Протокол № 216 от 09.02.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 216 гр. Варна, 09.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Ш.

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова

Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Ш. Въззивно гражданско дело № 20233100500041 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:09 часа се явиха:

Въззивникът В. Н. П., редовно призован, явява се лично, не се представлява.

Въззиваемите страни М. С. И. и Д. Н. И., редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв. С. К., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Въззиваемата страна В. М. С., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. П. С., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Трети лица помагачи В. М. С., М. С. И. и Д. Н. И. – съобразно установеното.

Вещото лице Е. А. А., нередовно уведомено по телефона на 31.01.2023г., не се явява.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила на 06.02.2022 г. молба от въззивника В. П.о, обективираща искането му за отвод на съдия Н.Ш. от по-нататъшното разглеждане на в.гр.д. № 41/2023г. по описа на ВОС. Искането е мотивирано с твърдения, че председателя на съдебния състав е участвал като член на състава разгледал и решил спора по гр.д. № 1473/2022 г. по описа на ВОС, III състав. Въззивникът и въззиваемата М. И. са били страни и по това дело.

Посочва, че отговорът на въззивната жалба изрично цитира решението по това дело, като това подсещане е напълно достатъчно, за да се приеме, че при своето произнасяне по същество по настоящото дело съдия Ш. ще се ръководи от собственото си произнасяне по предходното в. гр. д. № 1473/2022 г. С оглед на това е отправено искане да се отведе от разглеждането на делото.

1

ВЪЗЗИВНИКЪТ В. П.: Поддържам искането.

АДВ. С.: Считам искането за неоснователно. Участието на съдия в производство с различен предмет и различни страни, каквото е посоченото в искането, не е основание за отвод, а позоваването като довод по същество от някои от въззиваемите още по-малко, поради което моля да отхвърлите искането.

АДВ. К.: Считам, че не са налице основания за отвод.

ВЪЗЗИВНИКЪТ В. П.: Изтъкнат е като довод обстоятелството, че предмет на спора е предходното въззивно гражданско дело, където са били упълномощителни учредителни волеизявления на моя наследодател от 2018г.

Същите тези обстоятелства са включени и в настоящия спор и това е може би вече петото по ред дело, в което няма да чуем от съда и от ответната страна дали е алогизъм или не фразата „½ от х“, което показва всъщност абсолютно невежество по логиката и напълно потвърждава тезата на адвокат П. И., че логиката няма място в гражданския процес и това ще се случи и в настоящото дело. Това са причините да искам отвод на съдия Н.Ш., защото тя не се е произнесла по това важно, ключово обстоятелство по предходното въззивно дело и няма да се произнесе и по това, а този спор е фактически преюдициален спрямо спора за последващите сделки.

СЪДЪТ, за да се произнесе по направеното искане за отвод съобрази, че предмет на в.гр.д. № 1473/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна, са били предявени искове от В. Н. П. срещу М. И. с предмет нищожност и унищожаемост на упълномощителна сделка за разпореждане с недвижими имоти на Н. П., находящи се в землището на село Игнатиево в различно време от момента на изповядване на процесните и оспорени сделки. Действително съдия Н. Ш. е участвала като член на състава, разгледал и решил спора по цитираното дело. Предметът и страните по двете дела обаче са различни, съответно не са налице обстоятелства по смисъла на чл. 22, т. 6 от ГПК по отношение на членове от настоящия състав, поради което искането за отвод следва да бъда оставено без уважение.

Ето защо СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането обективирано в молба от 06.02.2023г. от В. П. за отвод на съдия Н.Ш. при твърдение за наличие на обстоятелства по чл. 22, т. 6 от ГПК.

ВЪЗЗИВНИКЪТ П.: Изразил съм становище.

АДВ. С.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което

2

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на жалбата и отговора по нея:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на В. Н. П. срещу Решение № 3089 от 14.10.2022г. постановено по гр.д. № 4244/2021г. по описа на ВРС, ХV-Iти състав, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу М. С.

И. с ЕГН ********** и Д. Н. И. с ЕГН ********** искове, както следва:

- на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 183 от ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр.

2 и 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко [1]продажба по НА № 85 от 06.02.2019г. на Нотариус Ж.Т., с който Н. Т. П. продал на М. С. И. ½ ид.ч. от ПИ с ид. № *** с площ от 1586 кв.м. в с. Звездица, обл. Варна, в м. „Под село“, който имот съответства на ПИ с ид.

*** с площ от 744 кв.м. и ПИ с ид. *** с площ от 744 кв.м. по действаща КККР, поради противоречие на закона – правната норма на чл. 183 от ЗЗД, поради това, че купувачът не се е задължил да изпълни даденото обещание за плащане на продажната цена; поради липса на съгласие, тъй като изразеното съгласие от продавача, изхожда от оглупял и безпаметен човек; и липса на предписана от закона форма поради липса на валидно направено изявление за редовно плащане-получаване на уговорената цена;

- на основание чл. 31, ал. 2 и чл. 29 от ЗЗД за унищожаване на същия договор, поради това, че към момента на сключването му Н. Т. П. не е могъл да разбира и да ръководи действията си, за което лице преди неговата смърт е поискано да бъде поставено под запрещение и чиято фактическа недееспособност произтича от размера на цената по договора и условията на плащане и поради болестно състояние; както и поради измама – умишлено въвеждане на продавача в заблуждение от страна на купувача, че договора е изгоден за него;

- на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договора, поради неизпълнение на задължението на купувача да плати на продавача уговорената цена по същия, като решението в тези части е постановено при участието на В. М. С. с ЕГН **********, в качеството му на трето лице помагач на страната на ответниците.

