Решение № 209 от 22.12.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Плевен, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

Членове:

ИВАН Н. РАДКОВСКИ

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ в присъствието на прокурора Искра Стефанова Ганева (ОП-Плевен) като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20214400600854 по описа за 2021 година при секретаря Ивайло Цветков и с участието на прокурора И.Г. като разгледа докладваното от съдията Д.Симеонова ВНЧД № 854 по описа на съда за 2021г. и въз основа данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е по реда на чл. 163 ал.1 от ЗЗ.

Плевенски районен съд с решение № 593/ 06.12.2021г., постановено по ЧНД № 2180/21г., настанил на задължително стационарно лечение К. Г. Н. от гр.***, ЕГН ********** за срок от три месеца, от които 1 месев в Отделение по обща психиатрия към Първа психиатрична клиника на УМБАЛ „Д-р Г.Странски“-Плевен и 2 месеца в ДПБ-Карлуково.

Със същото решение приел за налична липсата на способност у К. Г. Н. за изразяване на информирано съгласие и назначил на основание чл.162, ал.3 от ЗЗ майка и М.К. Н., като лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на въззивната жалбоподателка.

Недоволна от така постановеното решение останала К. Г. Н. , която в 1 законният 7-мо дневен срок е депозирала чрез служебният си защитник адв.

П.П. жалба против него. В същата се излагат твърдения, че не са налице основанията по чл.155 от ЗЗ, тъй като до настоящият момент освидетелстваната не се е водила на диспансерно наблюдение и не е настаняване за лечение на психиатрични болести. Твърди се, че същата не представлява опасност за себе си или за обществото, не е извършила престъпление, нито застрашава здравето на околните или собственото си.

Моли решението на районния съд да бъде отменено или алтернативно – да бъде изменено, като се постанови лечението да бъде проведено амбулаторно, за по-кратък период, или за 1 месец в Отделението по обща психиатрия към първа психиатрия при УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ – гр.Плевен.

В съдебно заседание въззивната жалбоподателка се явява лично и с адв.П.П. от ПлАК. Поддържа жалбата си по изложените в нея съображения.

Защитата пледира да бъде уважена депозираната жалба.

Прокурора изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението на ПлРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства, обжалваният съдебен акт, изложеното в жалбата, както и след съобразяване становищата на страните, намира за установено следното :

Въззивната жалба е подадена в законният 7-модневен срок от процесуално легитимирано лице, поради което разглеждането и е допустимо.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на обжалвания съдебен акт, изцяло се подкрепя от доказателствения материал, събран в хода на съдебното следствие.

Установено е по делото, че К.Н. страда от параноидна шизофрения, с неясно начало, по –видимо през последните 3-4 години. До настоящият момент не е постъпвала на лечение в психиатрична клиника и не се води на диспансерно наблюдение. Не е приемала амбулаторна терапия в дома си.

Живее при родителите си, с които е в неразбирателство и чести пререкания, лесно раздразнима, карала се с хората, активно подавала жалби за мишки и 2 плъхове в дома, за незаконни сметища, неправилно хранене на децата, проявявала вербална агресия към служителите от администрацията при Община – ***. Напоследък станала още по-агресивна, карала се с родителите си, замеряла баща с камъни, хвърляла камъни по колата му. Отказвала да се прегледа и да бъде лекувана.

В производството пред РС-Плевен е допусната, изслушана и приета СПЕ, която е дала заключение, че освидетелстваната страда от параноидна шизофрения, което е психическо заболяване по смисъла на чл.146, ал.1 т.1 или т.2 от ЗЗ. Според вещото лице д-р Т., заболяването е в пристъпнопроградиентен ход с доминиращи дезорганизационни, позитивни и негативни симптоми, които са пряко доказателство за обостряне на състоянието.

Проявява некритичност по отношение на психичното си заболяване, липсва съзнание за болест и опитите да бъде лекувана доброволно се оказват безуспешни. Вещото лице е установило също така, че към настоящият момент освидетелстваната е опасна за себе си, за близките си и за обществото, тъй като реагира импулсивно и с агресия и неадекватно поведение в ежедневието и на всички външни опити за комуникация и лечение. В тази връзка е необходимо се проведе лечение за по-продължителен срок – 3 месеца с оглед стабилизиране на състоянието и. Счита, че с оглед пълната липса на критичност освидетелстваната следва да е на денонощен стационар, както и че дневен стационар не е уместен. Счита, че лечението следва да се извърши един месец в Отделение по обща психиатрия към Първа психиатрична клиника на УМБАОЛ „Д-р Г.Странски“-Плевен, а останалите два месеца в ДПБ-Карлуково, поради необходимостта от продължително лечение в затворен тип лечебно заведение.

Първоинстанционнят съд е провел в съдебно заседание разпит на К.Н., на свидетелката М. Н. – майка на Н., Е. Н., П. Т.а и обсъдил тези гласни доказателства, които потвърждават безкритичното отношение на К.Н. към нейното състояние и липсата и на желание да се лекува.

Установената фактическа обстановка се подкрепя изцяло от доказателствените материали, събрани по делото, като първоинстанционния съд е обсъдил изчерпателно събраните доказателства и е изложил аргументирано съображенията си за единствено правилния и обоснован извод от тях, че по отношение на К.Н. са налице двете кумулатинви 3 предпоставки по чл.155 от ЗЗ за задължителното и настаняване на лечение.

Правилно районният съд е преценил, че освидетелстваната страда от психично заболяване, следствие на което представлява опасност за околните или сериозно да застраши себе си.

Изложените от защитата доводи , че до момента Н. не е била настаняване за лечение и не се води на диспансерно наблюдение и че единствено е налице конфликт с родителите и, по никакъв начин не може да промени преценката на РС-Плевен. Видно от събраните по делото доказателства Н. не желае да се лекува или преглежда е била лекувана, са проведени различни режими на лечение. Настоящото и състояние представлява опасност за близките и околните. Не може да стане настаняване в Отделението по обща психиатрия при УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ – гр.Плевен за целия период на лечението, поради факта, че това заведение не може да предостави такъв вид лечение и условия, ответни на състоянието на болния.

По изложените по-горе съображения, въззивният съд приема, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и е правилно и обосновано.

Водим от горното и на основание чл.163, ал.1 от ЗЗ, Плевенски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 593/ 06.12.2021г., постановено по ЧНД № 2180/2021г. по описа на Плевенски районен съд.

Страните са уведомени в съдебно заседание.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4