Решение № 173 от 18.05.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Русе, 18.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Антоанета Атанасова при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело № 20224500100136 по описа за 2022 година

Ищцата М. М. И.. чрез адв. В.Н. АК С. твърди, че на 14.06.2021 г. на републикански път ІІ-21, км 14+300 е настъпило ПТП с участието на л. а. „*** 320 Д“ с рег. № ******, управляван от С.Ш.Д., в резултат на което по непредпазливост била причинена смъртта на А.Г.Х. – нейна д.. Във връзка с това било образувано ДП № 336211/2021 г. по описа на ОДМВР Русе, пр. пр. № 2462/2021 г. по описа на ОП Русе, което е прекратено с Постановление поради смъртта на виновния за настъпване на процесното ПТП водач - С.Ш.Д..

Заявява, че внезапната загуба на д. й довела до множество страдания и огромни затруднения в осиротялото семейство. Тя била в изключително добро здравословно състояние и напълно активна до смъртта си. Ищцата твърди още, че с д. си до момента на нейната смърт поддържали ежедневно изключително близки и топли отношения. Не минавал ден, през който да не тъжала за нея и все още не можела да приеме загубата й.

Скръбта й била несравнима и неутешима.

Твърди, че по отношение на л. а. „*** 320д“ с рег. № ****** имало валидна застрахователна полица по застраховка ГО в ЗД „Б. И.“ АД към датата на процесното ПТП. Със заявление от 21.06.2021 г. ответното застрахователно дружество било уведомено за настъпилото ПТП, а със заявление от 8.10.2021 г., допълнено със заявление от 7.01.2022 г. предявила пред него претенция за плащане по доброволен ред на застрахователно обезщетение. В законоустановения тримесечен срок застрахователят не определил и не й изплатил такова.

Претендира ЗД „Б. И.“ АД да бъде осъдено да й заплати 200 000 лв. обезщетение 1 за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от загубата на д. й А.Г.Х., ведно със законната лихва, считано от датата на смъртта й – 14.06.2021 г. до окончателното плащане, както и разноски, в т. ч. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.

1, т. 2.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗД „Б. И.“ АД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди само по размер. Оспорва и периода, за който се претендира лихва за забава. Не оспорва обстоятелството, че посоченият от ищцата увреждащ л. а. „*** 320д“ с рег. № ****** е бил застрахован с валидна към датата на ПТП застраховка ГО при него. Не оспорва настъпилото ПТП, неговият механизъм, обстоятелството, че в резултат на това ПТП д.та на ищцата А.Х. е починала, както и че смъртта й е в причинно-следствена връзка с него.

Оспорва и размера на претенцията за неимуществени вреди, като я намира за прекомерна, неотговаряща на принципа за справедливост и икономическата конюктура в страната към датата на ПТП, към който момент следвало да се определи справедливото обезщетение. Счита, че то в случай възлиза на 100 000 лв., до който размер изразя готовност за постигане на спогодба. Относно лихвата за забава, намира, че такава съгласно разпоредбите на КЗ се дължи едва след изтичане на 3-месечния срок за произнасяне по претенцията, а в случая от 7.01.2022 г., когато от страна на ищцата са представени изисканите от него допълнителни документи. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Съдът квалифицира предявените искове по чл. 432 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Липсва спор, че лек автомобил „*** 320 Д“ с рег. № ******, при управлението на който е настъпило процесното ПТП на 14.06.2021 г., е застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” към момента на катастрофата при ответното дружество.

Безспорно е още между страните, че на 14.06.2021 г. е настъпило ПТП с лек автомобил „*** 320д“ с рег. № ******, по вина на водача му С.Ш.Д. и че в резултат на това ПТП е настъпила смъртта на А.Г.Х. – д. на ищцата.

За установяване на търпените от страна на ищцата неимуществени вреди са ангажирани гласни доказателства.

Св. Е.А.Н. дава показания, че с ищцата живеят заедно в с. Е. и се познават от 1993 г. Свидетелства, че след като от хора от селото узнала за инцидента с д. й, веднага отишла в дома на М.н. Заварила я много разстроена, плачела, късала си дрехите. Дава показания, че преди катастрофата ищцата била едра жена, но от мъка по д. си много 2 отслабнала. Свидетелства, че връзката между М.н и А. била много силна, били като приятелки. Починалата помагала много на майка си в отглеждането на по-малките й деца от втория съпруг, отменяла я и в домакинската работа. Свидетелства, че след смъртта на д. си М.н се затворила в себе си, станала съвсем различен човек, а преди това била шегаджийка, весела жена. Изнася данни, че често се случвало, когато иде у тях на гости да я завари пред разтворения гардероб да разглежда дрехите на А., нейни тетрадки от ученическите години, нейни снимки и да плаче. М.н редовно ходела на гроба на д. си.

