Решение № 72 от 15.11.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Пловдив, 15.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Станислав П. Г.ев

Членове:

Мария П. Петрова

Стоян Ат. Германов при участието на секретаря Анна Д. Стоянова в присъствието на прокурора Добринка Любомирова Калчева (АП-Пловдив) като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20215000500514 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №265 от 21.07.2021г., постановено по гр.дело №2024/2020г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, П. на Р.Б. – гр.С., бул.“В.“№2, е осъдена да заплати на А./Р/ В. с ЕГН:**********, арменски гражданин, постоянно пребиваващ в РБ на адрес: гр.П., ул.“Л.“№24, ет.3, ап.6, със съдебен адрес: гр.П., ул.“Й.Г.“№15а, ет.2, офис 3 – чрез адв.Л.Л., на основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, сумата от 35000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – непрекъснат стрес и страх от несправедлива осъдителна присъда, станал обект на отчуждение и презрение на познатите си, затворил се в себе си, станал тъжен и умислен, изпитвал вътрешно напрежение, срам и притеснение, дискредитирано било сред арменската диаспора доброто му име и авторитета му, в резултат на повдигнатото и поддържаното срещу него обвинение в извършване на престъпление по 1 чл.149,ал.1 от НК по отношение на малолетната му дъщеря М. АГ. В., за което е оправдан от съда с влязла в сила Присъда №311/30.11.2016г. по НОХД№3845/2017г. на ПРС, 22 н.с., ведно със законната лихва, считано от 05.05.2018г., до окончателното плащане, като до пълния предявен размер от 65000лв. иска е отхвърлен; П. на Р.Б. – гр.С., бул.“В.“№2, е осъдена да заплати на А./Р/ В. с ЕГН:**********, арменски гражданин, постоянно пребиваващ в РБ на адрес: гр.П., ул.“Л.“№24, ет.3, ап.6, със съдебен адрес: гр.П., ул.“Й.Г.“№15а, ет.2, офис 3 – чрез адв.Л.Л., на основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, сумата от 8900лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи през периода 12.01.2016г.06.04.2017г. от невъзможността да упражнява професията си на „автомонтьор“ в „А.“ЕООД, поради наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“ по воденото срещу него наказателно производство, по което е оправдан с влязла в сила Присъда №311/30.11.2016г. по НОХД№3845/2017г. на ПРС, 22 н.с., ведно със законната лихва, считано от 05.05.2018г., до окончателното плащане, както и на основание чл.10,ал.3 от ЗОДОВ сумата от 10лв. – внесена държавна такса, като до пълния предявен размер от 9054лв. иска е отхвърлен; П. на Р.Б. – гр.С., бул.“В.“№2, е осъдена да заплати на адв.Л.И. Л. от АК-П. със сл.адрес: гр.П., ул.“Й.Г.“№15а, ет.2, офис 3, на основание чл.38,ал.2 вр. ал.1,т.2 от ЗАдв, сумата от 1847лв. – адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят П. на Р.Б., която го обжалва в осъдителните му части с доводи за неправилност, според които чак в съдебната фаза на наказателното производство са събрани доказателства, отличаващи се от първоначалните, в резултат на които е настъпил обрат в обвинителната теза, а законността и обосноваността на формулираното обвинение се решава единствено от съда, като събраните от ищеца в настоящото производство гласни доказателства не са в състояние да установят действително претърпени от него неимуществени вреди и причинната връзка между такива и воденото спрямо същия наказателно производство, при положение и, че липсват и медицински документи и експертно становище на психиатрична или психологична експертиза, от които да се направи извод за засягане на психичната му сфера и то по причина на незаконното обвинение, а относно медийната разгласа следва да се има предвид, че в нея липсват данни за самоличността на 2 извършителя и П. не носи отговорност за извършени от трети лица, извън нейната система, действия. Оспорва се настъпването на имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от нереализирани трудови доходи, поради липсата на доказателства, че ищеца задължително е щял да започне работа като автомонтьор, а и, според гласните доказателства, той вече е работел в сервиза, когато е бил задържан, при което тази му възможност не е била осуетена или отнета, а, напротив, върнал се е на работа в същия сервиз при първа възможност. Застъпва се, че П. не следва да отговаря за действията на длъжностни лица от друг държавен орган във връзка с налагане на мярката за неотклонение „домашен арест“ и „задържане под стража“, още повече, че в досъдебното производство е предвиден съдебен контрол за нея, а в практиката на европейските юрисдикции се приема, че задържането поради обосновано предположение, че е извършено или с цел да се предотврати извършването на престъпление или лицето да се укрие, отговаря на изискванията на чл.5,ал.1,б.С от ЕКЗПЧ, ако задържането има за цел лицето да бъде изправено пред предвидената в закон институция, и фактът на покъсното му освобождаване не прави задържането неправомерно с обратна сила. Обезщетенията са оспорени и по размер като прекомерни по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Претендира се за отмяна на решението в обжалваните осъдителни части и за отхвърляне на исковете, евентуално за намаляване на размера на присъдените обезщетения, в каквато последна насока е подадено допълнение към въззивната жалба.

