Решение № 2779 от 12.09.2022, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2779 гр. Варна, 12.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка М. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20213110117234 по описа за 2021 година

Производството е образувано по молба на П. П. П. с ЕГН ********** от град Варна, съд.адрес гр.Добрич, ул.*** № 3, ет.3, офис 3, чрез адв.И. С. от АК-Добрич срещу „Боита" ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.Варна, район Аспарухово, местност „-*****"ул.1424, представлявано от Боян Иванов Бойчев с която са предявени две самостоятелни осъдителни искови претенции с пр.осн. чл. 240 ЗЗД с цена 10000 лева и с пр.осн.чл.240 ЗЗД с цена 8900 лева, ведно със законната лихва върху всяка главница от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата на осн.чл.86 ЗЗД.

Твърденията в молбата са, че на 09.02.2012 г. ищецът е предоставил на ответното дружество паричен заем в размер на 10000 лева и на 10.02.2012 г. му е предоставил паричен заем в размер на 8900 лева. Сумите са преведени по банковата сметка на дружеството като в двете платежни нареждания е посочено основание „заем". Страните се уговорили, че дадената в заем суми ще бъдат върнати при поискване от страна на заемодателя. Същият е изпратил покана до заемополучателя чрез куриер, но последният е отказал да получи пратката и тя била върната на изпращача.

Ищецът моли за заплащане на разноските за производството.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на молбата. Счита същата за допустима, но неоснователна. Оспорва твърденията, че ищецът му е предоставил заем 1 в размер на 10000 лева и твърденията, че му е предоставил заем в размер на 8900 лева.

Заявява, че между страните липсва уговорка за изискуемост на вземането след покана.

Вземането за всяка от сумите, претендирата на осн.чл.240 ЗЗД е погасено по давност на осн.чл. 110 ЗЗД. Моли за отхвърляне на предявените искове и заплащане на разноски за производството.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, по свое убеждение и въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа страна:

Предвид характера на предявения осъдителен иск разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване е върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване съществуващо вземане от ответника по договорно задължение по договор за заем от 09.02.2012 г. и по договор за заем от 10.02.2012 г., а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията и възраженията въз основа на които претендира отхвърлянето на предявения иск.

В подкрепа на молбата са представени писмени доказателства от които се установява, че на 09.02.2012 г. ищецът П. П. П. е превел в полза на ответното дружество „Боита“ ЕООД, ЕИК **** по сметка в „Уникредит Булбанк“ сумата 10000 лева с посочено основание за превода „заем“. На 10.02.2012 г. ищецът П. П. П. е превел в полза на ответното дружество „Боита“ ЕООД, ЕИК **** по сметка в „Уникредит Булбанк“ сумата 8900 лева с посочено основание за превода „заем“. С покана от 07.10.2021 г. изпратена чрез куриерска фирма „Еконт", офис Добрич ищецът е поискал от ответното дружество да му върне получената в заем сума на осн.чл.69, ал.1 ЗЗД в тридневен срок от получаване на поканата като е посочил банкова сметка по която да се преведе сумата. Същата е получена от адресата, но след преглеждане е върната на подателя.

Ответникът оспорва, че ищецът му е предоставил заем в посочения размер, но не оспорва, че сумите са постъпили в банковата му сметка. В същото време прави възражение за погасяване на вземането по давност след изтичане на срока по чл. 110 ЗЗД като заявява, че между страните липсва уговорка за изискуемост на вземането след покана.

За доказване на твърденията в молбата по искане на ищеца са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетелката Л. Т. се установява, че същата е във фактическо съжителство с ищеца и двамата имат две деца. С управителя на „Боита“ ЕООД Иван Бойчев са семейни приятели повече от 13 год. Знае, че през 2012 г. партньорът й е давал пари в заем на фирмата на Бойчев с цел закупуване на имот. През 2012 год. на няколко пъти се превеждали суми. П. превеждал суми на фирмата за закупуване на имот. Не посочва размера на сумите, но заявява, че страните 2 не са имали уговорки за дата и срок на връщане. В повечето случай не е присъствала на срещите на които са правени уговорки, но същите са й известни от П.. Много пъти са се събирали семейно с ответника и са обсъждали как да се съберат парите за да си закупи имота. Дадените в заем пари били част от стойността на имот, който е купен и записан на името на „Боита".

