Решение № 15409 от 24.09.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15409 гр. С, 24.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. Т.А като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20211110149560 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. Д. З., ЕГН **********, И. С. К., ЕГН ********** и К. С. К., ЕГН **********, с която са предявили установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗС против СО за признаване за установено, че собственици на по 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. С, район „В“, ул. „***-ма“ № 48А, целият с площ от 380 кв. м, вид територия: урбанизирана, ниско застрояване /до 10 м/, заедно с построената в него жилищна сграда със застроена площ от 66 кв. м, на един етаж, при съседи: ул. „ГТ“, ул. „***-ма“, поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, *** и ***.

В исковата молба се посочва, че с договор за покупко-продажба от 30.09.1961 г. общият наследодател на ищците С К. З придобил правото на собственост върху празно дворно място, находящо се в гр. С, кв. „МП“, с площ 432 кв. м, при съседи: наследници на ВГТ и Г Ив. С и ПМ Са, като същата година започнал да строи къща, завършена през 1962 г., в която и до момента живеело семейството на С З. Ищците поддържат, че за процесния недвижим имот е налице влязла в сила кадастрална карта. Твърдят, че на 23.07.2019 г. депозирали при ответника в Район „В“ молба – декларация за снабдяване с нотариален акт на основание давностно владение чрез обстоятелствена проверка по отношение на процесния имот. Посочват, че СО не заверила представения от ищците документ, а вместо това общинската администрация съставила акт за частна общинска собственост № 3519/28.10.2020 г., който не бил предоставен на ищците. В този смисъл излагат твърдения, 1 че процесният недвижим имот винаги е бил частна собственост. Уточняват в първото по делото открито съдебно заседание, че претендират да са придобили имота по наследство и давност чрез реализирано лично от всеки давностно владение и присъединяване владението на техния наследодател С З. Молят за уважаване на исковете. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Посочва, че СО е обявена за собственик на процесния недвижим имот с идентификатор *** при одобряването на кадастралната карта, като бил съставен документ за собственост Акт за частна общинска собственост № 3519/28.10.2020 г., издаден от общинска администрация – район „В“. Допълва, че в АЧОС не е посочено лице, което да е претендирало да бъде титуляр на правото на собственост върху имота, а актът за собственост бил съставен на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОС. Твърди, че процесният имот е бил държавна собственост към датата на закупуването му от наследодателя на ищците, като след влизане в сила на ЗОС през 1996 г. имотът е преминал в режим на общинска собственост. С оглед посоченото, излага твърдения, че недвижимият имот с идентификатор *** не подлежи на придобиване по давност. Счита, че представеният с исковата молба договор, с който се твърди наследодателят на ищците да е придобил правото на собственост върху имота, няма транслативно действие, а има характер на предварителен договор. Твърди, че не се доказва началният момент на установяване на давностното владение върху процесния недвижим имот. Счита, че претенциите на ищците са неясни – не се установявало дали се отнасят само до правото на собственост върху поземления имот или и до правото на собственост върху изградената в имота сграда. Поддържа, че не се доказва фактическият състав на твърдяното от ищците за настъпило придобивно основание. Твърди, че упражняваната върху имота власт е била от името на държавата, респ. общината, а ищците и техният наследодател са били държатели. Позовава се на разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОС, като посочва, че към датата на актуване на имота не е било установено последният да е имал собственик. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

В представения с исковата молба договор от 30.09.1961 г. г. с нотариална заверка на подписите е посочено, че РПТ, ВВТ, СВТ и ИВТ продават на С К. З празно дворно място, находящо се в кв. МП с площ 482 кв. м. при съседи от една страна наследници на ВГТ и Г Ив. С и ПМ Са, от друга. Посочено е, че владението на дворното място се предава в деня на сключване на договора.

Установява се от Удостоверение за наследници Изх. № 10/02.07.2019 г. , изд. от кметски наместник на с. Е, община Т, че С К. З с ЕГН ********** е починал на 26.11.2001 г. и е оставил за свои наследници ищците - М. Д. З. – съпруга, И. С. К. – дъщеря, родена на 11.07.1966 г. и К. С. К., орден на 07.10.1969 г.

Видно от гърба на представената с исковата Молба – декларация от ищцата М. З. до Нотариус с район на действие СРС за извършване на обстоятелствена проверка и признаване правото на собственост върху ПИ с идентификатор 68134,2822.634 заедно с построената с 2 него сграда, представител на ответника СО, отдел „Общинска собственост и жилищно настаняване“, район В не е установен АДС, съставен до 01.06.1996 г., а за частта , попадаща в улица с площ 42 кв. м.р е съставен АОС №3518/ 28.10.2020 г. и за частта с площ 338 кв.м.

– АОС №3519/28.10.2020 г.

Представен и приет в производството е Акт № 3518 за публична общинска собственост от 28.10.2020 г. /л. 43 / за имот, описан като реална част от поземлен имот с идентификатор ***, попадаща в улица О.Т. /156-73/ по плана на м. „МП“ с площ 43 кв. м. Като основание на акта е посочено – чл. 2, ал. 1, т. 1 , чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС вр. чл. 59, ал. 1 и ал. 3 ЗОС.

Представен и приет в производството е Акт № 3519 за частна общинска собственост от 28.10.2020 г. /л. 48 / за имот, описан като реална част от УПИ Ж-634, кв. 49 по плана на м.

