Определение № 119 от 06.03.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 119 гр. Пазарджик, 05.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20245200500085 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

Образувано е по подадено възражение по чл. 423 ГПК от К. Д. В., ЕГН **********, чрез адв. Л. К. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.дело № 1216/2013г. по описа на Районен съд - Пазарджик.

Във възражението се твърди, че на 16.11.2023г. длъжникът бил уведомен от третото лице “Уни Кредит Булбанк” АД, че от личната му сметка, открита в банката, по разпореждане на ЧСИ Георги Захариев била удържана сума по наложен запор в размер на 9030.67 лв. На 17.11.2023г., след посещение в офиса на ЧСИ Захариев, длъжникът узнал за образувано срещу него изп.дело № 474/2016г. по описа на ЧСИ Захариев. Твърди се, че до 17.11.2023г. не му е била връчвана покана за доброволно изпълнение по това изп.дело, нито заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 1216/2013г. по описа на Районен съд - Пазарджик, от които да узнае за вземането на кредитора “Райфайзенбанк България” ЕАД. Сочи се, че въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът първоначално инициирал изп.производство пред ЧСИ К.Д., с район на действие ОСПловдив, по описа на която било образувано изп.дело № 330/2013г. Във възражението се навеждат доводи, че така образуваното изп.дело било недопустимо поради нарушение на правилата за местната компетентност на органа по изпълнението, а това обуславяло и недопустимостта на всички предприети и извършени в рамките на това изп.производство изпълнителни действия, включително и връчването на покана за доброволно изпълнение по него. В тази връзка се допълва, че не е спазен императивният ред по чл. 47 от ГПК при връчване на поканата за доброволно изпълнение по изп.дело № 330/2013г. по описа на ЧСИ К.Д., чрез възлагане на това правомощие на ЧСИ Бараков, а именно - не са извършени три отделни посещения на адреса на длъжника с интервал най-малко една седмица между всяко едно от тях. С тези доводи се твърди, че до момента на длъжника не е връчвана покана за доброволно изпълнение, поради което същият не е имал възможност да оспори вземането по 1 проведеното заповедно производство. Моли се да бъде прието възражението срещу Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.дело № 1216/2013г. по описа на Районен съд - Пазарджик и делото да бъде върнато на заповедния съд за продължаване на производството и изпращане на указания до заявителя по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК. С възражението се представят писмени доказателства.

Препис от възражението и приложенията към него е изпратен за отговор на насрещната страна - заявителя, подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, който не е депозирал писмен отговор в законоустановения срок.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите, изложени в депозираното възражение, намери следното:

Възражението е постъпило в установения от закона едномесечен срок, от длъжника в производството, поради което съдът го намира за допустимо. Разгледано по същество, възражението е неоснователно по следните съображения:

Производството по ч.гр.дело № 1216/2013г. по описа на Районен съд - Пазарджик е образувано въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК от “Райфайзенбанк България” ЕАД срещу К. Д. В. за сумите от 1805.08 евро главница по договор за банков кредит от 26.08.2008г., обявен за предсрочно изискуем с връчено на кредитополучателя писмо изх. № ИЗХ-001-14630, 468.31 евро лихва за периода 25.02.2011г. - 24.02.2013г. вкл., 116.18 евро наказателна лихва за периода 25.02.2011г. 03.04.2013г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението 04.04.2013г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 93.47лева държавна такса и 280 лева юрисконсултско възнаграждение. Така депозираното заявление е уважено, като по делото е издадена Заповед № 786/05.04.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за посочените суми. Въз основа на така издадената заповед за изпълнение по делото е издаден и изпълнителен лист от 05.04.2013г.

Видно от приложените към възражението документи, въз основа на така издадените заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 05.04.2013г. по ч.гр.дело № 1216/2013г. по описа на Районен съд - Пазарджик и по молба от 19.06.2013г. на заявителя е образувано изп.дело № 330/2013г. по описа на ЧСИ К.Д., рег. № 818, с район на действие ОС - Пловдив. По образуваното изп.дело на длъжника е изпратена за връчване чрез ЧСИ Васил Бараков покана за доброволно изпълнение с изх.№ 4000/08.05.2014г., в текста на която изрично е отбелязано, че приложено към нея се изпраща на длъжника и препис от подлежащия на принудително изпълнение акт. Видно от представената разписка, адресатът не е бил открит на посочения адрес, като са извършени три отделни посещения - на 13.05.2014г., на 17.05.2014г. и на 30.05.2014г., когато е залепено уведомление по реда на чл.

47 ГПК на входната врата на жилището, находящо се на този адрес. По посоченото изп.дело е извършено повторно връчване на покана за доброволно изпълнение до длъжника, като същата е получена на 27.10.2014г. от А. Д. В., с отбелязване, че лицето е брат на длъжника и със задължение за предаване. Изпълнителното производство е продължено от ЧСИ Георги Захариев, който с разпореждане от 22.07.2016г. е образувал изп.дело № 474/2016г.

2

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 418, ал. 1 и ал. 5 ГПК, ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.

