Решение № 263 от 14.07.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Пазарджик, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20255220200712 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. Т. С. от с.Малка Верея, обл.Стара Загора ЕГН **********, против НП №24-1006-002815/18.11.2024г. на Началник Група КПДГПА към ОДМВР- Пазарджик, с което за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лева.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска. Жалбоподателят твърди, че в НП липсва точно описание на нарушението. Счита, че не са изложени и конкретните факти, обуславящи приложението на посочената като нарушена материалноправна норма на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Настоява, че деянието е следвало да бъде квалифицирано като маловажен случай, съгласно нормата на чл.28 от ЗАНН. Претендира сторените в съдебното производство разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се явява и пълномощникът- адв.С. П.. От същата е постъпило писмено становище, с което поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като настоява атакуваното НП да бъде отменено.

Ответникът по жалбата- АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В депозираното писмено становище по делото от надлежно упълномощен юрисконсулт при ОДМВР- Пазарджик се излагат бланкетни съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното НП. Прави се възражение за прекомерност 1 на претендираните от жалбоподателя разноски и се иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд, след като провери основателността на жалбата, взе предвид становището на страните, анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 11.09.2024г., в 17:14ч., в общ.Пазарджик, на АМ Тракия, км.80, в посока гр.Пловдив, при управление на лек автомобил Фолксваген Голф с рег.

№ **** /лична собственост/, жалбоподателят предприел маневра изпреварване от дясна лента на товарен автомобил Мерцедес 152 рег.№ ****, но поради внезапно натискане на спирачките от страна на движещия се в пред него в лявата лента лек автомобил Ауди А3 с пернишка регистрация, той се отклонил вдясно, удряйки се последователно в предпазната мантинела и в задната дясна гума и предния десен фар на товарния автомобил, следствие на което се завъртял по оста си и спрял в интензивната лента. По това време в лекия автомобил с жалбоподателя пътувала и съпругата му- св.Д. С.. От така настъпилото ПТП били причинени материални щети по двете МПС и мантинелата, а жалбоподателят получил травма на главата.

Местопроизшествието било посетено от дежурен автопатрул при ОДМВРПазарджик в състав- св.И. И. и колегата му св.А. Т..

Малко по-късно, на същото място, било реализирано друго ПТП между три МПС. Това произшествие било отработено от пристигналия на място втори полицейски автопатрул, в състава на който бил и св.А. Х., който съставил по случая Протокол за ПТП №1900079/11.09.24г. /л.116/, Протокол за ПТП №1900080/11.09.24г. /л.117/, както и АУАН №1380686/11.09.2004г. /л.115/ за извършеното от виновния водач деяние по чл.23 ал.1 от ЗДвП.

Междувременно, за извършеното от жалбоподателя нарушение, св.И. съставил АУАН серия GA №1390258/11.09.24г., в обстоятелствената част на който било отразено, че водачът на лекия автомобил не е изпълнил задължението си при избиране скоростта на движение да се съобрази с интензивността на движението, за да бъде в съС.ие да намали скоростта си или да спре пред всяко видимо препятствие. Това поведение на водача квалифицирано от актостъставителя като нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП.

Съдържанието на посочената правна норма било възпроизведено в своята цялост в АУАН, където било отразено, че водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на интензивност на движение и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. АУАН бил съставен в присъствието на нарушителя, на когото бил предявен срещу подпис и без възражения. По случая св.И. изготвил и докладна записка рег.№1006р16467/12.09.2024г./л.7/. От водача на пострадалия товарен автомобил- св.Ц. П. били снети писмени обяснения по случая /л.13/. Изготвени били и фотоси на 2

ПТП /л.8-12, л.25-30/. Обстоятелствата във връзка с процесното ПТП, причините и причинените материални щети били подробно описани от св.Т. в съставения от него Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №16469/12.09.24г. /л.24, л.113/.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното НП, с което административнонаказателната отговорност на жалбоподателя била ангажирана за това, че на 11.09.2024г., в 17:14ч., в общ.Пазарджик, на АМ Тракия, км.80, в посока гр.Пловдив, при управление на лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№ **** /лична собственост/, не изпълнява задължението си при избиране скоростта на движение с интензивността на движение, за да бъде в съС.ие да намали скоростта си или да спре пред всяко видимо препятствие, следствие на което изпреварва движещият се пред него т.а. Мерцедес 152 рег.№ ****, отклонява се вдясно, удря се в предпазната мантинела и в задната дясна гума и предния десен фар на товарния автомобил, следствие на което се завърта и спира в интензивната лента. За деянието по чл.20 ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП, на нарушителя било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.

Така издаденото НП било връчено на жалбоподателя на 14.04.2025г., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 28.04.2025г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес да инициира съдебен контрол за законосъобразност пред местнокомпетентния районен съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в материалите по административнонаказателната преписка, и гласни такива, инкорпорирани в разпитите на разпитаните в съденото производство свидетели. Съдът кредитира изцяло показанията на св.И. И., св.А. Т., св.Ц. П., св.Д. С. и св.А. Х., доколкото по отношение съставомерните факти същите са еднопосочни и безпротиворечиви. От споделеното от тези свидетели в съдебно заседание еднозначно беше установено, че на инкриминираната дата процесният лек автомобил, собственост на жалбоподателя, е бил управляван от последния на посоченото в НП място. Доказано е и това, че при изпреварване от дясна лента на товарен автомобил с рег.№ ****, поради внезапно натискане на спирачките от страна на движещия се пред него в лявата лента лек автомобил Ауди А3 с пернишка регистрация, управляваният от жалбоподателя автомобил се отклонил вдясно, удряйки се последователно в предпазната мантинела и в задната дясна гума и предния десен фар на камиона, следствие на което се завъртял по оста си и спрял в интензивната лента.

Няма спор по делото и относно това, че в резултат на настъпилото ПТП били причинени имуществени вреди за процесното МПС и мантинелата.

Съдът обаче не дава вяра на тази част от споделеното от св.С. относно причината за настъпване на процесното ПТП. По делото не се събраха доказателства за това, че жалбоподателят е изгубил контрол върху 3 управлявания от него автомобил поради получен удар от друго МПС отзад. Не се установи и наличието на връзка между процесното и другото ПТП, което настъпило малко след това на същия участък от АМ Тракия. В случая съдът кредитира изложеното от св.И. и св.Т., които категорично отричат между двете ПТП да има обусловеност, каквато не е отразена и в изготвените от тях Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №16469/12.09.24г. и докладна записка рег. №1006р-16467/12.09.2024г. Доколкото по делото не се породиха съмнения относно безпристрастността на тези свидетели, въпреки тяхната служебна обвързаност с АНО, то техните показания следва да бъдат поставени в основата на доказателствените изводи на съда. Същото не може да бъде отнесено към изложеното от св.С., тъй като то не намира потвърждение в нито едно от събраните по делото писмени и устни доказателства, още повече, че наличие на други ППС, освен процесните, не е фиксирано и върху приложените към административнонаказателната преписка фотоси.

В същото време, разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

След внимателен анализ на материалите по делото, съдът установи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване правото на защита на санкционираното лице, които са достатъчно основание за отмяна на НП в неговата цялост.

Факт е, че в посочената като нарушена правна норма на чл.20 ал.2 от ЗДвП е предвиден състав на нарушение, свързан с движение с несъобразена скорост, доколкото тази разпоредба вменява в задължение към водачите на ППС да избират скоростта си на движение, като се съобразяват с конкретни фактори, влияещи на пътната обстановка.

Според съдебната теория и практиката по транспортно право скоростта може да бъде четири вида, а именно: разрешена, неразрешена, респ. съобразена и несъобразена. Всяко от тези понятия за скорост носи собствен смисъл, като основното е, че несъобразената скорост е винаги разрешена такава по закон /ЗДвП/, но несъобразена с конкретната пътна обстановка, която е налагала движение, с още по-ниска от разрешената скорост, в конкретния пътен участък.

Във всички случаи обаче, за да се установи дали една скорост е била разрешена, неразрешена, съобразена или несъобразена, то това би следвало да стане чрез измерване, респ. изчисляване на скоростта по установените в науката способи и формули. В настоящият казус това не е било сторено, което драстично накърнява правото на защита на санкционираното лице, тъй като то е лишено от възможност конкретно да научи каква е била неговата скорост преди инцидента, респ. каква е трябвало да бъде, за да се предотврати неговото настъпване. Освен това, непосочването в АУАН и НП на конкретната несъобразена скорост /респ. каква е трябвало да бъде скоростта, за да е 4 съобразена/, води и до недоказаност на обвинението. В настоящия казус АНО не е положил никакви усилия да установи и посочи каква е била конкретната скорост на МПС, управлявано от жалбоподателя и то непосредствено преди настъпването на ПТП. Още по-малко са били положени усилия да се установи дали ПТП е било обективно предотвратимо и каква е следвало да бъде скоростта на водача в конкретния пътен участък, за да се приеме, че той се движи със съобразена скорост.

Следва да се посочи и това, че в административнонаказателното право АУАН има статут като на обвинителен акт в наказателното право, а НП- като на присъда. При това положение в рамките на настоящото производство по силата на чл.84 от ЗАНН се прилага императивната норма на чл.303 ал.1 от НПК, която сочи, че присъдата, респ. НП, не могат да почиват на предположения. Липсата на подробно описание на нарушението по смисъла на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, в т.ч. непосочването на цифровото измерение на конкретната несъобразена скорост и на тази, която би била съобразена, липсата на конкретно описание на пътните условия, с които тя е трябвала да бъде съобразена, а също и на доказателствата, които потвърждават нарушението, както вече се посочи, освен че води до неговата недоказаност, съставлява и съществено процесуално нарушение от категорията на накърняващите правото на защита и е абсолютно основание за отмяна на санкционния акт.

Най-сетне, съгласно чл.7 ал.1 от ЗАНН, всяко административно нарушение следва да е извършено виновно, под формата на умисъл или непредпазливост, като, съгласно чл.7 ал.2, непредпазливите административни нарушения не се наказват само в изрично предвидените случаи. За материалноправните характеристики на умисъла и непредпазливостта в административнонаказателния процес, съгласно чл.11 от ЗАНН, субсидиарно се прилагат разпоредбите на НК, в случая- тези на чл.11 ал.2 или ал.3 от НК. В този смисъл, няма никакво съмнение в правната теория и практика, че административнонаказателната отговорност е лична и виновна. При това положение във всеки един случай трябва безспорно да са установени субектът на нарушението и неговата вина.