Св. Е.Ф.Н. – съседка на М.н в с. Е., дава показания, че когато узнала за катастрофата с А., отишла у тях и я заварила седнала на земята да плаче, била много разстроена и тъжна. Свидетелства, че А. постоянно идвала при майка си, или сутрин преди работа, или вечер след това. Връзката между тях била много силна, били като две приятелки. М.н много разчитала на нея, за да помага при отглеждането на малките деца – братчето и двете сестрички. А. много обичала децата и се грижела за тях. Свидетелства още, че след смъртта на А. М.н много се променила, постоянно говорела само за д. си и плачела. Станала много по- затворена. Според свидетелката и към настоящия момент не е преодоляла смъртта на д. си и страдала много.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно осн. чл. 432, ал.

1 във вр. чл. 493, ал. 1, т.1 КЗ и чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, които са допустими, доколкото във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ е проведена процедурата по чл. 380 КЗ и застрахователят не е определил обезщетение.

П о делото не е налице спор относно наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя на виновния водач за заплащане на обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Единствения спорен въпрос е какъв неговият справедлив размер.

При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в конкретния случай съдът съобразява следните релевантни обстоятелства:

Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е 3 необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Човешкият живот е безценно благо и много трудно може да се определи паричният еквивалент, който справедливо да компенсира мъката на пострадалата.

Установи се по делото силната емоционална връзка между починалата и нейната майка, тяхната дълбока привързаност една към друга. Доказана беше от ангажираните гласни доказателства промяната в ежедневието на ищцата, вследствие на инцидента в емоционален и чисто битов аспект, в ангажираността й, в поддържаните социални контакти. Съдът отчита още, че майката е била на **г., когато е загубила д. си, а починалата едва на ** год.., в началото на своя житейски път, като нейната преждевременната загуба е променила живота на ищцата рязко и трайно в негативна насока, лишила я е завинаги от обичта на нейната д., от близостта със собственото й дете, от възможността да общува с него и да е част от неговия живот. Съобразява се и обстоятелството, че смъртта на А. е била изненадваща и неочаквана. Страданията на ищцата са обусловени и от лишаването й от възможността да разчита на моралната и духовна подкрепа на д. си за в бъдеще, от промяната в начина й на живот и невъзможността да се очаква, че преодоляване на негативните последици от загубата ще бъде възможно за в бъдеще. Не подлежи на съмнение фактът, че смъртта на дете на всякаква възраст и при всякакви обстоятелства е най-тежкия удар, който родител може да преживее, поради което трудно може паричен еквивалент да компенсира тежката загуба.

При тези фактически данни, като отчита и обществения критерий за справедливост и обстоятелството, че установената в чл. 52 ЗЗД свобода за преценка на съда не е безгранична, съдът определя общия размер на обезщетението на засегнатите неимуществени ценности, установени за ищцата М. М. И.. на 150 000 лв.

Тази сума е съобразена и с икономическите условия на живот в страната за съответния период, както и със съдебната практика по присъждане на обезщетения за този вид увреждания. Съдът отчита и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Към 14.06.2021 г., когато е настъпило процесното ПТП, минималната застрахователна сума по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от 4 броя на пострадалите лица, е 10 420 000 лв. (чл. 492, ал. 1 КЗ), а минималната работна заплата за страната е 650 лв.

В посочения размер, според съда, то отговаря на действително претърпените и доказани в настоящото производство от ищцата болки и страдания. Поради това, настоящият състав счита, че исковата претенция за присъждане на неимуществени вреди е основателна и доказана в размер на сумата от 150 000 лева, а в останалата част до пълния претендиран размер на сумата от 200 000 лева, като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.

Основателността на главните претенции обуславят основателността и на акцесорната по чл. 86, ал.1 ЗЗД. Ищцата претендира законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането – 14.06.2021 г.

С Решение № 128/4.02.2020 година по т. д. № 2466/2018 година, I т. о. на ВКС на Р България е прието, че при предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в застрахователната сума по чл. 429 КЗ /в сила от 1.01.2016 г./ се включва дължимото от застрахования на увреденото лице обезщетение за забава от момента на уведомяване на застрахователя, респективно предявяване на претенцията от увреденото лице пред 5 застрахователя, а не от датата на увреждането. Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава на застрахования по ал. 2, точка 2 – лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В чл. 494, т. 10 КЗ изрично е визирано, че застрахователят по задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите не заплаща лихви и съдебни разноски извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 от Кодекса за застраховането при спазване на условията по чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането – не се покриват лихви за времето от датата на деликта до момента на уведомяване на застрахователя. С действащия КЗ е въведена абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по застраховка "ГО" на автомобилистите на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 КЗ – отправяне на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл. 380 КЗ. След предявяване на претенцията от увреденото лице за застрахователя е налице нормативно регламентиран срок за произнасяне – чл. 496 КЗ. Непроизнасянето на застрахователя и неизплащането на застрахователното обезщетение е свързано с: изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, точки 1 и 2 КЗ – в тази хипотеза той дължи лихва за собствената си забава; възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 КЗ. В същия смисъл е и Решение № 167/30.01.2020 година по т. д. № 2273/2018 година, II т. о. на ВКС на Р България.