Ответникът по жалбата АГ. В. е депозирал чрез пълномощниците си адв.И. и адв.Л. писмен отговор на същата със съображения за нейната неоснователност и искане тя да бъде оставена без уважение.

Въззивна жалба против решението е подадена и от страна на АГ. В. чрез пълномощника му адв.Л.Л., посредством която то се атакува в отхвърлителната му част относно обезщетението за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 35000лв. до пълния предявен размер от 65000лв. Жалбоподателят счита определеният с обжалваното решение размер за занижен, с оглед интензитета на извършените с личното му участие процесуални действия в досъдебната и в съдебната фаза на наказателното производство, характера на престъплението, в извършването на което е бил обвинен, наложените му мерки за процесуална принуда, медийната разгласа 3 на случая, дискредитацията на доброто му име в обществото като цяло и в арменската общност, социалната изолация, негативните последици върху здравословното му състояние, емоционалния живот и психиката. Претендира за отмяна на решението в обжалваната му част и за присъждане на пълния размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 65000лв., както и за направените по делото разноски.

Ответникът по тази жалба П. на Р.Б. не е подала писмен отговор на същата, като в съдебно заседание представителят изразява становище за нейната неоснователност.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане са предявените от АГ. В. против П. на Р.Б. искове с правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 65000лв. и на имуществени вреди до присъдения размер от 8900лв. за пропуснати ползи от нереализирано трудово възнаграждение за периода 12.01.2016г.-06.04.2017г., претърпени вследствие незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл.149,ал.1 от НК по воденото спрямо него наказателно производство по ДП №28/2016г. по описа на IV РУ на ОДМВР-гр.П., по което е оправдан с влязла в сила на 05.05.2018г. Присъда №105/19.04.2018г. по НОХД №3845/2017г. на ПРС-22н.с.

Не е спорна за страните във въззивното производство следната фактическа обстановка: На 12.01.2016г. е образувано на основание чл.212,ал.2 от НПК с разпит на свидетел-пострадал ДП №28/2016г. по описа на IV РУ на ОДМВР-П. за престъпление по чл.149,ал.1 от НК. Със Заповед от 12.01.2016г. ищецът В. е задържан на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР за срок от 24 часа.

С Постановление от 13.01.2016г. той е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.149,ал.1 от НК за това, че на 09/10.01.2016г. в гр.П. е извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на малолетната М. Т., която е негова дъщеря.

С Постановление от 13.01.2016г. на РП-П. е постановено задържане на В. за срок от 72 часа. С протоколно определение от 15.01.2016г. по ЧНД №290/2016г. по описа на ПРС спрямо него е взета мярка за неотклонение 4

