Решение № 5855 от 26.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5855 гр. София, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100507047 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по подадена от въззивната жалба от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛ БОГГБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД срещу решение № 4088/07.03.2024г. по гр.д. № 30513/2022г. описа на Софийски районен съд, ГО, 87 състав, с което е уважен предявения от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД иск с правно основание чл.411 от КЗ и е осъден да заплати направените по делото разноски.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е постановено при нарушение на процесуалния закон, при едностранчиво обсъждане и кредитиране на събраните по делото доказателства, а именно само тези, подкрепящи тезата на ищеца и поради което първоинстанционният съд е стигнал по погрешки фактически и правни изводи. Счита, че неправилно и неоснователно районният съд не е кредитирал показанията на свидетеля Сакалева, които са обективни и установяват различен механизъм на ПТП. Поддържа, че изводите в обжалваното решение, че вина за настъпване на ПТП има водача на застрахования по задължителна застраховка гражданска отговорност при въззивника лек автомобил, са необосновани.

Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което предявените иска се отхвърит като неоснователен, при условията на евентуалност – се намали размера на присъденото обезщетение. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД е постъпил отговор, в който посочва, че правилно първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по делото и изяснил механизма на ПТП, както и приложил материалния закон.Счита, че пространно наведените доводи във въззивната жалба срещу обжалваното решение са несъстоятелни, поради което моли същото да бъде потвърдено и присъдени разноски за въззивното производство.

1

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл.411 ал. от КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Относно иска с правно основание чл.411 ал.1 от КЗ

От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установяват кумулативните предпоставки, необходими за възникване на притезателното право да се претендира регресно обезщетение, а именно: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице 1) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2. причинителя на вредата да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по застраховка „Гражданска отговорност” /ГО/.

Установява от приетите като доказателства по делото писмени документи, както и е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по реда на чл.146 ал.1 т.3-4 от ГПК, че към дата 11.08.2021г. , че между собственика на лек автомобил „Рено Меган“ с рег.

№ ******** и ищеца „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД е съществувало действително правоотношение по имуществена застраховка „каско“ относно същия автомобил, а между ответника – въззивник в настоящото производство и собственика на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ******** - действително правоотношение по договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“; на 11.08.2021г. в гр. Девин е настъпило ПТП между двете МПС; по реда на чл. 403 ал.1 от КЗ и в съответствие с договора ищецът е бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие, като е образувана щета, изготвен и приет е опис на щетите.

Застрахователят е приел окончателен доклад по щетата, като е определил въз основа на описа на щетите обезщетение в размер на 12 801,31 лв. и което е изплатено по реда на чл.406 от КЗ – платежно нареждане от 22.12.2021г., а допълнително ищецът е заплатил и в полза на СБА стойност н услуга – пътан помощ в размер на 774,12 лв. – на дата 05.10.2021г.

Ответникът оспорва механизма на ПТП и причинната връзка с щетите, прави възражение, че водачът на лекия автомобил „Рено Меган“ с рег. № ******** има изключителна вина за настъпване на ПТП, алтернативно – прави възражение за съпричиняване, твърди, че водачът на товарен автомобил лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ******** не е действал виновно и 2 противоправно.

С оглед разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК, както и предвид правилно разпределената доказателствена тежест в доклада на първоинстанционният съд, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи противоправното поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ******** и което е причина за настъпване на процесното ПТП, в който само случай би възникнала отговорността на ответника като застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ за заплащане на обезщетение за причинени вреди спрямо увреденото лице лекия автомобил „Рено Меган“ с рег. № ******** респ. суброгиралия се в неговите права застраховател по имуществена застраховка изплатил обезщетение/.

За настъпилото ПТП е съставен констативен протокол за ПТП №11.08.2021г. – л.36-37 от делото на СРС, който по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото на настъпване на ПТП, причинените вреди на автомобила, пътна обстановка т.е. извършените от съответното длъжностно лице действия и констатирани лично от него обстоятелства. В тази връзка, протокола за ПТП няма официална удостоверителна сила относно описания механизъм на ПТП, тъй като съставителя не е присъствал и възприел фактите относно начина на настъпване на ПТП, а същия е отразил и възпроизвел механизма въз основа на данни и описание на водачите на леките автомобили.

