Решение № 62 от 25.03.2024, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 32/2024
- Вид
- Решение № 62
- Подписан
- 25.03.2024
- В сила
- 25.03.2024
- Състав
- Петър Христов Маргаритов, Тоничка Димитрова Кисьова, Росица Николова Кокудева
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280,ал.3,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 265 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 265, ал. 1, изр. второ · Закон за задълженията и договорите
- чл. 265, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.265, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55,ал.1,предл.трето · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.87 ал.4 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 62 гр. С., 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петър Хр. Маргаритов
Членове:
Тоничка Д. Кисьова
Росица Н. Кокудева при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20245400500032 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 444/11.12.2023г., постановено по гр.д.№ 922/2022г. по описа на Районен съд-С. е осъдено „Кониел-10“ ЕООД, ЕИК 203528916, със седалище и адрес на управление гр.
Мадан, ул. „Перелик“ № 14, ап. 4, представлявано от Н.П.И. да заплати на А. К. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ул. „И.“ * на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето, вр. чл. 265, ал.2 ЗЗД сумата от 3 860 лв., платена на отпаднало основание поради развален договор за изработка на кухненски мебели от 2019 г., ведно със законната лихва от 20.09.2022г. -датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Отхвърлен е като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл.49, вр.чл.45 ЗЗД, предявен от А. К. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ул. „И.“ * срещу „Кониел-10“ ЕООД, ЕИК 203528916, със седалище и адрес на управление гр. Мадан, ул. „Перелик“ № 14, ап. 4, представлявано от Н.П.И. за заплащане на обезщетение за непозволено увреждане в размер на 801,64 лв., представляващо левовата равностойност на съдомиялна машина AEG FUS5260AZM, ведно със законната лихва от 20.09.2022г. -датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане.Осъдено е „Кониел-10“ ЕООД, ЕИК 203528916, със седалище и адрес на управление гр. Мадан, ул.
„Перелик“ № 14, ап. 4, представлявано от Н.П.И. да заплати на основание чл.78,ал.1 ГПК на А. К.
Л., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ул. „И.“ * сумата от 1 350,91 лв. за направените деловодни разноски, пропорционално на уважения иск. Осъдена е А. К. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ул. „И.“ * да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Кониел-10“ ЕООД, ЕИК 203528916, със седалище и адрес на управление гр. Мадан, ул. „Перелик“№ 14, ап. 4, представлявано от Н.П.И. сумата от 206,36 лв. за направените деловодни разноски, пропорционално на отхвърления иск.
1
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ с вх.№ 7644/22.12.2023г. от „Кониел-10 ЕООД гр.Мадан, чрез пълномощника му адв.Б.М. с оплакване за неправилност, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че неправилно съдът е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че през август 2019г. между ищцата А. Л. като възложител и ответното дружество „Кониел-10" ЕООД като изпълнител е възникнало облигационно правоотношение по устен договор за изработка на кухненско обзавеждане за жилището на ищцата в гр. С., ул. „И." N° 13.Твърди се, че от анализа на доказателствата се установява, че между ищцата и ответника няма валидно възникнала облигационна връзка. Ищцата не е страна по договора за възлагане на поръчката за изработване на кухненското обзавеждане. Спазването на писмена форма на договора винаги е за доказване на предмета и съдържанието на договора и има по-висока доказателствена стойност в сравнение с устната форма на договаряне. Искът по чл.265, ал.2 от ЗЗД се предявява от поръчващия при договор за изработка.Видно от Договор -оферта от 24.09.2019 г. същият е подписан от името и за сметка на К.Я.С., баща на ищцата. Няма представено по делото пълномощно,че той е действал от името на ищцата.По същия начин той е този,който е приел работата след монтажа на кухненското обзавеждане на 20.01.2020 г. и е извършил разплащането.