- Отхвърлени са предявените от въззивника срещу М. С. И. с ЕГН **********, Д. Н. И. с ЕГН ********** и В. М. С. с ЕГН ********** искове за прогласяване нищожността на договора за покупко продажба по НА № 175 от 24.06.2019г. на Нотариус Ж.Т. до размера на ½ ид.ч. от правото на собственост, с който М. и Д. И.и продали на В. С. собствените си идеални части от ПИ с ид. ***, находящ се в с. Звездица, м. „Под село“ с площ от 1586 кв.м., поради опороченост на първата, придобивна за продавачите по този договор продажба от 06.02.2019 г.

3

- основание чл. 108 от ЗС е отхвърлен предявения от въззивника срещу В. М. С. с ЕГН ********** иск за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху ½ ид.ч. от ПИ с ид. *** с площ от 1586 кв.м., находящ се в с. Звездица, обл. Варна, в м. „Под село“, който имот по действаща КККР съответства на ПИ с ид. *** с площ от 744 кв.м. и ПИ с ид. *** с площ от 744 кв.м., като решението в тази част е постановено при участието на М. С. И. и Д.

Н. И. в качеството им на трети лица помагачи на страната на ответника.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено при неизясненост на делото от фактическа страна, в нарушение на процедурни правила, визирани в чл. 12 и чл. 235 от ГПК и в разрез с практиката на ВКС. Изложени са доводи, че съдът произволно редуцирал предмета на спора до въпроса има ли плащане по оспорената сделка или не. Не са обсъдени поддържаните съображения за психическото състояние на наследодателя; предходните негови разпореждания; историята на семейния му живот, така и взаимоотношенията му с ищеца, с други роднини и с купувача по договора; че в текста на НА не се съдържа уговорка и отбелязване за извършено плащане, а само обещание да се плати на продавача в брой след подписване на акта в разрез с дефиницията на продажбата по чл. 183 от ЗЗД. Съгласието на продавача с този начин на плащане, заедно с баснословно ниската цена на продажбата са израз на собствената му неспособност да се разпорежда с имоти и пари като здравомислещ човек. Здравомислещите хора, като продавачи винаги се стремят да получат възможно найвисоката цена.

Индиция в тази връзка са и обстоятелствата, че продажната цена по първия договор е 7 пъти по-ниска от тази по втората продажба; че на 24.02.2017г. наследодателят продал имот с площ от 833 кв.м. в м. „Под село“ за 20 000 лв., от които по банковата си сметка получил 10 000 лв.; на 17.12.2018г. продал ½ ид.ч. от имот с площ от 826 кв.м. в същата местност за 9 000 лв.; на 06.02.2019г. продал дела си от процесния имот с площ от 1586 кв.м. на двойно по-ниска цена от 5 000 лв. спрямо договорената по предходните две сделки и на 15.02.2019г. продал дела си от имот от 3322 кв.м. /четворно поголям по площ имот от гореописаните имоти/, в същата местност на цена отново от 5 000 лв. За този главоломен спад в цените на недвижимите имоти от 24.02.2017г.-27.02.2019г. специално при продажбите на дяловете на наследодателя съдът не е дал разумно обяснение, а всички сделки на Н. П. от 2007г. нататък доказват, че е абсолютно непригоден да се грижи сам за интересите си, да действа рационално и разумно. Неизяснени по делото са останали също причините за прахосническото отношение на наследодателя към имотите и парите му, както и моралните и юридически основания, които бащата е имал, когато замислял обезнаследяването на сина си. Неправилно в решението си ВРС е приел, че представената от ответника разписка не е оспорена от ищеца. Оспорване е предприето по делото, а основното твърдение в исковата молба е, че в договора няма валидно изразено от продавача изявление за получаване на договорената цена. От друга страна унищожаемостта в хипотеза на чл. 31 от ЗЗД е обоснована с твърдения, че от нотариалния текст на продажбата от 06.02.2019г., конкретно от съдържащите се в него клаузи за размера на цената и начина на плащане, обсъдени във взаимовръзка с предходните и последващи разпореждания на наследодателя, следва да се приеме, че продавачът не е разбирал свойството и значението на 4 собственото си разпоредително волеизявление, нито е бил в състояние да ръководи действията си. Нелогичен е правният извод на ВРС, че цената, на която продавача продава имота си няма никакво отношение към психическата му годност да се разпорежда с пари и имущество като здравомислещ човек.

Не са необходими специални знания по психиатрия и психология, за да се съобрази, че ако лицето е изпаднало в психически кризи далеч назад във времето, то няма как психическото му състояние прогресивно да се подобрява с навлизането в старостта. По всички тези съображения отправя искане обжалваното решение да се отмени като вместо него се постанови друго, с което предявените искове да се уважат с извод за основателност.

В отговор на жалбата М. и Д. И.и оспорват доводите в нея като несъстоятелни, а по същество твърденията като недоказани, а и неотносими към предмета на спора, при липса на данни, че в обективната действителност събитията са се осъществили именно според субективните възприятия на въззивника. Поддържат други, с които обосновават правилност на решението, а именно: неизпълнението на задължението по чл. 183 от ЗЗД не е основание за нищожност на договора за покупко продажба; не е установено наличие на т.нар. „съзнавана липса на съгласие“ по смисъла на приетото в т. 11 от ТР № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС; спазена е предписаната от закона нотариална форма; не е доказано, че към момента на сключване на оспорения договор, наследодателят – продавач да е бил с трайно разстройство на съзнанието, дължащо се на старческо оглупяване поради заболяване – мозъчно съдова болест – съдова деменция, състояние засегнало възможността му да действа разумно, а е доказано, че към релевантния момент наследодателят е бил наясно с предмета на сделката, със съдържанието на насрещните права и задължения, както и с правните последици на сделката. Отправили искане поради това обжалваното решение да се потвърди.