Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1296 от 22.07.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 3392/2023
Вид
Решение № 1296
Подписан
22.07.2023
В сила
31.10.2023
Състав
Атанаска Анастасова Анастасова

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58г · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140 ал.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1296 гр. Пловдив, 22.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20235330203392 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 23-0329000231/10.05.2023г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, РУ Раковски, с което на С. Б. М., ЕГН ********** са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП, както и на основание Наредба № Із–2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

Жалбоподателят С. М. в жалбата си излага съображения за маловажност на случая и моли съда да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендира направените в хода на настоящото производство разноски. В съдебно заседание се явява лично и чрез процесуалния му представител, който навежда допълнителни аргументи за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище пледира за неоснователност на жалбата и прави искане за потвърждаване на обжалваното НП. При условията на евентуалност възразява срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде намалено до минимално предвидения в закона размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, 1 изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 11.02.2023г. в района на с. Пъдарско св. К. Г. Г., на длъжност „мл.автоконтрольор“ при РУ Раковски, ОДМВР Пловдив изпълнявал служебните си задължения по контрол на безопасността на движението. На същата дата в 14:10ч. в с. Пъдарско, на ул. „1-ва“ до № 1 констатирал движещо се без регистрационни табели МПС, а именно л. а. марка „Лада“, модел „2121“ с рама № ***, цвят бордо. Лекият автомобил бил спрян за проверка, при която било установено, че негов водач е жалбоподателят С. М..

Направена била справка в ОДЧ по номер на рама, въз основа на която било установено, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил не е регистриран по надлежния ред.

За горното св. Г. съставил срещу С. М. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл. № 479717/11.02.2023г. за извършено нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП. Актът бил предявен на жалбоподателя за запознаване с неговото съдържание, като същият го подписал, без да отрази възражения.

В РП Пловдив срещу жалбоподателя М. било образувано досъдебно производство под формата на бързо производство № 48/2023г. по описа на РУП Раковски за престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК. Същото приключило с Постановление за прекратяване на бързо производство от 27.02.2023г. поради явна незначителност на обществената опасност на деянието, като делото било изпратено на РУП Раковски за преценка за налагане на административно наказание.

Въз основа на това било издадено и обжалваното НП, с което на С. М. са наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП, както и на основание Наредба № Із–2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св.

К. Г. Г. – актосъставител, които съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства - АУАН бл. № 479717/11.02.2023г., Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач, Постановление за прекратяване на бързо производство от 27.02.2023г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

След запознаване с приложените по дело АУАН и НП съдът намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената Заповед № 8121з2 1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

При съставяне на АУАН са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН. Не са констатирани нарушения на процедурата по съставянето на АУАН, които да са съществени, да опорочават административнонаказателното производство и да нарушават правата на нарушителя. Актът е съставен при спазване на процедурата за съставянето му по чл.40 и чл.43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Постановлението е издадено в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице

Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Предвид установената фактическа обстановка и след анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за категорично и несъмнено установено описаното в АУАН и в НП административно нарушение на нормата на чл.140 ал.1 от ЗДП, тъй като на процесната дата и час в с.

Пъдарско на ул. „1-ва“ до № 1, жалбоподателят управлявал по път, отворен за обществено ползване, моторно превозно средство, което не е било регистрирано по надлежния ред и без регистрационни табели. Нарушителят, е знаел, че автомобилът не е регистриран по надлежния за това ред, за което няма и поставени регистрационни табели и въпреки това го е привел в движение и го е управлявал. По този начин не се е съобразил с правилото на чл.140 ал.1 от ЗДП, съгласно което по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

За така установеното нарушение, правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателят М., който законосъобразно е бил санкциониран по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП. Наложените в случая административни наказания са в предвидения в закона минимален размер, поради което същите не подлежат на ревизиране от наказващия орган и от съда.

Правилно наказващият орган е преценил, че деянието не съставлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАНН, съгласно който „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

3

Възражението на жалбоподателя в тази насока е неоснователно, на първо място, предвид разпоредбата на чл.189з от ЗДП, която въвежда забрана за прилагане на чл.28 и чл.58г от Закона за административните нарушения и наказания при извършени нарушения по ЗДП. Въпреки всичко следва да се отбележи, че не се откриват данни за липсата или незначителност на вредните последици или други смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят извод за по-ниска степен на обществената опасност на деянието с оглед на обикновените случаи на нарушение от същия вид. Обстоятелството, че разглежданото нарушение е извършено за първи път, не е достатъчно, за да се приеме, че същото представлява маловажен случай. Неотносимо е и обстоятелството за липса на вредни последици, доколкото нарушението е от категорията на формалните и за осъществяването му е достатъчно поставяне в опасност на защитените обществени отношения. Липсват и данни жалбоподателят в кратък срок след установяване на деянието да е изпълнил задължението си да регистрира въпросния лек автомобил, като не без значение е и изминатото от жалбоподателя разстояние при управление на въпросното нерегистрирано МПС преди извършване на проверката от полицейските служители. Изтъкнатият от М. и неговия процесуален представител аргумент, че свидетелството за правоуправление на МПС е от изключително важно значение за осъществяване на дейността му като фермер и касае неговото препитание, не беше подкрепен с доказателства и не е достатъчен, за да формира извод за ниска обществена опасност на извършеното. След като жалбоподателят е бил наясно, че упражнява сам трудовата си дейност, без чужда помощ, е следвало да бъде стриктен и отговорен, като съобразява своето поведение с правилата за движение по пътищата.

В заключение съдът приема, че по делото не се доказаха такива обстоятелства, които при безспорно установено извършване на административното нарушение да определят отпадане на понасянето на отговорността за това деяние.

По аргумент от чл.3 ал.1 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление, т.е. преценката за отнемане на контролни точки не подлежи на съдебен контрол. Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на НП.

4

По силата на чл.63д ал.1 от ЗАНН в съдебното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на

Административнопроцесуалния кодекс. С оглед изхода от делото, право на такива има въззиваемата страна, която в случая не е поискала присъждане на разноски в настоящото производство, предвид което такива не следва да й бъдат присъдени.

Мотивиран от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

23-0329000231/10.05.2023г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, РУ Раковски, с което на С. Б. М., ЕГН ********** са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП, както и на основание Наредба № Із–2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5