Решение № 17 от 26.01.2026, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Бургас, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20252000500341 по описа за 2025 година

Производството по в.гр.дело №341/2025 г. по описа на Апелативен съд – Бургас е по реда на чл.258 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, ЕИК 121577013, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“А. К.“ № *, представлявано от В. М. против Решение №260001/03.07.2025г., постановено по гр.д.№20/2020г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което на основание чл.74, ал.1 ЗС е осъден да заплати на ищеца „Делфин Прим“ ЕООД сумата от 20 000 лева, представляваща стойността на направени подобрения в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.П. за периода от 2009г. до 2016г., ведно със законната лихва от 30.12.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата от 5000 лв., представляваща стойността на направени подобрения в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.П. за периода от 2009г. до 2016г., ведно със законната лихва от 30.12.2019г. до окончателното изплащане. Иска се отмяна на решението като неправилно и постановено при допустнати съществени процесуални нарушения. Моли се за решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.

1

За да постанови решението, първоинстанционният съдът е приел, че че ищецът е недобросъвестен владелец на процесните сгради и в резултат на извършените в тях подобрения, стойността на имотите се е увеличила със суми, по – малки от вложените средства, но надвишаващи исковите претенции.

Правната квалификация на исковете е определена по чл.74, ал.1 ЗС.

Прието е, че извършените СМР – всички претендирани с исковата молба в сградата с идентификатор №*** и част от претендираните подобрения във втората сграда, представляват подобрения, увеличили стойността на имотите.

Отхвърлено е като неоснователно възражението на ответника за погасяване на исковете по давност.

Въз основа на ТР № 88/26.06.1964г. по гр.дело № 66/1964г. на ОСГК е прието, че владението е смутено посредством предявяването на собственически искове на 04.11.2019 г., когато ищецът е бил привлечен като ответник по гр.дело № 1249/2011 г. по описа на БОС и от тази дата е настъпила изискуемостта на вземанията на владелеца за подобрения в имота, поради което претенцията за дължимостта им не е погасена по давност.

Като е достигнал до извода, че в резултат на подобренията стойността на имотите се е увеличила със суми, по – малки от вложените средства, но надвишаващи исковите претенции, съдът е намерил предявените искове за основателни в рамките на предявените размери на претенциите.

С въззивната жалба се навеждат оплаквания от ответника за нарушения на материалния закон, основно свързани с качеството на подобрителя и съдопроизводствените правила.

На първо място се сочи, че в доклада по делото, съдът, позовавайки се на влязлото в сила решение по гр.дело № 1249/2011 г. между страните, е приел за безспорно, че ответникът е собственик на процесните сгради, а ищеца – техен недобросъвестен владелец. Докладът на съда е обявен за окончателен в съдебното заседание на 25.03.2025г. и следва да се отбележи, че липсват възражения по него.

Качеството на ищеца като владелец- добросъвестен или недобросъвестен, е от съществено значение за правилното решаване на спора, 2 поради което въззивникът е отделил особено място на този въпрос и съдебната практика.

В исковата молба ищецът твърди, че владее сградите от 2003 г., използва ги за нуждите на търговската си дейност, впоследствие ги е придобил чрез договор за покупко- продажба и до предявяване на иска по чл.108 ЗС владението му не е оспорено или смутено.

Ответникът, с отговора на исковата молба заявява, че изцяло оспорва фактическата обстановка и твърди, че имотите му неправомерно се държат от ищеца в настоящото производство и други две физически лица, ответници по воденото дело за собственост.

Въззивникът заявява, че в отговора на исковата молба не е правил признание или изразявал съгласие, че ищецът е недобросъвестен владелец на имотите му.

Твърдят се нарушения на материалния закон. Сочи се, че за да бъде основателна претенцията по чл.74, ал.1 ЗС ответникът следва да е собственик на процесните сгради, ищецът да е техен недобросъвестен владелец, който да е извършил подобрения по време на осъществяваното владение и да е доказана сумата на вложените средства и сумата, с която се е увеличила стойността на сградите. Намира за приложимо ППВС №6/27.12.1974 г., съгласно което вземането за подобрения има облигационен характер и за него е приложима общата погасителна давност, която съгласно разпоредбата на чл.114 ЗЗД започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.

Счита, че според смисъла на закона, не може да се приеме, че вземането на владелеца за подобрения става изискуемо към момента на извършването им, тъй като докато трае владението той се ползва от тях и носи риска от тяхното погиване или унищожаване. Вземането става изискуемо от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или най – късно от деня, когато бъде смутено по исков ред.

Според въззивника, единственото безспорно установено обстоятелство по делото е, че ответното дружество е собственик на процесните сгради предвид влязлото в сила решение по гр.дело № 1249/2011 г. по описа на Бургаския окръжен съд, заради което настоящото е било спряно.

Намира за неправилен и несъответстващ на доказателствата по делото 3 извода на съда, че ищецът е недобросъвестен владелец на двата имота, позовавайки се единствено на решението по гр.дело № 1249/2011 г. по описа на Бургаския окръжен съд, в което е установено само, че въззивникът е собственик на процесните имоти. Навежда оплакване, че съдът не е проявил активност да изясни дали презумпцията на чл.69 ЗС е оборена и нелогично изключил този въпрос от предмета на доказване. В мотивите на решението по гр.д.№1249/2011г. било посочено, че в хода на производството „Делфин прим“ЕООД осъществявало фактическа власт върху имотите, но мотивите не се ползвали със сила на пресъдено нещо, както и не съдържали данни за субективния елемент на владението – намерението да се държи вещта като своя.