„задържане под стража“. Определението е потвърдено с Определение №74/19.01.2016г. по ВНЧД №110/2016г. на ПОС. С Определение №469/11.03.2016г. по ЧНД №1399/2016г., потвърдено с Определение №344/17.03.2016г. по ВЧНД №710/2016г. на ПОС, е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение. С Протокол от 11.05.2016г. е предявено разследването и на 14.05.2016г. е изготвено заключително мнение за изпращане на В. на съд. На 29.06.2016г. е внесен обвинителен акт в съда, по който е образувано НОХД №4032/2016г. по описа на Районен съд-Пловдив. Производството по същото е прекратено с Разпореждане от 01.07.2016г. и делото е върнато на прокурора за изпълнение на дадените указания. След връщане на делото с Определение №1426/01.09.2016г. по ЧНД №5458/2016г. на ПРС, потвърдено с Определение №999/08.09.2016г., е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение. В изпълнение на дадените от съда указания В. отново е привлечен като обвиняем с Постановление от 21.09.2016г., с което е конкретизиран механизма на деянието. Проведени са разпити, предявено е с Протокол от 11.10.2016г. разследването и е изготвено на 14.10.2016г. заключително мнение за изпращане на В. на съд. На 18.10.2016г. е внесен обвинителен акт в съда, по който е образувано НОХД №6502/2016г. по описа на Районен съд-Пловдив. С протоколно определение от 21.10.2016г. по същото, потвърдено с Определение №1274/14.11.2016г. по ВЧНД №2448/2016г. на ПОС, е потвърдена мярката за неотклонение „задържане под стража“. С протоколно определение от 03.02.2016г., потвърдено с Определение от 22.02.2017г. по ВНЧД №327/2017г. на ПОС, искането за изменение на мярката за неотклонение е оставено без уважение. С протоколно определение от 09.03.2017г. мярката за неотклонение е изменена в „домашен арест“. С протоколно определение от 06.04.2017г. мярката за неотклонение е изменена в „подписка“. С постановената по делото Присъда №111 от 06.04.2017г. В. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Срещу присъдата е подаден на 13.04.2017г. протест и е образувано ВНОХД №805/2017г. по описа на Окръжен съд-Пловдив. С постановеното по това дело Решение №186/15.06.2017г. присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Образувано е НОХД №3845/2017г. по описа на Районен съд-Пловдив. С Разпореждане от 23.06.2017г. е потвърдена взетата мярка за неотклонение „подписка“. С 5 постановената Присъда №105 от 19.04.2018г. В. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.149,ал.1 от НК. Присъдата не е протестирана и е влязла в сила на 05.05.2018г.

Така установените обстоятелства за образувано наказателно производство, по което ищецът В. е бил привлечен като обвиняем за извършване на конкретно престъпление, приключило с влязла в сила оправдателна присъда, обосновават пасивната материалноправна легитимация на ответната П. на Р.Б. като държавен орган, под чието ръководство и надзор е водено, в хипотезата на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ при оправдаване на лицето. Касае се до обективна отговорност на Държавата, при реализиране на която е без значение вината на лицата, които по възложение на съответния държавен орган чрез действията или бездействията си са извършили нарушение, в който смисъл доводите във въззивната жалба на ответника за това, че едва във фазата на съдебното следствие е настъпил обрат в обвинителната теза, са неотносими към основанието за ангажиране на отговорността на П.. Освен това, според задължителните указания по Тълкувателно решение №5 от 15.06.2015г. по тълк.дело №5/2013г. на ОСГК на ВКС, съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл.2 от ЗОДОВ само в случаите по ал.1,т.4 и т.5 /сега т.1 и т.5/ за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законово основание, и за прилагане на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно, но не и по т.3, каквато е настоящата хипотеза, поради което доводите във въззивната жалба на ответника законността и обосноваността на формулираното обвинение да се решава единствено от съда, не променят извода относно пасивната легитимация на П. като орган, чрез който Държавата отговаря за причинените вследствие незаконното повдигане и поддържане на обвинение, по което е постановена оправдателна присъда, вреди. Пак според същото тълкувателно решение и съгласно т.13 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г. по тълк.дело №3/2004г. на ОСГК на ВКС, както при отмяна на мярката за неотклонение „задържане под стража“ като незаконна, независимо от развитието на досъдебното и съдебното производство, така и при незаконност на същата поради незаконно обвинение, в който случай обезщетението за неимуществени вреди се определя общо, легитимирана да представлява 6 държавата е отново П., поради което доводите във въззивната жалба на ответника тя да не отговаря за действията на длъжностни лица от друг държавен орган във връзка с вземането на мярката за неотклонение „задържане под стража“, както и да не отговаря за вредите от правомерно взета мярка, независимо от по-късното освобождаване на лицето по силата на съдебен акт, са неоснователни.

Разпечатката съдържа 21 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c481dc85-5e10-44da-9d1a-ed1c2718c7b1