Решение № 308 от 25.05.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. София , 25.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иво Димитров

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Мария И. Крайнова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20211001000258 по описа за 2021 година като разгледа докладваното от съдия Борилова т.д. № 258/2021 г. по описа на Апелативен съд София, взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на „Екохим БГ“ЕООД, ЕИК 203161530, чрез адв.Н.К. от ВАК насочена против частта от Решение № 260450/27.11.2020 г., постановено по т.д.№ 1498/2019 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, поправено с Решение № 260144/27.01.2021 г., постановено по същото дело, с която дружеството жалбоподател е осъдено да заплати на „Пайн Кемикълс“ЕООД /н/, ЕИК 131257645, чрез синдика му Н.Н. сумата от 431 110 лв., представляваща продажна цена на недвижим имот, описан в нот.акт № 176, т. I, рег.№ 3130, дело № 170/2014 г. по описа на наториус П. М., № *** РНК и на осн.чл. 86 ЗЗД сумата от 214 606,79 лв. представляваща обезщетение за забавено плащане на горепосочената главница.

В останалата му отхвърлителна част решението не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на въззивен контрол.

В жалбата се поддържа неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част, поради постановяването му при нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, вкл. лишаване на страната от възможността да ангажира своевременно заявено доказателство. Посоченото процесуално нарушение довело и до постановяване на обжалвания съдебен акт в нарушение на материалния закон, както и до необоснованост.

По подробно изложените доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска от настоящата инстанция да отмени първоинстанционно решение и по съществото на спора да отхвърли предявените искове.

1

В отговора по въззивната жалба „Пайн Кемикълс“ЕООД /н/, чрез синдика си Н.Н. оспорва наведените в нея доводи и поддържа правилност на първоинстанционното решение.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

СГС е бил сезиран с предявени при условието на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.327 ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от Н. Г. Н., действащ като синдик на „Пайн кемикълс“ЕООД /н/ против „Екохим БГ“ООД, ЕИК 203161530, представлявано от управителя И. К..

В обстоятелствената част на исковата молба са въведени твърдения, че с Определение от 29.11.2018 г., постановено по т.д.№ 6632/2016 г. по описа на СГС, ТО, 6-18 състав ищецът е назначен за синдик на „Пайн Кемикълк“ЕООД – дружество, срещу което е открито производство по несъстоятелност.

Твърдяно е още, че на 05.08.2014 г. „Пайн Кемикълк“ЕООД сключило с ответното дружество „Екохим БГ“ ООД договор за продажба на недвижими имоти, обективиран в нот. акт №176, том I, рег.№ 3130, дело №170/14 г. по описа на нотариус П. М., № *** от РНК, който акт бил вписан в СлВп гр.Пазарджик.

Предмет на горепосочената сделка бил поземлен имот №001697, с площ от 46,161 дка с начин на трайно ползване „Друг нестопански терен“, находящ се в местността „Крантовица“ по плана за земеразделяне в землището на с.Калугерово, ЕКАТТЕ 35571, общ.

Лесичово, обл.Пазарджик, надлежно индивидуализиран по граници и съседи, ведно с построените в имота 19 броя сгради.

Твърдяно е също, че уговорената между страните по тази сделка продажна цена била в размер на 431 110 лева, която следвало да се плати от купувача на продавача по банковата сметка на последния в срок от 1 месец от подписване на договора.

Поддържано е, че след като синдикът извършил справка за налични банкови сметки и сейфове на несъстоятелното дружество установил въз основа на издадената такава от БНБ изх.№ БНБ – 99918/21.09.2018 г. че „Пайн Кемикълс“ЕООД е имало една единствена банкова сметка в „КТБ“ АД /н/.

Затова същият отправил молба към последната банка за предоставяне информация за движението на средства по тази сметка за периода от 01.01.2013 г. до датата на затварянето на банката, която е в производство по несъстоятелност.

С писмо изх. № 863/13.03.2019 г. му била предоставена справка за движението по наличната сметка на „Пайн Кемикълс“ЕООД в КТБ АД до 20.06.2014 г., от която дата банката спряла обслужването на клиентите си. Според последната не се установявало купувачът по посочената по-горе сделка за покупко-продажба да е извършил плащане на договорената цена на продавача.

Освен това дружествата, страни по процесната покупко-продажба, били свързани лица, тъй като са представлявани от едно и също лице, а отделно от изложеното купувачът никога не е бил действащ търговец, който да развива дейност – не обявявал годишния си финансов отчет от датата на регистрирането си до подаване на исковата молба.

Помежду им били сключени и други сделки за покупко-продажба, по които също не било извършено плащане от купувача на продавача и чиято единствена цел била източване на дружеството продавач.

С оглед на изложеното се поддържа, че купувачът по сделката се явявал длъжник на „Пайн Кемикълс“ ЕООД /н/ до размер на сумата от 431 110 лв., като върху същата сума се дължало и обезщетение за забава в плащането в размер на законна лихва, за периода от 2

05.09.2014 г. до 01.08.2019 г., в размер на 214 726,90 лв.

Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищцовото горепосочените суми тези суми, дължими като насрещна престация по договор за покупко-продажба на недвижим и обезщетение за забава върху търсеното парично вземане за индивидуализирания период, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане.

В отговора по исковата молба ответното дружество, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове по основание и размер.

Не оспорва фактическото твърдение на ищеца, че страните по делото се обвързали по договор за покупко-продажба на недвижим имот така, както е посочено в исковата молба.

Не е оспорил и твърдението, че помежду им е имало и други сключени сделки за покупкопродажба на недвижими имоти.

Оспорил е обаче твърденията за неизпълнение на своето задължение по процесния договор и твърди от своя страна, че плащане на уговорената продажна цена по договора е извършено чрез банков превод, на 25.08.2014 година, по банкова сметка на ищцовото дружество в „Алианц Банк България“АД.

Поддържал е, че справката от БТБ относно наличните банкови сметки на „Пайн Кемикълс“ЕООД не касаело относимите към сделката периода.

Поради неоснователността на главния иск счита за такъв и акцесорния.

В допълнителната искова молба ищецът е оспорил твърдението на ответника, че „Пайн Кемикълс“ЕООД е имало сметки в „Алианц Банк България“ АД. Освен това е възразил и че дори да било извършено плащане по сделката от страна на купувача, то цената по сделката никога не е постъпвала при дружеството- продавач.

В допълнителният отговор ответникът е затвърдил възраженията си и е поискал даване на възможност за ангажиране на допълнително доказателства за установяването им.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваните решения и прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Действията по обжалване на първоинстанционния съдебен акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ответник в първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение, с което предявените против него искове са били уважени до посочения пълен размер по главния и до размер на 214 606,79 лв. по акцесорния иск.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено по редовно предявен иск за попълване масата на несъстоятелния търговец от редовно назначения му синдик /определение № 6204/29.11.2018 г. на СГС по т.д. № 6632/2016 г. по описа на СГС, обявено в ТР по партидата на дружеството на 29.11.2018 г./, от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в съответната писмена форма и е подписано.

Няма спор в практиката, че макар да не са сред изброените в закона - изрично посочените в Раздел I на Глава 41 от Търговския закон - "Попълване масата на несъстоятелността", предявеният иск представлява действие по попълване масата на несъстоятелността. Като такива действия се преценяват освен посочените изрично в закона 3 и всички останали предприети от синдика действия, имащи за цел възстановяване и съхраняване масата на несъстоятелността /Определение № 301 от 22.03.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 107/2011 г., II т. о., ТК/.

Процесните осъдителни искове са именно такива, предвид че с тях се цели възстановяване на накърнената маса на несъстоятелността от неизпълнение на задължението на ответника търговец за плащане на цената по конкретна търговска сделка за покупкопродажба.

При преценка оплакванията за неправилност на обжалваното решение, решаващият състав съобрази от фактическа и правна страна следното:

С решение № 255/28.06.2017 г. по същото дело СГС е обявил неплатежоспособността на посоченото дружество и е определило началната й дата – 31.12.2015 г., открито е производство по несъстоятелност и дружеството е обявено в несъстоятелност, като е постановено прекратяване на дейността му.

Страните не спорят по установения и от съвкупния анализ на приобщените доказателства, че на 05.08.2014 г. помежду им е била сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт. № 176, том I, рег.№ 3130, дело №170/2014 г. по описа на нотариус П. М., рег.№ *** от регистъра на НК, с който „Пайн Кемикълс“ ЕООД /н/ продало на „Екохим БГ“ ООД свой недвижим имот и построените върху него сгради, подробно индивидуализирани, за сумата от 431 110 лева, платима в едномесечен срок, считано от датата на сделката, по банков път.

Не се спори и по факта, че продавачът е изпълнил задълженията си по обсъдения договор да прехвърли право на собственост върху предмета на продажбата и да предаде вещта на купувача.

Спори се единствено по релевантния факт дали купувачът е изпълнил задължението си по договора да плати цената, като в подкрепа на твърденията си относно осъществяването или не на този факт страните са ангажирали писмени доказателства.

От тях представената справка за банкови сметки и сейфове на юридическо лице, изх.№ БНБ-98986/20.09.2018 г. на БНБ – регистър на банкови сметки и сейфове установява, че за периода 31.10.2016 г. – 21.09.2018 г. „Пайн Кемикълс“ЕООД е имало банкова сметка в КТБ АД /н/, която е била открита на 22.04.2015 г. и е била актуална към 30.03.2017 г.

Отделно от това, според ангажираното писмо с изх.№ 863/13.03.2019 г. на директор „Оперативни дейности“ в КТБ АД /н/ се установява, че за периода от 01.01.2013 г. до 20.06.2014 г. в „Пайн Кемикълс“ЕООД /н/ е било титуляр на две сметки в посочената банка – ********** и **********, като към писмото е приложена и детайлна справка за движението по тези сметки.

От обсъдените доказателства не се установява по наличните сметки на въззиваемото дружество в „КТБ“АД /н/ да е постъпвало плащане от „Екохим БГ“ООД в размер на продажната цена по процесната сделка за покупко-продажба, като следва да се акцентира, че посочения период във второто от тях предхожда както датата на сключване на процесната сделка, така и уговорената дата на изпълнение на задължението за плащане на купувача по нея – 05.09.2014 г.

Нещо повече – въззивникът ответник и не твърди, че в изпълнение на задължението си по договора за покупко-продажба е извършвал плащане по сметки на продавача по сделката по сметки в „КТБ“АД /н/.