Решение № 1011 от 19.12.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1011 гр. Бургас, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20252100501870 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.317 вр.с чл.310 т.1 и сл.ГПК и чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Образувано е по повод подадена въззивна жалба от „Максима България“ЕООД с ЕИК-131324923,чрез пълномощника адв. Николай Вълков от САК срещу съдебно решение № 271 от 05.08.2025г.,постановено по гр.д.№12/2024г.по описа на НРС, с което съдът е:

-ПРИЗНАЛ ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на Н. Ц. Б. с ЕГН **********, с адрес: *******,

-ОТМЕНИЛ е Заповед № *****г. и Заповед № ******г., издадени от управителя и законен представител на „Максима България“ ЕООД, ЕИК 131324923 ОСЪДИЛ е „Максима България“ ЕООД, ЕИК 131324923, със седалище и адрес на управление: град София, район Подуяне, булевард Ботевградско шосе № 247, етаж 2, представлявано от Петър П. Павлов, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Ц. Б. с ЕГН **********, с адрес:

*******, сумата в размер на 1 063 лв. (хиляда и шестдесет и три лева), представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от ****. до 14.11.2023г.

С въззивната жалба решението на

НРС е оспорено като неправилно,незаконосъобразно и необосновано. Наведени са оплаквания за неправилност и необоснованост на решаващия извод на съда в края на стр.16 и началото на стр.17 от съдебното решение/цитиран в жалбата/,който е в смисъл,че по делото е било доказано,че нито управителят на магазина,нито служителите ,не може да носят отговорност за развалените и с изтекъл срок на годност стоки –свинско месо и кашкавал,описани в заповедта за уволнение,защото тези стоки са били доставени в това състояние в магазина и 1 единствената възможност е била да бъдат предадени за СПЖ.В жалбата са изложени подробни доводи в подкрепа на оплакването за неправилност и необоснованост на този извод,като се акцентира на факта,че страните по делото не са спорили,че месото е било доставено в магазина вакуумирано и не е било разопаковано в магазина,а е предадено на „Транс смет“ЕООД неразопаковано от ищеца и другите служители в магазина.Не са били ангажирани никакви доказателства,че месото е било доставено в магазина развалено или с изтекъл срок на годност,събрани са били доказателства относно детайлите на процедурите в магазина по приемане на стоки,отправяне на претенции за качество и констатиране на негодност на хранителни стоки.По отношение на процесното свинско месо по делото не са били ангажирани и доказателства за отправени от управителя или персонала на магазина възражения за лошо качество на процесното месо.Освен това,без да се разопакова не е възможно да се установи,че месото е развалено,а на процесните две дати- 28.09.2023г.и 10.10.2023г.е установено,че е предадено неразопаковано.

Оспорен е и изводът на НРС ,че ако е извършено нарушение на трудовата дисциплина от ищеца,то е свързано с възложената му отчетническа дейност, съобразно длъжностната му характеристика и спазване на процедурите по проследяване срока на годност,попълване на документи,касаещи бракувани стоки,неспазването на които изисквания обаче касае нарушение по чл.187 ал.1 т.10 КТ,каквото обаче не му е вменено от работодателя. Въззивникът счита,че посоченото в заповедта за уволнение основание по чл.190 ал.1 т.7 КТ кореспондира с нарушението,посочено в нормата на чл.187 ал.1 т.10 КТнеизпълнение на предвидени по надлежен ред трудови задължения. Поради това изводът на съда е неправилен,тъй като именно това нарушение е вменено на ищеца с оспорената заповед за дисциплинарното му уволнение.