(приложима редакция на разпоредбата към датата на подаване на процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение - 04.04.2013г.), когато със заявлението е представен документ по чл. 417, на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист, като издадената заповед за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист се връчва от съдебния изпълнител. Съгласно действащите към този момент редакции на разпоредбите на чл. 419, ал. 1 и 2 (ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 1.03.2008 г.), вр. чл. 415, ал. 1 (ДВ, бр. 42 от 2009 г.) ГПК разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение, като частната жалба се подава заедно с възражението срещу издадената заповед за изпълнение, а на заявителя са давани указания за предявяване на иск за установяване на вземането му единствено в хипотезата на подадено в срок възражение срещу заповедта за изпълнение, но не и при връчването й по реда на чл. 47 ГПК. Редакцията на разпоредбата на чл. 47 ГПК (ДВ, бр. 42 от 2009 г.), действаща към датата на образуване на изп.дело № 330/2013г. по описа на ЧСИ К.Д. - 19.06.2013г., респ. към 30.05.2014г., когато на адреса на длъжника е залепено уведомление за образуваното изп.дело срещу него с информация за получаване на изготвената покана за доброволно изпълнение, предвижда, че когато ответникът, респ. длъжникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея, като в уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, респ. на ЧСИ, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението, а с изтичането на срока за получаването му, съобщението се смята за редовно връчено.

В настоящия случай длъжникът се позовава на хипотезата на чл. 423, ал.1 т.1 от ГПК, поради което съдът следва да се занимае само с надлежното му връчване на заповедта за незабавно изпълнение № 786/05.04.2013г. по ч.гр.дело № 1216/2013г. по описа на Районен съд - Пазарджик. Същата, като издадена на основание чл. 417 ГПК, с оглед разпоредбата на чл. 418, ал. 5 ГПК (ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) е подлежала на връчване от органа по изпълнението, пред когото заявителят е подал молба за образуване на изп.производство въз основа на издадения изп.лист. Така издадената заповед за незабавно изпълнение е била надлежно връчена на длъжника, заедно с поканата за доброволно изпълнение по образуваното изп.дело № 330/2013г. по описа на ЧСИ К.Д., чрез ЧСИ Бараков, при спазване на действащия към онзи момент процесуален ред за това, регламентиран от чл. 47 ГПК (ДВ, бр. 42 от 2009 г.), а именно - след три отделни посещения на адреса на длъжника - на 13.05.2014г., на 17.05.2014г. и на 30.05.2014г., е залепено уведомление по реда на чл. 47 ГПК на входната врата на жилището, находящо се на този 3 адрес, като в уведомлението е посочено, че поканата за доброволно изпълнение по изп.дело №330/2013г. на ЧСИ Д. е оставена в канцеларията на ЧСИ Бараков и може да бъде получена в двуседмичен срок от залепването на уведомлението. В уведомлението е отбелязано, че при неявяване за получаване на книжата в посочения срок, те ще бъдат приложени по делото и ще се считат за редовно връчени. Доколкото в самата покана за доброволно изпълнение е налице отбелязване, че към нея е приложен препис и от подлежащия на принудително изпълнение акт, т.е. от заповедта за незабавно изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, в тази й част, като съставена от длъжностно лице в кръга на правомощията му, има качеството на официален удостоверителен документ, поради което следва да се приеме, че с връчването на изготвената покана за доброволно изпълнение по реда на чл. 47 ГПК, на длъжника са редовно връчени на 30.05.2014г. и преписите от тези актове. Нещо повече, по посоченото изп.дело е извършено повторно връчване на поканата за доброволно изпълнение до длъжника, като отново е спазен процесуалният ред за това връчването е извършено на трето лице - брат на длъжника със задължение да предаде съобщението. За целите на настоящото производство обаче, следва да се приеме за надлежно още първото по време (на 30.05.2014г.) връчване на поканата за доброволно изпълнение по изп.дело №330/2013г. на ЧСИ Д., ведно с издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 1216/2013г. по описа на Районен съд - Пазарджик, извършено по реда на чл. 47 ГПК.

В тази връзка следва да се отбележи, че възражението за неспазване императивния ред по чл. 47 от ГПК при връчване на поканата за доброволно изпълнение с оглед неизвършването на три отделни посещения на адреса на длъжника с интервал най-малко една седмица между всяко едно от тях, настоящият състав намира за неоснователно, доколкото макар и действително това да е изискването на разпоредбата към настоящия момент, то към 30.05.2014г., когато на длъжника е връчена процесната покана за доброволно изпълнение, редакцията на чл. 47 ГПК не е изисквала подобни неколкократни посещения на адреса на длъжника, с такъв времеви интервал между тях, независимо от което на адреса му са извършени три отделни посещения, след което е залепено уведомлението на входната му врата. За неоснователно следва да се приеме и възражението на длъжника за процесуална недопустимост на извършените в хода на изпълнителното производство действия по изпълнението поради нарушение на правилата за местната компетентност при образуването му от ЧСИ Д., доколкото при подобни доводи за незаконосъобразност на принудителното изпълнение длъжникът има друг процесуален ред за защита и същите не са предмет на разглеждане в производството по чл. 423 ГПК.

Следователно, се налага изводът, че по делото липсват данни за нередовно връчване на длъжника на заповедта за незабавно изпълнение. Доколкото самият той не оспорва обстоятелството, че към този момент е имал постоянно местопребиваване в страната и не се позовава на хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК, както и на хипотезите на т. 3 и т. 4 на същата разпоредба, то възражението му е неоснователно и не следва да се приема.