Решение № 20 от 11.03.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. София, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. о. с., III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариета Неделчева

Членове:

Андон Г. Миталов

Кристина Ив. Тодорова при участието на секретаря Магдалена К. Букина-И.а в присъствието на прокурора М. Д. К. като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231800600292 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 327 и следващите от НПК.

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба от подс. К. И. В., чрез защитника му А. С. от САК против Присъда постановена на 31.08.2022 г. по НОХД № 422/2021 г. по описа на РС - С.. С атакуваната присъда подс. К. В. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, за това, че: На 19.07.2017 г. в местността „З.“, землището на с. Г., общ. С., обл. С. се е заканил с убийство спрямо А. З. Г. с думите „Е сега ще видиш кои сме, ще ви изтрепем“ и е насочил пистолет към гърдите му, и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на осн. чл.54, ал.1 от НК го е осъдил на една година „лишаване от свобода“, което следва да изтърпи при „общ“ режим. Със същия съдебен акт РС - С. е уважил предявения от гражданския ищец А. З. Г. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 2 000 лева, като обезщетение за претърпените неимуществени вреди от заканата с убийство, ведно със законната лихва върху горепосочената сума. Съдът е постановил подсъдимият да заплати на 1 гражданския ищец сумата от 2000 лева, направени по делото разноски.

РС - С. е осъдил подс. К. В. да заплати по сметка на съда сумата от 80 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск и сумата от 82,11 лева за разноски по делото в полза на РУ на МВР - С.. Вещественото доказателство по делото - пистолет „Макоров“, калибър 9х18 мм, № ИН 25563 и пълнител за същия пистолет - 4 бр. боеприпаси бойни патрони калибър 9х18 мм, съдът е отнел в полза на държавата, като средство на престъплението на осн. чл. 53, ал. 1 от НК.

Във въззивната жалба се сочи, че постановената присъда е неправилна, незаконосъобразна, явно несправедлива и постановена при нарушение на съдопроизводствените правила, като наложеното наказание е явно несправедливо. Адв. С. намира, че първоинстанционният съд неправилно е оценил доказателствата по делото и кредитирал изолирано и избирателно отделни доказателства, а други е неглижирал и така неправилно е признал подсъдимия за виновен. Намира, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и присъдата почива само на предположения. Иска въззивният съд да отмени присъдата и да признае подсъдимия К. В. за невиновен в извършването на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и респективно да отхвърли уважената част от предявения граждански иск.

След изготвяне на мотивите към присъдата адв. С. е депозирал допълнение към въззивната жалба на 07.04.2023 г. В допълнението защитникът подробно е доразвил аргументите си, изложени във въззивната жалба, като е посочил, че първоинстанционният съд не е обсъдил в мотивите си достатъчно задълбочено всички събрани по делото доказателства, като е наблегнал на противоречията в показанията на свидетелите Б. и П. и е дал приоритет на показанията на свидетелите Г., З. и Г., без да обърне достатъчно внимание на противоречията, съдържащи се в тях. Защитникът сочи, че констатираните от него противоречия в показанията на последната група свидетели са сериозни. Твърди, че всъщност нападение е имало в случая, но от страна на гражданския ищец Г. и племенниците му върху подс. В., тъй като подсъдимият се приближил към тях, за да разговарят.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба с аргументите, изложени в допълнението към нея. Поддържа становището, че показанията на 2 свидетелите Б., П. и П. напълно кореспондират с обясненията на подсъдимия и със заключението по изготвената съдебномедицинска експертиза по отношение на механизма за получаване на нараняванията му. Моли за отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за невинен. Алтернативно твърди, че определеното наказание е несправедливо, вкл. и относно факта, че изпълнението му не е било отложено. Счита, че са налице основания за изменение на присъдата с приложение на чл. 66, ал. 1 НК, тъй като подсъдимият е семеен, трудово ангажиран, не е осъждан и за него са събрани добри характеристични данни.

В хода на съдебните прения във въззивното производство представителят на СОП излага становище за правилност и законосъобразност на присъдата. Счита, че първоинстанционният съд е достигнал до правилни и обосновани изводи относно съставомерността на деянието и вината на подсъдимия. Акцентира върху това, че дори на подсъдимия да е бил нанесен побой, то това е без значение от гледна точка на инкриминираното деяние.

Счита, че са налице основания за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, като допълва, че от датата на извършване на деянието е изминал значителен период от време - около 7 години.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец - адв. М., намира присъдата за законосъобразна и почиваща на правилна преценка на събраните доказателства. Не оспорва обстоятелството, че на подсъдимия е бил нанесен побой, но твърди, че именно осъществената закана с убийство е провокирала пострадалия и придружаващите го лица да сторят това. Намира, че различията в кредитираните показания се дължат на изминалия дълъг период от време и различната гледна точка и особености на всеки от свидетелите, което не води до разколебаване на основните изводи в подкрепа на обвинението. Счита, че деянието се явява инцидентна проява, като подсъдимият не е общественоопасно лице, поради което липсва необходимост от ефективно изтърпяване на наказанието.

Претендира направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Подсъдимият в обясненията си пред въззивния съд твърди, че констатираните по тялото му наранявания са резултат от нанесения му на инкриминираната дата побой. Отрича в периода от 19.05.2017 г. до 22.05.2017 3 г. да е претърпявал други инциденти. Счита, че е невинен, като отрича да е вадил оръжие и да е заплашвал когото и да било с думи. В последната си дума моли да бъде оправдан.

