Решение № 62 от 26.05.2023, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Севлиево, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Силвия Л. Г.а като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно наказателно дело № 20234230200075 по описа за 2023 година Жалбоподателят А. А. А. от гр. В., чрез адвокат И. Г. от ВАК, е обжалвал наказателно постановление № 35-0001525 от 13.02.2023 година на Директора на РД „АА“ - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ му е наложена глоба в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл. 18, т. 2 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 година на МТ /Наредбата/.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че наказателното постановление следва да се отмени, тъй като в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

За ответника по жалбата – РД „АА“ - Плевен, редовно призован, не се явява представител при разглеждане на делото. В писмото, придружаващо преписката, се прави искане за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 20.02.2023 година. Видно от регистрационния индекс на жалбата, тя е постъпила в РД „АА“ – Плевен на 27.02.2023 година, тоест в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът намира за установено следното:

На 25.01.2023 година свидетелят В. Г. – главен инспектор в РД „АА“ гр.

Плевен, в присъствието на колегата си И. К., спрели за проверка на ГП Е772 В. – 1

София автомобил „***“ с рег. № В ***, с който се извършвал превоз на товар за собствена сметка. По време на проверката жалбоподателят не представил копие на фактура на товара, който превозвал, или копие на документ, удостоверяващ, че превозваният товар в момента на проверката /6 опаковка материали за строителна дейност/ принадлежат на едноличния търговец или юридическото лице. Поради това свидетелят Г. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ за това, че извършвал гореописания превоз за собствена сметка, като не представил копие на фактура на товара, който превозвал, или копие на документ, удостоверяващ, че превозваният товар в момента на проверката /6 опаковка материали за строителна дейност/ принадлежат на едноличния търговец или юридическото лице. Описаното деяние актосъставителят квалифицирал като нарушение на чл. 18, т. 2 от Наредба № Н-8. След съставянето на акта, същият бил предявен на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да направи своите възражения. Видно от приложения по делото АУАН жалбоподателят не е записал в графата за възражения такива. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН А. не е направил и писмени възражения срещу съставения АУАН.

Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение директорът на РД „АА“ – Плевен издал Наказателно постановление № 35-00001525 от 13.02.2023 година, в което същият се е съгласил напълно с отразените в акта фактически обстоятелства, преповторил ги е изцяло в обжалваното наказателно постановление, квалифицирал е описаното от него деяние като нарушение на чл. 18, т.

2 от Наредба № Н-8 и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 2000,00 лева.

По делото бяха разпитани двамата служители на РД «АА» - Плевен, които потвърдиха с показанията си отразените в АУАН фактически обстоятелства.

Жалбоподателят не се яви в съдебно заседание. Не се яви и процесуалният му представител в лицето на адв. И. Г.. В жалбата до съда срещу наказателното постановление се съдържат възражения във връзка с липсата на посочване на място на извършване на нарушението и неправилна квалификация на същото, съответно и неправилно определяне на санкционната норма.

При преценка на описаните по – горе фактически обстоятелства съдът достига до следните правни изводи: За да се приеме, че актът за установяване на административно нарушение е законосъобразно съставен и е годен да прояви и трите си функции – констатираща, обвинителна и сезираща, освен да бъде съставен от надлежно оправомощено лице, е необходимо още да съдържа и минимума реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като конкретно, императивната законова разпоредба на чл. 42, т. 3 от ЗАНН изисква актът да съдържа посочване на датата и мястото на извършване на нарушението. Изискването за наличие на тези реквизити в 2 акта е от съществено значение за преценката относно: спазване на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН; съблюдаването на давностните срокове по чл. 80, ал.