Съдът неправилно възприел извънсъдебното признаване на правата на ищеца чрез отправеното на 29.04.2015г. от „Делфин Прим“ЕООД до собственика на имотите предложение за закупуването им. Наличието на такова предложение изключвало, според въззивника, намерение за своене и демонстрирането му спрямо собственика. До идентичен извод бил достигнал и БАС, потвърждавайки решението на БОС по гр.дело № 1249/2011 г. В тази решения било изследвано и установено фактическото положение относно владението на имота до датата на предявяване на иска, предмет на това производство, т.е. до 2011г.

При тези данни извода на първоинстанционния съд, че ищецът е бил недобросъвестен владелец на сградите за периода 2009-2016г. бил неправилен и необоснован.

Намира за неправилен и несъответстващ на доказателствата по делото и извода на съда, че ищецът е извършил подобрения в сградите през времетраенето на недобросъвестното му владение и, че е установена тяхната стойност.

Съгласно цитираното ППВС подобрение е налице тогава, когато чрез влагане на труд и средства владелецът е допринесъл за увеличаване на стойността на имота, която не е стойността на направените разходи. Съдът не е изпълнил указанията в Постановлението да бъде изследвана цената на вещта без подобрението и стойността й към момента на разглеждане на спора и постановяването на решението.

Вещото лице, изготвило съдебно – техническата експертиза по делото, 4 макар да е установило стойността на направените разходи, в действителност оценило направените подобрения, но като обем на изпълнени СМР. Данни за пазарната стойност на имотите преди и след подобренията не са налице по делото, съответно не било доказано наличието на подобрения и тяхната стойност.

В разрез с указанията на цитираното ППВС съдът приел, че за подобрение не следва да бъде прието незаконно строителство – подпокривната конструкция. Неправилно е прието и, че поставената ПВЦ ламперия е подобрение, тъй като премахването й би увредило тази движимост, но съгласно ППВС е следвало да се прецени евентуалното компрометиране на самата сграда.

Неправилно, според страната, е прието и, че твърдението на ответника, че сградите и до момента са във фактическата власт на ищеца е ирелеванто за производството, тъй като това обстоятелство е от значение за съществуването на вземането на ищеца и за неговата изискуемост, предвид, че подобрението следва да е налице към момента на възвръщане на фактическата власт върху имота.

Обръща се внимание, че разпоредбата на чл.74, ал.1 ЗС произтича от института на неоснователното обогатяване и поради това съдилищата приемат, че противоречи на принципа на справедливост предоставянето на владелеца на възможността да получи стойността на подобренията, докато ползва имота.

На последно място, поддържа евентуалното си възражение, направено в предходната инстанция, за погасяване на исковете по давност. Излага доводи, че дори да се приеме, че ищецът е бил недобросъвестен владелец на двата имота и е извършил процесните подобрения в посочения период и към датата на предявяване на исковете – 30.12.2019 г. вземанията му са били изискуеми и ликвидни, владението е смутено чрез предявяване на собственически иск на 11.07.2011 г. против И. И. М. и Р. В. М.. Според вписванията по партидата на ищеца в Търговския регистър, И. М. е едноличен собственик на капитала и управител към датата на завеждане на исковата молба – 22.11.2018 г., а след това за управител е вписана Р. М.. Налице е очевидна свързаност между физическите лица – ответници по гр.дело №1249/2011 г. по описа на БОС и настоящия ищец, т.е. той е бил известен за смущаване на владението към 5 датата на предявяване на иска за собственост. Това обстоятелство не било взето предвид от съда, както и, че по-голямата част от твърдените подобрения в сградите са били извършени по време и след висящия спор за собственост- в периода 2011г.- 2016г.

Въззивникът е предявил против „Делфин Прим“ собственически иск чрез подаване на молба на 03.04.2014 г., което обстоятелство също не е зачетено от съда и неправилно е приета за меродавна датата, на която съдът по гр.дело № 1249/2011 г. по описа на БОС се е произнесъл по молбата за конституиране на дружеството като ответник по делото. Намира,че вземането е погасено най- късно на 03.04.2019 г. , на която дата е изтекъл петгодишния срок, считано от датата, на която е смутено владението чрез предявяване на нарочна искова молба от страна на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ против настоящия ищец.

Претендира разноски по делото.

В отговор на въззивната жалба, подаден от „Делфин Прим“ЕООД, ЕИК 130309270, чрез пълномощника адв. Г., се иска оставянето й без уважение като неоснователна.

Обръща се внимание, че исковете в настоящото производство са предявени най – напред като насрещни на 30.12.2019 г. по гр.дело № 1249/2011 г. по описа на БОС, след като дружеството е конституирано като ответник по делото с Определение № 2115/04.11.2019 г. С Определение № 7/02.01.2020 г. насрещните искове са отделени в отделно производство гр.дело №20/2020 г. по описа на БОС.

Оспорва твърденията във въззивната жалба за допуснати при постановяване на обжалваното решение съществени процесуални нарушения.

Сочи, че предвид обстоятелството, че страните по делото са били и страни по гр. дело № 1249/2011 г. по описа на БОС, то мотивите на постановеното по него решение безспорно ги обвързват и установените там обстоятелства, че настоящият въззивник е собственик на процесните сгради, а ищецът – техен недобросъвестен владелец, правилно съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване.

Неоснователни са и твърденията за допуснати от съда нарушения на материалния закон.

6

Сочи се, че с влезлите в сила на 31.10.2024 г. решения на БОС и БАС е признато и в хода на настоящото производство пред първата инстанция не е било спорно между страните, че процесните имоти продължават да се владеят от „Делфин Прим“ЕООД. В този смисъл са и показанията на ангажираните в първата инстанция гласни доказателства.