Решение № 5505 от 07.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5505 гр. С., 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря П. Н. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20221110150487 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу Н. Т. Т. , с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.

С., ж.к. „М. 4“, бл. 409, вх. 6, ет. 7, ап. 18, аб. № 371***. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответника за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми: сумата от 1128,68 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 22.03.2022 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 162,97 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 08.03.2022 г., сума в размер на 56,18 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.02.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 22.03.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 10,73 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 31.03.2019 г. до 08.03.2022 г ., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.04.2022 г. по ч.гр.д. № 14906/2022 г. по описа на СРС, 56 състав.

Ответникът в отговора на исковата молба оспорва иска по основание. Оспорва наличието на облигационна връзка с ищеца, както и правото на ответника да претендира вземане за възнаграждение за извършване на услугата дялово 1 разпределение. Релевира евентуално възражение за погасяване по давност. Счита, че исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕООД не изразява становище.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за установяване, че ответникът дължи претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период. С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на обтоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са частично основателни. Съображенията за това са следните:

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на 2 етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

В случая по делото е представен Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ № 70, том IV/1990 г. от 05.07.1990 г., по силата на който ответницата Н. Т. Т. е придобила правото на собственост върху апартамент № 18 с адрес гр. С., ж.к. „М. - 4“, ул. 413, бл. 9-11, вх. А, ет. 7.

От приложено по делото удостоверение за идентичност на адрес, издадено от ГИС С. /л. 21-22/ се установява, че стар адрес ж.к. „М.“, кв. 6, ул. 413, бл. 9-11, вх. А и вх. Б съответства на нов адрес ж.к. „М. 4“, бл. 409, вх. 6 и вх. 6. От същото следва, че придобитият от ответницата пред 1990 г. имот съвпада с процесния такъв.

Установено е по делото също така, че по отношение на процесния недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по делото договор от 25.10.2001 г.

/л. 14/, сключен между етажната собственост с адрес гр. С., ж.к. „М. 4“, бл. 409, вх. 6 и „Т. С.“ ЕООД, както и от протокол от проведено Общо събрание на собствениците на етажната собственост от 23.10.2001 г., с което етажните собственици са взели решение да се сключи договор с дружеството „Т. С.“ ЕООД, извършващо услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост.

В доклада по делото на основание чл. 155 като служебно известно и ненуждаещо 3 се от доказване е отделено обстоятелството, че общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови клиенти са влезли в сила.

Неоснователно е оспорването от ответницата за липса на качеството потребител на топлинна енергия, основано на съображение, че на нейно име няма открита партида.

Съобразно изложените по-горе съображения качеството ползвател на топлинна енергия следва от установеното право на собственост върху процесния топлоснабден имот. Задължението за откриване на партида е такова на собственика или ползвателя на имота, като при неизпълнението му последният не може да извлича изгодни за себе си правни последици.

Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото, като въз основа на доказаното качество на ответника ползвател на топлинна енергия по отношение на процесния недвижим имот.

Ответницата не оспорва, че количеството на доставената до имота топлинна енергия съответства на стойността, посочена в исковата молба, като в тази връзка изрично в отговора на исковата молба заявява, че приема претендирания размер, с изключение на частта от претендираните вземания, която е погасина по давност.

Поради заявеното е изразила желание да не бъдат назначавани експертизи по делото. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност е назначена съдебносчетоводна експертиза.

По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на претендираната от ищеца сума.

Предвид гореизложените изводи и с оглед диспозитивното начало искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за заплащане на цената за доставена топлинна енергия за подгряване на топла вода се явява доказан по основание за пълния предявен размер от 1128,68 лв.

На следващо място, при така установената основателност на иска по основание, следва да се обсъди направеното с отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на част от дълга за главница.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на падежа, определен в общите условия. В случая за процесния период са приложими общите условия в сила в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия в сила от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.