Акт № 267 от 16.11.2026, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- 874/2026
- Подписан
- 16.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 267 гр. гр. Хасково, 16.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20265640200874 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Н. А. Х. от град Хасково срещу Наказателно постановление № 26-1253-001813 от 11.09.2026 г. на Началник – група в Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр.чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания – „Глоба” в размер на 306.78 евро и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират бланкетни оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при грубо нарушение на процесуалните правила, тъй като на процесната дата не жалбоподателят бил управлявал моторното превозно средство. Моли съда, обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, 1 редовно призован, не се явява и не изпраща упълномощен по делото процесуален представител.
Административнонаказващият орган - Началник – група в Сектор ПП към ОД на МВР – Хасково, редовно призован, не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо представя становище по жалбата, като моли изложените в нея доводи да не бъдат взети предвид от съда и същата да бъде оставена без уважение, а при условията на евентуалност – в случай, че жалбата бъде уважена, моли да не бъдат присъждани разноски над установения законов минимум.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 06.07.2026 г. в 23:41 часа, било установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 1250B6D движение на лек автомобил марка ,,************”, модел ,,******” с регистрационен номер ****** със скорост от 88 км./ч. – над разрешената за движение в населено място – град Хасково при въведено ограничение с Пътен знак В-26 – 40 км/ч по бул. „Георги Сава Раковски“ до блок № 17, в посока център, където било разположено техническото средство, насочено към град Димитровград.
От направена Справка в АИС „Регистрация“, било установено, че автомобилът с посочения по – горе регистрационен номер е лек по своя вид и същият е регистриран на името на А. С. Я. от с. ************, който в Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.
188 от Закона за движението по пътищата посочил именно жалбоподателя Н.
А. Х., като лице, на което е предоставил управлението на собственото му МПС на посочената по – горе дата, а по образуваната преписка, същият вписал сам себе си като такъв в попълнена и приложена Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от Закона за движението по пътищата с дата 31.08.2026 г.
Въз основа на тези констатации, срещу жалбоподателя, на 02.09.2026 г.
2 бил съставен, от свид. Т. З. М., на длъжност „мл. автоконтрольор“ в СПП при ОД на МВР - Хасково, Акт за установяване на административно нарушение, серия GA № 1045077 за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, установено с АТСС ARH CAM S1 № 1250B6D и запаметено в снимков материал номер 0015803. Процесният АУАН бил съставен в присъствие на лицето, сочено като нарушител в него – Н. А. Х. и в присъствие на свид. И. Н. К.. След предявяването му на същата дата, актът за установяване на административно нарушение бил подписан от жалбоподателя, а в графата за обяснения и възражения същият вписал, че бил запознат със съдържанието му и нямал възражения. В съставения АУАН било вписано, предвид отчитане на допустима грешка от 3 км/ч, реално измерена и фиксирана в снимков материал с снимков материал номер 0015803 скорост на движение на движение на процесното превозно средство, както и че управлението на моторно превозно средство е осъществено на дата 02.09.2026 г. в 14:05 часа. Препис от акта за установяване на административно нарушение е връчен на лицето, сочено в него като нарушител на същата дата, на която бил предявен – 02.09.2026 г., лично срещу подпис.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло изложената в АУАН фактическа обстановка, като се съобразил с допустимата при отчитане на уреда грешка от 3 км/ч и също възприел измерена скорост на движение – 85 км/ч – превишаване с 45 км/ч, както и че управлението на моторно превозно средство, за което е съставен процесният АУАН е осъществено на дата 02.09.2026 г. в 14:05 часа и на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП наложил процесните административни наказания – „Глоба” в размер на 306.78 евро и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и приложения снимков материал с номер: 0015803 с техническо средство ARH CAM S1 № 1250B6D. Така приложеният снимков материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в 3 административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото. Съдът кредитира с доверие и възприема като достоверни показанията на разпитаните в качество на свидетели лица – Т. З.
М. за обстоятелствата, свързани действията му по установяване на твърдяното нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП и авторството и по съставяне на АУАН, като логически последователни и безпротиворечиви, но по същество във връзка с обосноваността на част от констатациите ще бъдат изложени доводи в правните изводи. По отношение на процедурата по съставяне на процесния АУАН, съдът дава вяра на изложеното и от свид. И. Н. К.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., а по автомагистрала – 130 км. ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл. 182, ал.1, т. 5 от ЗДвП, за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място над 40 km/h - с глоба 600 лв. и два месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Следователно, деянието, за което са наложени на жалбоподателя административни наказания, е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение, съдът формално не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на наказателното постановление на това конкретно процесуално основание. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на процесния акт за установяване на административно нарушение в присъствие на жалбоподателя, а на същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която се е възползвал, макар и вписвайки, че всъщност няма такива. По този начин, следва да се възприеме, че не е накърнено правото му на защита. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от 4
ЗАНН досежно необходимите реквизити, като не е налице чисто формално погледнато разминаване между формулираното фактическо и правно административнонаказателно обвинение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като въпреки нанесената поправка и последващото изявление относно начина на формулиране на привръзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, ясно може да се открои волята на съставителя и впоследствие тази на наказващия орган. Деянието, макар и лаконично, е описано откъм осъществените обективни признаци, включени в състава на нарушение, които го характеризират от обективна страна и е обезпечена както възможността жалбоподателят да узнае въз основа на какви факти с цели ангажираното на отговорността му, така и възможността за съдебен контрол, а въпросът за обосноваността на отправените фактически твърдения е по същество. В тях попада и аритметичното несъответствие между измерената скорост и тази, за която е санкциониран водачът след приспадане на съответния толеранс в негова полза и размера на наложената санкция, както и най – вече датата на деянието. При осъществяване на дължимата преценка от съда и относно спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН за образуване на административно наказателното производство със съставяне на акта за установяване на административно нарушение следва да се отбележи, че същите са спазени, като по отношение на едногодишния давностен срок от извършване на нарушението липсва съмнение с уговорката относно обосноваността на посочената дата на деянието, както впрочем не е нарушен и тримесечният давностен срок за съставяне на акта за установяване на административно нарушение по чл. 34 от ЗАНН от откриване на нарушителя.
От материалноправна страна, обаче, фактическите констатации, изложени в акта за установяване на административно нарушение, проверени впоследствие и от съда с допустими доказателствени средства не се установяват по недвусмислен и категоричен начин относно факта, че е извършено деяние на посочените дата и място. По делото не е спорно, че нарушението е установено с АТСС. За налагане на наказанието, което се следва за това нарушение, не е използван редът, регламентиран в Закона за движение по пътищата, който урежда издаването на електронен фиш, тъй като отразеното и установено превишаване на скоростта е над 40 км/ч. и в тези случаи санкционната норма предвижда наказание за дееца – глоба 600 лв. и два месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.
5
Същевременно, законодателят допуска издаването на електронен фиш при определени предпоставки, една от които е с него да се налага само глоба. По тази причина в акта за установяване на административно нарушение са вписани свидетели, които не са очевидци при извършване на нарушението, тъй като то е установено от АТСС, която с констатиране на нарушението е генерирала и доказателства за неговото извършване, приобщени на основание чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, като веществени доказателства. Именно тези доказателства са все пак възприети от актосъставителя, макар и опосредено, като това обстоятелство не променя предвидената в закона обвързваща доказателствена сила на редовно съставените актове за установяване на административно нарушение, след като се касае за възприятия за факти – преки или опосредени, а не за преценка на актосъставителя. При това положение, в случай, че не страда от пороци и въпреки, че актосъставителят не е възприел пряко материализираните в него факти, а опосредено, след като е анализирал съдържанието на писмени и веществени доказателства, то в общата хипотеза същите биха били достатъчни да обосноват твърденията в процесния АУАН, възпроизведени и в наказателното постановление, както относно наличието на деяние, така и относно авторството. Не е така обаче в конкретния случай, в който се налага уточнението, че до голяма степен възприятията на актосъставителя при повдигане на административнонаказателното обвинение са градени на писмени и веществени доказателства и формалния им характер и съответствие помежду им с необходимата вътрешна безпротиворечивост са от съществено значение за достигане на извод за тяхната обоснованост. Затова, от особено значение е точното индивидуализиране най – напред на използваното АТСС, което в случая е вписано в съставения АУАН и издадения въз основа на него санкционен акт, предмет на обжалване, което вписва обаче противоречи на приложения и приобщен като веществено доказателство снимков материал и с изписаното в процесния АУАН и НП и при липса на приложен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система, който да бъде приет като писмено доказателство.
Разпечатката съдържа 27 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c47ccc3f-98aa-405b-aeba-ac9579979120