„МП“, представляваща част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ 338 кв. м. Посочено е местонахождение на имота – гр. С, СО район – В, ул. „***-ма“ №48а. Като основание на акта е посочено – чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОС вр. чл. 59, ал. 1 и ал. 3 ЗОС.

По делото е прието заключение на извършената от вещото лице инж. С. К. съдебнотехническата експертиза, което съдът кредитира като обективно, обосновано и компетентно . Вещото лице е отговорило на поставените задачи след запознаване с приобщения по делото доказателствен материал, извършен оглед и измервания на място на имота и събиране информация чрез справки в СО-НАГ, АГКК и СО – район В. Видно от заключението първият кадастрален план за района е изготвен преди 1956 г. и в него процесния имот не е бил отразен като самостоятелен имот, а е представлява част от поземлен имот с пл. номер 360 от полигон 99, като в разписната книга към плана като негов собственик е вписан ВГТ.

Установен е одобрен със Заповед № 09.06.1956 г., но неприложен регулационен план, според който процесния ПИ попада в обхвата на кв. 70 в терен, предвиден за физкултурен комплекс. През 1972 г. бил изработен нов кадастрален план на район, който впоследствие е използван за кадастрална основа на последващите регулационни планове и поддържан до влизане в сила на кадастралната карта. По този КП процесният имот е нанесен като самостоятелен имот с пл. № 634 от к.л. 196 и в скицата за КП, изработена през 1971 г. като съсед на север е вписан Г И. С, а като съсед на юг – ВДГ и ТЗГ. При попълване на кадастралната основа през 1990 г. като собственик на имот с пл. 634 е бил записан С К. З.

Със Заповед № РД – 50 – 09-155 от 07.05.1990 г. бил одобрен РЗП, който не е приложен и КП за района, в който процесният имот е заснет като имот с пл. № 634. Действащият РП е одобрен със заповед №РД 09-50-337 от 23.06.1997 г. и с него за ПИ №634 е отреден УПИ V534 от кв. 49 с изключение на 43 кв. м. от него, които попадат в отреждане за улица, която не е изградена на място. По действащата КК, одобрена със Заповед № РД-18-39 от 20.07.2011 г. имотът е нанесен с идентификатор ***, а построената в него сграда с идентификатор - ***.

Вещото лице е констатирало, че улицата, на която се намира имота по предходните планове, не е предвидена като такава, а към настоящия момент не е реализирана и представлява пътека, от двете страни на която има открити вади за отпадни води.

Установено е, че административният адрес на имота по данни на ГИС С е на ул. ***, която 3 се намира северно от имота, а ул. СД /предишна ул. СК) е в източна посока. Според вещото лице посочените в различните документи различни адреси се отнасят за един и същи имот с идентификатор ***.

При оглед на място вещото лице е установило, че имотът е заграден по границите, отразени в ККР и не са обособени описаните в актовете за общинска собственост две реални части, а целият имот се ползва за жилищни цели с жилищната сграда в него.

Според заключението на вещото лице актуваните с АОС две реални части съставляват целия имот с виртуално разделяне по регулационната граница, без включване на други терени.

Според заключението на вещото лице имотът , описан в договора от 1961 г., е идентичен с процесния и с ползвания към момента от ищците имот, както и в цялост с двете части, актувани като реални части с двата акта за общинска собственост. Разликата в площта е по границите със седите и улицата. Вещото лице не е установило данни за отчуждаване на имота.

От разпита на свидетеля ЖЛС се установява, че същият живее в кв. МП на ул. ***-ма от 1983 г., а ищците на ***А в къща, построена в ограден двор. Свидетелят посочва, че от 1983 г. помни ищцата М. и мъжа й заедно с двете им деца – ищците И. и К.. Според свидетелят оградите на двора никога не са местени а отпред пред имота минавал и канал и не е възможно изместване Сочи, че в съседство живее Г С с П, от друга страна – В. Не знае някой да е оспорвал собствеността.

От показанията на свидетеля АБК се установява, че познава ищците от 1970 г., като до 2002 г. е живял в гр. С и често ги посещавал заедно с родителите си, а понастоящем - в с. В, Т. Според свидетеля ищците живеят в кв. МП на ***Ав къща с двор, който е ограден, като оградата, откакто го посещава, е една и съща. В имота живеел и С К.ов К. преди да почине, а някои от съседите, които познава са Г С и ПМ.

Според Удостоверение Изх. № 94-00-1740/01.06.2023 г., издадено от ГИС С поземлен имот с идентификатор *** и построената в него сграда с идентификатор ***, находящи се в пространството между ул. ГТ /наименувана с Решение №790 от 17.12.2009 г. на Столичен общински съвет) и ул. *** към момента на издаване на удостоверението се идентифицират на адрес: гр. С, ***А.

В представената поделото скица имотът е отразен на административен адрес: гр. С, район В, ул. ***-ма №48а.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявените пасивно субективно съединени искове са с правна квалификация чл. 124 ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79 ЗС и са за установяване правото на собственост на ищцата върху поземлен имот с идентификатор *** заедно с построената в него жилищна сграда с идентификатор ***, поради придобиване на имотите по наследство и давност за периода от 1961 г. до 26.08.2021 г. /дата на предявяване на исковата молба/ според уточненията на ищците в първото о.с.з.

Съгласно чл.79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се 4 придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост, като установяването на този способ за придобиване на право на собственост предполага наличието на следните кумулативни предпоставки: владение върху конкретен имот, което да е непрекъснато /да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл.81 от ЗС/, спокойно /да не е установено по насилствен начин/, явно /да не е установено по скрит начин/, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя.