Решение № 143 от 05.10.2021, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. гр. Хасково, 05.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20215640200883 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от „Осаризаваит” ЕООД със седалище и адрес на управление: с. Ж. б., обл. Хасково, представлявано от управителя И. Д. М., чрез адв. В. И. срещу Наказателно постановление № 577180 – F593873 от 12.05.2021 г. издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на дружеството - жалбоподател е наложена, на основание чл. 185, ал. ал.

1 от Закона за данък върху добавената стойност имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на състава на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, като се твърди, че в хода на проверката не било установено дружеството да извършило процесната продажба и поради това, нямало задължение да я регистрира, нито да я отчита с фискален бон, поради 1 което изначално не било осъществено описаното нарушение Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ и съставените протоколи от извършена проверка и акт за установяване на административно нарушение, както и издаденото наказателно постановление нямали отношение към дружеството – жалбоподател. Санкционният акт бил незаконосъобразен и на процесуално основание, тъй като при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на самото наказателно постановление били допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. Излагат се конкретни съображения в подкрепа на изложените доводи, а при условията на евентуалност, и съображения за наличие на хипотеза по чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло, като незаконосъобразно и неправилно, атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството – жалбоподател, редовно призовано, се представлява от надлежно упълномощен от управителя на „Осаризаваит” ЕООД процесуален представител в лицето на адв. Венета Илиева, която заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество се придържа към изложените в същата аргументи за нейната основателност и развива друг конкретен за отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказващият орган - Началникът на Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото представител – юрисконсулт С. Х., оспорва жалба и в хода по същество моли същата да бъде оставена без уважение а атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено, по съображения, подробно аргументирани в съдебно заседание и в представени писмени бележки.

Претендира се и присъждане на разноски в производството за възнаграждение за юрисконсулт.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по

2 основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

Установено в хода на производството пред съда е, че след извършена контролна покупка на продукт – „****“ на стойност 64 лева от интернет сайт http://mitevminerals.com от свид. Г. С. Н., на длъжност „старши инспектор по приходите” в ЦУ на НАП с посочване на начина на плащане – наложен платеж, на 09.02.2021 г. /за което бил ставен Протокол № 1476136/08.02.2021 г. с приложени екранни снимки/, поръчаната стока била изпратена чрез куриер „Еконт Експрес“, като видно от приложеното електронно изявление № D1548897570 от 09.02.2021 г. на същата дата – 09.02.2021 г. в офис Х., О. било осъществено приемо – предаване на суми и пратки между клиент Г. Д.

М. с посочен номер на телефон и служител на „****“ Г. Д. Д., както следва: клиентът предал пратка с № 1050389310756, бр., части: 1 за сума от 98.00 лева до офис П. и пратка № 10503893197548 до офис Х. за сума 69.00 лева.

Видно от съставен Протокол № 1476137/11.02.2021 г., при получаване на пратката от свид. Г. С. Н. в офис на „***“, пратката била отворена в присъствието на служител Г.Д., при което се установило, че съдържа поръчаната стока, но без приложен фискален бон, фактура, системен бон /вкл. елементарен/, заявка или друг документ, след което стоката била върната с товарителница № 1050390143374.

Въз основа на данните, съдържаща се в електронния сайт и общите условия, обявени в него http://mitevminerals.com, в който за продавач било обявено дружеството – жалбоподател - „Осаризаваит” ЕООД, след извършена справка за регистрацията му, на 23.02.2021 г., в около 15:45 часа била извършена проверка от свид. Г. С. Н. и свид. М. Д. А. – „ст. инспектор по приходите” в ЦУ на НАП, град Пловдив на адрес: град Х, бул. „****“ № *.

Констатациите от проверката били обективирани в съставен Протокол за извършена проверка в обект, серия АА, № 0079541 от 23.02.2021 г., който бил подписан от представляващия дружеството – жалбоподател – И. Д. М., присъствал при извършването й. В хода на същата било представено извлечение на данни от регистрираното на формата и въведено в експлоатация фискално устройство модел „***** и ИН на ФУ DT539524 и фискална памет 02539524, а въз основа на констатациите им и след достигнат 3 от контролните органи извод за допуснато нарушение по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на 24.02.2021 г., срещу „Осаризаваит” ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Ж. б., обл. Х., бил съставен от свид. Г. С. Н., Акт за установяване на административно нарушение № F593873 по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствие на представляващия по закон дружеството – жалбоподател, който подписал акта, а в графата за възражения и обяснения по него вписал, че пратката била „пусната“ от съпругата на управителя на дружеството като физическо лице и същата смятала, че в този случай не трябвало да прилага касов бон.

Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение все пак са депозирани с вх. № ВхИ - 851 на 01.03.2021 г. – в рамките на тридневния срок от връчване на екземпляр от процесния АУАН, което действие е осъществено на датата на неговото съставяне, според отбелязването в приложената разписка. В подадените писмени възражения е посочено, че описаната контролна покупка не касаела укриване на данъци, тъй като пратката била „пусната“ от съпругата на управителя на дружеството – Г. М. като физическо лице и никъде в документацията по реализирането й, не фигурирало името на фирмата и не съществувало основание за издаване на фискален бон. Управителят на дружеството и неговата съпруга заплащали дължимите данъци, съобразно справката за получени наложни платежи.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло е възприел описаната фактическа обстановка, като е приел, че извършеното нарушение е за пръв път, като не били налице предпоставките за прилагане на чл. 28 ЗАНН.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Г. С. Н. и М. Д. А. относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и с констатациите, до които достигнали в хода на същата, както и за 4 обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 1.01.2007 г., с изм. и доп. в редакцията, относима към датата на процесното деяние, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал.

1, т. 1, 4, 7 и 8. По силата на чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Според чл. 185, ал. 1 ЗДДС, на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.

Следователно, деянието, за което е наложена на дружеството - жалбоподател 5 административна санкция е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, при преценка законосъобразността на обжалваното НП, съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с процедурата по съставянето и връчването на АУАН в присъствие на представляващия по закон дружеството - жалбоподател, който е запознат с неговото съдържание и на същия е била предоставена възможност да направи възражения при самото съставяне, респ. в законоустановения срок след връчване на акта, от която се е възползвал.

Съставеният акт за установяване на административно нарушение обаче не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимите реквизити, които следва да съдържа и конкретно на т. 3 на цитираната норма - да се впишат датата и мястото на извършване на деянието, влияещо от своя страна на преценката налице ли е надлежно описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата, място, начин на осъществяване.

Конкретно по отношение на датата на нарушението, доколкото в това се изразява пропускът е уместно на това място да се отбележи, че датата на неговото извършване, респ. довършване и датата на установяването му, макар да е възможно да съвпадат, се различават една от друга по своята същност и за тези различия следва да се държи сметка, както от актосъставителя, така и от съда. Твърдения в тази насока е необходимо да се съдържат всякога и в акта, и в НП, като техни задължителни реквизити по чл. 42, т. 3, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В случая в съставения акт за установяване на административно нарушение е посочено, че същият се съставя за това, че при извършена контролна покупка от електронен магазин на посочения интернет адрес било установено, че продавачът „Осаризаваит” ЕООД, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. не било регистрирало и отчело извършена продажба на стока чрез електронен магазин, заплащането по която е извършено в брой, чрез издаване на фискален бон от въведеното в експлоатация за фирмата фискално устройство, с което било извършило нарушение по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите. След кратко описание на вида и стойността на стоката и твърдения, че е получена впоследствие като пратка в офис на „****“, но без приложен издаден 6 фискален бон, системен бон, касова бележка от кочан с ръчни касови бележки или същите, генерирани в електронен вид, актосъставителят продължава, че нарушението било извършено в град Х. и установено на 11.02.2021 г. На това място се налага и следващото уточнение, свързано с характера на описаното нарушение. Актуалното виждане в съдебната практика сочи, че при т.нар. продължено нарушение, пропускът в съставения АУАН изрично да се впише дата на неговото извършване не обуславя извод, че допуснатото процесуално нарушение може да се квалифицира като съществено. Критерият за преценка е дали в резултат на допускането му е накърнено правото на защита на жалбоподателя, включващо възможността да разбере за какви факти се привлича към административнонаказателна отговорност, респ. препятства ли се съдебният контрол. В хипотезата на продължено нарушение отговорът на всеки от тези въпроси е отрицателен, след като от самото описание в акта би ставало ясно, че деянието продължава и към момента на извършване на проверката и твърденията на актосъставителя в тази насока ясно и непротиворечиво водят към датата на осъществяване на деянието.