Определение № 3899 от 04.11.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3899 гр. Варна, 03.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20213100502542 по описа за 2021 година в.гр.д. № 2542 по описа за 2021г, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е образувано по повод частната жалба вх.№ 18786/23.09.2021, подадена от Н.П. МАРИНОВ против определението на ВРС- ХХс-в № 5185/14.09.2021 по гр.д.№ 6231/2019, с което е спряно производството по делото, на осн.чл.633 вр.чл.631 ал.1 ГПК.

Счита същото за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна, тъй като не е налице основание за спиране на посоченото основание.

Излага, че производството било спряно на соченото основание - чл.633 вр.чл.631 ал.1 изр.1 ГПК до получаване на отговор по преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, отправено от РС-Луковит по гр.д.№ 606/2019г, по което е образувано дело № С 262/2020г на СЕС.

Съдебният състав е приел, че определението за спиране не подлежи на обжалване.

Други съдебни състави от ВРС /като напр.53-ти с-в и 19с-в/ били на становище, че определението подлежи на обжалване.

Поради различната съдебна практика подава частната жалба направо във ВОС, тъй като счита, че определението неоснователно прегражда по-нататъшното развитие на делото.

Подава ч.ж. в 7-дневен срок от датата на получаване на Определението на 21.09.2021г.

Излага следните доводи за неоснователност на спирането:

Образуваното пред Съда на ЕС дело по запитване на държава-членка не е преюдициално за образуваните пред други съдилища на държавите-членки дела, по които се поставят за разрешаване същите въпроси по приложение на правото на ЕС.

1

Цитираното Определение № 138/2019г по дело № 631/2019г ВКС-IV ГО на ГК е становище на конкретния съдебен състав, който тълкува разпоредбата на чл.229 ал.1 т.4 ГПК, което счита за неправилно. Жалбоподател в случая е КПКОНПИ, при които обстоятелства, съдът е счел за необходимо да не уважи частната жалба поради „риск" от необосновано засягане на граждански права на частни субекти, и да потвърди определението на АпС-София.

С решението на СЕС по отправено преюдициално запитване се дава задължително тълкуване на норми от правото на ЕС, а не се разрешава правен спор със сила на присъдено нещо, затова националният съд не може да постанови спиране на производство пред себе си поради наличие на преюдициална връзка между делата.

Нормата на чл.631 ГПК регламентира спиране на производството от съда отправил самото преюдициално запитване, а не на всички дела образувани от националните съдилища. Още повече, поставените пред Съда на ЕС въпроси от другия национален съд, са неотносими към предмета на разрешаване на настоящия съдебен спор, поради което определението за спиране на ВРС е неоснователно.

Въпросите в отправеното от PC-Луковит преюдициално запитване до съда на ЕО относно тълкуването на разпоредби от правото на Европейския съюз, а именно: на чл.12 б.

„а" от Директива 2003/88/ЕО; на чл.20 и чл.31 от Хартата за основните права на ЕС и на §8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО, нямат отношение към настоящия правен спор и не са обуславящи, доколкото спорът по настоящото дело е относно начина на отчитане и заплащане на извънреден труд, преобразуван от положен нощен труд, полаган от държавните служители в МВР.

С оглед гореизложеното, моли за отмяната на постановеното Определение за спиране на производството по гр.д.№ 6231/2021г по описа на ВРС-20с-в като незаконосъобразно.

Ответната страна МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ГЛАВНА

ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ излага становище за недопустимост на жалбата и затова моли за оставянето й без разглеждане, а производството по нея – за прекратяване. Съображенията за това са следните:

Определението е постановено на осн.чл.631 ал.1 ГПК - поради вече отправено преюдициално запитване от друг национален съд по въпроси, имащи значение за висящото пред ВРС гр.дело, чийто предмет е идентичен с предмета на делото, по което е отправено преюдициалното запитване от PC-Луковит.

