Решение № 1396 от 22.10.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1396 гр. Плевен, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20244430101285 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.137, ал.2, изр.2 от ЗЕ, вр. чл.59 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от Н. Т. Ц. с ЕГН ********** против „Топлофикация – Плевен“ АД, в която се твърди, че ищцата притежава имот в сграда в режим на етажна собственост на адрес ***.

Излага се, че сградата била обитавана от м.декември 1966г., като в строителния план на същата не било предвидено топлофицирането й. Сочи се, че през 1984г. Общо събрание на собствениците приело решение за топлофициране на сградата. За изграждане на Абонатна станция били отнети няколко мази, като самото изграждане на АС и съоръженията по имотите било изцяло за сметка на собствениците, но след съгласуване с топлопреносното предприятие.

Навеждат се доводи, че в гореописаната хипотеза, на основание чл.137, ал.2 от ЗЕ, топлопреносното предприятие следвало да заплаща цена за ползване на съоръженията, изградени от клиентите. Сочи се, че собствениците, в това число ищцата не са давали съгласие да се ползват безплатно съоръженията и АС. Така, чрез ползването им „Топлофикация“ се 1 обогатявала неоснователно за сметка на собствениците. Имотът на ищцата бил с отопляем обем 193.36 куб.м. при 6572.27 куб.м. по проект за сградата.

Като следствие от изложеното, ищцата претендира заплащане от ответника на обезщетение за ползване на съоръженията, изградени за сметка на ищцата в нейния имот, в размер на 70лв. месечно.

С уточняваща молба от 21.03.2024г. ищцата уточнява, че претенцията й е за заплащане на сумата от 1470лв., представляваща цена за ползване на АС и преминаващите през имота на ищцата съоръжения от топлопреносната мрежа, за периода от 06.03.2021г. до 05.03.2024г. и 236,87лв. обезщетение за забавено плащане на тази цена.

С влязло в законна сила определение №1243 от 27.03.2024г. е прекратено производството по делото по отношение на предявеният иск за заплащане на сума в размер на по 70лв. месечно, считано от завеждане на исковата молба и същото продължава за разглеждане на горните претенции Ответникът „Топлофикация-Плевен” АД е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции.

Съдът като съобрази становищата на страните и представените по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е между страните, че ищцата Н. Ц. е собственик на процесния апартамент, находящ се в ***, както и че сградата, в която се намира имота е топлоснабдена с топлинна енергия, доставяна от ответника. Видно е и от приложения препис на справка за просрочени задължения към „Топлофикация-Плевен“ от 31.01.2022г., че за имота на ищцата се води партида при топлопреносното предприятие за потребител №***.

От приложения препис на Протокол №4 от 28.08.1986г. от проведено Общо събрание на етажната собственост, в която се намира апартамента на ищцата е видно, че са били обсъждани въпроси с осъществявано към същия момент топлофициране на сградата.

От представеното копие на писмо, изходящо от ответника с №467/25.03.2015г. и адресиран до ищцата е видно, че на подадена от последната молба е било отговорено, че помещението, в което е разположена абонатната станция е обща част, която е била предоставена безвъзмездно на 2

„Топлофикация – Плевен“ за монтиране на технически съоръжения, свързани с топлоподаването на сградата.

Видно е от приложените копия на молба от ищцата до директора на *** с вх.№Пл-1170001399/09.08.2022г. и отговор на същото от адресата, че първата е поискала предоставяне на документ, удостоверяващ издавано ли е било разрешение за ползване на абонатната станция и сградната инсталация, за което е получила обяснение, че не е съхранявана информация от периода на изграждане на сградата към 1985г.

Ищцата е представила и преписи на заповеди №8/08.05.2018г. и №2/25.01.2019г. на директора на ***, установяващи, че през сочените години й е била отпускана целева помощ за отопление с електроенергия.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Претенцията на ищцата намира правно основание в разпоредбата на чл.137, ал.2, изр.2 от ЗЕ, вр. чл.59 от ЗЗД. Искът е основан на общия фактически състав на неоснователно обогатяване и за да се приеме за основателен следва да бъде установено обогатяване на ответника, обедняване на ищцата, както и наличието на връзка между обедняването и обогатяването.