Тук следва да се допълни обстоятелството, че механизмът на ПТП, описан в констативния протокол, се потвърждава и от заключението по САТЕ, което настоящият състав цени като обективно, компетентно и добре мотивирано, както и от свидетелските показания, както на свидетеля У. – водач на лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ********, така и в по- голямата част показанията на свидетеля Сакалева – водач на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ********. Свидетелят У. изключително подборно, ясно, точно и кореспондиращо с останалите доказателства по делото – констативен протокол, заключение по СТЕ, вкл. относно снимковия материал заснет в гугъл мапс, описва както мястото на произшествието вкл. маркировка, знаци, разположение на бензиностанция, растителност така и начина, по който е настъпило съприкосновението между двата леки автомобила. В тази връзка е необходимо да се отбележи вътрешното противоречие в показанията на свидетеля Сакалева, която първоначално заявява, че в огледалото й се е сторило, че приближаващия автомобил е далече, а след това – че не е видяла същия.

Установеният механизъм на ПТП, въз основа на гореобсъдените доказателства е, че на 11.08.2021г. на републикански път III-866 в района на бензиностанция Петрол Комерс, лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ******** се движи на територията на бензиностанцията, където водачът на изхода на същата предприема маневра завой на ляво, при която маневра реализира ПТП с движещия се от лявата му страна лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ********.

Възраженията на ответника, че водачът на лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ******** има изключителна вина за настъпване на ПТП, алтернативно – че е съпричинил резултата и че водачът на товарен автомобил товарен автомобил лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ******** не е действал виновно и противоправно и деянието , не се подкрепят от доказателствата по делото.

От заключението по САТЕ, както и от събраните писмени документи, свидетелски показания, се установява, че на място, че хоризонталната маркировка е единична непрекъсната линия, а вертикалната се състои от знак „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ от дясно на изход от бензиностанция Петрол Комерс“ в посока на движение на лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ********.

3

От заключението по САТЕ, в което вещото лице е възпроизвело схемата на ПТП от двустранния протокол и по показанията на свидетелите и въз основа на симулация на ПТП , съобразявайки ширината на пътното платнете платна, вещото лице е определило и мястото на първоначалното съприкосновение между превозните средства – по ширина на пътното платно в това – по посока на движение на лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ********.

Маневрата завой на ляво и включване в пътното платно от водача на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ******** е извършена при незспазване на предписанието въведено с пътен знак в Б2 – Спри ! Пропусни движещите се по пътя с предимство!, както и забранено пресичане на пътните ленти, поради наличие на непрекъсната линия т.е. от една страна водача е възприела наличие на движещо се по път с предимство пътно превозно средство, но въпреки това не е изчакала преминаването му /по нейни показания е било доста далеч / и е извършена забранена маневра пресичайки пътното платно, в което се движи лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ******** и опитвайки се да се включи в движението в другото пътно платно, което е забранена маневра.

Несъмнено само и единствено водачът на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ******** е имал възможността да предотврати произшествието, обратно липсва обективна възможност водачът на лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ******** да предприеме каквото и да е действие, което да осуети настъпването на удара – същия не би могъл да предположи, че следва да се движи със скорост от 8,6 км./ч, което пък било нарушение по смисъла на чл.22 от ЗДвП и да го направи, за да предотврати удара, респективно – ако навлезе в лентата за насрещно движение, както твърди ответника, че следва да се реагира за спасителна маневра, ще е предпоставка за друго ПТП с движещите се в тази пътна лента превозни средства.

Следователно като не е изпълнил предписанието на пътен знак Б2 и извършил неползволена маневра, водачът на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ******** е извършил нарушение на разпоредбите на чл.6 т.1 от ЗДвП, чл.20 вр. 25 ал.1 и от ЗДвП, чл.37 ал.3 от ЗДвП .

Следва да се има предвид, че „изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51 ал. 2 ЗЗД предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. /Р №98/24.06.2013г. по гр.д. № 596/2012г. на ІІ ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК/.