Актът за спиране на производството не подлежи на инстанционен контрол по смисъла на изричната разпоредба на чл.631. ал.1 изр. 2-ро ГПК, като в нея не са разграничени хипотези, в които има вече отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава-членка или от национален съд на друга държава-членка или запитване от съда по висящо гр.дело по въпроси за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от Общностното право на ЕС (в този см. е Опр.№ 2

482/24.09.2020г по в.ч.гр.д.№ 339/2020г на АС-Варна за спиране на идентично на настоящото производство дело; Опр.№ 587/24.09.2019г по ч.т.д.№ 2075/2019 на ВКС; II ТО;

Опр.№ 440/14.10.2019/ по ч.т.д.№ 2001/2019 на ВКС; Опр.№ 42/21.01.2020г по ч.гр.д. № 94/2020г и др./.

Правната логика в предвидената необжалваемост на определението, с което се спира едно производство поради отправено на преюдициално запитване и доколкото съдът, пред който делото е висящо, следва да се произнесе по спора, определението за спирането му да е на самостоятелна преценка на националният съд.

В този случай при разглеждане на преюдициалните въпроси от СЕС и следващите съдебни инстанции ще разполагат с неговото тълкуване.

Подчинявайки се на целите на Договора за ЕС и чл.267 от Договора за функционирането на ЕС, а именно да гарантира еднаквото тълкуване и прилагане на общностното право в рамките на ЕС в действащото процесуално законодателство са предвидени разпоредби, регламентиращи отправянето на преюдициално запитване и отражението му върху хода на производството и неговото спиране до произнасяне на СЕС.

Тези разпоредби са специални по отношение на общия ред на спиране и затова, макар и спиращо производството по делото, определението е необжалваемо, на осн.чл.631 ал.1 изр.2-ро от ГПК.

От друга страна, следва да се вземат предвид и приложимите принципи при интегрирането на правната система на ЕС в държавите - членки, което се реализира чрез установена йерархия и взаимовръзка между тях.

При наличие на противоречие в двата порядъка въпросите се разрешават чрез двата основни принципа, а именно: предимството на правото на ЕС и директният му ефект.

При наличие на конфликт между европейска и норма от националното законодателство всеки национален съд в рамките на своята компетентност е длъжен да прилага правото на Общността в неговата цялост. В този смисъл при отправено преюдициално запитване от национална юрисдикция до СЕС, същите имат различни функции, но обща цел, поради което функцията на националният съд е да реши главният спор, с който е сезиран, а СЕС да предостави тълкуването на правото на Съюза със способите, закрепени и в чл.31 от Виенската конвенция за правото на договорите. В този смисъл отношенията между националните съдилища и СЕС в рамките на процедура по чл.267 ДФЕС не са йерархични, а съвместни с обща цел - предоставяне на окончателен отговор по въпроси, повдигнати от национален съд, който е имал необходимостта от информация, за да приложи относимо правото на Съюза.

По този начин производството пред СЕС обосновава и друга функция - съдебната защита не само на частноправните субекти, вземайки предвид, както конкретния текст, поставен на тълкуване, така и контекстът, в който същата е реализирана в правото на ЕС.

Гарантирането на правото на защита, правна сигурност и ефективност на производството са принципи на националната правна система, като в този смисъл разпоредбата на чл.631 и 3 следващите ГПК не води до невъзможност от прилагане института на преюдициалното запитване като способ за тълкуване и последващо прилагане по висящият спор.

В условие на евентуалност, счита същата за неоснователна и затова постановеното определение да бъде потвърдено.

В частната жалба се поддържа доводи за неправилност на атакуваното определение поради обстоятелството, че делото образувано пред СЕС по запитване на държава-членка не е преюдициално за образуваните пред другите съдилища на държавите - членки дела по които се поставят същите въпроси по приложението на правото на ЕС, не се разрешава правен спор със сила на присъдено нещо, единствено съдът отправил преюдициалното запитване може да спре производството, както и неотносимост на въпросите за заплащане на извънреден труд, преобразуван от положен нощен труд от държавните служители на МВР.