Ищцата е имала преддоговорни отношения с ответната страна - изпълнител на поръчката за изработка на кухненско обзавеждане, но тя лично или като упълномощител не фигурира в Договора- оферта, което не я прави участник в облигационната връзка по този договор. Ако К.С. е сключил договора без пълномощно, то отношенията във връзка с изпълнението на същия следва да се уреждат между тях като водене на чужда работа без пълномощия,а що се отнася до връзката между страните по Договора-оферта от 24.09.2019 г. то претенции по него може да има само К.С..
От показанията на свидетеля Х.С. е видно,че именно С. е приел работата при монтажа, и е заявил,че всичко е по проекта. Съдът е констатирал в мотивите си, че в оферта-договор са описани основните параметри на кухнята - материал, конструктивни елементи, посочена е обща цена от 1 245 лв., капаро 2 000 лв. + 1 000 лв., срок за изпълнение - 60 работни дни и име на клиента К.С., а след това е направил извод, че ищцата е лицето поръчало изработването на кухненското обзавеждане. Преддоговорните отношения са осъществени с ищцата, но последващите действия по сключването на договора и приемане на изпълнението са с друго лицеС. без да има упълномощаване. Затова изводът на съда,че има валидно възникнали договорни правоотношения между ищцата и ответника е необоснован. Твърди се още, че искът е предявен след изтичане на срока за рекламация. Съгласно разпоредбата на чл.265, ал.3 от ЗЗД правото за разваляне на договора се погасява с изтичането на шест месеца от приемането на работата. По делото е установено, че възложената работа е приета на 20.01.2020г. при самия монтаж на кухнята.В исковата молба ищцата сама твърди, че през месец януари 2020 година работата е приета без забележки от нейния баща и по тази причина той е заплатил изцяло договорената цена.
Упражняването на правото на разваляне на договора е просрочено с оглед чл. 265, ал. 3 ЗЗД и по тази причина искът е погасен по давност. В исковата молба се твърди, че през 2020 г. ищцата не е могла да пътува от Германия за България поради въведените ограничения заради пандемията от Ковид-19. Към м.януари 2020г.т такива ограничения в Европа не е имало,те започват от март месец,а за България от 13.03.2020 г. През месец януари 2020 г. има случаи на заболяването само в Китай,а в Европа още няма такива регистрирани случаи. Ето защо това не може да бъде извинение,че ищцата не е могла да си приеме работата по изработената кухня.След монтажа и приемането на работата от К.С. и от ищцата по видеовръзка чрез него на 20.01.2020г. е налице 2 приемане и одобрение на изпълнената поръчка.След този срок не е извършена рекламация в продължение на шест месеца.Въпреки това и след пристигането на ищцата в България през месец април 2021 г. отново не е спазен срока за рекламация. Според показанията на свидетеля К.С., дъщеря му се е върнала след монтажа през април 2021г. за Великден. Това се потвърждава и от показанията на свидетеля инж. Г.Т.,който е посетил дома на ищцата преди Великден,а през тази година празникът е бил на 2 и 3 май. Ищцата е подала жалба до КЗП на 25.11.2021 г.и до тази дата отново е налице срок по-голям от шест месеца. Законът е предвидил рекламационно производство с оглед на някаква сигурност в отношенията между страните по договора и неспазването му влече определени последици, а именно изгубване на правото за предявяване на иск след изтичането му.
