Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 257 от 06.10.2023, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Административно наказателно дело 748/2023
Вид
Решение № 257
Подписан
06.10.2023
В сила
26.10.2023
Състав
КРАСИМИР СЕМОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл.52, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.1 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 и ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 и ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.179, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.179, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.3, т.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.25, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.43, т.2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Монтана, 06.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СЕМОВ при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно наказателно дело № 20231630200748 по описа за 2023 година Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.).

С Наказателно постановление № 23-0996-000876/11.05.2023г. на Началник Сектор ПП към ОДМВР - Монтана е наложено на С. А. К., с посочен адрес в гр.Монтана, административно наказание - глоба в размер на 200 (двеста) лева на основание чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, в редакция след изм., бр.101 от 2016г. в сила от 21.01.2017г,. за административно нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление, К. лично и чрез адв.Д. М. от МАК, моли да бъде отменено с наведени доводи и в писмено становище за липса на вина от страна К. за настъпване на ПТП. Претендират се разноски, съгласно представен списък – разноски.

Въззиваемата страна, като административно-наказващ орган Началник Сектор ПП към ОДМВР - Монтана, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и основателна.

1

Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния срок.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

На 22.04.2023г., 10:00 часа в с.Горна Вереница, област Монтана по ул.Главна, с посока на движение от ул.Гробарска към ул.Панорама, на кръстовището с ул.Първа, между мпс – во л.а. „Ш.О.“ с рег. № ХХХХ и т.а.

„Л.Ф.“ с рег. № ХХХХХ възникнало ПТП с материални щети.

На мястото на ПТП пристигнали дежурните мл. авто-контрольори св.П. З.

П. и св.В. Б. В.. След оглед, снемане на показания от двамата водачи участници в ПТП и преценка на случилото се, св.П. З. П. съставил спрямо жалбоподателя С. А. К. АУАН Серия GA № 876, бл. № 909154/22.04.2023г. за административно нарушение по чл.25, ал.2, пр.1 от ЗДвП, за това, че на 22.04.2023г. в с.Горна Вереница, област Монтана по ул.Главна, с посока на движение от ул.Гробарска към ул.Панорама, водача на л. а. „Ш.О.“ с рег. № ХХХХ на кръстовището с ул.Първа, не пропуснал и блъснал попътно движещия се и извършващ маневра изпреварване т.а. „Л.Ф.“ с рег. № ХХХХХ с което реализирал ПТП с материални щети. Водачът К. е проверен за употреба на алкохол с техническо средство АЛКОТЕСТ 7510 с фабричен № ARPM 0827, като уреда е отчел 0.00 промила алкохол.

По отношение на другия водач, участник в ПТП – св.И. С. Д. бил съставен от св.П. също АУАН Серия GA № 877, бл. № 909155/22.04.2023г. за това, че на 22.04.2023г. в 10:00 часа в с.Горна Вереница по ул.Главна, с посока на движение от ул.Гробарска към ул.Панорама управлявал т.а. „Л.Ф.“ с рег. № ХХХХХ като на кръстовището с ул.Първа (кръстовище на равнозначни пътища), предприема и извършва маневра изпреварване на движещо се пред него МПС л.а. „Ш.О.“ с рег. № ХХХХ – административно нарушение по чл.43, т.2 от ЗДвП. Водачът Д. е също проверен за употреба на алкохол с техническо средство АЛКОТЕСТ 7510 с фабричен № ARPM 0827, като уреда е отчел 0.13 промила алкохол. Въз основа на така съставения АУАН спрямо Д. било издадено НП № 23 – 0996 – 000877/11.05.2023г. от Началник Сектор ПП към ОДМВР – Монтана за администартивно нарушение по чл.43, т.2 от ЗДвП, санкционирано на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП (Наказва се с глоба 30 лв. водач, който: при неправилно изпреварване, не създава опасност за движението;).

Св.В. съставил Протокол за ПТП № 1/847519/22.04.2023г., с отразена 2 схема на ПТП.

На базата на изготвения АУАН Серия GA № 876, бл. №

909154/22.04.2023г. спрямо жалбоподателя К., Началник Сектор ПП към ОДМВР - Монтана като административно-наказващ орган (АНО) намерил, че К. е извършил административно нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП и издал обжалваното НП прилагайки санкционната норма на чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП. На практика административно-наказващия орган приел, че вина за възникналото ПТП има единствено и само жалбоподателя.

В рамките на съдебното следствие показания дадоха – св.П. З. П. и св.В.

Б. В., които потвърждават изложените обстоятелства в АУАН.

Жалбоподателят К. дава подробни обяснения, счита че няма вина за настъпилото ПТП и че неправилно му е съставен АУАН. К. твърди, че схемата на ПТП, отбелязана в Протокола за ПТП, противоречи на показанията на пътните полицаи и на другия участник в ПТП – св.Д..

Св.И. С. Д. също дава показания, не отрича, че е извършил нарушението посочено в неговия АУАН, описва причините поради които е допуснал нарушението по чл.43, т.2 от ЗДвП, като пояснява, че 35 години не е виждал някои да изполва улицата, към която е завил К., макар и да е налице.