В условие на евентуалност счита подадената жалба за неоснователна по следните съображения:

Спирането на производството по делото е на осн.чл.631 ал.1 изр. 1 ГПК, а не по причина преюдициална връзка между делата. Наличието на висящо дело по преюдициално запитване на български национален съд до СЕС, имащо връзка с предмета на настоящия спор и обуславящо изхода му, налага спирането на производството по делото до произнасяне на СЕС.

Разпоредбата на чл.628 ГПК задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото.

С отправяне на запитването съдът спира производството по делото /чл.631 ал.1 изр.1 ГПК/ и след произнасянето на СЕС то бива възобновено /чл.631 ал.2 ГПК/.

Решението на СЕС по запитването е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България /чл.633 ГПК/. В този случай, когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държавачленка и пред друг съд на държава-членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване разпоредбите от правото на ЕС, вторият съд спира производството по делото пред себе си, на осн.чл.633 вр.чл.631 ал.1 изр.1 ГПК. /в този см. Опр.№ 444/11.10.2019 по ч.гр.д.№ 3621/2019 на ВКС/.

С оглед изложеното постановеното определение е правилно и обосновано, тъй като е безпредметно настоящият първоинстанционен съд също да отправя преюдициално запитване по същия въпрос, след като СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси, а именно тълкуване на нормата на чл.12 б.„а" от Директива 2003/88/ЕО и следващите въпроси, свързани с приложимия материален закон по делото относно нормалната продължителност на работното време през нощта.

В този смисъл жалбоподателят е извел неправилния извод, че други дела не следва да бъдат спирани предвид директния ефект от тълкуването на нормите, посочен по-горе.

4

След като счете, че преюдициалното запитване е допустимо, СЕС е компетентен да дава отговори на зададени от национален съд въпроси и затова е налице явен интерес от еднаквото тълкуване на разпоредбите от Общностното право, именно за да се избегнат бъдещи различия в тълкуването им.

Би следвало да се вземе в предвид и правилото на чл.267 §2 ДФЕС, което установява възможност на всеки национален съд автономно да прецени дали да постави въпрос за разрешаване и тълкуване пред СЕС, без страните по делото да са поискали това в рамките на факултативно препращане, както и на кой етап това да бъде сторено. В този смисъл всеки национален съд може да сезира СЕС с всеки въпрос, който счита за необходим, като, с оглед практиката на ВКС, не е необходимо отново да бъде отправяно преюдициално запитване от друг национален съд, след като същото вече е било отправено от такъв.

Не е спорно, че само националният съд може да се произнася по главният спор и в неговата компетентност е да приложи тълкуваната норма към конкретния казус. Доколкото целта на производството и заключението на Съда е гарантиране на единството на системата на правна защита и еднакво прилагане общностната норма, то той е и единственият компетентен да се произнесе чрез преюдициалното решение. Независимо, че при тълкуването на правните норми СЕС формулира общи принципи и рамки, националният съд ще следва да извърши и самостоятелна преценка.

Директива 2003/88/ЕО не съдържа конкретно изискване за по-малка продължителност на нощния труд и в рамките на предоставената свобода на преценка на националното законодателство, трудът на служителите е полаган и заплащан съобразно специалната норма на ЗМВР. Нещо повече. Директивата не въвежда изискване нормалната продължителност на труда през нощта да е по - кратка от продължителността на труда през деня. В случай, че не е налице изискване към държавите членки да определят граница за нормалната продължителност на нощния труд под тази за дневния труд и държавата е упражнила правото си на преценка да предвиди различно ограничение за продължителността на нощния труд за държавните служители по ЗМВР, то въпросътпредмет на иска по делото и твърдяната празнота в законодателството, уреждащо неговото заплащане по реда на КТ не стои.