д. № 20158070401236 и 20117150400413. Те се преценяват като достатъчни, с оглед доказване наличието на изтичане законовоустановения давностен срок след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Ответникът при проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и становище по основателността на исковите претенции в първото по делото с.з., реално не е оспорила тези твърдения.

Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятната основателност на претенцията.

По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сторените от ищеца разноски следва да се възложат в тежест на ответника. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират такива за платена държавна такса от 129,54лева и 460лева адв. възнаграждение или общо 650лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца М. ИВ. П., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. Осми март № 19 и ответника „С.Г.Груп” ЕАД , ЕИК 205942517, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, жк. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4, ет.6 /като частен правоприемник на ОББ АД/ , че ищецът не дължи изпълнение на вземания посочени в заповед за незабавно изпълнение и 2 изпълнителен лист издадени по ч.гр. дело № 9624/2011г. по описа на РС- Варна за следните суми: 1989,63лева, представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта, ведно със законната лихва от 24.06.2011г. до изплащане на вземането; 794,24лева, представляваща договорна лихва за периода 08.06.2009г. до 23.06.2011г.; 124лева, представляваща наказателна лихва за периода 08.06.2009г. до 23.06.2011г. и 330,85лева, представляваща направени по делото разноски, поради изтекла погасителна давност за събиране на вземането, на основание чл. 124 ГПК.

ОСЪЖДА „С.Г.Груп” ЕАД , ЕИК 205942517 да заплати на М. ИВ. П., ЕГН ********** сумата от 650лева, представляваща направени в настоящото производството съдебно- деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3