Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260010 от 12.08.2020, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 14483/2019
Вид
Решение № 260010
Подписан
12.08.2020
В сила
06.11.2020
Състав
СВЕТОСЛАВ НЕДЕЛЧЕВ ТОДОРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.50, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.303а, ал.3 · Търговски закон
  • чл.327, ал.1 · Търговски закон

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 12.08.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на тринадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ТОДОРОВ при секретаря Христинка Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14483 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „Л.“ ООД, с ЕИК **** и седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя К.М.Г.С., чрез пълномощника му адв.

А.К. срещу „Л.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, с която е предявен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.327, ал.1 ТЗ за осъждане ответното дружество да заплати на ищцовото сумата от 5000 /пет хиляди евро/, част от вземане в общ размер на 36475 евро, представляващо неизплатен остатък от продажна цена по сключен между страните договор за покупко-продажба на движими вещи, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

На

14.11.2017г. управителя на ответното дружество влязъл в преговори с К.С., управител на ищцовото дружество, чиито основен предмет на дейност бил внос и търговия с кафе „Н.“ на българския пазар и в частност Варненска област.

На

14.11.2017г. ищеца изпратил по електронна поща оферта до ответника за сключване на сделка. Първоначалното предложение било за продажба на дружествени дялове от капитала на „Л.“ ООД и придобиването им от ответника. Към имейла бил приложен списък на активите, предмет на сделката, като било уточнено, че в цената на активите се включва и търговската конфиденциална информация, която ще бъде предоставена на купувача, съдържаща справка за съществуващата клиентска мрежа на „Л.“ ООД, както и допълнителни елементи от бъдещата сделка, като софтуерна складова програма, бланки на документите, ползвани в оборота на търговеца, уеб страница на кафе „Н.а“, договори с клиенти за доставка на кафе и търговски тайни, без които успешното реализиране на търговска дейност по дистрибуция на кафе би се явила силно затруднена. Предложената цена била в размер на 56475 евро за всички активи.

След осъществени преговори по вида на сделката и проведени многократно срещу между двете страни, било постигнато съгласие за реализиране на договореностите, като управителя на ответното дружество заявил, че е съгласен и желае прехвърлянето на вещите, описани в справката, собственост на „Л.“ ООД. Постигнато било съгласие, че продажната цена ще бъде в размер на 56475 евро, идентичен на предложения от ищеца в първоначалната оферта. Уговорено било плащането да се извърши на няколко вноски – първоначална вноска от 50% от цената и следващи две вноски в размер на 25 % от стойността на сделката. Насрещното съгласие на ответника по параметрите на сделката се перезюмирало с извършените от него конклудентни действия – предаване на сумата от 20000 евро на 28.02.2018г., представляваща част от общата договорена цена в размер на 56475 евро.

В изпълнение на уговореното, ответникът заплатил на ищеца част от първоначалната вноска от договорената цена, в размер на 20000 евро, като при установените между управителите на дружествата обичайно неформални отношения, сумата била предадена на продавача в брой. Сумата от 20000 евро била предадена на 28.02.2018г., при което на управителя на ответното дружество били предадени ключове от склада, в който се съхранявали вещите. Управителят на ответното дружество изнесъл вещите от склада на 28.02.2018г., след като получил ключовете от склада. Страните не фиксирали краен срок за заплащане на остатъка от задължението на купувача, поради което падежът настъпил на следващия ден след предаването на вещите съгласно чл.303а, ал.3 ТЗ.

При предаване на сумата, К.С. подписал документ със съдържание, изписано изцяло на български език, считайки, че подписва разписка за предадената от купувача сума. На по-късен етап, при получаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, Салвадор установил, че е подписал запис на заповед.

Ищецът поддържа, че в резултат на постигнато между страните съгласие, макар при частично плащане, на ответника било предоставено цялото техническо оборудване и материали на „Л.“ ООД – професионални машини за кафе, мелачки, рекламни материали, включително и наличната стока кафе и сродни продукти, намиращи се в склада на „Л.“ ООД.