Прави довод,че първостепенният съд е събрал изобилен доказателствен материалпроведени осем съдебни заседания,две експертни заключения и разпитани пет свидетели,като въз основа на установените факти съдът е направил извод,че в процесния случай е налице нарушение по чл.187 ал.1 т.10 КТ,но неправилно и необосновано е приел,че това нарушение не е вменено на ищеца с обжалваната заповед. Оспорена е и констатацията на съда,че ответникът е изпълнил формално процедурата по приемане на писмени обяснения по чл.193 ал.1 КТ и работодателят изцяло е игнорирал обясненията на служителя,като се сочи,че между страните не е имало спор по факта,че ищецът е дал писмени обяснения,които съдът дори е цитирал в мотивите на решението си.Твърди се,че от събраните по делото доказателства се обосновава извод,че дадените от ищеца обяснения са неверни,поради което и работодателят е издал оспорената заповед за уволнение без да се съобразява с обясненията,защото същите са неистинни,необосновани и неоснователни.Направен е анализ на показанията на свидетелите и заключенията на вещите лица,като се заявява,че всички доказателства,преценявани в тяхната съвкупност,водят до извод,че ищецът в качеството си на материално отговорно лице е злоупотребил с доверието на работодателя и е причинил увреждане на имуществото на работодателя по смисъла на чл.187 ал.1 т.9 КТ ,което е в много големи размери-повече от 100 кг.свинско месо и поради това се явява тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190 ал.1 т.7 КТ.Доказано е било,че ищецът е причинил липсите на месото,като умишлено е препятствал предлагането му като стока в търговската зала на магазина ,съхранявайки месото в транспортната му опаковка.Практически е невъзможно месото да е било предлагано за продажба в установения му вид- неразопаковано.С поведението си ищецът е довел умишлено до превръщането на месото в негодна за продажба продукция или вместо за продажба в магазина го е изнесъл извън него и го е предал все още годно на третото лице Н.А.П.. Намира,че по делото е било доказано,че в нарушение на чл.190 ал.1 т.4 КТ ищецът е компрометирал отношенията на доверие ,извършвайки действия,които са ощетили работодателя и са довели до значителни липси,установени в ревизионните доклади и потвърдени чрез видеотехническата и съдебно-счетоводната експертизи. Счита,че е налице 2 нарушение по чл.187 ал.1 т.9 КТ вр.с чл.190 ал.1 т.7 КТ,доколкото ищецът е извършил нерегламентирано движение на стоки,предавайки значителни количества продукти на фирма за СПЖ без надлежно отчитане и без нужното потвърждение на оторизирани лица от дружеството на ответника,но и без фактическото им изписване като брак ,с което е увредил имуществото на работодателя. Ищецът не е провел доказване относно редовното и правилно документиране на предадените стоки на Н.А.П.,а представената потвърдителна бележка от 28.09.2023г. е ненадлежно изготвена,тъй като е нередовна,а за нея св.Б. е посочил пред съда,че на едната бележка не е пишело нищо,имало е само печат и подпис,а на другата е пишело 400 кг.,което не е съответствало на действителното количество. Въззивникът моли за отмяна на решението на НРС и постановяване на решение от БОС,с което предявените искове да бъдат отхвърлени.Няма доказателствени искания.