Бяха приобщени и писмените доказателства по делото, в т.ч. съставения Протокол за ПТП № 1/847519/22.04.2023г., с отразена схема на ПТП.

След като непосредствено събра писмените и гласни доказателства, настоящия съд намира, че административно-наказващия орган в случая формално е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН и на практика не е възложил разследване на спорните обстоятелства. Последното беше извършено от въззивния съд в рамките на проведеното съдебно следствие.

Съдът анализирайки всички събрани по делото доказателства - писмени и гласни, в т.ч. и съставения Протокол за ПТП № 1/847519/22.04.2023г., с отразена схема на ПТП, намира, че не са налице несъмнени и безспорни данни за това К. на 22.04.2023г. да е извършил административно нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП, респ. управляваното от него МПС да е било единствената причина да настъпи ПТП с настъпили материални щети и по двете ППС-ва. Според настоящия съд след анализ на всички непосредствено събрани писмени и гласни доказателства, НЕ е налице съвина, респ. не е доказана вината на водача С. А. К., респ. не е доказано да е извършил 3 административно нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП, което да е било годно правно основание за приложение на чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП.

Съгласно чл.25, ал.2 от ЗДвП – „При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.

Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента“.

Съгласно чл.43, т.2 от ЗДвП – „Изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено:2. на кръстовище на равнозначни пътища;

Съгласно чл.179, ал.2 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр.43 от 2002г., изм., бр.101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г.) – „Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление“.

Съгласно чл.179, ал.1 от ЗДвП – „Наказва се с глоба в размер 150 лв.:

(доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) т.5 – „който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението;“.

Съгласно чл.183, ал.3 от ЗДвП – „Наказва се с глоба 30 лв. водач, който: т.6 - при неправилно изпреварване, не създава опасност за движението;“.

Горното цитиране има за цел да онагледи липсата на доказана вина у водача К. да настъпи процесното ПТП, имайки предвид гласните и писмени доказателства по делото, съставения Протокол за ПТП и отразена на него схема на ПТП, мястото на съприкосновението между двете ППС-ва, причинените по вид повреди на двете ППС, очевидно повече на брой за водача К.. Настоящият съд дава вяра на обясненията на жалбоподателя К., защото свидетелите П. и В., не са очевидци на нарушението, а другият участник в ПТП – св.И. С. Д. (вече получил обезщетение от застраховател за причинените повреди по управлания от него т.а.) на практика не оспорва вината си, но по обясними причини дава показания в подкрепа на това, че 4 пътните полицаи са приели, че няма вина за настъпилото ПТП.

Настоящият съд приема, че вина за настъпилото ПТП с материални щети на 22.04.2023г., 10:00 часа в с.Горна Вереница, област Монтана по ул.Главна, с посока на движение от ул.Гробарска към ул.Панорама, на кръстовището с ул.Първа (кръстовище на равнозначни пътища), между МПС – во л.а. „Ш.О.“ с рег. № ХХХХ и т.а. „Л.Ф.“ с рег. № ХХХХХ има единствено и само водача на т.а. „Л.Ф.“ с рег. № ХХХХХ а именно св.И. С. Д., за който е установено, и че е управлявал т.а. при наличието на 0.13 промила алкохол. Св.Д. е извършил административно нарушение по чл.43, т.2 от ЗДвП (неправилно изпреварване на кръстовище на равнозначни пътища), което е в пряка и причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП с материални щети, без поведението на водача К., в т.ч. и чрез нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП (недоказано), да е допринесло за вредоносния резултат.

Като се има предвид изложеното, съдът намира, че поради неправилно приложение на процесуалния и материален закон, обжалваното НП следва да бъде отменено.

С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя С. А. К., съгласно чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), следва да бъде присъдено поискано чрез адв.Д. М. от МАК адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. АНО е направил възражение за прекомерност в придрижителното писмо, с което АНП е изпратена на МРС. Поисканите разноски от адв.М. от МАК са в размер на 200 (двеста) лева, които следва да бъдат присъдени, тъй като настоящия съд НЕ установява прекомерност. Като размер поисканите разноски са под минималния размер по НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, изм. ДВ, бр.88/04.11.22г.). Предвид изложеното, настоящия съд намира, че следва да бъде уважено искането за присъждане в полза на жалбоподателя на сумата 200 (двеста) лева разноски за адвокатско възнаграждение. Присъдените разноски следва да бъдат заплатени 5 от ЮЛ – ОДМВР - Монтана, към което се числи Сектор ПП към ОДМВР Монтана.

На основание горното и чл.63, ал.2, т.1 вр. с ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0996-000876/11.05.2023г. на Началник Сектор ПП към ОДМВР - Монтана, с което на С. А. К., с посочен адрес в гр.Монтана, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 200 (двеста) лева на основание чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, в редакция след изм., бр.101 от 2016г. в сила от 21.01.2017г.

ОСЪЖДА ОДМВР - Монтана, към което ЮЛ се числи Сектор ПП към ОДМВР – Монтана, да заплати на жалбоподателя С. А. К., сумата 200 (двеста) лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 6