Решение № 5101 от 08.07.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И

Е гр.София, 08.07.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ : Мариана Георгиева

Любомир Луканов при секретаря Е.Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 174 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 08.10.2018 г. по гр.д. № 52173/15 г., СРС, ІІ ГО, 79 с-в е осъдил Е.Е.Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 2 294,36 лв., представляваща цена на доставена и неплатена топлинна енергия за периода м.05.2013 г. - м.04.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 01.09.2015 г. до окончателното плащане, както и сумата от 165,41 лв., представляваща обезщетение за забава върху задължението за цена на доставена и неплатена топлинна енергия за периода от 30.06.2013 г. до 30.04.2015 г., като е отхвърлил иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 165,41 лв. до пълния предявен размер от 242,52 лв., или за размера от 77,11 лв. Отхвърлил е предявения от Е.Е.Т., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** насрещен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 089 лв., представляваща обезщетение за ползване на собственото на ищеца помещение, в което е монтирана абонатната станция от „Т.С.“ ЕАД. Осъдил е Е.Е.Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 670,76 лв., представляваща разноски по делото за предявените главни искове, както и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв., представляваща разноски по делото за предявения насрещен иск.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника Е.Е.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, кантора 313, за адвокат К.Г. от САК в осъдителната част и в частта, в която е отхвърлен искът по чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 089 лв., представляваща обезщетение за ползване на собственото на ищеца помещение, в което е монтирана абонатната станция от „Т.С.“ ЕАД с мотиви, изложени в нея. Развиват се доводи, че претендираните суми не се дължат, защото липсва валидна облигационна връзка между страните, обратно на приетото от съда. Сочи се, че ответникът не живее на процесния адрес, поради което няма качеството на „потребител“ по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП, няма качеството на потребител и по смисъла на пар.1, т.43 от ДР на ЗЕ. Относно размерът на доставката, неправилно съдът е приел, че след като искът е доказан по основание, то е доказан и по размер. Счита се, че е невъзможно за един отоплителен сезон да се потреби ТЕ в размер на процесната сума от 2294,36 лв., която е изчислена, но не и реално потребена. Относно искът по чл.59 ЗЗД е посочено, че е приложима разпоредбата на чл.59, ал.4 от ЗЕЕЕ. По делото е установено, че помещението, в което е монтирана абонатната станция, е собственост на ищеца по насрещния иск, факт неоспорен от страните. В това помещение са монтирани съоръжения за топлозахранване, като ответникът по насрещният иск е започнал да обслужва голям брой външни потребители, наречени от него етажни собственици. Ответникът има само правото да изкупи помещението съгласно пар.4, ал.4 от ПЗР на ЗЕ и в този смисъл то попада под определението „материален ресурс“ по смисъла на т.32 от ДР на ЗЕ, тъй като има характер на съоръжение, което осигурява нормалното функциониране на енергийния обект. Тъй като е собственост на трето лице, съоръжението подлежи на изкупуване от лицензираното енергийно предприятие, съгласно пар.4, ал.1 от ПЗР на ЗЕ, респ. пар.67, ал.2 от ПЗР на ЗЕЕЕ/отм./, а до изкупуването за ползването му се дължи обезщетение. Стойността на това ползване според приетата СТЕ е 5089 лв. Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваните части, включително и досежно разноските. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция само за платената държавна такса.

Въззиваемото дружество „Т.С.” ЕАД оспорва въззивната жалба.

Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.

СГС приема, че въззивната жалба е подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, във връзка с чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди съгласно пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ/отм./ по отношение на имот, представляващ двуетажна къща, находяща се в гр.София, СО, район „Лозенец“, ул.“*******. За периода от м.05.2013 г. до м.04.2014 г. ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на ответника, но той не е заплатил дължимата за това цена в общ размер на 2536,88 лв., от които 2294,36 лв. главница за периода м.05.2013 г. до м.04.2014 г. 242,52 лв. законна лихва за забава от 30.06.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главнцата до окончателното изплащане на задължението.

Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор, в който е оспорил предявените искове по основание и размер.Същият е предявил и насрещен осъдителен иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 089 лв., представляваща обезщетение за ползване на собственото му помещение, в което е монтирана абонатната станция от страна на „Т.С.“ ЕАД. Твърди, че не е давал съгласие за присъединяване на имота към топлопреносната мрежа, като в случая не се касае за енергиен обект, обуславящ наличието на сервитутно право.

Ответникът по този насрещен иск „Т.С.“ ЕАД го оспорва като неоснователен с твърдението, че сградата, находяща се на ул.„*******, е надлежно присъединена към топлопреносната мрежа през 1990 г. с изградена и приета по съответния ред вътрешна отоплителна инсталация, която служи за захранване и на други обекти.

Позовава се на чл. 59, ал. 4 ЗЕЕЕ (отм.) и чл. 67, ал. 3 ЗЕ, според които енергийните предприятия ползват безвъзмездно части на сгради и прилежащите им поземлени имоти за монтиране на средства за измерване и други съоръжения, свързани с доставка на топлинна енергия. Сочи, че по своя характер абонатната станция е енергиен обект, за който по силата на закона е установен сервитут, който запазва действието си и след влизане в сила на ЗЕ. Ето защо счита, че е налице законово основание за ползване на чуждото помещение Третото лице помагач приема за основателни предявените главни искове.

По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:

Съгласно чл.153 от ЗЕ (1)

(Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Приложими са цитираните правни норми. Според тях, потребител на ТЕ е лицето, което е носител на право на собственост или ограничено вещно право на ползване и то е задължено да плаща продажната цена на потребената ТЕ. По делото е депозиран нотариален акт № 94, том IV, per. № 4567,нот. дело № 638/2006 г., от който се установява, че на 29.12.2006 г. Е.Х. Т. и М.К.Т.са прехвърлили собствеността върху процесния имот в полза на сина си Е.Е.Т.. Съгласно представеното удостоверение с изх. № 68-00- 1000/09.08.2012 г. на „ТИС - София“ ЕООД ул. „******* се отнася за жилищна сграда, построена в УПИ XVI-161, кв. 167, м. „Лозенец III част“, с оглед на което е налице пълна идентичност между имота, предмет на горната прехвърлителна сделка от 29.12.2006 г. и имота, за който се отнася исковата претенция. Отделно, от това фактът, че през исковия период именно ответникът Е.Т. е бил собственик на първи етаж от двуетажна къща, находяща се в гр. София, ул. „*******, не се оспорва от него, а същият оспопрва само, че не е реален ползвател на процесния имот, , а такъв се явява трето за спора лице.

Предвид гореизложеното, законът се интересува не от реаления ползвател на ТЕ, а от факта кой е носител на правото на собственост, респ. на ограничено вещно право на ползване.

При тези данни и предвид гореизброените писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност, се налага извода, че ответникът се явява битов клиент по смисъла на горецитираната разпоредба за потребената ТЕ в процесния имот.

По делото е безспорно, че имотът е бил топлофициран. Според разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ / отм./ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР, както и Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Разпоредба на чл.35, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването предвижда възможност за присъединяване на лица от една или повече сгради към абонатна станция в друга сграда, какъвто е настоящия казус за собствениците на трите обекта, находящи се на адрес: гр.София, ул.“*******,49 и 51. Тук не става въпрос за доставка без съгласие на индивидуалните собственици, защото трите сгради са присъединена към топлопреносната мрежа по искане на всички тях. Видно от приетия протокол, те са поискали извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, поради което не е налице принудителното доставяне на топлинна енергия от ищцовото дружество. Не е налице и хипотезата на чл. 153, ал. 2 от ЗЕ за отказ от ползване на топлинна енергия - прекратяване на топлоснабдяването за отопление на всички сгради от абонатната станция или от нейното самостоятелно отклонение, когато две трети от собствениците и титулярите на вещно право на ползване не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и декларират писмено това пред топлопреносното предприятие, което е длъжно в срок до 15 дни след постъпване на заявлението да извърши исканото прекратяване - арг. ТР № 2/25.05.2017г. по т. д. № 2/2016 г., ОСГК на ВКС.