Нормата на чл. 137, ал. 1 от ЗЕ предвижда, че при присъединяване на клиенти на топлинна енергия за битови нужди присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост. На основание чл. 137, ал. 2 от ЗЕ, изграждането на съоръженията по ал. 1 от ЗЕ може да се извършва от клиентите след съгласуване с топлопреносното предприятие. В този случай топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията по чл. 137, ал. 1 от ЗЕ, изградени от клиентите. Собствеността върху съоръженията, изградени от клиентите, се прехвърля в срок до три години, като отношенията се уреждат в договора за присъединяване по чл. 138, ал. 1 от ЗЕ / чл. 137, ал. 3 от ЗЕ/.

За да се приеме иска за основателен, ищцата следваше да установи, че абонатната станция и топлопреносното съоръжение са били изградени от нея и останалите етажни собственици след съгласуване с топлопреносното предприятие и съответно са станали негов собственик; че същото се ползва от ответното дружество и цената за ползването за съответния период.

3

Помещението, в което е разположена абонатната станция на ответното дружество в сградата етажна собственост, в която се намира апартамента на ищцата, е обща част по предназначение.

Доколкото не е налице спор между страните, че сградата е топлоснабдена, то несъмнено са изградени абонатна станция и топропеносни съоръжения, посредством които се доставя топлинната енергия.

Не може да се приеме, обаче, въз основа на събраните писмени доказателства че абонатната станция и присъединителния топлопровод са били изградени за собствена сметка от ищцата и останалите етажни собственици.

Представеният по делото Протокол №4 от 28.08.1986г. за проведено общо събрание на етажните собственици съдържа отразено обсъждане на въпроси, свързани с изграждане на абонатната станция и други съоръжения, но по своя характер това е частен свидетелстващ документ, който няма обвързваща съда материална доказателствена сила и сам по себе си не може да установи при условията на пълно и главно доказване, че ищцата и останалите етажни собственици са собственици на абонатната станция и присъединителния топлопровод. По делото не е представен предварителен договор, сключен с Топлофикация - Плевен за изграждане и присъединяване на енергиен обект към топлопреносната мрежа, договор за строителство, разрешение за строеж, нито протоколи за действително извършени количества и видове СМР, поради което не може да бъде формиран извод, че етажните собственици със свои средства са изградили процесните топлопреносни съоръжения, въз основа на което да са придобили правото на собственост върху тях.

Предвид горното, съдът намира, че не може да се приеме наличие на основанията по чл.137, ал.2 от ЗЕ, обосноваващи възникването на задължение за Топлофикация-Плевен да заплаща на ищцата цена за ползване на топлопреносните съоръжения, което в случай на възникнало такова, би било спрямо съответно на притежаваната част от общите части, доказателства за което също не бяха ангажирани.

Ето защо, съдът счита, че предявената искова претенция, като неоснователна и недоказана, следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора по главния иск, неоснователен и недоказан се 4 явява и акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД, който също следва да се отхвърли.

В съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ищцата дължи на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., определено по правилото на на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Т. Ц. с ЕГН ********** против „Топлофикация – Плевен“ АД, обективно съединени искове с правно основание чл.137, ал.2, изр.2 от ЗЕ, вр. чл.59 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати в полза на ищцата сумата от 1470лв., представляваща цена за ползване на абонатна станция и преминаващите през имота на ищцата съоръжения от топлопреносната мрежа за обект в ***, за периода от 06.03.2021г. до 05.03.2024г. и сумата от 236,87лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на тази цена, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Н. Т. Ц. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на "Топлофикация-Плевен” АД с ЕИК ***, сумата от 100лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5