С. о. с., след като съобрази изложените от страните доводи и провери служебно изцяло правилността на постановената от първоинстанционният съд присъда, намира за установено следното:

При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство, първоинстанционният съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото, като е намерил за установена фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт.

При собствена преценка на събраните доказателства настоящият състав на въззивния съд намира за установено следното от фактическа страна:

На 19.05.2017 г. късния следобед подсъдимият К. В. и негови приятели свидетелите М. Б. и Г. П., били на излет в местността „З.”, намираща се в землището на с. Г.. Дотам пристигнали с джип, паркиран непосредствено до мястото на пикника, като от него пускали музика. Запалили огън и консумирали алкохол. Подсъдимият В. носел със себе си огнестрелно оръжие пистолет марка „Макаров”, кал. 9х18 мм, със сериен № ИН 2***, черен на цвят с кафяви ръкохватки, като за съхранението и носенето му подсъдимият имал разрешително с № ООБ 20160281985, изд. от РПУ Д..

В един момент подсъдимият В. произвел стрелба с пистолета си, като изстрелял общо четири патрона. След това подсъдимият и компанията му продължили да се веселят, като свидетелите Б. и П. лежали в тревата, а подсъдимият бил в джипа, за да подбира музиката. В това време, около 19:30 - 20:00 часа там пристигнали свидетелите А. Г. /частен обвинител и граждански ищец/, Г. З. и Д. Г., като спрели автомобила си на около 10 м от джипа на подсъдимия. Свидетелят Г. притежавал имот в същата местност, в който отглеждал крави и коне, поради което често посещавал мястото.

Същият попитал присъстващите какво правят там. Тогава подсъдимият В. слязъл от джипа и се насочил към свидетеля Г. с думите „какви сте вие, бе”, напсувал ги и му рекъл „откъде накъде ще ви давам обяснения на вас… е сега ще видиш кои сме, ще ви изтрепем”. В този момент подсъдимият посегнал с 4 едната си ръка към оръжието, което държал на кръста си, извадил го от кобура и го насочил към свид. Г., който се изплашил за живота си. За да се защити, свидетелят Г. ударил подсъдимия през ръката, като така успял да избие пистолета, който паднал в тревата между двамата. Подсъдимият се опитал да го вземе, като се навел, при което свидетеля Г. се хвърлил към него.

Двамата се сбили, като свид. Г. успял да вземе пистолета и да го захвърли настрани. Свид. М. Б. се приближил към двамата, за да помогне на подсъдимия, но свидетелите Г., З. и Г. успели да изтласкат подсъдимият и свид. Б. и ги съборили на земята, като пистолетът останал в тревата зад тях.

Свидетелят Г. З. се обадил за помощ.

Минути след развилата се ситуация на място пристигнал свид. А. П. гл. специалист „Паркова охрана”, който бил повикан от колегата си И. Я., по повод произведените от подсъдимия изстрели. Свид. П. се представил, като попитал какво се е случило и свид. Г. му обяснил и му показал пистолета в тревата.

На място пристигали и служители на РУ-С.. Бил извършен оглед на местопроизшествие, при който бил намерен и иззет горепосоченият пистолет.

От заключението на изготвената в досъдебната фаза съдебномедицинска експертиза (л. 80-82 от ДП), приета от въззивния съд, се установява, че на подсъдимия К. И. В. са били причинени следните наранявания: оток и хематоми в околоочните области, оток в областта на носа и засъхнали кръвни съсиреци в същия, оток с охлузване в областта на лявата предмишница, оток и палпаторна болка в дясната лумбална област, които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Нараняванията са отшумяли без последици за здравето за около 10-12 дни от датата на травмата.

Констатираните увреждания са в резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, вкл. и на тангенциалното им действие и могат да се получат при удари с юмруци и ритници. Анализът на приложения фиш за спешна медицинска помощ от 19.05.2017 г. и медицинско свидетелство от 22.05.2017 г. не позволява да се отговори еднозначно и категорично каква е давността на констатираните на 22.05.2017 г. увреждания, като същите може да датират както от 19.05.2017 г., така и да са били получени след въпросния инцидент.

В разпита пред въззивната инстанция вещото лице д-р В. Т. уточнява, че 5 дори на подсъдимия да са били причинени наранявания при разразилия се на 19.05.2017 г. конфликт, то някои от мекотъканните увреждания, резултат от побоя, може да се проявят едва ден-два по-късно, с което обяснява липсата на отразяването им при първичния преглед на подсъдимия.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, които въззивният съд кредитира като годни и достоверни: показанията на свидетелите А. Г., Г. З. (вкл. и показанията му дадени по н.о.х.д. № 445/2019 г. и приобщени на осн. чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК), Д. Г. (вкл. и показанията му дадени по н.о.х.д. № 445/2019 г. и приобщени на осн. чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК), А. П. (вкл. и показанията му дадени по н.о.х.д. № 445/2019 г. и приобщени на осн. чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК), И. Я., частично от обясненията на подсъдимия К. В., показанията на свидетелите Н. и П., от приетата СМЕ (л. 80-82, от ДП) и от писмените доказателства, приобщени от първоинстанционния съд по реда на чл. 283 от НПК - протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум (л. 40-43 от ДП), приемо-предавателен протокол (л. 44 от ДП), протокол за доброволно предаване и приложения (л. 51-57 от ДП), заповеди за задържане на лица и протоколи за обиск (л. 59-65 от ДП), свидетелство за съдимост )л. 177 от ДП).