1, т. 5 от НК; приложимата законова разпоредба, съобразно правилата за действие на административнонаказателния закон по време и място; компетентността на наказващия орган; административнонаказателно отговорно ли е лицето, посочено в акта като нарушител; създаването на гаранции за надлежно упражняване правото на защита на наказаното лице; кръга на доказателствените факти; териториалната компетентност на контролиращата съдебна инстанция. Изискването за наличие на този реквизит в АУАН – посочване на мястото на извършване на нарушението ще бъде изпълнено тогава, когато в АУАН това място е посочено: точно и конкретно; приблизително, напр. като район или по друг начин – с посочване на някакъв популярен или известен обект и др.под.; населеното място, в което нарушението е извършено, респ. довършено, или в което са настъпили общественоопасните последици. В случая, по разбиране на съда, мястото на извършване на нарушението е следвало да бъде посочено в последната от изброените по-горе хипотези, т.е. да бъде посочено поне като населено място или населени места, в което автомобилът е бил спрян за проверка, респективно където нарушението е извършено или довършено, но това не е сторено нито в съставения АУАН, нито в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Посочването само на маршрута на движение на автомобила гр. В. – гр. София, не е достатъчно, за да се определи конкретното място на извършване на нарушението, тъй като този маршрут обхваща десетки съдилища на територията на северна България, които биха били местнокомпетентни да разгледат спора по същество, както и десетки регионални дирекции на автомобилната администрация, спрямо които следва да се провери дали са териториално компетентни да извършат проверка по компетентност, съгласно чл. 48 от ЗАНН.

Във връзка с горното следва да се посочи, че правната последица от неизпълнението на изискванията на закона за посочване на дата и място на извършване на нарушението се състои в това, че ако отстраняването на тези пропуски е невъзможно при разследване на спорните обстоятелства от наказващия орган или същите не бъдат отстранени по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН и наказващият орган не упражни правомощията си по чл. 54, ал. 1 или ал. 2 от с.з., то издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло или частично – по отношение на нарушението, което не е прецизирано от гледна точка на дата и място на извършване, като процесуално незаконосъобразно. Това е така, тъй като санкционен акт, т.е. наказателно постановление, което не съдържа указания относно мястото на извършване на нарушението в конкретния случай, не очертава по необходимия категоричен начин предмета на доказване в производството, не позволява на съда и на страните да формират категорични изводи от фактическа и правна страна и ограничава и правото на адекватна защита на наказаното лице. В случая актосъставителят и 3 наказващият орган са допуснали порок, който е накърнил правото на защита на привлеченото към отговорност лице да узнае къде е извършил нарушението, което му се вменява във вина. Следва да се има предвид при преценка законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, че този съществен порок не може да бъде отстранени в процеса на обжалване на наказателното постановление, тъй като съдът е обвързан от описаните в него фактически констатации и при извършване на проверката за законосъобразност на наказателното постановление, не може да тълкува и допълва волята на наказващия орган и да възприема място на нарушението, когато такова не е посочено изрично, както в настоящия случай. Липсата на ясно и конкретно посочване на мястото на извършване на нарушението както в акта за установяване на административно нарушение, така и в съставеното въз основа на него наказателно постановление съставляват съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо обсъждане на казуса по същество. Именно поради това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.

За по – голяма правна прецизност съдът следва да отбележи, че наказващият орган неправилно е приложил санкционната норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, тъй като по начина, по който е описано нарушението, следва да намери приложение санкционната норма на чл. 93, ал. 2 от ЗАвП. Съдът би могъл да измени наказателното постановление в този смисъл, но предвид изложеното по – горе за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, налагаща неговата отмяна като такова, това не е допустимо.

При този изход на делото и предвид своевременно направенето искане от защитника на жалбоподателя за присъждане на направените разноски по делото, съдът намира, че в полза на А. А. следва да бъдат присъдени такива. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, а разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК регламентира, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Поради това и предвид изхода на настоящото производство и респ., отмяната на процесното наказателно постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските за заплатеното в брой адвокатско възнаграждение, което в случая възлиза на 440.00лв. /четиристотин и четиридесет/ лева, съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 22.02.2023 година, ведно с оформено и подписано пълномощно към него от същата дата.

4

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 35-00001525 от 13.02.2023 година на Директора на РД „АА“ - Плевен, с което на А. А. А., ЕГН: **********, от гр. В., ж.к.

„***“ № ***, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози му е наложена глоба в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл. 18, т. 2 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 година на МТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен да заплати на

А. А. А., ЕГН: **********, от гр. В., ж.к. „***“ № ***, направените от него разноски за адвокатски хонорар в размер на сумата от 440,00лв. /четиристотин и четиридесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.

Габрово в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________ 5