При така приетото от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

От доказателствата по делото са установени по категоричен начин твърденията в молбата за наличието на договорно правоотношение между страните по делото по два неформални договора за заем на стойност, идентична с посочената в две платежни нареждания от 09.02.2012 г. за 10000 лв. и от 10.02.2012 г. за 8900 лв. Съдът намира за безспорно установено в производството твърдението, че двете суми са предоставени по сметка на ответното дружество по два неформални договора за паричен заем от същите дати, сключен между страните, като извършените банкови преводи се установяват от две платежни нареждания с дати 09.02.2012 г. и 10.02.2012 г.

Със същите ищецът П. П. е превел в полза на ответното дружество „Боита" ЕООД процесните суми в размер на 10000 лева и на 8900 лева. Посоченото основание на превода е заем. Вземането е индивидуализирано по основание и по размер.

Твърденията в молбата са, че дадените в заем суми не са върнати на кредитора на уговорения падеж. Ответникът не навежда правопогасяващи възражения за извършено от него плащане. Същият не сочи друго основание за извършените в негова полза банкови преводи.

От представената товарителница от 15.10.2021 г. се извежда положителен извод, че ответникът след като е прегледал пратката е запознат със съдържанието на изпратената покана за плащане.

По възражение за погасяване на вземането по давност:

Разпоредбата на чл.240 ГПК сочи: “С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Това разпореждане не се отнася до банките. При заема се прилага чл. 247. Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата”.

Доколкото между страните липсват уговорки да падеж, следва, че е приложимо правилото на последното изречение на чл.240 ГПК. Поканата е получена на 15.10.2021 г. и от същата дата тече едномесечния срок за връщане на заетите пари.

Ако се приеме, че поканата не е получена от ответника, то в този случай получаването на исковата молба представлява покана за плащане. Съгласно специалната разпоредба, регламентираща правоотношение по договор за заем при отсъствие на уговорка между 3 договарящите страни, следва, че падежът за връщане на заетите пари и вещи е в течение на един месец от поканата. Считано от 15.10.2021 г., както и считано от датата на получаване на исковата молба от ответника не е изтекъл петгодишния срок по чл.110 ЗЗД, с изтичането на който се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. От изложеното следва, че вземането по договора за заем от 09.02.2012 г. в размер на 10000 лв. и вземането по договора за заем от 10.02.2012 г. в размер на 8900 лв. не е погасено по давност. Предвид горното съдът намира, че предявените искове са основателни и следва да се уважат.

По въпроса за разноските:

При този изход на спора и молба на ищеца с пр.осн.чл.78 ГПК, ответникът му дължи разноски за производството. Ищецът не претендира възнаграждение за адвокат.

Съгласно представения списък по чл.80 ГПК и доказателства за разноски ответникът следва да му заплати разноски в размер на заплатената държавна такса за производството, а именно 756 лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Боита" ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.Варна, район Аспарухово, местност „-*****" ул.1424 да заплати на П. П. П. с ЕГН ********** от град Варна, съд.адрес гр.Добрич, ет.3, офис 3, адв.И. С. от АК-Добрич сумата 10000 /десет хиляди/ лева, дължима по неформален договор за заем от 09.02.2012 г., ведно със законната лихва от подаване на молбата – 01.12.2021 г. и сумата 8900 /осем хиляди и деветстотни/ лева, дължима по неформален договор за заем от 10.02.2012 г., ведно със законната лихва от подаване на молбата – 01.12.2021 г., на осн.чл.240 и чл.86 ЗЗД, както и разноски за производството в размер на 756 лева, на осн.чл.78 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4