К.С. се намирал в трудови правоотношения с чуждестранно дружество и се наложило да напусне пределите на Република България през м.март 2018г. за срок от 5 месеца.

Доверявайки се на А.Л. (управител на ответното дружество), допуснал последният от началото на м.март 2018г. да се ползва от склада на „Л.“ ООД, служебния автомобил и офиса на дружеството, макар и при извършено само частично плащане на договорената между страните сума. На ответника била предоставена цялата писмена документация и информация за клиенти и доставчици, договорени били същите преференциални доставни цени на португалско кафе от португалския доставчик, като бил осигурен ексклузивен договор за продажба на кафе „Н.“ на територията на Република България между ответното дружество и португалския производител на кафе. А.Л. обявил на всички клиенти, с които до него момент „Л.“ ООД бил в търговски отношения, че е „новият собственик“, не само на кафе „Никола“ за България, а и на техническото оборудване, монтирано в обектите на клиентите. Осъществена била заявка за доставка на кафе от португалския производител чрез ответното дружество. Без разрешението на Карлос Салвадор, от офиса на „Л.“ ООД било демонтирано цялото офис оборудване, офис техника и вещите били преместени в наети от ответника офис и склад.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от от ответника, с който оспорва исковата претенция по основание и размер.

Оспорват се всички изложени в исковата молба твърдения за наличие на облигационни взаимоотношения между двете дружества и за дължимост на претендираните суми.

Ответното дружество не получавало от ищеца движими вещи, не договаряло твърдяната цена и не заплатило част от същата. Дори да се приемело обратното, то ищцовото дружество било в неизпълнение на задълженията си по твърдения договор, тъй като не предало на ответното описаните в исковата молба движими вещи.

На

28.02.2018г. А.А.Л. в лично качество предоставил на К.Г.С. също в лично качество сума в размер на 20000 евро, като във връзка с предоставената сума К.С. разписал запис на заповед с дата на издаване 28.02.2018г. и падеж 31.08.2018г. Записът на заповед бил издаден от К.С. в лично качество и го обвързвал в това качество, а не представляваното от него дружество.

Записът на заповед бил изготвен от адвокат С.Т.Н - Г.С., която била съпруга на К.С. След изготвяне на текста на записа на заповед С.Т.Н - Г.С изпратила по имейл същия на поемателя и на издателя на записа. В деня на подписване на записа на заповед Карлос Салвадор променил единствено размера на сумата, в съответствие с получената от него сума от 20000 евро. В евентуалност, записа на заповед следвало да се приеме като разписка за предоставена от А.А.Л. сума в заем на К.С., която подлежала на връщане от последния.

Страните по настоящия спор били различни правни субекти от дружествата, на които са управители и които дружества не се намирали в твърдените облигационни отношения.

За установяване дължимостта на парично задължение на К.С. за връщане на сумата в размер на 20000 евро на А.Л. било образувано гр.д.№ 5407/2019г. по описа на ВРС.

Ответникът моли за отхвърляне на предявените искове.

В проведеното открито съдебно заседание ищцовото дружество поддържа исковата претенция, чрез законния си представител и проц. представител. Ответното дружество, редовно уведомено по реда на чл.50, ал.4 ГПК не изпраща представител.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал.

2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

С исковата молба е представена кореспонденция водена на английски език между управителите на двете дружество по електронна поща, придружена с превод на български език /л.8-74 по гр.д.№ 7721/2019г. на ВРС/.

В съобщение от 14.11.2017г. е отправено предложение до А.Л. да закупи складовата наличност на „Л.“ ООД или дяловете на дружеството, което било създадено само заради дистрибуцията на Никола кафе при плащане 50% при подписване на договора, 25% шест месеца след това и 25% след една година.

Съгласно приложеният файл с описание на складовата наличност на „Л.“ ООД същата е на стойност 56475 евро.

На 21.03.2018г. управителят на ищцовото дружество е отправил до А.Л. покана за прехвърляне на всички получени от него стоки на неговото дружество и заплащането им на „Л.“ ООД. Поканата съдържа искане за заплащане на наем за склад в размер на 300 лева, заплащане на сума от 30000 евро, като неплатена част от обща сума в размер на 50000 евро, като и уреждане на други въпроси свързани с продължаване на дейността по дистрибуция на кафе „Н.“ от ответното дружество.