При обсъждане на фактите и обстоятелствата, свързани с пристигането на ищцата в България след монтиране на кухнята и сроковете за рекламации съдът е направил противоречиви констатации и изводи,които са нелогични и не са съобразени със закона, като е приел,че възражения за недостатъци за първи път ищцата е направила със жалбата до КЗП от 26.11.2021 г.,която е достигнала да знанието на ответника. Дори и така да се приеме, то срокът не е спазен от края на месец април 2021 г. до 26.11.2021 г. Посочените недостатъци на изработената кухня,възприети от ищцата през м.април, а именно: наранени кантове,различна големина на фугите,изрязана мивка,увредена съдомиялна,незакрепване на въртящ се механизъм и др. не са резултат от работата на изпълнителя, а повреди настъпили много по-късно от монтажа,нещо което е констатирано и от вещото лице в заключението на СТЕ.Освен неспазването на срока за рекламация е налице и въздействие върху кухненското обзавеждане при монтирането на уредите, което не е било задължение на изпълнителя на поръчката. Свързването и монтирането на кухненските уреди в случая е извършено от други лица, различни от изпълнителя на поръчката и за тях в исковата молба не се сочи нищо. В подписания от К.С. Договор изрично е посочено,че изпълнителят не поема задължение и не извършва монтаж на уредите.В показанията на всички свидетели описващи състоянието на кухнята към пролетта и лятото на 2021 г. се описват монтирани кухненски уреди и промените които са направени върху обзавеждането при монтажа на тези уреди. Според показанията на свидетеля К.Я.С., през месец април 2021 г.за Великден е пристигнал в България и съпругът на ищцата А.Л..Тогава също е възможно от негова страна да е извършен опит да монтира уредите и да са нанесени повредите свързани с разстоянията между вратичките,изрязването на плота, за да се монтира съдомиялната машина, откачването на укрепващата бленда на шкафчетата,както разлепването на канта. В тази връзка, до голяма степен намира обяснение описаното в показанията на свидетеля Х.С. поведение на съпруга на ищцата А., който се е държал грубо и арогантно към майсторите дошли да видят какви забележки има към работата. Тогава той ги е изгонил и не им е посочил какво следва да се отстрани като неточност в изпълнението. Налице е съществена разлика в състоянието на кухнята към този момент в сравнение с това през м. януари 2020 г. при монтажа на същата. Всичко това е в резултат на въздействието осъществено при опит да се монтират уреди, които са били различни от тези при поръчката и монтажа. В случая сроковете за рекламация не са спазени и претенциите за неточно изпълнение са предявени след като са осъществени въздействия и промени от трети лица,което е променило облика и вида на изпълненото в първоначален вид.По тези въпроси становище е изложило и вещото лице инж. Б., като ясно и точно е описала в заключението си, че след монтажа са извършени манипулации и намеса от трети лица при монтажа на уредите, а именно:демонтирана е бленда,която е носеща и без нея се усукват модулите и се изкривява цялата геометрия на самата кухня;-трети лица са извършили В и К и ел.свързвания на уреди и кухнята не е във вида, в който е била след монтажа.Вещото лице е отразило обективно състоянието на кухненското обзавеждане към 3 момента на изпълнението и монтажа и е проследило всички промени извършени след това.
Хронологично те съответстват на показанията на свидетелите и приложените от страните писмени документи и снимков материал. Свидетелят Б. също разграничава състоянието на кухнята, видяна от него в действителност в сравнение със снимките, видени отпреди към момента на монтажа, показани му от ищцата.Той описва състоянието на кухнята след монтажа на уредите , а не в състоянието към момента на монтажа само на кухнята. Показанията на свидетелите С. и Д. описват в какво състояние е завършен монтажа и изработената кухня като това няма нищо общо със състоянието на кухнята след пристигането на ищцата през м. август 2021 г.Това е състоянието след монтажа на ел. и „В и К" инсталациите, което не може да се вмени във вина на изпълнителите на поръчката за кухненското обзавеждане. На стр. 5 от обстоятелствената част на заключението вещото лице е направило разграничение на двата момента от състоянието на кухненското обзавеждане и става ясно,че промените са в резултат на работата и въздействието върху изработеното от страна на монтажниците,които са неизвестни по делото и не се сочат от ищцата.
Вещото лице е констатирало повреди,които следва да се отстранят на стойност 250 лева. Но тези недостатъци не са по вина на изпълнителя на поръчката, а в резултат на вмешателство и действия при монтажа на уредите, което е извършено след монтажа на кухнята и в един много по-късен момент. Неправилно в противоречие с разпоредбите на чл.79 и сл. ЗЗД и необосновано с данните по делото съдът е приел,че е налице пълно неизпълнение на договора при положение,че са налице няколко повреди и недостатъци, които са отстраними и е определена тяхната стойност.