Решение № 13960 от 13.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13960 гр. С, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110155362 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Т С” ЕАД, чрез юрк. П., срещу Л. К. Н., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Л. К. Н. дължи на „Т С” ЕАД следните суми: 406,41 евро (794,86 лв.), представляваща главница за топлинна енергия за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва, считано от 25.08.2025 г. до изплащане на вземането;

103,15 евро (201,75 лв.), представляваща мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 20.08.2025 г.; 37,07 евро (62,73 лв.), представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва, считано от 25.08.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 8,66 евро (16,94 лв.), представляваща мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 15.09.2022 г. до 20.08.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.08.2025г. по ч.гр.д.

№ 969/2025 г. по описа на Районен съд - Троян.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода 01.11.2022 г. – 30.04.2024 г. топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. С, ж.к. „Х Д“, ******** която не била заплатена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, 1 поради което изпаднал в забава. Твърди, че след образуването на заповедното производство ответникът е извършил плащане, с което частично е погасил претендираните от ищеца суми. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер по подробно изложени съображения. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

Третото лице – помагач Д” ООД на страната на ищеца не е взело становище по съществото на спора.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през исковия период, в т.ч., че ответникът е собственик на процесния недвижим имот; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.

От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот от 26.05.1997 г., се установява, че на посочената дата К И.нов и М И.нова дарили на сина си Л. К. Н. процесния недвижим имот, представляващ апартамент **** находящ се в гр. С, ж.к. „Х Д“, бл. *******. При това положение, въз основа на доказателствата по делото и съобразно цитираната по – горе нормативна уредба следва да се приеме, че Л. К. Н. e потребител на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период. В 2 този смисъл доказано е основанието (източникът) на вземанията, предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответника Л. К. Н. са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения.

Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлението по чл. 410 от ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр.

74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между етажната собственост и третото лицепомагач и общите условия на ищеца се установява вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни сметки.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се 3 разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на Д” ООД.

Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че процесният имот е топлоснабден чрез абонатна станция, обслужваща входове *******“ на сградата в режим на етажна собственост. Общият топломер в абонатната станция се отчита ежемесечно по електронен път, като отчетът се извършва към 00:00 часа на първо число на съответния месец. От отчетеното количество топлинна енергия предварително се приспадат технологичните разходи в абонатната станция, които остават за сметка на топлопреносното предприятие, а остатъкът се разпределя между всички потребители в сградата.

Вещото лице е извършило проверка на месечните отчети на общия топломер за процесния период от месец ноември 2022 г. до месец април 2024 г., като е констатирало, че за всеки месец са налице данни за старо и ново показание на топломера, отчетено количество топлинна енергия, приспаднати технологични разходи и количество топлинна енергия, подлежащо на разпределение. Установява се още, че в процесния имот са монтирани четири отоплителни тела с индивидуални разпределители на разходите за отопление (ИРРО), разположени съответно в кухня, спалня, хол и стая, както и щранглира в банята, за която не съществува техническа възможност за монтиране на индивидуален разпределител. За отоплителния сезон 2022/2023 г. отчетът на индивидуалните разпределители е извършен на 10.05.2023 г., като отчетените стойности съответстват на данните, отразени в изравнителната сметка. За отоплителния сезон 2023/2024 г. не е бил осигурен достъп до имота, за което са съставени протоколи от 09.05.2024 г. и 18.05.2024 г. Поради това за четирите отоплителни тела е извършено служебно начисляване въз основа на инсталираната им отоплителна мощност, съобразно нормативно установената методика. За щранг-лирата също е извършено служебно изчисление и за двата отчетни периода. Вещото лице е констатирало, че топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е изчислена по формулата, предвидена в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., като е използвана пълната отопляема кубатура на имота от 194 куб. м., съгласно акта за разпределение на кубатурата. Изчисленият процент на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, възлиза на 37,50% за отоплителния сезон 2022/2023 г. и 39,40% за отоплителния сезон 2023/2024 г. Експертизата установява, че през процесния период не е начислявана топлинна енергия за отопление на общите 4 части на сградата, както и че сградата не е снабдена с битова гореща вода, поради което не са начислявани суми за топлинна енергия за БГВ.

Констатирано е също, че не е начислявана такса „мощност“, тъй като същата е отпаднала съгласно действащата нормативна уредба още през 2006 г. Въз основа на извършената проверка вещото лице е достигнало до извод, че дяловото разпределение на топлинната енергия за процесния период е извършено от Д“ ООД съобразно изискванията на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., като приложените служебни начисления при неосигурен достъп са извършени по нормативно установения ред. Експертизата приема, че начисляването на сумите за процесния период е извършено при прогнозно потребление, а след приключване на отоплителните сезони е извършено изравняване въз основа на реалното потребление съобразно действащата нормативна уредба, включително Закона за енергетиката, Наредба № Е-РД-041 от 12.03.2020 г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия на „Т С“ ЕАД. Вещото лице е достигнало до извод, че начисляването на процесните суми е извършено в съответствие с действащите нормативни изисквания. От заключението се установява още, че технологичните разходи в абонатната станция са били приспадани за сметка на топлопреносното предприятие, като същите са изчислявани ежемесечно съобразно нормативно установената методика. Вещото лице е извършило проверка на начина на определянето им и е констатирало съответствие между извършените изчисления и приспаднатите количества, отразени в отчетите на общия топломер. По отношение на средството за търговско измерване вещото лице е установило, че общият топломер представлява средство за търговско измерване, което подлежи на периодични метрологични проверки. Представени са протоколи за демонтаж и монтаж, както и свидетелства за извършените метрологични проверки.