В отговор от

22.03.2018г. се съдържа признание за дължимостта на сума от 30000 евро и готовността за подписване на споразумение/документ за това.

На 15.05.2018г. е изпратено съобщение от управителя на ответното дружество, с което заявява, че не може да гарантира изплащането на 5000 евро до 30.07.2018г. и изпитва затруднения в покриването на разходите си.

На 10.06.2018г. е отправено искане до ответника да бъде съставен протокол с описание на оборудването, което да бъде прехвърлено на дружеството с фактура, в отговор от 11.07.2018г. е изпратен списък с оборудването и искане да не се прехвърлят колата и оборудването на ответното дружество.

На 21.09.2018г. е изпратено съобщение с приложен проект на договор уреждащ отношенията между страните във връзка с дистрибуцията на кафе „Н.“. Съобщението е подписано от А.Л., в качеството му на управител на „Л.“ ООД. В проекта за договор е посочено плащане в размер на 20000 евро в брой, извършено на 28.02.2018г. срещу разписка (Запис на заповед) и остатък в размер на 11900 евро платим до 30.09.2019г.

От съобщенията разменени между страните след 02.10.2018г. се установява, че не могат да постигнат съгласие за остатъка и начина на плащане от страна на ответника на проджната цена по сделката и започват преговори за връщане на предаденото оборудване на ищцовото дружество.

За изясняване фактическата страна на спора в полза на ищеца са допуснати гласни доказателства, посредством разпит на водените от него свидетели С.Т.Г. и Т.К.Н..

С.Г. твърди, че познава К.С. от м. март 2014г. и са се запознали по повод предлагано от ищцовото дружество „Л.“ ООД кафе. Свидетелката работела като салонен управител в хотел „М.“. През 2018г. К.С. представил на свидетелката А.Л. като човека, който поема бизнеса му за хотел „М.“ и той ще отговаря за поръчки и поддръжка на машините. След това А.Л. идвал да поддържа машините. След като през 2018г. сменили кафето, свидетелката се обадила на Л., че прекъсват сътрудничеството си и той дошъл и взел машините от обекта: професионална кафемашина, кафемелачка и омекотител за вода.

Свидетелят Н., баща на съпругата на управителя на ищцовото дружество, твърди, че ищцовото дружество осъществявало дейност по внос на португалско кафе за България. Основно във Варна имало разкрити клиенти от няколко години. Свидетелят изпълнявал длъжността „управител и началник склад“, а складът бил в с.С. Там се получавали пратките с кафе, кафе-продукти, рекламни материали, кафе-машини в комплект с кафемелачки и търговските представители идвали от склада, вземали продуктите и ги разнасяли на клиентите. К.С. развивал бизнеса чрез дружеството „Л.“ ООД.

Салвадор решил да се откаже от бизнеса си и представил на свидетеля А.Л., като едно момче, което е готово да поеме вече разработения бизнес. А. бил заедно със съпругата си и началото били много добронамерени и навити. Сделката била сключена между „Л.“ ООД и фирмата на А. Л..

В семейни разговори свидетелят разбрал, че цената е около 56 хиляди евро или малко повече. Трябвало да има авансово плащане на 50% от цената при предаване на машините. Машините, които били по обекти си останали там, а К.С. запознал А.Л. с адресите и собствениците на кафета, с които работи. Останалите на склад около 15-16 кафе-машини в комплект с кафемелачки и четири вида мляно кафе били предоставени на ответника, като му бил даден ключ от склада, в който се намират за да може А.Л. с личния си автомобил да ги изнесе. В началото всичко вървяло гладко, докато един ден свидетелят не засякъл А. да изнася и куфари с инструменти и да разглобява част от шкафовете. Тогава свидетелят казал на К.С., че този чове (А. Л.) не му харесва. Машините били предадени на А. на 28.02.2018г.