В отговора на въззивната жалба ищецът Н. Б. чрез пълномощника си адв. Арнаудов я е оспорил като неоснователна и е изразил становище,че решението на НРС е правилно и законосъобразно. Посочва,че не е вярно твърдението,че между страните не е имало спор,че доставените от магазина в Панагюрище стоки са били годни за продажба,тъй като ищецът е заявил твърдение,че процесното месо е било доставено развалено в магазина,като са били ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението му. Заявява се становище,че след като работодателят е наложил дисциплинарно наказание-уволнение за нарушение по чл.190 ал.1 т.4 и т.7 КТ вр.с чл.187 т.9 и т.4 КТ,то при установена липса на хипотезите на тези норми,съдът правилно и законосъобразно е отменил уволнението.Правилно първата инстанция е приела,че същевременно в самата заповед за уволнение е посочени различни правни разпоредби –наказанието е наложено на основание чл.190 ал.1 т.4 и т.7 КТ вр.с чл.187 т.8 и т.9 КТ,а в мотивите на заповедта е посочено,че ищецът с действията си е извършил нарушения по чл.190 ал.1 4 и т.7 КТ вр.с чл.187 т.9 и т.4 КТ.В тази връзка правилно и законосъобразно НРС е приел,че всъщност се касае за нарушение по чл.187 ал.1 т.10 КТ,каквото в случая не е вменено на ищеца,като поради неправилната правна квалификация на нарушението съдът е отменил процесната заповед за дисциплинарното уволнение на ищеца. Намира за недопустимо въвеждането на твърдения с въззивната жалба за друго основание за уволнението на ищеца,различно от посоченото в заповедта.Счита за неоснователни оплакванията,че съдът неправилно е приел,че процедурата по чл.193 ал.1 КТ е изпълнена формално,тъй като,видно от съдържанието на самата заповед е,че съдържанието и е идентично със съдържанието на искането за даване на обяснения,тези обяснения са изписани на гърба на самото искане. Оспорено е възражението на въззивника,че изискванията на закона са не кога ще бъде съставена заповедта,а дали на служителя е дадена възможност да представи обяснения и да посочи доказателства в своя защита ,съгласно предвиденото в закона,преди да бъде наложено дисциплинарното наказание.Посочва,че смисълът на закона е реално да се даде на работника възможност да се защити чрез обясненията си,а работодателят да ги обсъди и да прецени обстойно фактите,за да прецени дали е извършено дисциплинарно нарушение.Според въззиваемия,неправилно въззивникът се позовава на заключението на вещото лице Станчева,тъй като се касае за трудов спор и нормата на чл.55 ал.1 ТЗ не намира приложение.Оспорва,че дисциплинарното уволнение е за липси и за начина на водене на документооборота от ищеца.Намира за неоснователни възраженията на въззивника,че по делото е било доказано ,че ищецът в качеството си на материалноотговорно лице е злоупотребил с доверието на работодателя и е причинил липсите на месото,като умишлено е препятствал предлагането му като стока в търговската зала на магазина,а вместо да го предлага за продажба го изнесъл извън магазина и го предал на третото лице Н.А.П..Правилно НРС е приел,че работодателят не е въвел като нарушение нередовно съставените потвърдителни бележки за предаване на стоки за СПЖ на посочените две дати,както и че по делото е доказано,че предадените процесни продукти за СПЖ са били негодни за човешка консумация.Правилно първата инстанция е приела,че не е извършено нарушение по чл.187 т.4 КТ,тъй като същото е за произвеждане на некачествена продукция,а 3 на ищеца не е било вменено производство на каквато и да било продукция и такова нарушение не е посочено в заповедта.Правилно първата инстанция е приела за доказано,че нито ищецът,нито останалите служители в магазина може да носят отговорност за развалените стоки и стоките с изтекъл срок на годност,защото те са доставени така в магазина и единствената възможност е тяхното предаване на СПЖ ,като се е установило,че не е имало никаква уговорка между ищеца и св.Н. П. за предаване на процесната стока.

Излага подробни аргументи в подкрепа на становището,че от съда не са допуснати твърдените в жалбата процесуални нарушения ,тъй като съдът е изложил всеобхватни,конкретни и ясни мотиви,изследвал е в пълнота доводите,твърденията и възраженията на страните, дал е мотивиран отговор кои намира за основателни и кои не,а за изясняване на фактическата обстановка съдът е обсъдил в детайли всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,включително и е обсъдил свидетелските показания при преценка за заинтересоваността на свидетелите по чл.172 ГПК.

Отправеното до БОС искане е съдебното решение на НРС да бъде потвърдено,а въззивната жалба –оставена без уважение. Няма доказателствени искания,претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът,редовно уведомен,се представлява от адв.

Вълков,който поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и.Не сочи нови доказателства,претендира разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание въззиваемият Б.,редовно уведомен,се явява лично и с адв.

Калев,който оспорва въззивната жалба и поддържа отговора.Моли решението на НРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Няма доказателствени искания,претендира разноски.