Решение № 2228 от 01.06.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 2228

Велико Търново, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - VI състав, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

РОСЕН БУЮКЛИЕВ

При секретар С. М. като разгледа докладваното от съдия РОСЕН БУЮКЛИЕВ административно дело № 20257060701082 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 14а, ал.1 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/.

Производството по делото е образувано по жалба на Б. Г. К. от [населено място] против заповед №Д_ВТ_ГО ВС-59 от 17.12.2025 година на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Г. О., с която е разпоредено жалбоподателката да възстанови неправомерно получена помощ за двете си деца в общ размер от 1320 лева в пълния и размер в едно със законната лихва, дължима от датата на възстановяването и.

Твърди се, че със заповедта неправилно е определен размера на брутния доход, с оглед реализираните от съпруга на жалбоподателката доходи от друга стопанска дейност по смисъла на ЗДДФЛ. Сочи се, че няма допълнителен доход, който да е различен от манифестирания пред НАП и пред органите на социалното подпомагане. Сочи се и, че не е установена недобросъвестността и при деклариране и получаване на месечните помощи за децата и. Липсва прикриване или невярно деклариране, няма доходи извън декларираните, а е налице различно тълкуване на един и същи доход, а не недобросъвестно поведение. В открито заседание поддържа жалбата си. Допълнителни аргументи за незаконосъобразността на оспорената заповед са развити в представените подробни писмени бележки по делото. Претендира разноски.

Ответникът по делото, Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стражица, чрез представителя си отрича жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становището на жалбоподателят и представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е допустима. От преписката не се установява кога е връчена процесната заповед на оспорващата. При това положение следва да се приеме, че е спазен срока по чл.149 от АПК, като оспорващата е легитимирана с оглед неблагоприятните последици на заповедта.

Какво се установява от събраната от съда преписка:

На 26.09.2024 година жалбоподателката К. подава до Дирекция „Социално подпомагане“ – Горна Оряховица заявление декларация за месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование. Декларира две деца, които се отглеждат в семейството и със съпруга и М. Х. К.. В това заявление декларация декларира общ размер на брутния доход на семейството за предходните дванадесет месеца, считано от месец септември 2023 година до месец август 2024 година от 13 736, 40 лева, както и средномесечен доход на член от семейството от 286, 17 лева.

Със заповед №ЗСПД/Д-ВТ-ГО/3958 от 10.10.2024 година, директорът на дирекция „Социално подпомагане“ – Г. О. отпуска на жалбоподателката месечна социална помощ по чл.7, ал.1 от ЗСПД в размер от по 55 лева на дете със срок от 1.09.2024 година до 31.08.2025 година.

От удостоверение №1 от 09.09.2024 година /лист 56 от делото/, издадено от самоосигуряващия се съпруг на жалбоподателката се установява, че същия е получил брутен доход, облагаем по ЗДДФЛ в размер от 10 584 лева за процесните 12 месеца, обхванати от заявлението – декларация. Идентично, от издаденото от това лице удостоверение на жалбоподателката се установява, че тя е поучили брутен доход, облагаем по ЗДДФЛ в размер от 3652,70 лева за въпросните 12 месеца.

Според представеният констативен протокол от 3.12.2025 година /лист 62 от делото/ двама социални работници при дирекцията са извършили проверка на база на заповед на ответника, като са констатирали, че във връзка с получено писмо №0402-24-00-2014#2 от 18.11.2025 година е установено, че съпругът на жалбоподателката е декларирал в годишната си данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за физически лица доходи от друга стопанска дейност от 53 947, 50 лева. В протокола е посочено и, че на основание чл.14 от ЗСПД жалбоподателката следва да възстанови недобросъвестно получените суми по чл.7 от ЗСПД от месец септември до месец август на 2025 година в размер [рег. номер]. в едно със законната лихва. В протокола изрично е посочено, че в тридневен срок от връчването му, проверяваното лице може да представи писмени възражения пред директора на ДСП – Горна Оряховица, като такива не са налице в преписката.

На 17.12.2025 година е издадена процесната заповед, като в мотивите е посочено, че в годишната си данъчна декларация съпругът на жалбоподателката е декларирал в Приложение доходи от другата стопанска дейност в размер от 53947, 50 лева, като в подаденото заявление-декларация семейството има доход от парични обезщетения за безработица в размер от 504 лева, облагаем доход в размер от 14 236, 70 лева, който е от трудови правоотношения на К., от дейността на самоосигуряващият се съпруг на жалбоподателката, от пенсия в размер от 5 432, 76 лева и еднократна компенсация към пенсията в размер от 100 лева. След съответната изискана информация е представена декларация от съпруга на жалбоподателката, /съдържаща се по преписката/, според която същият е получил доходи от друга стопанска дейност от 28 195, 66 лева или съответно по 2 349, 64 лева месечно. След като е преразгледано заявлението от 26.09.2024 година е установено, че всъщност отпускането на семейните помощи е неправомерно с оглед недеклариране на обстоятелства, които са от значение за възникване и упражняване на правото на месечни помощи по чл.7 от ЗСПД. Посочено е, че с оглед доходите от трудови правоотношения в размер от 14 236, 76 лева плюс паричните обезщетения за безработица в размер от 504 лева плюс еднократните компенсации към пенсиите в размер от 100 лева и доходите от друга стопанска дейност, декларирани впоследствие /на 28.11.2025 година – лист 60 и 61 от делото/ които се изчисляват на 18 797, 12 лева /с оглед посочените суми за осемте релевантни месеца от 2024 година/. Съответно сборът на този доход за 12 месеца е от 813, 97 лева на член на семейство, който надвишава определеният ЗДБРБ за 2024 година доход в размер от 810 лева. Съответно следва недобросъвестно получените суми да се възстановят в едно с лихвите върху тях, в какъвто смисъл е и разпореденото със заповедта.

От представената данъчна декларация на съпруга на жалбоподателката по чл.50 от ЗДДФЛ за 2024 година се установява, че същият е декларирал че е местно самоосигуряващо се лице, като са декларирани единствено доходи от друга стопанска дейност в Приложени 3 към декларацията. Като сума, която представлява сбор от годишните данъчни основи по чл.17 от ЗДДФЛ е посочена сумата от 28 195,66 лева, като е формирана данъчна основа /след приспадане на данъчното облекчение, декларирано в Приложение 10/ в размер от 16 195, 66 лева.

Следва да се посочи най – сетне и, че в удостоверение №1 от 09.09.2024 година, което касае дохода на съпруга на жалбоподателката са отразени съответните минималните осигурителни доходи преди годишното изравняване по смисъла на чл.30, т.3 от ЗДДФЛ.

По инициатива на жалбоподателката съдът допусна и изслуша съдебно икономическа експертиза, изводите на която следва да се кредитират.

Видно от заключението, при определянето на дохода на семейството са взети предвид доходите в приложени е№3 от ГДД на съпруга на жалбоподателката в размер от 53 947,50 лева, които след приспадане на необходимо присъщите разходи от 40% формират облагаем доход от 32 368, 50 лева, като след приспадане на ОВ от 4172, 84 лева данъчната основа е в размер 28 195, 66 лева. В случая за релевантния осеммесечен период, съобразен от ответника този доход е в размер от 18 797, 12 лева. Във въпросното удостоверение,коментирано по-горе тези доходи са декларирани общо в размер от 10 584 лева за въпросният едногодишен период от 1.09.2023 година до 31.08.2024 година. По отношение на самата жалбоподателка са съобразени сумата от 3 652, 70 лева за този едногодишен период, получените обезщетения за безработица от 504 лева, получената пенсия в общ размер от 5432, 76 лева и компенсация към пенсията на жалбоподателката в размер от 100 лева. По този начин са съобразени общо средства за въпросният период в общ размер от 39 070, 58 лева, въз основа на която сума е изчислен от ответника и средномесечният доход в размер от 813,97 лева, надвишаващ определения такъв от 810, визиран в чл.63, ал.3 от ЗДБРБ за 2024 година.

ВЛ е посочило в заключението си, че за периода 1.09.2023 година до 31.08.2024 година следва да се формират, като се съобрази дохода, посочен в приложение №3 на ГДД на съпруга на жалбоподателката в размер от 53 947, 50 лева, като след приспадане на разходите от 40% дохода е 32 368,50 лева, а годишната данъчна основа е 28 195, 66 лева с оглед приспадане на внесените ЗОВ. При това положение за част от релевантния период /01.01.2024 година до 31.08.2024 година/ доходът, който е съобразим, е общо 18 797, 12 лева или 2 349, 64 лева. Всъщност доходите, които съпругът на жалбоподателката е манифестирал в удостоверение №1 от 09.09.2024 година /т.е. преди пораждане на задължението за подаване на ГДД за 2024 година/ са посочени в размер от 10 584 лева, като 3120 лева са доходите, получени през 2023 година, а 7464 лева са тези, които се отнасят за 2024 година. Последните се дублират със средствата по подадената ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Доходите, посочени в удостоверение №2 от 09.09.2024 година следва да се включат при определяне на доходите на семейството, както и получените обезщетения за безработица и получената пенсия. Същото касае и компенсацията към пенсията на жалбоподателката. При това положение експертът констатира, че съобразимият доход за процесният период от 1.09.2023 година до 31.08.2024 година е общо в размер от 31 606, 58 лева. Съответно, месечният доход на член от семейството е в размер от 658, 47 лева. Най – сетне, ВЛ сочи в заключението си, че съобразените в Заповед №Д_ВТ_ГО-ВС – 59/17.12.2025 година доходи саза периода 01.09.2023 година до 31.08.2024 година, като обаче доходите в размер от 7464 лева на съпруга на жалбоподателката М. К. са дублирани.

При така констатираните факти, които впрочем никой не оспорва като недостоверни, се налагат следните изводи:

Заповедта е издадена от компетентен по степен и материя орган и в изискуемата се писмена форма, като съдържа фактическите и правни съображения за разпореденото – чл.14, ал.3 от ЗСПД.

Заповедта е формално законосъобразна, издадена е в писмен вид, съдържа съобразените факти и обстоятелства и приложимите правни норми. Същата е издадена при условията на чл.20, ал.4, т.1 от ППЗЗД във връзка с чл.24, ал.1 от ЗЗД.

Спазено е процесуалното изискване на разпоредбата на чл.14, ал.2 от закона, като на засегнатото лице е представена възможност да представи възражения срещу констатациите, отразени в констативния протокол, като е гарантирано правото му на защита.

Всъщност спорът касае тълкуването и прилагането на нормата на чл.4а от ЗСПД във връзка с нормата на §1, т.2 от ДР на закона, и прилагането на изискването за недобросъвестност при получаването на съответните помощи, които е разпоредено да се възстановят в едно със съответните лихви върху получените суми.

Нормата на чл.4а, ал.1 от закона предвижда следното:“Право на семейни помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2 имат семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода, определен за целта в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година.“.

Според допълнителната разпоредба на §1, т.2 от закона „Доход" са всички брутни доходи на семейството, които са облагаеми по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, както и получаваните пенсии, обезщетения, помощи и стипендии, с изключение на добавката за чужда помощ по чл. 103 от Кодекса за социално осигуряване, стипендиите на учащите се до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на [възраст] възраст, както и помощите и средствата, получени по този закон и по Закона за закрила на детето и Закона за хората с увреждания.“.